Църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ се намира в центъра на странджанското село Костѝ. Тя е една от най-големите и забележителни църкви в Странджа планина. Включена е в секция „Възрожденски църкви“ на сайта, макар и да е строена през XX век, поради обстоятелството, че Възраждането и Освобождението на този край настъпват в по-късен период, в сравнение с други части от България.

История:
Тази внушителна църковна сграда е издигната е преди края на XIX век. Построена е изцяло с даренията на местното „гръцко“ население, а неин главен строител е майстор Яни. Първоначално, до 1913 год, църквата се е наричала „Св. Св. Константин и Елена“. Разрушена е по време на Преображенското възстание (1903 г.), а през 1909 год. е наново възстановена и осветена. Иконостасът е резбован сравнително късно – към 1908 г. от един от последните странджански резбари – Пандил. Автор на повечето икони от иконостаса е художникът Коста Поликсоиду. Две от тях е нарисувал през 1883 и 1901 г., а 10 от царските след Илинденско-Преображенско въстание през 1909 г.
Гърците не се радват много на красивия храм, тъй като скоро след издигането му те са изселват от селото (1914 г.), а на тяхно място идват българи от Източна Тракия. Така, през почти цялото време на съществуването си, църквата се стопанисва от българи и в нея се служи на църковнославянски език. Отначало тя играе съществена роля в изграждането на културния живот на скоро освободените източнотракийски българи, които напускат родните си места и идват тук с надеждата за по-добро. Църквата се превръща в духовно-просветно средище на село Кости. Към нея, през 1925 г. е открито първото българско училище, което се помещава в близката Дундова къща. Последната е била собственост на Михаил Дундос, най-богатият гръцки търговец, живял в Кости до 1913 г.
Църквата е основно ремонтирана в периода 1985-1989 г. вТогава са проведени реставрационни работи, обхващащи сградата, дървените елементи (иконостас, амвон и трон) и иконите.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ представлява трикорабна, триабсидна псевдобазилика с открит притвор (нартика), излизащ в страни от общата ширина на сградата. Дървената камбанария се издига над южната част на притвора (изграден е допълнително през 1918 г.). Колоните, които разделят централния от страничните кораби, са дървени и измазани, а капителите са с йонийски волуги. Сградата е построена от дялан камък и хоросан. Вътре централния свод и страничните тавани са дървени и тонирани в сиво. Зад олтарната преграда таваните са плоски и касетирани. В западната част на наоса е изградена дървена емпория – балкон.
Прозорците отвън са подчертани с релефни рамки. На фасадите от изток и от запад има фронтони. Западната фасада е разделена на два хоризонтални пояса с корнизи.
 
Стенописна украса няма с изключение на медальоните над колоните и линиите, които очертават арките. В зенита на централния свод са апликирани розети (големи и малки), 4 ангела и един медальон, в който е изписан Исус Христос Вседържител.
Иконостасът е украсен богато с ажурна, апликирана върху по-светъл фон резба. Дървените му колонки подражават на древен ордер и в долната си част имат струговани бази и канелюри. Между тях са разположени розети, пищни гирлянди, листа и цветове, съчетани в локални и общи композиции, които поразяват с красотата, изяществото и хармонията си. Тронът, амвонът и парапетът също са резбовани. Тукашната дърворезба, която е дело на един от последните марангози в Странджа - резбаря Пандил, свидетелства за голям талант и изключителни умения.
Особено внимание заслужават иконите в храма. Освен иконостасните икони, отделно се съхранява и богата иконна сбирка, в която има произведения от XVII до XX в., някои от които с висока художествена стойност. Запазени са икони от по-стария строителен период на църквата. Интерес представляват две икони на Свети Георги Янински, изписани от зографа Коста Поликсоидо, едната през 1883 г., а другата в 1901 г. При втората, която е с по-добри качества, светецът е представен в народна носия от края на XIX век на фона на пейзаж с хълмове и сгради. Същият майстор рисува през 1909 г. 10 от големите олтарни икони, между които тази на Св. св. Кирил и Методий.
Сред сбирката привлича вниманието и една продълговата икона (с размери 78 х 54 см), която представлява атонски морски пейзаж с гръцки надпис „Άγιον Όρος” (Света гора). На нея са изобразени манастири, залив с развълнувано море и платноходи, а в страни са изписани Св. Богородица – покровителката на Света гора и Св. Никола – патрона на моряците. Ктиторският надпис, в превод от гръцки език, гласи: “Света гора, Аркадий беше спасен чрез Богородица от буря в морето”.


Източници:
1. Стойков, Г. Църковна и обществена архитектура в Странджанско. В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г., София, изд. БАН, 1957 г.
2. Василиев, Ас. Изобтразителни изкуства в Странджанския край. В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г., София, изд. БАН, 1957 г.
3. Захариев, В. Бележки върху народните изобразителни изкуства в Странджа. В: Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г., София, изд. БАН, 1957 г.