ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Дебелт
 

Дебелт е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.Отстои на 16 км югозападно от Бургас,на пътя за гр.Средец.
На мястото на днешносо село е съществувало селище още през античността,първи тук се заселват траките,които дават и името на селището-Довелт,в превод от тракийски означава „място между двата бряга”.В средата на I хил. пр. Хр. Дебелт е бил западната част на Бургаския залив. Освен пристанище, тук са се развили селското стопанство, металургията, занаятите и естествено за един морски град – търговията.
Няколко века по-късно по времето на Тит Веспасиян от тракийското селище се установява колония(колония Флавия) на ветерани от римската войска, позната на археолозите днес като Деултум.Много са свидетелства доказващи развитието на висока култура и бит тук,в периода I-IV в.сл.Хр. Деултум става най-авторитетния и богат в диоцез Тракия-има обширна територия, а търговията кара жителите му да секат повече от 150 емисии собствени бронзови монети.
Истанките на древен ДеултумСледващия важна роля в историята на Дебелт изиграва Марк Аврелий, императорът, който преустроява града по Хиподамовата система: правоъгълна улична мрежа, с отлично водоснабдяване и канализация. Малко преди това са факт забележителните римски бани, парно отопление и зали за отдих, както и храм на бог Аскелий. Две хиляди години по-късно историците откриват, че тук са живели римляни като Септимий Север и Диоклециан.
Идеята за нова религия и широкия поглед към света на тогавашните местни жители водят до приемане на християнството с основаването на една от първите епископии по нашите земи – II в.сл.Хр.Три века по-късно Деултум е третият по големина град в провинцията Хемимонт.
План на средновековната митницаСъздаването на Българската държава на Балканите в 681г. и договора на хан Тервел от 716 г., бележещ разширението на юг (областта Загора), обусловило новата роля на Дебелт и неговата епископия в отношенията между България и Византия. Той се превърнал в граничен град, където се осъществявали контакти на най-високо ниво при началния пунк на южната българска погранична линия Еркесия.Тук била създадена митница, която имала важна роля в бъдещите икономически и политически отношения между двете държави.
Схема на средновековната крепост "Дебелт"През 812г. Дебелт бил обсаден и превзет от хан Крум. Заедно с епископа Георги, населението на града и околностите било преселено в днешна Северна Добруджа.
Старото име на Дебелт е Якезли или Акезли. След Междусъюзническата война в 1913 година,когато окончателно влиза в границите на свобона България, 76 български семейства от останалата в Османската империя Източна Тракия се заселват в Якезли. Най-голям е броят на преселниците от село Докузек (44 семейства), следвано от Гечкенли (16 семейства), Теслим (4 семейства), Селиолу (2 семейства), Тарфа (2 семейства) и други.
Със заповед от 14 август 1934 година селото е преименувано на Дебелт.
Днес населението на селото е 1 865(2010 г.).
Археологическия музей в ДебелтЗемлището на Дебелт е обект на археологически проучвания.Макар и съвсем малка чат от някогашния Деултум да е проучена,досега са разкрити стари римски терми,основи на дворец и езически храм,антични улици и др.
В селото има и археологически музей,разположен в непосредтвена близост до разкопките.Поддръжката на музея и извършването на археологически проучвания с всяка година стават все по-трудни,тъй като финансирането им от държавата е крайно недостатъчно,а напоследък дори липсва.

Дебелт и християнството:
Християнството проникнало сравнително рано по днешното Южно българско Черноморие,още в самото си зараждане.Деултум заедно с Аполоние(Созопол) са едни от първите християнски общини,създадени в средата на II в.сл.Хр.Известно е и името на първия общ за двете общини епископ-Авъл Поплий Юлий,канонизиран след смъртта му като мъченик за вярата.След това,до обявяването на християнството за официална религия в Римската  империя(313 г.),няма данни за развитието на тези общини.
Косвени данни за християнското присъствие през II-IV в. дават многобройните светилища на християнски мъченици - "мартирии",които се превръщат в места за поклонение пред светите мощи.Открити са няколко такива места: култовия комплекс край село Воденкрепостта "Маркели"Несебър и Созопол.
За църковната организация по тези земи,които са били включени в провинция Хемимонт,диоцез Тракия,източна префектура Ориент,имаме сведения от по-късните писмени източници.Макар и не особено точни,епископските списъци са единствените писмени източници,хвърлящи светлина върху хронологическото развитие на християнските центрове по нашите земи.През 528 г. изториографът Хиерокъл систематизирал в своя "Пътеводител" всички известни дотогава данни.В провинция Хемимонт,включваща изцяло днешните земи Бургаски земи,наред с главния ѝ град Адрианопол(Одрин),митрополитски център,той описва и следните епископии:Анхиало(Поморие),Деултум(Дебелт),Цоида(Сливен),Плотинополис(засега неизвестно).
До V в. всеки по-голям град получил правото на самостоятелна епископия.Местните епископи постепенно добиват голямо значение в административното управление и през VI в.те са вече едни от фактическите ръководители на градовете.
През IVв. Дебелт се превърнал в значим епископски център. Неговият епископ Атанасий (431г.) бил активен участник във Втория църковен събор,пледиращ срещу арианството.Известни са имената на още двама епископи от Дебелт,живели през V в.-Йовинос(451 г.) и Евстратиос(459 г.). В началото на иконоборческия период на VII-я Вселенски събор в 680 г. като участник в неговите заседания е посочен също дебелтски епископ.
Известно е ,че след превземането на Дебелт от хан Крум през 812 г.,дебелтския епископ Георги бил мъченически убит.В “Хронографията” на византийския хронист Теофан Изповедник четем: “На седмия ден от м. юли 812г. вождът на българите превзел с обсада Дебелт и преселил жителите му заедно с епископа.”
Средновековната църква край ДебелтПриемането на християнството като държавна религия от българския княз Борис с християнско име Михаил,дава възможност за развитието на нов вид отношения с християнската църковна организация по нашите земи.
Потвърждение за това дава откритата църква с базиликален план в местността “Костадин чешма” край с. Дебелт – сега в двора на металургичния завод,храмът е изграден в края на IХв.В некропола около църквата са открити гробове на духовни лица издигнати в духовния сан.В църквата и двора са открити и печати на епископи на Дебелт от края на IХ до ХIв., което прави възможно тълкованието, че тук се намирало седалището на епископията, около която се оформил и манастирски комплекс, съществувал между IХ-ХIв.Сред печатите на известни византийски сановници са печати на: Константинополския патриарх Йоан VII Граматик – идеолог на иконоборчеството и виден за времето си теолог; патриция Теоктист-първи министър и покровител на братята Константин-Кирил Философ и Методий в реализацията на техните мисии. Откриването на едно място на печати на княз Борис І Михаил и на великия логотет Теоктист не е случайно. Тъй като Дебелт е играл ролята на своеобразен коридор в българо-византийските отношения, през него са минавали дипломатическите пратеничества между княз Борис І и византийския двор. Възможно е едно от тях да е било свързано с организиране на мисия на светите братя в България.
След средата на ХII в. Дебелт бил почетен от Константинополската патриаршия с архиепископски трон (между 1186-1204г.). От това време е известно името на дебелтския архиепископ Василий. До началото на ХIV в. в нотициите на Константиполската патриаршия непрекъснато се споменава Дебелтската архиепископия, след което напълно изчезва. Това е свързано с военно-политическите събития в средата на ХIVв., когато града загинал под ударите на първите османски походи в Странджа.  


Използвана литература:
1.Ц. Дражева, Епископските центрове на Южното българско Черноморие V-ХV, в: Известия на народния музей, Бургас, ІV, 2002
2.Ц. Дражева,Градските центрове по Южното българско Черноморие през VII-XV век


СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"