ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Костѝ
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на с. Кости от изтокКостѝ е село в Югоизточна България. Намира се в община Царево, Област Бургас. Разположено е недалеч от черноморското крайбрежие и границата на България с Турция. Селото отстои на 468 км югоизточно от столицата София, на 87 км в същата посока от Бургас и на 24 км югозападно от гр. Царево. Отдалечено е само Занемареният стар път от Бродилово за Костина 7 км южно от главния път Царево – Малко Търново. В миналото през селото е минавал старият път от Малко Търново (вътрешността на Странджа) за Василико (дн. Царево) и Ахтопол. В съседство на Кости се намират селата: Българи (на северозапад), Изгрев (на североизток), Бродилово (на изток), Сливарово (на югоизток) и Граматиково (на запад).

Равнинна местност в долината на р. ВелекаСело Кости принадлежи на историко-географската област Хасекия. То е разположено сред източните възвишения на Странджа планина в живописната долина на река Велека (на левия ѝ бряг), на 71 м надм. вис. Селото е заобиколено от всички страни с планински хълмове, обрасли с широколистни и вековни гори. Над м. "Св. Богородица" се намира най-старият бък в Странджа - на възраст около 800 г. В близост са разположени природните резервати „Силкосия“ и Живопсната местност "Казанчето" на р. Богородички дол (десен приток на Велека)„Узунбоджак“, както и защитените местности „Кълката“, „Пирен“ и „Марина река“. Изключително красивата природа наоколо предлага голямо разнообразие на растителни и животински видове. Кости се намира в зоната на разпространение на странджанската зеленика (вечнозелено растение). Сред местните природни забележителности попадат и множеството пещери по поречието на Велека – Керечница, Махарата, Стоянова пещера, Георгиева пещера, Яневица и др.
Риболов на р. Велека край с. КостиТукашният преходносредиземноморски климат се отличава с мека зима и прохладно лято. Почвите са жълтоземно-подзолисти и алувиално-ливадни. Тези особености благоприятстват за развитие на земеделие и животновъдство. Природните условия са подходящи за отглеждане на царевица, фасул, картофи, овошки и др. В средата на XX в. дори са правят опити за култивиране на чаени култури, които се развиват добре в тукашните условия. Самото местоположение на селото – в планина сред Центърът на с. Костигори, предопределя препитанието на голяма част от населението му да е свързано с дърводобив и дървообработка. До недалечното минало тук работят трупорезачна и паркетна фабрика „Резвая“.
Населението на Кости към 2014 г. наброява около 250 жители. По етно-религиозна принадлежност, то е представено изцяло от българи – християни (православни).

За името на селото:
Произходът на днешното името „Кости“ се обяснява с едно предание, което е свързано със старото – гръцко население на селото. Според него първият заселник тук бил богатият и състоятелен грък Костаки. Той пръв започнал да отвоюва плодородните земи около р. Велека, като изкоренявал дървета. Отглеждал царевица, слънчоглед и коноп и забогатял от търговия с околните български села. И така, селото започнало да се нарича на името на гърка – било преобразено от „Костаки“ на „Костѝ“. Освен името „Костѝ“, в селското землище се срещат и други топоними с гръки произход. Това са названията на местностите: „Дарданелата“, „Маврангелово“, „Крайнеро“ и „Припур“.

История:
Наличните данни сочат, че районът на днешното село Кости е населен от дълбока древност. В околностите му има следи от древна металургична дейност. Селото се намира в ареала на Граматиковското рудно поле, за което началото на тукашния рудодобив може да се отнесе към втората половина на V хил. пр. Хр.
Не малко са и останалите до наши дни материални следи на богатата тракийска култура. На юг от селото се намира голям могилен некропол, както и отделни тракийски могили. Друг паметник от тази епоха е крепостта „Кулата“, която се намира на 5,5 км югозападно по права линия от центъра селото, на десния бряг на р. Велека, на връх Курву. Вероятно крепостта е била свързана с охраната на древния път от крайбрежието към вътрешността на планината, който минавал по поречието на реката. За древната история на Кости се знае твърде малко, тъй като досега не са провеждани археологически разкопки в района на селото. Но може да се приеме, че през трако-римския период и тези земи са владение на онази тракийска династия, чиито домове са разкрити край днешните Бродилово и Синеморец.
Стари костийски къщиНяма сведения за съществуване на средновековно селище в близост до сегашното.  Най-ранното споменаване на селото е в османски данъчен документ за търговията със сол от 1498 г. То фигурира и в данъчен регистър на каза Анхиало (Поморие) през XVII век. През XIX в. Кости е едно от дванадесетте села в Агатополска нахия (Ахтопол). През Руско-турската война от 1828-29 година се споменава като “гръцко село”. След Освобождението на България от османско иго (1878 г. ) селото остава в Османската империя и е причислено към новоучредената Малкотърновска каза.
През османското робство Кости влиза във вакъфа (привилегированата област) Хасекия, която е създадена веднага след попадането на тези земи в границите на Османската империя (втората половина на XIV в.). Населението (почти изцяло българско), което обитава това владение се ползва с малка или по-голяма привилегия, като опрощаване на някои данъци и др. За да получи такава привилегия българите в района се занимават с дервенджийство (охраняват проходите и пътищата), осигуряват войници и продоволствия за османската армия (войнишките села), работят в близките държавни рудници и др.
Костийска къща на около 200 годиниНякаква представа за положението на местното население през османското владичество сдобиваме от един документ – удостоверение, издаден на 14 юли 1867 г. от Василиковска община до бургаския каймакамин, в което четем: „....Михаил Тодоров от с. Кости, починал на 1834 г., е обработвал чифлика Хорозлари от 1814 г. и го е владеел с тапии и този чифлик е от земите на султанските вакъфи.“. Интересното в този документ е, че споменатият жител на село Кости не е с гръцко име, а с чисто българско. Това ще рече, че по онова време (началото на XIX в.) в селото все още има жители, които да се самоопределят като българи, за разлика от края на същия век, когато цялото село се счита за гръцко.
Причините за погърчването на местното българско население могат да се търсят основно в икономическата и административна му зависимост от близкия голям център на гърцизма – гр. Агатополис (Ахтопол). До началото на XX в. с. Кости влиза в каза Ахтопол. Освен това, дърводобивът и земеделието, като основни занимания на местните жители, намират пласмент в града, където търговците са гърци. Не трябва да се пренебрегва и голямото влияние на гръцката Цариградска патриаршия. Така костийци постепенно променят етническата си принадлежност, което неминуемо дава отражение на техния бит. За това, старата жилищна Стар тип архитектураархитектура в Кости, която се среща в само още две странджански села – Бродилово и Каланджа (дн. Синеморец), споделящи съдбата на Кости, се различава от тази в типично българските села. Тукашните сгради са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, за което са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се осигурява от покрива с „подвижна керемида“. Няколко от тези стари къщи са оцелели и до днес.
Река Велека край с. КостиПо времето на Преображенското въстание в 1903 година селото има 120 къщи. Старото „гръцко“ население се изселва от Кости след 1914 г., след като съгласно Букурещския мирен договор (1913 г.) османската власт в този край е окончателно отхвърлена. Така например гърци от Кости са заселени в 1922 година в българското серско село Какараска. На мястото на изселилите се гърци в Кости идват българи от Източна Тракия, предимно от село Пирогоплово (към стотина семейства), село Мъглавит, град Малък Самоков и други. Почти паралелно с тези събития костийци преживяват още една трагедия – природното бедствие от 1914 г, свързано с прииждането на р. Велека. През 1941 г. реката отново повлича къщи и воденица, при което се удавят хора и добитък.
Но въпреки злощастните събития, добрите условия в долината на Велека дават възможност на преселниците от Лозенградско бързо да се замогнат. Нейното легендарно плодородие намира израз в преданието за многобройните орехови дървета растящи тук. В 1926 година селото има 304 къщи и 1 328 жители, от които 856 бежанци от Източна Тракия. Българското училище и читалище „Васил Левски“ в Кости са основани през 1925 г.
Църквата "Св. Св. Кирил и Методий"Кости е едно от странджанските села, прочути със своите нестинари. Тук и днес могат да се видят зрелищните и загадъчни древни обреди – ритуалните Мястото в центъра на Кости, където се провеждат нестинарските игри„игри върху огън“, които са запазени единствено в този край на Странджа. Странните танци се извършват ежегодно от незапомнени времена от т. нар. нестинари. Интересно е, че нестинарството, което е далечен отглас от предхристиянски времена, е умело вплетено със също така дълбоко застъпените християнски традиции. Тяхната стародавност е засвидетелствана от намиращите се около селото множество християнски култови обекти. Светите места в землището на с. Кости са следните:

1. Църква „Св. Св. Кирил и Методий“ - намира се в центъра на селото. Тя е най-големият селски храм в Странджа.
2. Коначе „Св. Константин“ - в северния край на селото, над църквата.
3. Параклис „Св. Константин“ - на около 1,5 км западно от селото.
4. Параклис „Св. Илия“ - на 2 км западно, в едноименната местност.
5. Параклис „Св. Димитър“ - на около 1 км западно от селото.
6. Одърче с аязма „Св. Петка“ - на 1 км северно от селото.
7. Параклис „Св. Богородица“ - на около 3 км в югоизточна посока.
8. Параклис с аязмо „Св. Георги“ - на 4 км южно от селото, в м. „Одерето“.
9. Параклис „Св. Марина“ с аязмо - на около 2 км югозападно от селото
10. Аязмо „Св. Елена“ - днес развалено.

Към местата опасващи с. Кости и защитаващи неговото сакрално пространство, трябва да се спомене и едно от най-известните свещени места в Странджа – свещеният извор Голямата аязма, наричана още Далечната аязма или Русенова аязма. На това място в неделята преди празника на „Св. Св. Константин и Елена се стича народ от селата: Сливарово, Граматиково, Българи, Кондолово и Кости. Празникът на селото се чества през първата събота или неделя на август – денят на Св. Илия (2 август, по стар стил).

До средата на XX век Кости е напълно подновено – изчезват старите сгради, като биват заменени с нови тухлени постройки. Само през 40-те години са построени 200 нови сгради, а към средата на 50-те селото брои 380 къщи.
Железопътният мост над р. Велека край Кости (архивна снимка)Поврат в развитието на селото настъпва след 1944 г., с идването на социалистическата власт в България. В края на 40-те и началото на 50-те години селото е крайна точка на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, по която се превозва дървен материал от Странджа към пристанището в Ахтопол, от където с кораби бива препращан до пристанищата на Бургас и Варна, а от там към вътрешността на страната. Железницата е демонтирана през 1952 г., поради мнение, че е „неефективна“. Този и ред други фактори се отразяват негативни върху икономическото развитие на селото и макар впоследствие да се правят различни опити за съживяването му (БАН прави опити за отглеждане на чаени култури), то постепенно запада. Показателен пример е намаляване броя на населението му, което от близо 1500 жители през 40-те години достига до днешните по-малко от 250 постоянно живеещи.
Днес пред с. Кости се откриват добри и обнадеждаващи перспективи за неговото развитието. Удобното му разположение – край река и недалеч от морето, изключителни красивата природа, наличието на множество културно-исторически паметници и не на последно място гостоприемствеността на местните жители, са все предпоставки за успешно разработване на целогодишен и разнороден вид туризъм. Дори някои местни жители вече са се насочили в правилна насока – в селото работят няколко „къщи за гости“.


Източници:
1. Георги п. Аянов – Странджа –етнографски, географски и исторически проучвания, изд. Тракийски научен институт, гр. София, 1938 г.
2. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
3. Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.
4. Горо Горов - Селища и население на Странджа, Бургас, 1968 г.
5. Енциклопедия на България, т.3, изд. БАН, София, 1982 г.
6. Иванова, Ек.; Николов, Вал.; Иванова, Ив. Странджа /пътеводител/, изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 2010 г.
7. Орачев, Ат. Чудесата на Южното Черноморие /пътеводител/, изд. „Световна библиотека“, София, 2012 г.
8. Местен осведомител: Антон Ангелов (кмет на селото).


„Св. Илия“- с. Кости

Параклисът „Св. Илия“ се намира в едноименната местност на около 2 км западно от странджанското село Кости и в близост (северно) до р. Велека. Култовият обект е разположен между 14 стра...
» виж детайли

„Св. Марина“ - с. Кости

Параклисът „Св. Марина“ се намира на около 2 км югозападно от с. Кости. Разположен е в гориста местност, в дясно от пътя за местността „Одерето“ и с. Сливарово. На мяст...
» виж детайли

"Св. Богородица" - с. Кости

Параклисът “Св. Богородица” се намира на около 3 км югоизточно от село Кости в гъста букова гора. Разположен е в едноименната местност на западния склон на Богородички дол, в което дъно...
» виж детайли

Коначе “Св. Костадин” - с. Кости

Нестинарското коначе “Св. Костадин” се намира в североизточната част на с. Кости. Разположено е северно в близост до църквата “Св. Св. Кирил и Методий”. Коначето в Стра...
» виж детайли


„Св. Св. Кирил и Методий“ - с. Кости

Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ се намира в центъра на странджанското село Костѝ. Тя е една от най-големите и забележителни църкви в Странджа планина. Включена е в секция „Възр...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"