Черквата "Света Богородица" се намира в северната част на Стария Созопол,в ляво от главната улица,в направление изток.
Църквата построена през ХV в. на мястото на по-стар средновековен християнски храм. Данни за съществуването й има от 1482 г. Била е към метоха на островния манастир "Св. Йоан Продром", дори има предположение , че на това място е бил един от градските манастири на Созопол - "Света Богородица".
По план църквата е трикорабна,едноапсидна псевдобазилика. На външен вид тя е твърде неугледна, прихлупена паянтова постройка, вкопана в земята(полузарита източна стена в минаващата покрай нея улица) и по външен вид почти не се отличава от къща. Този ѝ вид е обясним, тъй като последното и преизграждане е било по време на турското робство, когато християнските храмове не е трябвало да бъдат по-виски от феса на турчин качил се на кон.
Сградите на черквата и метоха са изградени от камък, като е подравнявано със сантрачи. През многовековното си съществуване църквата е претърпяла няколко престроявания и трудно би могло да се датира първоначалното ѝ изграждане. От приложения план се вижда, че източната част има необичаен строеж ,полукръглата ѝ апсида е включена в доста дебела стена, която не издава свочта форма отвън. Може да се допусне, че това е част от старта църковна постройка, останките от която са били замаскирани през турското владичество. Северната и южната стена вече не съществуващи (от старта църква), са заменени с 22-сантиметрови паянтови стени. Към южната страна на храма е прибавена постройка, служила за различни църковни нужди.
Покривът на черквата се носи от дървени колони, завършващи със старинни каменни капители, такива се забелязват и в двора на храма.
Украсата на вътрешността се дължи единствено на изящния дърворезбен иконостас,амвон и владишки трон,в които е вложено голямо резбарско изкуство. Тези резби са дело на майстори от Дебърската школа, изработени в края на XVIII век. Богатата растителна орнаментация на иконостаса е освежена и с вмъкнатите множество сцени с  фигурални композиции от светото писание. Иконостасът е съставен от две поредици икони - долният ред с осем големи икони (две от тях липсват) и горният ред с малките празнични икони (днес от тях няма нито една оригинална); това наследство получава местното църковно настоятелство, когато  поема храма от музея.
Иконите са дело на странджански майстори, от оставените дати (такива ги е заварил проф. А. Василиев в средата на XX в.) на някои от иконите - на "Св. Богородица"(1781 г.) и на "Св. Спиридон"(1782 г.); се разбира , че те са изографисани в края на XVIII началото на XIX век.
От съвсем скоро църквата е действащ православен храм, била е върната на БПЦ от Созополския музей,т ъй като през 1958 година тя е обявена от Министерството на културата за "паметник на културата" и отнета. Заслуги за влизането в действие на храма има местния свещеник отец Иван, който приема т. нар. "паметник" в окаяно състояние, иконостасът му пуст и изтърбушен ,всички икони от него били откраднати, някои от тях все още са по музеите из страната, а на повечето дирята им се губи.
Но бавно и постепенно вярата връща живота на църквата, стъпка по стъпка предстои да се реставрират иконописите и да се нарисуват нови. Основната заслуга за това е на известния созополски художник Иван Бахчеванов, който заедно с отец Иван участва активно във възстановяването.

Използвана литература:
1.Василиев,Асен-Църкви от по-ново време в Несебър и Созопол,Извори на Народния музей в Бургас. С., 1950, Т. I.