ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Българи
 

Центърът на БългариБългари е село в Югоизточна България, в община Царево, Област Бургас, отстои на 17 км западно от град Царево.
Село Българи се намира в източната част на планината Странджа, разположенВековен цер о е по гърба на един рид, ограничен от три страни с дълбоки долове. Околността е му обрасла с гъсти букови и дъбови гори с подлес от зеленика. От селото се открива прекрасна гледка към нагънатите заоблени хребети на Странджа.Вечнозелената зеленика, растяща в горите около Българи
На изток от с. Българи е най-старият български резерват “Силкосия”, а на 7 км североизточно се намира защитената местност “Марина река”, в миналото част от “Силкосия”.
Типът на селището е купно, каквито са всички странджански села.
Някога многолюдното странджанско село, днес наброява едва 80 души (2010 г.).

Името му до 1934 година е Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи). Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.
Околността на село Българи е била обитавана от дълбока древност, за това говорят многобройните следи от отколешна човешка дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 км югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата", с диаметър 35 м. се намира в местността Шумяка (южно от Българи).
Поглед към крепостта "Ургури"Северно от село Българи, в местността "Градището" се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост "Ургури". Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. Почти в центъра на крепостта на площ приблизително от 1 декар е изградено второ укрепление от неодялан камък със спойка от бял хоросан, примесен с парчета тухли. Разчистени са около 100 м от крепостната стена. Около голямата крепост "Ургури" са разположени в радиус от 5-6 км, три по-малки укрепления (всяко с площ 1-2 дка): "Мързевско кале" - разположено на връх от другата страна на реката, която обикаля от север и от изток "Ургури", попада в землището на село Кондолово; другите две калета са разположени над селата Граматиково и Писменово.
Първоначално крепостта е била изградена от траките. По-късно, края на V-началото на VI в. т.е от времето на император Анастасий (491-518), укреплението е преизградено. Тогава крепостта е влизала в системата на Третата преградна линия, оформена в Странджа, която била един от съществените елементи във византийската отбрана. Населението, изградило крепостта, се е занимавало с рударство и металообработка.
От византийският период на крепостта е намиращата се в най-високата ѝ точка, едноапсидна раннохристиянска базилика.
Останки от крепостната стенаКрепостта е съществувала и през Средновековието, и това не е случайно. Знае се, че там е бил настанен военен гарнизон /прабългарски/. Затова и селото е получило познавателното име Българи. Има данни, че Българи е бил град, дори по-голям от Ахтопол по някое време. В първите турски регистри бил описан с 206 семейства, докато в Ахтопол били 139.  
Дори краеведът Горо Горов признава, че селището е било населявано от особени българи - яки, здрави, и е било мощен разселнически център в Странджа.
Друга интресна старина в землището на селото се намира в местността "Калдъръма", запазена е отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 м. Направлението е от морето към Малко Търново.
За първи път Българи споменато в документ от 1454 година,800-годишният дъб което доказва, че е едно от най-старите странджански села. Впоследствие, през втората половина на XVII век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
На днешното си място селото съществува от около 300-350 години. Преди това се намирало в местността „Припур" - в коритото на Велека. Там падали гъсти мъгли и слани, било влажно, върлували епидемии и населението потърсило по-високо „проветриво и оцедливо място".
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. Според документи Българи и Мързево (Кондолово) дават четири жертви след потушаване на бунта за освобождение на Гърция.
Стара къща в БългариБългари под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана в Лондон от Джеймс Уайд през 1829 г., както и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
Първото значително изселване от Българи станало през Руско-турската война от 1828—1829 г. След подписването на Одринския мир (2 септември 1829 г.) заедно с изтеглянето на руските войски се раздвижило и населението в Югоизточна България, в това число и българци. След около двегодишен престой в Южна Русия част от изселниците - българци се завърнали в родното си село. Потомците им до днес носят прякора „русийковци". Второто по-значително изселване станало след Берлинския договор (1878 г.), според който Хасекията отново преминавала в пределите на Турция. Половината от семействата в Българи се изселили в свободна България, като се настанили поетапно в новообразуваното крайморско  селце Приморско (Кюприя).
Паметна плоча на героите от Българи, загинали във войнитеПри потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
Селото влиза в границите на България след Балканската война в 1913 година. Българи е център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други.
След Първата световна война поради увеличение на населението в селото и липса на препитание, няколко семейства се заселват в местността „Лисово" по посока на Мичурин и поставят начало на ново село - Изгрев.

Кръчма-дукян в с. Българи от началото на XX в.В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4—5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите — Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис,  Ялоньето, Кабурич, Грудево.
Към края на ХІХ век Българи остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обряд и танцът в жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Специалната церемония се изпълнява под звуците на нестинарска мелодия, изпълнявана на гайда при съпровод на „свещения" тъпан. В огъня могат да играят само „посветените". Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес.
Огнеигрането се предава по на­следство, но то можело да „прихване" и други мъже и жени. В недалечното минало нестинари е имало и в други странджански села — Кости, Визица, Заберново, Мажура.
Нестинарският конак - столнинаПряко свързано с нестинарския ритуал е коначето – храм на нестинарите. Намира се в центъра на Българи в близост до селската чешма. Конак е турска дума, която означава къща за живеене, място, в което се отсяда по-дълго време. Четириъгълната постройка е ориентирана по посоките на света и бележи сакралния център на територията на с. Българи. Идеята за коначето е, че това е дом на Св. Константин и в него той отсяда на празника си. Тук се съхранява свещеният нестинарски тъпан. В деня на Св. Св. Константин и Елена в двора му се коли жертвено животно за приготвяне на “нестинарския курбан”. Особена роля играе южната страна на параклиса. Там е направен прозорец и се намира столнината, на която се поставят иконите, за да “почиват”. В коначето обикновено става “прихващенето” на нестинарите преди играта им в огъня, “обличането” на нестинарските икони и тръгва нестинарското шествие към одърчето на “Св. Костадин”.

Църквата "Св. Св. Константин и Елена"Селската църква “Св. Св. Константин и Елена” се намира  в центъра на селото. Каменната църква е строена през втората половина на ХІХ век. През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание е опожарена ведно с цялото село. Възстановена е през 1910 г., днес е паметник на културата.
От всички страни Българи е обградено от параклиси, закрилящи сакралното му пространство. Това са: “Св. Костадин” – на 1 км от селото в западна посока; “Св. Елена” – подновена столнина в западния край на селото; “Св. Илия” – на 1.5 км източно от Българи; “Св. Богородица” – на около  3 км северно от селото. Един най-големите  параклиси в Странджа с две аязми. Тук жителите на с. Българи се събират на 28 август, за да отбележат втория по значимост празник за селото, след нестинарския. Непосредствено до "Св. Богородица" се намира параклиса "Св. Троица".

Странджнаска къща-музейЗабележителност както за село Българи, така и за Странджанския край, е частната етнографска сбирка. Разположена е в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Запознава с жилищната уредба от края на ХІХ и началото на ХХ век, с бита на големите селски семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много от примитивните сечива, използвани тогава.

Използвана литература:
1. Горов, Горо - Селища и население на Странджа, Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г., С. 1957 г.
2. Чулпанов, Б. - Каменните щитове, 232, Военно издателство, София, 1989 г.


Църква в крепостта "Ургури" - с. Българи

Раннохристиянската църква в крепостта "Ургури" се намира в най-високата част на хълма "Градище", който отстои на около 5 км североизточно от село Българи. Църквата е еднокораб...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"