Манастирът "Света Анастасия" е разположен на едноименния остров в Бургаския залив в Черно море,намира се на 6,5 км югоизточно от Бургас и на около 1,5 км от най-близката суша-нос Чукаля.Островът е изграден от вулканични скали, висок е 12 метра, площта му е 0,022 кв.км.
Малкият остров и по-специално манастира има богата история,започваща от хилядолетия назад.Не е останал встрани,както от морските бури,така и от политическите стълкновения,като се почне от античността и се мина през средновековието,за да се стигне до бурния XX в. и настоящия XXI в.
От намерените находки на острова и в неговата акватория,датирани от късната античност и ранното средновековие,може да се допусне ,че първоначално манастирът е възникнал като монашески скит,когато Църквата е имала обща история.
По протежение на Меден рид,крайбрежно разклонение на Странджа,има пет острова: Св.Анастасия,Св. Иван и долепения до него Св. Петър,Св. Кирик и Юлита  и Св. Тома.Те не случайно носят имена на светци,и върху петта през различни периоди от време е имало манастири или скитове.За тяхната история сведенията са оскъдни и археологическите проучвания тепърва ще разбулват нови тайни.
Знае се ,че наченки на монашески живот има по времето на император Теодосий(379-395г.) и след като през 536 г.сл.Хр. на Църковния събор са оставили подписите си представители на 68 константинополски и 40 малоазиатски манастира,то твърде е вероятно малкото черноморски острови да са още тогава забелязани от монашеските братства.Наличието на църкви посветени на Св. Йоан Предтеча и Св.Анастасия в Константинопол,навява към мисълта,че може би столични монаси са били инициатори за основаването на тези островни манасири
По пътя на горната логика,следва че по време на 150 годишния период на иконоборство(715-867г.),черноморските манастири сълно са пострадали(респективно и "Св.Анастасия"),но след 867 г. те отново са получили възможност за развитие,още повече,че това време съвпада с новородената при княз Борис I Блгарска правослана църква(865 г.).
За историята на манастира "Света Анастасия" през ранното и зрялото средновековие няма преки писмени свидетелства,но архитектурния тип на най-старата част на манастирската църква,датирана към XII-XIVв.,ясно говори,че тогава манастира е бил действащ.Един патриаршески документ от 1270 г.,касаещ Созополския манастир "Св.Св.Кирик и Юлита",съдържа сведението ,че манастирски метох "Св.Георги" до пристанището Порос е бил предаден във владение на "Св.Св.Кирик и Юлита".На Порос съотвества нос Форос при днешния квартал Крайморие,но има и голяма вероятност средновековният метох "Св.Георги" да се е намирал на нос Чукаля,в съседство с манастирското пристанище,обслижващо остров Св.Анастасия,този нос е само на няколко километра южно от Форос.
Кям този период сигурно се отнася и легендата за нападението на острова от кавказки морски разбойници:"..като усетил опасността от лазите монасите от манастира с иконата на Света Анастасия в ръце отишли на застрашения бряг,помолили светицата за помощ и -о чудо!Корабът на нападателите заедно със самите тях се вкаменил,и от нападател той се превърнал в твърда скала,която и днес предпазва малкия остров от напористите вълни.
Най-ранното пряко писмено свидетелство за манастира е от средта на XVI в.,в един анонимен портулан от 1553г.,където островът е наречен "Островът на Предтечата".Грешното му име се дължи на обстоятелството,че през XVI в. манастирът "Света Анастасия"е бил пряко зависим от Созополския манастир"Свети Йоан Предтеча".Двата манастира през следващия XVII в. разменили ролите си,созополските манастири са разрушени от турците през 1629 г. и по чудо оцелялата обител "Света Анастасия" продължава духовната им мисия.
Известно е ,че и трита манастира: "Св.Св.Кирик и Юлита","Свети Йоан Предтеча" и  "Света Анастасия",са били ставропигални - пряко подчинени на Цариградския Вселенски патриарх.Между созополските манастири и "Света Анастасия" се намирал полуостровния манастир "Св.Никола",който е разположен на нос Акра(Акин),северно от днешния град Черноморец,и според патриаршеските документи от XVI в. той се споменава като "метох на Свети Йоан Предтеча".В тези документи се говори за двата манастира - "Св.Никола" и "Света Анастасия",като неразделно свързани.За тези два манастира се застъпил бившия Вселенски патриарх,който в послествие приел монашеското име Макрис,именно той ходотайствал пред Вселенската патриаршия "Св.Никола" заедно със "Света Анастасия" да станат ставропигални,а не само да са подчинени на най-отдавна ставропигалния "св.Йоан Предтеча".
В една грамота на Вселенския патриарх от 1580 г.се споменава ,че в делата на манастира "Света Анастасия"се намесил известният анхиалец Михаил контакузин,наследник на императорския род Контакузини.
Съществува преписка върху богусложебна книга,която говори за едно казашко нападение през XVII в.,тя била писана от йеромонах Калиник,на който се позовава игумена на "Света Анастасия" Натанаил.
След разрушаването на созополския манастир "Св. Йоан Предтеча" през 1629 г. метохът "св.Никола със сигурност е станал владение на "Света Анастасия".След опустошенията причинени от турците и казаците от устни предания е запомнено,че созополецът Николаки Пападокоолу направил големи дарения на манастира,споменът за него се е запазил и до днес в топонима "Метофито".
В 1656 г. "богатия манастир на остров" в Бургаския залив е отбелязан в пътеписа на турския пътешественик Евлия Челеби,от което може да се заключи ,че в средата на XVII в. манастирът "Света Анастасия" е бил достоен заместник на двата патриаршески манастира при Созопол.
През последните десетилетия на XVII в. островът за първи път е бил нанесен на карта от Николаос Витсен,а през 1732 г. и върху картата на Ибрахим Ефенди с турското име "Кешиш адаса"(Островът на свещениците).само няколко десетилетия след 1732 г. под същото име островът се споменава от французина Лафит-клавефранция е една от първите държави в Европа,която започнала да развива османистика(XVI-XVIIв.).
Множество български села от близкия бряг,а и от вътрешността,чрез дарителската си дейност са дали силен икономически тласък на манастира.Недалеч от "Света Анастасия" се е намирало пристанищното село "Ченгене скеля"(Цигански пристан),днес там е Рибарското селище известно със същото име.Според предание представители от известния факийски Бимбелов род са допринесли за българското присъствие в това пристанищно селище.Още по-близо до Света Анастасия се е намирало старото село Чукаля,което според Месембрийската кондика е било владение на Манастира.Османотурските документи свидетелстват,че през XVI-XVIII в. върху близкия бряг съществували селата Атия и Атанасово(днешн. бургаски квартал Изгрев),недалеч от брега се намирали селата Маринка(Карагюзляр),Извор(Кайнарджа) и Твърдица,малкото селце Веселие(Саръмуса),а също и голямото село Паничарево(Чанакчи).според устно предание недалеч от Ченгене скеля се намирало селото Отманли,дало името си на местността южно от Бургаския залив,мастността между "Чукаля" и "Отманли" е останала като "Манастирското".От документите е ясно,че в изброените села са живеели българи-скотовъдци,те,заедно с крайбрежните рибари са били масовите посетители и дарители на манастира.
Основният и най-щедър ктитор на манастира "Света Анастасия" през 1802 г.,заедно с тогавашния игумен Натанаил от цариградския квартал Ганос,е бил хаджи Матей от гр.Котел,с този си жест той оставил трайна следа в паметта на крайбрежното население.Котленеца Матей е бил богат кехая,стадата му били пръснати в Източния Балкан и по цялото Северно и Южно Черноморие,от Добруджа до Странджа.Делото на христолюбивия българин хаджи Матей е продължено от неговия син Петър и внук  хаджи Петър М.Матеев,основател на рода Хаджипетрови в Бургас.
През четиридесетте години на XIX в. пътувайки по море от юг на север по протежение на брега отбелязва: "Преди да влезем в Бургас,ние виждаме манастира "Света Анастасия"...разположен живописно на едно островче.Той е обитаван от един монах,който живее тук живот на истински ермит(пустинник)...".
По време на Кримската война(1853-1856 г.) съседното пристанище Ченгене скеля било използвано от английската флота.
Следващия по хронология европеец,който ни дава сведения за манастира,е англичанинът Джеймс Бейкър,той го нарича съвсем погрешно "Св.Атанасий",годината е 1874,а гумен тогава е бил отец Григорий.
През 1884 г. "Света Анастасия" и околното крайбрежие подробно са описани от бургаския възрожденец Стоян Шивачев.Неговия ръкопис "Описание на Бургаското окръжие" сеш съхранява във фонда на Исторически музей-Бургас.
В края на XIX в. бил построен последният-седми фар по нашето Черноморско крайбрежие.През 1912 г. в северната част на острова е изградена жлезобетонна фарова кула,с височина над терена 9,10 м и на 21,70 м от морското ниво.
Храмовия празник на манастира "Света Анастасия" е бил чевстван на 15 август - Успение Богородично,това заблуждава много хора смятайки ,че манастирската църква е посветена на Пресвета Богородица,а всъщност на същия ден християните от Южното черноморие са почитали паметта на света Анастасия Фармаколитрия(събирателка на билки).Нейният празник е на 22 декември,но тъй като през този зимен ден морето е бурно и пречи на корабоплаването,светицата била чествувана в деня на Божията майка.На църковния празник всяка година пристигали лодки ,гемии и каици,от всички крайбрежни градове,идвали християни от вътрешността на Странджа,дори и от вътрешността на Стара планина.
Векове наред българи и гърци са празнували заедно светлата памет на Великомъченица Анастасия,обикновените християни не прекъсвали междуетническите контакти на духовно и битово равнище.
С учредяването и признаването на Българската Екзархия през 1970 г. манастирът "Света Анастасия" като ставропигален останал във владение на Вселенския патриарх.Но с укрепването на българската държава след Освобиждението,Вселенската патриаршия постепенно започнала да губи материалното и духовно господство над манастира.
През 1900 г. манастира и прилежащите му имоти били продадени на бургаските търговци Д.Хараламбус и Георги Жечков ,зад които стояли "Миркович и Сие".Но поради голямото обществено негодувание тази продажба била преразгледана от правителството на Иванчов-Радославов,и той им бил отнет.
На 15 август 1901 г. манастирът "Света Анастасия" бил преосветен и окончателно минал в ръцете на българското духовенство,заедно с всички манастирски имоти на суша.Тогава бил прекръстен манастирският храм на "Света Богородица".
През периода на войните 1912-1918 г. няма никакви сведения за историята на манастира.След войните ,по описание на Иван Вазов: "..и сега островчето пустее с полупорутения си манастир...", това велиикият писател е написал през 1921 г.,малко преди кончината му.
През периода 1923-25 г. островът бил превърнат в затвор за политически затворници(комунисти и земеделци),от него на 29 юли 1925 г. успяват да избягат 43 арестанти,за да достигнат по-късно "Обетованата земя" ,т. нар. СССР.От месец юли до октомври 1941 г. "Света Анастасия" отново бил използван като изолатор.
след 1944 г. в чест на политическите затворници-комунисти островът бил прекръстен на "Болшевик".В 1967 г.социалистическото правителство го обявило за "историческо място на революционната борба".
През 60-те години на XX в. голямата южна сграда на манастира е на разположение на общинско предприятие "Културен отдих и украса",прокарано е електричество и водопровод,организиран е бюфет и т.н.През това време там твори и поетът Христо Фотев.
В началото на 1991 г. Бургаска община връща официално на острова името "Света Анастасия".
Манастирският комплекс е съобразен с бреговата ивица на острова, и е разположен на най-високата му част.Състои се от жилищни сгради и църква.Южно от църквата се намира най-голямата сграда,т.нар. метох,строена е през 1802 г.Другите сгради днес не са в оригиналния си вид,през годините са преустройвани многократо,а някои са съвсем заличени.
Най-стара и най-сложна като архитектура е сградата на манастирската църква "Св.Анастасия".Храмът е изграден на четири строителни атапа: първо е изградена днешната олтарна част,която по план е куполна църква вписана в кръст,датирана към XII-XIV в.,възможно е да има и по-ранен строителен период,което за сега не е изследвано;през 1802 г. е пристроен наосът с две конхи;третият етап включва изграждането през 1805 г. на притвора с костница в западна посока от наоса;и по-късно през XIX в. е прибавена външна дървена нартика,долепена до северната и западната стена на притвора.
При преизграждането на цървата пез 1802 г.,между старата част и наоса бил поставен иконостаса.Запазен е ктиторски надпис върху него,показващ кои са били дарителите: "Този иконостас произлезе от някого;от(жителите) на Василико(Царево) дърворезбата;а позлатяването на темплото от Матей Котленеца (заедно) с всички изографисвания,за спомен от тях,1802г.".В изработката на иконостаса се чувствува директното влияние на Атон,все пак манастирът е бил ставропигален.В резбата се забелязва се съществена разлика спрямо такива в други черкви по черноморското крайбрежие,примерно в созополската църква "Света Богородица" орнаментиката и стила на изпълнение е съвсем различен(там иконостасът е дело на дебърски резбари).
През 60-те години на XX в. голяма част от иконите на иконастаса са стояли на мястото си,но днес не е така - той е празен,а изящната му дърворезба се нуждае от реставрация.Оцелялата по чудо храмова икона на Света Анастасия сега се съхранява и е изложена за поклонение в бургаския храм "Успение Богородично".Тя е зографисана от художника Димитър през 1789 г.Имало е още една икона на Света Анастасия,която е изчезнала.При посещението на музейните работници през 1960г. са били заснети и други икони:"Богородица Неувяхваща роза","Христос с корона" и др.Няколко икони от иконостаса на манастира "Света Анастасия" се съхраняват в Художествната галерия:една празнична икона на "Св.Димитър",на "Св.Никола" и две икони от царския ред-"Христос Пантократор" и "Св.Йоан Кръстител".
Една от най-интересните икони и до днес стои на владишкия трон в манастирската църква-един "Убрус"(кърпа с образа на Христос).
Стенописите в църквата са изпълнени на три етапа.Най-стари са тези от олтарната част,кото са били заснети през  60-те години на XX в.,една част от тях са свалени и реставрирани,като сега стоят не на първоначалното си място,а на западната стена в по-късно изградения наос.Това са фрагменти от четири евангелски сцени,макар и реставрирани преди време,те днес отново се нуждаят от допълнителна консервация.По стиловите им особености(сходство с тези в несебърската църква "Св.Стефан"),най-старите стенописи могат да бъдат датирани към XVI-XVII в.
От втория живописен период са стенописите в наоса,оцелели са отделни фрагменти на горните части от регистъра на правите светци(изображенията на две глави с нимбове-Св.Димитър и Св.Георги) и долната част от горния пояс от фигурални сцени,а също и изображения върху страниците на прозореца на северната стена.От третия период е изображението "Богородица с младенеца",над входната врата ,изписана е при преосвещаването на манастирската църква в началото на XX в.,сега е заличена.
От 1970 г. до 1973 г. на остров Света Анастасия са проведени археологически експедиции ръководени от БАН.От намерената масова керамика се е установява ,че от IV в. насетне островът е обитаван продължително,като е имал спорадични посещения от времето на гръцката колонизация.За това говори намерения оловен щок от котва в акваторията откъм нос със старинно име Атия,там е имало голямо селище,където е открита най-старата мраморна статуя произхождаща от земите на днешна България.От намерените находки се е установило ,че в миналото остривът е заемал по-голяма територия.
Експедицията на проф.Лазаров се натъква на стар каменен зид със спойка от кал.Той е перпендикулярен на южната стена на църквата,може би е синхроничен със старта част на църквата,датировката му не е определена.Непосредствено до зида е открита и зидана цистерна за вода,датирана към XII-XIV в.,подобна щерна има и при созополския манастир "Св. Йоан Предтеча".Пак там са открити и гробове на монаси.Под мраморния под на притвора е открита костница,а втора такава археолозите се натъкват на около 3 м свереизточно от апсидата на църквата.Източно от манастирският храм е имало някога сграда,от която по време на експедицията били останали само развалини.
От направените археологически проучвания и разкопки може да се заключи,че на острова Света Анастасия е развивана човешка дейност периодично още преди Христа,и постоянна през късната античност (IV-VI) и ранното и късното средновековие(VII-XVII в.).
Първи проучвания на художествените паметници в манастирската църква прави Дамян Заберски през 60-те години на XX в.Човекът който има най-голяма роля в запазването на малкото оцелели средновековни стенописи и богатия дърворезбан иконостас,е художник-реставратора Стоян Забунов.Първата рестврация на фреските той извършва през 1975-76 г.,тогава малкото запазени стенописи от старта част на църквата,които се намирали пред пълно унищожение,били свалени,реставрирани и консервирани,и след това поставени в храма,където са и днес.По-късно е реставриран и иконостаса.От последната реставрационна дейност в манастира са минали повече от 30 години,влагата и солта отново заплашват ценните художествени произведения да бъдат унищожени.Стоян забунов е основал сдружение "Захари Зограф",имащо за цел съхраняване художествените паметници в манастира "Света Анастасия".
В първите години от новото хилядолетие Община Бургас поема инициативата да издигне на острова внушителен метален кръст посветен на Св.Андрей Първозвани".Проекта е бил изработен от рано починалия бургаски склуптор Руси Стоянов.Тази идея обаче все още не е реализирана.
Днес манастирът "Света Анастасия" се намира в окаяно състояние,манастирската църква и сградите се рушат,проблемен е и достъпът до острова-малкия пристан е почти отнесен от морето.Тъй катособствеността на острова е смесена - земята е публична държавна собственост, а община Бургас притежава там няколко сгради,и двете страни не предприемат нищо,макар и "Св. Анастасия" да има статут на природо-археологически резерват.Но все пак е дадена зелена светлина- в началото на август 2010 г. Министерски съвет предостави възможността на община Бургас да стопанисва острова.Кметът Николов има амбицията да превърне историческото и културно наследство в предпочитано за туристите място.За да стане това, общината се надява да спечели проект по Оперативна програма  „Регионално развитие“, което е напълно постижимо.
Дано това свято място най-после бъде извадено от булото на забвението!  

Използвана литература:
1.Гергова,Иванка-Ранният български иконостас,София,1993 г.,стр.126
2.Карайотов,Иван-Остров"Света Анастасия",Бургас,2004 г.