Параклисът „Св. Илия“ се намира в едноименната местност на около 2 км западно от странджанското село Кости и в близост (северно) до р. Велека. Култовият обект е разположен между 14 странджански дъба – лъжници и 6 полски ясена, всичките на по над 300 години.
До скоро местността „Св. Илия“ е имала статут на защитена с категорията природна забележителност, обявена през 1974 г. Понастоящем не фигурира в Регистъра на защитените територии в България с някакъв собствен статут. Част е от природен парк „Странджа” и от защитена зона „Странджа” по Директивата за птиците от Европейската мрежа Натура 2000.

Параклисът е сгушен между вековните дървета, които като верни стражи величествено се извисяват над него и му осигуряват сакрална защита. Част от тях съхраняват под кората си надписи на хайдути от XIX в. И ако човек се заслуша в шепота на листата им и воя на вятъра между могъщите им клони, попада в безвремие, отнасящо го към отминали времена, случки и събития, когато из тези места са бродили хайдути, мъжествено отстоявали свободата на местното население.
Постройката има почти квадратен план и е изградена с камъни на калена спойка, като в стените са вградени сантрачи (дървени греди). Входът е от южната страна, а пред него има навес, ограден с дървена ограда. В средата на параклиса, както при почти всички параклиси в Странджа, има извор – аязмо, чиято вода, казват, лекувала кожни заболявания. И въпреки че изворчето не е течащо, а по-скоро като кладенец, водата в него е винаги свежа. Отвътре иконите са наредени на източната стена.