Бургaс е град в Източна България, като също така е и общински център на най-голямата по площ (7 748,1 км2) област в България. Той е четвъртият по големина град в България и най-важният икономически, културен и административен център в цяла Югоизточна България.
Бургас се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив и на 350 км от Истанбул.
Град Бургас се намира в най-западната точка на Черно море, в едноименния Бургаски залив и в източната част на Бургаската низина, която се намира на изток от Горнотракийската низина.Заобиколен е от езерото Вая, Атанасовското езеро и Мандренското езеро.В близост,на 6.5 км от града се намира един от петте острова на Българското Черноморие-остров Света Анастасия.
По брой на жители Бургас се нарежда на четвърто място в Българи - 193 564 (НСИ,2011 г.).
Името Бургас произлиза от латинската дума "Бургос", което се превежда като кула. Според тукашните предания името идва от римски пътен стълб, който бил положен в района на днешното Бургаско пристанище.Византийският поет Мануел Фил споменава Бургас като Пиргос в своите творби 15 века по-късно. В индоевропейските езици "пиргос" и "бургос" са идентични. Гръцкото "пиргос" и латинското "бургос" имат за основа общ индоевропейски корен. Към това трябва да добавим, че според проф. Кирил Влахов "пюргос" е дума и от тракийския език, който също е индоевропейски. Според него "пюргос" означава на тракийски "укрепление от дебели дървени греди".
Районът на днешен Бургас,наред с другите древни селища по черноморското крайбрежие(Аполония, Месемврия, Анхиало и др.),е обитаван от най-дълбока древност.Сред първите жители на региона са траки.В началото на лятото на 2008 г. археолози от Бургаския музей откриват на 10 километра северно от града, в праисторическа могила в местността „Солна нива“( в двора на затвора-общежитие с лек режим,по пътя за квартал Ветрен),уникални предмети, датирани към епохата на ранния халколит (3-4 хил. пр. Хр.).
Историците свързват началото на Бургас и с намиращият се на 15 км югозападно римски град Деултум (лат. Colonia Flavia Pacis Deultemsium), който е бил военна колония, а впоследствие се превръща във важен център на провинция Хемимонтус.Тук е бил построен лечебен център до един от многобройните минерални извори .От старото име произхождат наименованията Девелт и Дебелт.Средновековният Дебелт е бил погранична крепост между България и Византия,за което свидетелства едно голямо защитно съоръжение, което се намира в непосредствена близост до него – граничният окоп “Еркесия”.Тук е била и митницата,а в близост до нея  е открита трикорабна средновековна църква с некропол около нея.Намерените в старинния храм три печата на българския владетел Борис, с християнско име Михаил,както и обстоятелството,че ранносредновековният и средновековният Девелт е бил средище на епископ и голям християнски център,карат учените да предположат, че именно това е средището, в което е бил покръстен българския държавен глава.
Друго древно селище на територията на Бургас,в днешния квартал Ветрен, е известният в античността с лечебните минерални води Термополис(днес Бургаски минерални бани).Под името Акве калиде, по-късно — Термополис, този голям балнеологичен център процъфтявал с векове, посещаван от болни от близки и далечни краища, сред които множество римски, византийски императори, български царе и османски султани.Разкритите минерални бани на Акве калиде- Термополис са едни от най-големите в източната част на Балканите,те са и единствените терми, които оцеляват и след тежките варварски нападения през ІV-VІІв. и продължават да функционират във времето на Второто Българско царство до началото на ХІІІ в.,когато при нахлуването на латинския император Хенрих,курортът бил разрушен и опожарен.
Сред най–важните разкрития от разкопките на древния град Акве калиде – Термополис е средновековна църква от ХІ – ХІV век.Засега изцяло е разкрито предверието и част от наоса на църквата,проучени са и 8 християнски погребения. Под основите на църквата е започнало проучването на антична сграда от ІІІ в.пр.Хр.- вероятно елинистически храм.
През Средновековието,на 10 км южно от центъра на днешен Бургас, е построена крепостта "Пиргос", разположена на полуостров Форос, край днешния квартал Крайморие. Тя най-вероятно е използвана като наблюдателница и е охранявала подстъпите към крепостите Деултум и Скафида и римския път Виа Понтика. Нейните останки са съществували и през XIX век, за което свидетелстват различни европейци, посещавали района през този период. При археологически разкопки през 2009 година са разкрити част от крепостта и древно селище в близост до него, датиращо от късната античност (V век след Христа).
Част от средновековната история на района е и манастирът "Св.Анастасия", разположен на едноименния остров.Основането на обителта е датирано не по-късно от XII-XIV в.,през дългото си съществуване е бил и ставропигален-пряко подчинен на Константинополската патриаршия,оцелял след разоряването на Созополските манастири в началото на XVII в.,преминал през бурите на столетията,за да стигне до наши дни,за жалост в не цветущо състояние - рушащ се и забравен "паметник на културата"?!  
Едва през XVII в. Бургас получава сегашното си име и местоположение,наричал се е Ахело-Бургас.Според сведенията на френския консул по Черноморието Шарл дьо Пейсонел (1727-1790) градът започва да се разраства благодарение на търговията и зърноизноса за Цариград в средата на XVIII век.
Една морска карта от 1854 г. дава първата информация за градоустройственото планиране на града, който е заемал площ от 420 хил.кв.м.
В епохата на Българското национално възраждане с оформянето на националните идеологии и стремежи се създава първото българско училище и православна църква в Бургас,те са отворени през 1868 г. в района на днешния храм „Св. св. Кирил и Методий“.
На 6.02.1878 г. Бургас е освободен от отряда на полковник Лермонотов,брат на великия руски поет Михаил Лермонтов. Руската войска е посрещната от цялото гражданство, духовенство и намиращите се в града чуждестранни консули. На 07.02.1878 г. е била организирана новата администрация - първата българска градска обищина.
В навечерието на Освобождението Бургас е малко селище с 2950 жители,основно турци, арменци, евреи, българи и гъркомани.Оттогава градът нараства и населението му се увеличава почти стократно. Става център на Южното Черноморие и град с развита промишленост и търговия,с оживено пристанище.
В началото на XX в. градът и окръгът се превръщат в най-големия бежански лагер на България. След Илинденско-Преображенското въстание и особено след Междусъюзническата война от 1913 г. градът и регионът се напълват с бежанци от Източна Тракия и Македония.По непълни данни, до 1931 година в Бургаски окръг са заселени най-много — 12 155 семейства като общият им брой възлиза на над 60 хиляди души, две трети от които от Източна Тракия.Останалата част са бежанци от Егейска Македония, основно от района на Енидже Вардар. Те пристигат в периода 1923–1925 г. и са заселени в Бургас и по крайбрежните селища на север от града. На тяхно място за Гърция заминават по-голямата част от гърчеещите се жители от региона.
Наред с икономическото развитие,Бургас постига голям напредък  в културната и духовната сфера.Тук се раждат,живеят и творят известни личности, свързани с културата и изкуството.

Бургас може да се гордее и с православните си храмове,това са: „Св. св. Кирил и Методий“,„Св. Иван Рилски“,„Св. Богородица“,"Св. Атанасий“,„Св. Троица“ и др.
В покрайнините на града,между сегашните  квартали Меден рудник и Горно Езерово,през 1982 г. е възобновен манастирът "Св. Богородица",известен като Горноезеровски.
В близост до Бургас се намират някои древни селища, останки от древни цивилизации и култури.Най-големите от тях са: Несебър (Месембрия),Созопол (Аполония);Поморие (Анхиало);Деултум (близо до с. Дебелт);крепостта Русокастро;античен и средновековен балнео курорт Акве калиде—Термополис(Бургаски минерални бани); Бегликташ — древно тракийско светилище (близо до Приморско) и др.   

Източници:
Използвани са материали от сайта Изгубената България: www.lostbulgaria.com