ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Бродилово
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на с. Бродилово от югБродилово е село в Югоизточна България. То се намира в община Царево, Област Бургас. Отстои на 460 км югоизточно от столицата София, на 78 км в същата посока от гр. Бургас и на 13 км южно от гр. Царево. Бродилово е отдалечено само 5,5 км западно по права линия от Черно море. Землището на селото граничи с това на: с. Изгрев и гр. Царево (на север), с. Варвара и гр. Ахтопол (на изток) и с. Кости (на запад).
Мостът над р. Велека с връх Голяма Папия (в дъното)Село Бродилово принадлежи към историко-географската област Хасекия. То е разположено сред най-източните разклонения на Странджа планина в долина, на левия бряг на р. Велека, на 33 м надм. вис. Заобиколено от всички страни с хълмове, селището и повечето му обработваеми площи се простират върху равнинен релеф, в коритото на реката. Селото е сгушено в югоизточното подножие на най-високия крайморски Река Велека, южно от селотомасив на Странджа - вр. Голяма Папия (502 м.н.в.). То е обгърнато с гъсти, а на отделни места и с вековни широколистни гори. Край селото са  запазена остатъци от  лонгозни гори, характерни  за долината на р. Велека, а на юг от Бродилово са разположени обширни масиви от букови гори със зеленика. Цялото селско землище влиза в границите на Природен парк "Странджа“. На Лонгозна гора край Велекаюгоизток от селото, от м. „Царското кладенче“ (някога любимо място на цар Борис ІІІ ), Велека образува лиман, плавателен  до устието на реката  при с. Синеморец. Освен голямото изобилие на растителни видове, в парка се среща и разнообразие от представители на животинския свят. Така например, по влажните ливади гнезди ливадният дърдавец – вид, застрашен от изчезване в световен мащаб.  
Местните природни условия се характеризират с мека зима и прохладно лято. По пътя Ахтопол - БродиловоКлиматът е преходносредиземноморски с черноморско климатично влияние. Преобладават алувиални и алувиално-ливадни почви. Тези особености благоприятстват за развитието на земеделие и животновъдство. До недалечното минало в Бродилово успешно са обработвани зеленчукови култури, упражнявано е млечно говедовъдство и овцевъдство (имало е филиал на угоително стопанство „Родопа“). По време на социализма местната икономика е представена и с производства на леката промишленост – дърводобив и Центърът на селотодървообработка. Тогава работят цехове за мебели, плетиво и др.
Днес Бродилово е селище със затихващи функции, почти без стопанска активност. Малкото му останали жители са заети в дребни домашни стопанства, едва осигуряващи им средства за преживяване.
Населението на селото към 2014 г. наброява около 250 жители.  

За името на селото:
През отделни периоди от съществуването си Бродилово е носило различни имена: Берандиу, Пердрикоз, Пордикос, Бродиво. Днешното му име произхожда от думата „брод“, тъй като в миналото, край селото, на река Велека е имало няколко брода, през един от които е минавал и римски път за вътрешността на Странджа, чиито останки могат да се видят и в наши дни.


История:
Районът на Бродилово е населен от дълбока древност. Най-ранното човешко присъствие по тукашните земи се свързва с развитието на медната металургия през втората половина на V хил. пр. Хр. Наличните данни сочат, че първите Разкрита тракийска гробница в могила в м. "Св. Богородица"известни обитатели по долното течение на Велека са траките, от племето тини. За тяхното присъствие свидетелстват руините на три крепости, носещи името „Калето“, наличието на три могилни некропола (най-ранният е от V-IV в. пр. Хр.), антично селище и Поглед към възвишението Пафтич, където се намират руините на тракийската крепост "Калето"следи от металургична дейност. Останките от най-близката (3 км югозападно) до селото тракийска крепост се намират върху възвишение в местността "Пефтич"/"Пастич". Крепостната стена, която описва форма на неправилен кръг, е изградена от ломени камъни без спойка и е силно разрушена. Другото тракийско укрепление се намира на 9 км южно по права линия от центъра на селото. Тя е разположена върху едноименен връх на самата българо-турска граница. Най-лесно може да се достигне до нея по граничния път от с. Резово, като се тръгне на запад. На мястото е запазена купчина камъни във вид на елипсовиден кръг (кула). Третата, най-отдалечена, тракийска крепост се намира на 10.5 км югоизточно по права линия от Бродилово. Изградена е на доминиращ над околността връх, с височина 248 м. Укрепителното съоръжение има издължена елипсовидна форма от северозапад на югоизток. Крепостната стена е силно разрушена, а във вътрешното пространство се наблюдават струпвания на камъни.
Може да се приеме, че тези тракийски крепости основно са били свързани с рудодобива, както и че са били обвързани със селища, намиращи се в непосредствена близост. За сега не са изяснени подробности от тяхната история, тъй като са провеждани съвсем малко археологически проучвания. Едно антично селище вероятно се намира в местността „Пальоклес“, но и то не е изследвано. Разкопаният от археолози тракийски владетелски дом край БродиловоКрепостната стена на домаИзключение прави само разкритият от археолози през есента на 2013 г. владетелски тракийски дом от II-I в. пр. Хр. Древното съоръжение се простира на площ от 1,5 дка и е оградено с крепостна стена с дебелина от 2,40 м, запазена на 1 - 1.5 м височина. При разкопките е разкрита част от охранителната кула, която е разположена в най-достъпната част към обекта, а във вътрешността му се Находки разкрити в съоръжениетонамират жилищните и стопански постройки. Според специалистите домът е принадлежал на богат тракийски владетел от царството на астите. Той е синхроничен по врема на живот с ракрития тракийски дом край с. Синеморец. И двата дома принадлежат много богати и влиятелни владетели и вероятно са унищожени при едно и също военно събиие.
Връх Голяма Папия на север от селото с намираща се на него крепостЖивотът в района на днешното Бродилово просъществува и през последвалите исторически периоди. Материално свидетелство от късната античност (IV-VI в.), когато Странджа попада в границите на Източната Римска империя (Византия), представлява крепостта "Буджака". Последната се намира на едноименния хълм, на 10.3 км южно по права линия от центъра на село. Изградена е на хълм, отвсякъде заобиколен от река Резовска, която оставя тясна шийка на север. Късноантична крепост има и на стратегическия връх Голяма Папия. Самото ѝ местоположение дава основание да се приеме, че основната ѝ функция е да наблюдава и охранява пътищата в района, а също така и да бъде основен корабоплавателен ориентир между Босфорския приток и Маслен нос. Днес на мястото се забелязват руини от крепостни зидове, изградени от ломен камък с хоросанова спойка.
Останки ор крепостта на връх ПапияКрепостта "Буджака" и тази на връх Папия просъществуват и през средновековието. Освен тях, средновековна крепост има и в местността "Плаката", на 5.15 км югоизточно по права линия от центъра на селото. Тя е разположена на десния бряг на река Велека, на възвишение, което е най- достъпно от юг. Укреплението е оградено с ров.
През средновековието в района на Бродилово съществува селище, което е може да се посочи като предшественик на днешното село. Свидетелство за това ни дават намиращите се в югоизточна посока руини от средновековна църква, дала името на местността „Палеокльос“ (в превод от гръцки - стара църква). Голяма е вероятността именно Част от картата ка Киперт, на която селото е отбелязано като Бродиво (долу вдясно)тази църква да е принадлежал800а на средновековното селище.
Най-ранното споменаване на селото е в османски данъчен документ за търговията със сол от 1498 г., в който се изброяват 32 домакинства. По-късно, то се среща под името Пордикоз в регистри на каза Анхиало (днес Поморие) от XVII в., както и в документи от 1731 г. В картата на Хайнрих Киперт от XIX век е отбелязано с името Бродиво.
Странджанска архитектура (днес къщата е собственост на поляк)През османското робство селото влиза в привилегированата област (вакъф) Хасекия, която е създадена веднага след попадането на тези земи в границите на Османската империя (втората половина на XIV в.). Населението (почти изцяло българско), което обитава това владение се ползва с малка или по-голяма привилегия, като опрощаване на някои данъци и др. За да получи такава привилегия българите в района се занимават с дервенджийство (охраняват проходите и пътищата), осигуряват войници и продоволствия за османската армия (войнишките села), работят в близките държавни рудници и др.
Но въпреки правомощията, през посочения период местното българско население е многократно ограбвано и прогонвано, а поради близостта си с голямото гръцко средище – гр. Ахтопол, е подложено на упорита гръцка асимилация. Поставено в такива условия, развитието на селото стига до там, че в края на XIX в. Бродилово се счита за изцяло гръцко село. Липсата на по-задълбочени изследвания за миналото на селището, налагат общоприетото становище, че населението му до 1912 г. е съставено от „гърци“.  А какъв е бил техният произход? - на този рядко задаван въпрос, все още няма правдоподобен отговор.
Из околността на Бродилово - пътят за с. КостиПрез османския период препитанието на бродиловци е свързано основно с дърводобив, дървообработване и земеделие. Селското землище е един от източниците на суровина (дървен материал и дървени въглища), която чрез голямото по онова време търговско пристанище Агатополис (дн. Ахтопол) стига до различни краища на Османската империя. Така поставено, в географска и икономическа зависимост от силния гръцки елемент в града, местното българско население е постепенно гърцизирано. То променя езика си, донякъде бита си и отчасти обичаите си.
Типъчна странджанска къща от по-нов типЗа това, старата жилищна архитектура, която се среща в само още две странджански села – Кости и Каланджа (дн. Синеморец), споделящи съдбата на Бродилово, се различава от тази в типично българските села. Тукашните сгради са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, за което са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се осигурява от покрива с „подвижна керемида“.
Съгласно Берлинския договор от юли 1878 г. село Бродилово остава в границите на Османската империя. То попада окончателно в пределите на България след Междусъюзническата война, с подписването на Букурещкия мирен договор от 1913 г. При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бродилово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.
Гръцкото население се изселва през 1914 г., като на негово място идват българи-бежанци от Източна Тракия. Известно е, че дотогава селото е населявано от гърци-нестинари, което от своя страна подсказва за съхраняването на стародавен български обичай – нестинарството, останал като наследство и далечно ехо от Бродиловската черква "Св. Пантелеймон"предхристиянските времена.
Макар че в миналото Бродилово е едно от селата с изявено нестинарство, което е осъждано от Православната църква, до наши дни са останали достатъчно следи, свидетелстващи същевременно за дълбоки християнски традиции. Последното се доказва от наличието на множество християнски култови обекти – голяма действаща черква и останки от стара такава, параклиси, одърчета, столнини и язма. В землището на с. Бродилово се намират следните свети места:

1. Православен храм „Св. Пантелеймон“ - намира се в центъра на селото. Обявен за паменик на културата.
2. Параклис „Св. Пантелеймон“ - в северния край на селото.
3. Аязмо „Св. Яни“ (Св. Йоан/Иван) – разположено е в непосредствена близост югозападно от параклиса „Св. Пантелеймон“.
4. Параклис „Св. Богородица“ с аязмо – южно от селото, в едноименна местност.
5. Столнина и аязмо „Св. Константин“ - в западна посока на северния склон на хълм, в м. „Лозята“.
6. Одърче с аязмо „Св. Марина“ - северозападно от селото, в ляво от пътя за Царево.
7. Одърче с аязмо „Св. Петка“ -  в северозападния край на селото.
8. Средновековна църква в м. „Палео кльос“ - намира се югоизточно от селото.

Местността "Св. Богородица"Радостна новина е, че през последните години старите традиции в Бродилово се възраждат, при което всички гореописани обекти са обновени, а пътят до тях бива все по-често отъпкван от поклонници.
Празникът на Бродилово е през втората събота и неделя на месец август (около празника „Успение Богородично – 15 август) и се организира под вековните дървета край параклиса „Св. Богородица“ с лековито аязмо, чиято вода трябвало да се пие „мълчана“.

Бродиловска къща от след заселването на източнотракийцитеСлед заселването на източнотракийските изселници в Бродилово в началото на XX в., обликът на селото бързо се изменя. Изчезват старите неприветливи постройки, като биват заменени с нови къщи, чийто градеж и вид се придържа към странджанския тип архитектура. Впоследствие 13 бродиловски къщи са обявени за архитектурни паметници.
Обновеното с нови жители селище започва да се разраства с бързи темпове. В 1926 г. Бродилово има 221 къщи и 1110 жители, от които 720 бежанци от Източна Тракия. Първото българско училище в селото е открито през 1913 г., а читалище „Екзарх Антим I„ е основано през 1928 г.
Локомотив по теснолинейката Ахтопол - КостиПрелом в развитието на селото настъпва след 1944 г., с идването на социалистическата власт в България. В края на 40-те и началото на 50-те години през селото преминава теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, по която се превозва дървен материал от Странджа към пристанището в Ахтопол, от където с кораби бива препращан до пристанищата на Бургас и Варна, а от там към вътрешността на страната. Но тя е Съвременен пейзаж от Бродиловодемонтирана през 1952 г., поради мнението, че е „неефективна“. Този и ред други фактори се отразяват негативни върху икономическото развитие на селото и макар впоследствие да се правят различни опити за съживяването му, то постепенно запада. Показателен пример е намаляване броя на населението му, което от близо 1500 жители през 40-те години достига до днешните по-малко от 200 постоянно живеещи.
На центъра на БродиловоНо въпреки нерадостните статистически данни, Бродилово има добри перспективи за бъдещо развитие. Близостта му до морето, изключителни красивата природа, наличието на множество културно-исторически паметници и не на последно място гостоприемствеността на местните жители, са все предпоставки за успешно разработване на целогодишен и разнороден вид туризъм.


Източници:
1. Георги п. Аянов – Странджа –етнографски, географски и исторически проучвания, изд. Тракийски научен институт, гр. София, 1938 г.
2. Георги п. Аянов – Малко Търново и неговата покрайнина, изд. „Странджански край”, гр. Бургас, 1939 г.
3. Асен Василиев, Васил Захариев, Георги Стойков - Комплексна научна Странджанска експедиция, София, изд. БАН, 1957 г.
4. Горо Горов - Селища и население на Странджа, Бургас, 1968 г.
5. Енциклопедия на България, т.1, изд. БАН, София, 1978 г.
6. Гюзелев, М. Западния Понт между Емине и Босфора през първото хилядолетие пр. Хр., Бургас, 2009 г.
7. Иванова, Ек.; Николов, Вал.; Иванова, Ив. Странджа /пътеводител/, изд. ТАНГРА ТанНакРа, София, 2010 г.
8. Орачев, Ат. Чудесата на Южното Черноморие /пътеводител/, изд. „Световна библиотека“, София, 2012 г.
9. Интернет сайт „Българските крепости“ - www.bulgariancastles.com
10. Местни осведомители: Илия Костадинов Илиев (кмет на селото) и Златка Божилова (секретар в кметството).


„Св. Пантелеймон“ - с. Бродилово

Параклисът „Св. Пантелеймон“ се намира в северния край на с. Бродилово. Разположен е между два вековни дъба (цера). Параклисът е изграден в края на XX век. В дола на 10 м югозападн...
» виж детайли

Параклис „Св. Богородица“ с аязмо - с. Бродилово

Параклисът „Св. Богородица“ се намира на около 3 км югозападно от с. Бродилово в едноименната местност. Разположен е в гора сред вековни дъбови дървета. Този параклис е най-посещав...
» виж детайли


"Св. Пантелеймон" - с. Бродилово

Църквата „Св. Пантелеймон“ се намира в североизточната част на странджанското село Бродилово. Включена е в секция „Възрожденски църкви“ на сайта, макар и да е строена през X...
» виж детайли


Аязмо и столнина „Св. Константин“ - с. Бродилово

Аязмото със столнина „Св. Константин“ (Св. Св. Константин и Елена) се намира около 2 км северозападно от с. Бродилово. Разположено е на северния склон на дол, в близост до местността &b...
» виж детайли


Одърче с аязмо „Св. Петка“ - с. Бродилово

P { margin-bottom: 0.21cm; } Одърчето с аязмо „Св. Петка“ се намира в северозападния край на с. Бродилово, до селскостопанския двор. На мястото днес има одърче – дърв...
» виж детайли

Одърче с аязмо "Св. Марина" - с. Бродилово

P { margin-bottom: 0.21cm; }   Одърчето с аязмо „Св. Марина“ се намира северозападно от с. Бродилово. Разположено е в ляво под нивото на пътя за Царево, на около 300 м...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"