Визица е село в Югоизточна България. То се намира в община Малко Търново, Област Бургас. Разстоянието до Бургас е 65 км, а до общинския център Малко Търново — 35 км през Граматиково и 57 км през Босна. От селото тръгва най-краткия път от вътрешна Странджа към Черноморското крайбрежие - през с. Писменово за Приморско и Китен.
Селото е кацнало на билото на рида Босна в Странджа планина, откъдето се разкрива просторна гледка на юг към Малко Търново и на североизток към Урдовиза (дн. Китен), разположено е на 275 м надморска височина.
Предполага се, че името на селото е от тракийски произходод, то е едно от старите хасекийски села, чиито жители са придошли от някогашната Урдовиза. Преди да се поселят тук, те са живеели в изчезналото село Телкиляр и след това в Стара Визица. Визица се споменава в османски данъчни регистри от 1731-32 г.
След Освобождението ни в 1877-1878 г., когато турската   власт започнала да строи казарми до  селото, изплашеното  население се изселило напълно в пределите на освободена България. Визичени се настанили в близките до границата села Ясна поляна, Веселие, Приморско и най-компактно в с. Надър, Айтоско.
Днешните жители на Визица са потомци на тракийски изселници от селата Ятрос, Велика, Камила, Паспалово и други, заселили се тук след 1913 г.
През 1926 населението на Визица е било 388 души, днес то е около 60 души (2010 г.).

Намерените в околностите на селото тракийски надгробни могили, некрополи, останки от антични крепости и следи от металургична дейност свидетелстват за съществувало на това място тракийско селище. В няколко от проучените могили са открити четири символични погребения (характерни за култовите погребални практики при траките).
На около 6 км северно от селото, в местността "Полуница", се намират остаките от среновековната крепост „Калето”, която се е извисявала на най-високото място на билото, на площ от 80 декара.
Във Визица и околностите ѝ, както и при други странджански села, има наличие и на множество християнски култови обекти. Селската черква "Света Троица" е възстановена в днешния си вид през 1914 г., на мястото на изгорената през Илинденско-Преображенското въстние (1903 г.) църква.
Югоизточно от селото се намира параклисът "Свети Илия",  построен върху стара църква, която е била част от съществувал на това място през средновековието манастирски комплекс.
Друг християнски култов обект във Визица е параклисът с аязмо "Св. Марина" - намира се на 500 м североизточно от селото. Днес от параклиса са запазени само основите, но малкото останали в селото възрастни жени продължават да посещават аязмото на деня на Св. Марина - 30 юли (стар стил).

В близост до Визица се намира природният феномен "Дванайсетте извора". Местността е получила името заради бликащите 12 ручейчета от скала, надвиснала над реката.