Нестинарското коначе “Св. Костадин” се намира в североизточната част на с. Кости. Разположено е северно в близост до църквата “Св. Св. Кирил и Методий”.
Коначето в Странджа е наричано още манастирче или конак – дом/храм на нестинарите. Името му произхожда турската дума “конак”, която означава къща за живеене, място, в което се отсяда по-дълго време. Идеята на коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си. Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан. В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”. Особена роля играе източната страна на параклиса. Там е направена ниша и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”. В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони. От тук тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”.
Едно време на мястото на днешното костийско коначе “'Св. Костадин” е имало гора, която впоследствие била изсечена. То представлява четириъгълната постройка е ориентирана по четирите посоки на света. Коначето има квадратен план с размери 3 х 3 м и двускатен покрив. Входът е от западната страна и над него има навес. Пространството под последния е оградено и към него се влиза от север. Вътре, на “столнина” на източната стена се пазят иконите на Св. Св. Константин и Елена и други светци, които не се изнасят през годината. Някога в североизточния ъгъл на помещението се е намирало изворче (аязмо). Сега водата е каптирана и отива в селото. Преди на североизток от коначето се е намирало хорището – място, където се събират хората от селото по време на празници. Там се е кладял огън и се е играело на жарава. В близост е било и мястото за курбаните, които до 70-те и 80-те години са правени с жертвоприноени на бик. В коначето се съхранява въжето, с което е било вързано последното жертвено животно.
Източници:
1. Иванова, Ек.; Николов, Вал.; Иванова, Ив. Странджа /пътеводител/, изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 2010 г.