Заберново е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас.
Намира се в Странджа планина на открит южен склон спускащ се от Босненското било към долината на река Велека. Отстои на 68 kм от Бургас и на 44 kм от общинския център Малко Търново (през село Граматиково). Селото влиза в територията на Природен парк "Странджа".
Население - 117 жители (2009 г.).
Има няколко версии за произхода на името на селото: една е свързана със Заборна – от тракийски езиков корен “берна”= пълен, изобилен; друго предположение е, че името на Заберново произхожда от Заберган – хан на българите кутригури (550 – 558). Заберган с войската си е извършвал преходи из целия Балкански полуостров,  до Цариград, и дори е бил заплаха за император Юстиниан І през 558 – 559 год.  

В околностите на селто има множество тракийски и антични паметници – долмени от Х в. пр. Хр. и могилни некрополи. На 4 км югоизточно от Заберново, на завой на р. Стръмница, са локализирани останките на ранновизантийска крепост. В местността "Рупите" се забелязват следи от металургична дейност.

Преди заселването на днешното си мястo селото е било в местността „Юртя", 2 км на север, а след това в м. "Тулпан" - на същото разстояние в южна посока. Селото се установило на сегашното си място преди повече от 250—300 години. В него се влели жители от две села: едното било разположено в коритото на р. Велека при вливането на притока й  Младежка река, а другото се наричало Телкиляр, намирало се   на около 15 км североизточно по билото Уграш - Хаджийка - Атлиман.
Североизточно от  Заберново, в местността „Манастирет" или "Балаклия", са останали следи от старо селище и от големи манастирски сгради. Има основаа да се предполага, че тук се е намирал средновековният гpaд Угреш. За него се спомена в една приписка в молитвослов от 1600 г. , направена от йеромонах Василий. В подкрекепа на това предположение са и останалите до днес множеството топоними: Уграш (височина), Уграшки извор, Уграшки дол, Уграшки гьол и др., които фонетически са много близки до Угреш.
Според Горо Горов именно там, през ХІV век се е намирал  Парорийският манастирски комплекс на Григорий Синаит, основател на исихазма. Днес на това място е запазен параклисът (манастирче) - "Света Петка", построен през 1869 г.
Първото запомнено изселване от Заберново станало в 1829 след подписването на Одринския мир. Тогава в Заберново, което брояло към 150 къщи, не останало нито едно семейство.След двегодишен престой в Русия се завърнали само десетина семейства от родовете: Бигликчиювци, Горовци, Делиивановци, Бачуваровци. Второ изселване станало след Освобождението в 1878 г., когато се разбрало, че селото остава в Турция. Заберци не искали повече да понасят страдания, каквито те са описали в молбата си от 26 ри 1878 г. до Николай Николаевич, главнокомандуващ руска армия, която победоносно напредвала към Сан Стефано. В тази молба заберци казват: "... мнозина вързаха и им смазаха костите докле бяха живи, като ги удряха с тильето на брадвите и ги направиха на пестил. Но и това не им стигна и пак други бесеха, а пък други (извинете) нажежаваха свредлите и им проврътяваха дупки по тялото... ох боже! Как да ви ги опишем". Изселилите се заберци се населили в пограничните села на Източна Румелия - Н. Паничарево, Ясна поляна, Приморско.
По време на Преображенското въстание през 1903 г. Заберново спадало към Стоиловския революционен участък, със Смъртна дружина от 13 четници, оглавявана от войводата Петър Горов (1872–1956).
Родът Горовци е един от най-големите родове в Странджа. Друг представител на този род е Горо Горов (1905–1999) - един от най-известните изследователи на странджанския край, автор на краеведски проучвания за Странджа и малкотърновския регион.
Днес (2010 г.) в родното си село Заберново живее 84-годишният Тодор Горов, внук на Петър Горов и племенник на Горо Горов.
Заберново е родното място на популярния в началото на ХХ век детски писател Дядо Благо (Стоян Русев).
 

Землището на заберново е осеяно с култови паметници, като се почне от селската черква "Св. Лука"  - най-старата във вътрешността на Странджа (XVII в.); Заберновския манастир (XIV в.); параклисите: “Св. Георги” – намира се на около 2 км южно от селото, в олтара му е вградена плоча с изображение на тракийския конник; "Боже име" - на 5 км южно, построен е през 1925 г. след съновидение на баба Жора Георгиева, празнува се на Спасовден;  “Св. Дух” – на 1 км източно от Заберново, в местността "Опята гора", в съседство с долмен, преди векове на това място е имало манастир; “Св. Марина” – останки от параклис, разположен на стръмен и труднодостъпен терен, за който се смята, че е служел като място за наказание на монасите от Заберновския манастир, ако се случело да извършат някакъв грях; параклиса "Св. Богородица" - намира се на 1км северно от селото и  "Св. Константин" - на около 2 км сверно.
Има и още един параклис - "Св.Богородица", намира се на около 6 км южно от Заберново, при вливането на р. Младежка във Велека, там където преди повече от 300 г. е съществувало селище и изселилите му се жители основали днешното Заберново и Стоилово. Параклисът е известен и като „Велечката Света Богородица”, в сегашния си вид е построен най-вероятно през XIX в. Колкото и да е срамно трябва да се спомене, че преди години в този малък храм  се отглеждали прасета, от тях е останал пласт от свински тор, иконите са омърсени с нечистотии, а свещникът е зарит в торта.....
Всяка годинa в последната седмица от август в Заберново се провежда местния събор, на които по традиция идват всички родени, израстнали или свързани по някакъв начин със селото. Техният брой намалява с всяка година.
Между Заберново и село Калово се намира защитената местност ”Парория” и тук можете да видите най-дебелото и най-старото дърво в Странджа - 1 200 годишен дъб благун, който се намира в местността ”Тумбата” и 800-годишния дъб, в местността „Тулпан”.

Неповторимата природа, културно-историческите паметници и традициите, които заберновци са съхранили и до днес, могат само да обогатят посетителя на това селце.  

Използвана литература:
1. Георги Попаянов - Странджа - етнограски, географски и исторически проучвания, София, 1938 г.
2. Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.
3. Горо Горов - Селища и население на Странджа, Бургас, 1968 г.