Българи е село в Югоизточна България, в община Царево, Област Бургас, отстои на 17 км западно от град Царево.
Село Българи се намира в източната част на планината Странджа, разположено е по гърба на един рид, ограничен от три страни с дълбоки долове. Околността е му обрасла с гъсти букови и дъбови гори с подлес от зеленика. От селото се открива прекрасна гледка към нагънатите заоблени хребети на Странджа.
На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”, в миналото част от “Силкосия”.
Типът на селището е купно, каквито са всички странджански села.
Някога многолюдното странджанско село, днес наброява едва 80 души (2010 г.).

Името му до 1934 година е Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи). Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.
Околността на село Българи е била обитавана от дълбока древност, за това говорят многобройните следи от отколешна човешка дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).
Северно от село Българи, в местността "Градището" се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост "Ургури". Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Разчистени са около 100 м от крепостната стена. Около голямата крепост "Ургури" са разположени в радиус от 5-6 км, три по-малки укрепления (всяко с площ 1-2 дка): "Мързевско кале" - разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток "Ургури", попада в землището на село Кондолово; другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово.
Първоначално крепостта е била изградена от траките. По-късно, края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518), укреплението е преизградено. Тогава крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка.
От византийският период на крепостта е намиращата се в най-високата ѝ точка, едноапсидна раннохристиянска базилика.
Крепостта е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон /прабългарски/. Затова и селото е получило познавателното име Българи. Има данни, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139.  
Дори краеведът Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи - яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа.
Друга интресна старина в землището на селото се намира в местността "Калдъръма", запазена е отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново.
За първи път Българи споменато в документ от 1454 година, което доказва, че е едно от най-старите странджански села. Впоследствие, през втората половина на XVII век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
На днешното си място селото съществува от около 300-350 години. Преди това се намирало в местността „Припур" - в коритото на Велека. Там падали гъсти мъгли и слани, било влажно, върлували епидемии и населението потърсило по-високо „проветриво и оцедливо място".
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г., както и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
Първото значително изселване от Българи станало през Руско-турската война от 1828—1829 г. След подписването на Одринския мир (2 септември 1829 г.) заедно с изтеглянето на руските войски се раздвижило и населението в Югоизточна България, в това число и българци. След около двегодишен престой в Южна Русия част от изселниците - българци се завърнали в родното си село. Потомците им до днес носят прякора „русийковци". Второто по-значително изселване станало след Берлинския договор (1878 г.), според който Хасекията отново преминавала в пределите на Турция. Половината от семействата в Българи се изселили в свободна България, като се настанили поетапно в новообразуваното крайморско  селце Приморско (Кюприя).
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други.
След Първата световна война поради увеличение на населението в селото и липса на препитание, няколко семейства се заселват в местността „Лисово" по посока на Мичурин и поставят начало на ново село - Изгрев.

В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис,  Ялоньето, Кабурич, Грудево.
Към края на ХІХ век Българи остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обряд и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Специалната церемония се изпълнява под звуците на нестинарска мелодия, изпълнявана на гайда при съпровод на „свещения" тъпан. В огъня могат да играят само „посветените". Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес.
Огнеигрането се предава по на­следство, но то можело да „прихване" и други мъже и жени. В недалечното минало нестинари е имало и в други странджански села — Кости, Визица, Заберново, Мажура.
Пряко свързано с нестинарския ритуал е коначето – храм на нестинарите. Намира се в центъра на Българи в близост до селската чешма. Конак е турска дума, която означава къща за живеене, място, в което се отсяда по-дълго време. Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи. Идеята за коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си. Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан. В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”. Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”. В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”.

Селската църква “Св. Св. Константин и Елена” се намира  в центъра на селото. Каменната църква е строена през втората половина на ХІХ век. През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание е опожарена ведно с цялото село. Възстановена е през 1910 г., днес е паметник на културата.
От всички страни Българи е обградено от параклиси, закрилящи сакралното му пространство. Това са: “Св. Костадин” – на 1 км от селото в западна посока; “Св. Елена” – подновена столнина в западния край на селото; “Св. Илия” – на 1.5 км източно от Българи; “Св. Богородица” – на около  3 км северно от селото. Един най-големите  параклиси в Странджа с две аязми. Тук жителите на с. Българи се събират на 28 август, за да отбележат втория по значимост празник за селото, след нестинарския. Непосредствено до "Св. Богородица" се намира параклиса "Св. Троица".

Забележителност както за село Българи, така и за Странджанския край, е частната етнографска сбирка. Разположена е в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Запознава с жилищната уредба от края на ХІХ и началото на ХХ век, с бита на големите селски семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много от примитивните сечива, използвани тогава.

Използвана литература:
1. Горов, Горо - Селища и население на Странджа, Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г., С. 1957 г.
2. Чулпанов, Б. - Каменните щитове, 232, Военно издателство, София, 1989 г.