Остров "Свети Тома" или Змийският остров е един от петте острова по българското черноморско крайбрежие. Островът е разположен северно от устието на река Ропотамо, срещу плажа Аркутино, на около 50 м от брега на малък полуостров, на площ 12 декара.
Неофициалното име "Змийски остров" е получил по-късно, и е следствие от обезлюдяването му, както и във връзка с множеството сиви водни змии, които го обитават и се хранят с риба във водите около него.
Островът е единственото място в България където се срещат диворастящи кактуси, придаващи му екзотичен вид. Те са засадени през 1933 г. от цар Борис III, който ги е пренесъл от ботаническата градина в Братислава. Кактусите са от вида Опунция, разпространили са се на близо половината от територията на малкото парче суша.

Сведенията за съществувалия тук през средновековието малък християнски комплекс са доста оскъдни. Малката информация която се знае за историята на острова идва от арх. Дунка Герганова, която през 1955 г., в един екип с проф. Никола Мавродинов, била изпратена на острова да заснеме архитектурните останки.
Това което е заварила тогава , са били зидове на еднокорабна ,едноапсидна църква и северно от нея останки от сграда с три малки помещения.Зидовете са били градени от камък (по цвят и структура като скалите на острова), основите на сградите се подавали на не повече от 20 см над терена. През 1961 г. Д. Герганова отново посетила острова, но вече нямало никакви следи от църква и сграда, камъните били използвани за изграждането на къща от рибарите, които разпънали далян в близката акватория. Приложената скица е окомерна и правена по спомен от Д. Герганова.
Малкият по размер остров не предполага наличието на голям религозен комплекс, както този на остров Свети Иван, но наличието на споменатите сгради подсказва, че "Св.Това" е бил обитаван като култово място. Не се знае дали монасите в него са се числяли към някой друг манастир, чийто скит е бил тук или само са обслужвали църквите и параклисите из близката крайбрежна ивица. Знае се, че заливчето срещу което е разположен островът и църквата на брега му, носи името "Света Параскева". Възможно е двата култови обекта да са имали някаква връзка.
На база на архитектурно-плановото решение на съществувалата островна църква, може да се приеме, че тя е изградена през периода XIV-XVI в. Такъв тип църковна архитектура (малки, еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндрично сводесто покритие църкви) съществува през Второто българско царство (с. Беренде), като продължава през първите години на робството (Бобошевски манастир), а и по-късно. Това се дължи на липсата на импозантност, при което цялата красота се концентрира във вътрешното, великолепно изографисване ("Св.Спас" в Несебър и много др.).
Много въпросителни с малко отговори, това е което може да се каже за "Свети Тома", да се надяваме, че едни бъдещи археологически проучвания ще хвърлят повече светлина относно историята му.

Използвана литература:
1.Арх. Дунка Герганова - Останки от манастир на остров "Свети Тома", ИНМБс. т.4, 2002 г.