Местоположение и географска характеристика:
Бродилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, Област Бургас. Отстои на 460 км югоизточно от столицата София, на 78 км в същата посока от гр. Бургас и на 13 км южно от гр. Царево. Бродилово е отдалечено само 5,5 км западно по права линия от Черно море. Землището на селото граничи с това на: с. Изгрев и гр. Царево (на север), с. Варвара и гр. Ахтопол (на изток) и с. Кости (на запад).
Село Бродилово принадлежи към историко-географската област Хасекия. То е разположено сред най-източните разклонения на Странджа планина в долина, на левия бряг на р. Велека, на 33 м надм. вис. Заобиколено от всички страни с хълмове, селището и повечето му обработваеми площи се простират върху равнинен релеф, в коритото на реката. Селото е сгушено в югоизточното подножие на най-високия крайморски масив на Странджа - вр. Голяма Папия (502 м.н.в.). То е обгърнато с гъсти, а на отделни места и с вековни широколистни гори. Край селото са  запазена остатъци от  лонгозни гори, характерни  за долината на р. Велека, а на юг от Бродилово са разположени обширни масиви от букови гори със зеленика. Цялото селско землище влиза в границите на Природен парк "Странджа“. На югоизток от селото, от м. „Царското кладенче“ (някога любимо място на цар Борис ІІІ ), Велека образува лиман, плавателен  до устието на реката  при с. Синеморец. Освен голямото изобилие на растителни видове, в парка се среща и разнообразие от представители на животинския свят. Така например, по влажните ливади гнезди ливадният дърдавец – вид, застрашен от изчезване в световен мащаб.  
Местните природни условия се характеризират с мека зима и прохладно лято. Климатът е преходносредиземноморски с черноморско климатично влияние. Преобладават алувиални и алувиално-ливадни почви. Тези особености благоприятстват за развитието на земеделие и животновъдство. До недалечното минало в Бродилово успешно са обработвани зеленчукови култури, упражнявано е млечно говедовъдство и овцевъдство (имало е филиал на угоително стопанство „Родопа“). По време на социализма местната икономика е представена и с производства на леката промишленост – дърводобив и дървообработка. Тогава работят цехове за мебели, плетиво и др.
Днес Бродилово е селище със затихващи функции, почти без стопанска активност. Малкото му останали жители са заети в дребни домашни стопанства, едва осигуряващи им средства за преживяване.
Населението на селото към 2014 г. наброява около 250 жители.  

За името на селото:
През отделни периоди от съществуването си Бродилово е носило различни имена: Берандиу, Пердрикоз, Пордикос, Бродиво. Днешното му име произхожда от думата „брод“, тъй като в миналото, край селото, на река Велека е имало няколко брода, през един от които е минавал и римски път за вътрешността на Странджа, чиито останки могат да се видят и в наши дни.


История:
Районът на Бродилово е населен от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие по тукашните земи се свързва с развитието на медната металургия през втората половина на V хил. пр. Хр. Наличните данни сочат, че първите известни обитатели по долното течение на Велека са траките, от племето тини. За тяхното присъствие свидетелстват руините на три крепости, носещи името „Калето“, наличието на три могилни некропола (най-ранният е от V-IV в. пр. Хр.), антично селище и следи от металургична дейност. Останките от най-близката (3 км югозападно) до селото тракийска крепост се намират върху възвишение в местността "Пефтич"/"Пастич". Крепостната стена, която описва форма на неправилен кръг, е изградена от ломени камъни без спойка и е силно разрушена. Другото тракийско укрепление се намира на 9 км южно по права линия от центъра на селото. Тя е разположена върху едноименен връх на самата българо-турска граница. Най-лесно може да се достигне до нея по граничния път от с. Резово, като се тръгне на запад. На мястото е запазена купчина камъни във вид на елипсовиден кръг (кула). Третата, най-отдалечена, тракийска крепост се намира на 10.5 км югоизточно по права линия от Бродилово. Изградена е на доминиращ над околността връх, с височина 248 м. Укрепителното съоръжение има издължена елипсовидна форма от северозапад на югоизток. Крепостната стена е силно разрушена, а във вътрешното пространство се наблюдават струпвания на камъни.
Може да се приеме, че тези тракийски крепости основно са били свързани с рудодобива, както и че са били обвързани със селища, намиращи се в непосредствена близост. За сега не са изяснени подробности от тяхната история, тъй като са провеждани съвсем малко археологически проучвания. Едно антично селище вероятно се намира в местността „Пальоклес“, но и то не е изследвано. Изключение прави само разкритият от археолози през есента на 2013 г. владетелски тракийски дом от II-I в. пр. Хр. Древното съоръжение се простира на площ от 1,5 дка и е оградено с крепостна стена с дебелина от 2,40 м, запазена на 1 - 1.5 м височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта, а във вътрешността му се намират жилищните и стопански постройки. Според специалистите домът е принадлежал на богат тракийски владетел от царството на астите. Той е синхроничен по врема на живот с ракрития тракийски дом край с. Синеморец. И двата дома принадлежат много богати и влиятелни владетели и вероятно са унищожени при едно и също военно събиие.
Животът в района на днешното Бродилово просъществува и през последвалите исторически периоди. Материално свидетелство от късната античност (IV-VI в.), когато Странджа попада в границите на Източната Римска империя (Византия), представлява крепостта "Буджака". Последната се намира на едноименния хълм, на 10.3 км южно по права линия от центъра на село. Изградена е на хълм, отвсякъде заобиколен от река Резовска, която оставя тясна шийка на север. Късноантична крепост има и на стратегическия връх Голяма Папия. Самото ѝ местоположение дава основание да се приеме, че основната ѝ функция е да наблюдава и охранява пътищата в района, а също така и да бъде основен корабоплавателен ориентир между Босфорския приток и Маслен нос. Днес на мястото се забелязват руини от крепостни зидове, изградени от ломен камък с хоросанова спойка.
Крепостта "Буджака" и тази на връх Папия просъществуват и през средновековието. Освен тях, средновековна крепост има и в местността "Плаката", на 5.15 км югоизточно по права линия от центъра на селото. Тя е разположена на десния бряг на река Велека, на възвишение, което е най- достъпно от юг. Укреплението е оградено с ров.
През средновековието в района на Бродилово съществува селище, което е може да се посочи като предшественик на днешното село. Свидетелство за това ни дават намиращите се в югоизточна посока руини от средновековна църква, дала името на местността „Палеокльос“ (в превод от гръцки - стара църква). Голяма е вероятността именно тази църква да е принадлежал800а на средновековното селище.
Най-ранното споменаване на селото е в османски данъчен документ за търговията със сол от 1498 г., в който се изброяват 32 домакинства. По-късно, то се среща под името Пордикоз в регистри на каза Анхиало (днес Поморие) от XVII в., както и в документи от 1731 г. В картата на Хайнрих Киперт от XIX век е отбелязано с името Бродиво.
През османското робство селото влиза в привилегированата област (вакъф) Хасекия, която е създадена веднага след попадането на тези земи в границите на Османската империя (втората половина на XIV в.). Населението (почти изцяло българско), което обитава това владение се ползва с малка или по-голяма привилегия, като опрощаване на някои данъци и др. За да получи такава привилегия българите в района се занимават с дервенджийство (охраняват проходите и пътищата), осигуряват войници и продоволствия за османската армия (войнишките села), работят в близките държавни рудници и др.
Но въпреки правомощията, през посочения период местното българско население е многократно ограбвано и прогонвано, а поради близостта си с голямото гръцко средище – гр. Ахтопол, е подложено на упорита гръцка асимилация. Поставено в такива условия, развитието на селото стига до там, че в края на XIX в. Бродилово се счита за изцяло гръцко село. Липсата на по-задълбочени изследвания за миналото на селището, налагат общоприетото становище, че населението му до 1912 г. е съставено от „гърци“.  А какъв е бил техният произход? - на този рядко задаван въпрос, все още няма правдоподобен отговор.
През османския период препитанието на бродиловци е свързано основно с дърводобив, дървообработване и земеделие. Селското землище е един от източниците на суровина (дървен материал и дървени въглища), която чрез голямото по онова време търговско пристанище Агатополис (дн. Ахтопол) стига до различни краища на Османската империя. Така поставено, в географска и икономическа зависимост от силния гръцки елемент в града, местното българско население е постепенно гърцизирано. То променя езика си, донякъде бита си и отчасти обичаите си.
За това, старата жилищна архитектура, която се среща в само още две странджански села – Кости и Каланджа (дн. Синеморец), споделящи съдбата на Бродилово, се различава от тази в типично българските села. Тукашните сгради са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, за което са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се осигурява от покрива с „подвижна керемида“.
Съгласно Берлинския договор от юли 1878 г. село Бродилово остава в границите на Османската империя. То попада окончателно в пределите на България след Междусъюзническата война, с подписването на Букурещкия мирен договор от 1913 г. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бродилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Гръцкото население се изселва през 1914 г., като на негово място идват българи-бежанци от Източна Тракия. Известно е, че дотогава селото е населявано от гърци-нестинари, което от своя страна подсказва за съхраняването на стародавен български обичай – нестинарството, останал като наследство и далечно ехо от предхристиянските времена.
Макар че в миналото Бродилово е едно от селата с изявено нестинарство, което е осъждано от Православната църква, до наши дни са останали достатъчно следи, свидетелстващи същевременно за дълбоки християнски традиции. Последното се доказва от наличието на множество християнски култови обекти – голяма действаща черква и останки от стара такава, параклиси, одърчета, столнини и язма. В землището на с. Бродилово се намират следните свети места:

1. Православен храм „Св. Пантелеймон“ - намира се в центъра на селото. Обявен за паменик на културата.
2. Параклис „Св. Пантелеймон“ - в северния край на селото.
3. Аязмо „Св. Яни“ (Св. Йоан/Иван) – разположено е в непосредствена близост югозападно от параклиса „Св. Пантелеймон“.
4. Параклис „Св. Богородица“ с аязмо – южно от селото, в едноименна местност.
5. Столнина и аязмо „Св. Константин“ - в западна посока на северния склон на хълм, в м. „Лозята“.
6. Одърче с аязмо „Св. Марина“ - северозападно от селото, в ляво от пътя за Царево.
7. Одърче с аязмо „Св. Петка“ -  в северозападния край на селото.
8. Средновековна църква в м. „Палео кльос“ - намира се югоизточно от селото.

Радостна новина е, че през последните години старите традиции в Бродилово се възраждат, при което всички гореописани обекти са обновени, а пътят до тях бива все по-често отъпкван от поклонници.
Празникът на Бродилово е през втората събота и неделя на месец август (около празника „Успение Богородично – 15 август) и се организира под вековните дървета край параклиса „Св. Богородица“ с лековито аязмо, чиято вода трябвало да се пие „мълчана“.

След заселването на източнотракийските изселници в Бродилово в началото на XX в., обликът на селото бързо се изменя. Изчезват старите неприветливи постройки, като биват заменени с нови къщи, чийто градеж и вид се придържа към странджанския тип архитектура. Впоследствие 13 бродиловски къщи са обявени за архитектурни паметници.
Обновеното с нови жители селище започва да се разраства с бързи темпове. В 1926 г. Бродилово има 221 къщи и 1110 жители, от които 720 бежанци от Източна Тракия. Първото българско училище в селото е открито през 1913 г., а читалище „Екзарх Антим I„ е основано през 1928 г.
Прелом в развитието на селото настъпва след 1944 г., с идването на социалистическата власт в България. В края на 40-те и началото на 50-те години през селото преминава теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, по която се превозва дървен материал от Странджа към пристанището в Ахтопол, от където с кораби бива препращан до пристанищата на Бургас и Варна, а от там към вътрешността на страната. Но тя е демонтирана през 1952 г., поради мнението, че е „неефективна“. Този и ред други фактори се отразяват негативни върху икономическото развитие на селото и макар впоследствие да се правят различни опити за съживяването му, то постепенно запада. Показателен пример е намаляване броя на населението му, което от близо 1500 жители през 40-те години достига до днешните по-малко от 200 постоянно живеещи.
Но въпреки нерадостните статистически данни, Бродилово има добри перспективи за бъдещо развитие. Близостта му до морето, изключителни красивата природа, наличието на множество културно-исторически паметници и не на последно място гостоприемствеността на местните жители, са все предпоставки за успешно разработване на целогодишен и разнороден вид туризъм.


Източници:
1. Георги п. Аянов – Странджа –етнографски, географски и исторически проучвания, изд. Тракийски научен институт, гр. София, 1938 г.
2. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
3. Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.
4. Горо Горов - Селища и население на Странджа, Бургас, 1968 г.
5. Енциклопедия на България, т.1, изд. БАН, София, 1978 г.
6. Гюзелев, М. Западния Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр. Хр., Бургас, 2009 г.
7. Иванова, Ек.; Николов, Вал.; Иванова, Ив. Странджа /пътеводител/, изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 2010 г.
8. Орачев, Ат. Чудесата на Южното Черноморие /пътеводител/, изд. „Световна библиотека“, София, 2012 г.
9. Интернет сайт „Българските крепости“ - www.bulgariancastles.com
10. Местни осведомители: Илия Костадинов Илиев (кмет на селото) и Златка Божилова (секретар в кметството).