Църковният комплекс се намира в източната и най-висока част на късноантичната и средновековна крепост „Маркели”. Самото укрепително съоръжение отстои на 7 км югозападно по права линия от центъра на град Карнобат, разположено е на обгледно място в западния край на възвишението Хисар (рид от южната верига на Източна Стара планина) и източно от река Мочурица.

За крепостта „Маркели”:
Крепостта Маркели е един от най-забележителните и добре съхранени археологически паметници в днешна Южна България. В по-ново време, старината попада в полезрението на Константин Иричек, който се явява и първият ѝ изследовател. Първото професионално изследване на крепостта правят братята Шкорпил в края на XIX в. Археологическите проучвания на обекта започват през 1986 г. и продължават до 1994 г. След десетгодишно прекъсване разкопките са подновени през 2004 г. чрез реализирането на националната програма “От социални помощи към заетост”, като активно се провеждат и до днес от колектив (същия, както през първите 10 години) в състав: доц. д-р Живко Аладжов (НАИМ при БАН), доц. д-р. Димчо Момчилов (ИМ-Карнобат), н.с. Цоня Дражева (РИМ-Бургас), доц. д-р Бони Петрунова (НАИМ при БАН); но и с някои нови попълнения -  младата археоложка Росица Христова (ИМ-Карнобат), която е зам. ръководител на обекта.
Геодезическото заснемане е направено от инж. Атанас Каменаров (София).
От 2011 г. във връзка с изпълнението на проект “Раннохристиянската култура в Североизточна Тракия. Раннохристиянска (ранновизантийска) базилика на Маркели” на крепостта се работи със студенти от Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров, специалност “Педагогика на обучението по български език и история”.
След дълги години на изчакване, най-сетне настъпва и така желаното възстановяване на паметника. През есента на 2012 г., по проект на Община Карнобат, финансиран по Оперативна програма „Регионално развитие” 2007-2013 г., започва реставрацията и консервацията на част от крепостта. Целта е крепостта Маркели да се превърне в един уникален и атрактивен туристически обект.

За произхода на името на крепостта съществуват няколко хипотези, които го свързват с келтски, тракийски или латински корени. Несъмнено е едно, че етимологията на думата се основава на връзката река-крепост, като името на думата се извежда от наименованието на реката, течаща в подножието на крепостта. Старото име на Мочурица е Марцил , и ако към това се добави тракийското наименование за местности, чиято втора съставка е „kalai”, се получава наименование близко до днес известното – „Маркели”.

Разкритите при археологически разкопки материали (битова керамика) свидетелстват, че хълмът върху който по-късно е възникнала крепостта, е съществувал поселищен живот още през късно-желязната епоха (I  хил. пр. Хр.).
Стратегическото разположение на хълма, от които се открива просторна гледка на един обширен район с радиус 30-40 километра, включващ основната Старопланинска верига, Карнобатското поле и източния край на Средна гора, е повлияло за възникването на крепост на това място. Крепостта е имала зрителна връзка с много укрепен пунктове и селища в околността. Първата крепост е изградена през късната античност (IV-VI в.), като част от фортификационната система на Източната Римска (Византийска) империя. Постепенно укреплението прераства в един не малък град.
Разкритият във вътрешността на крепостта църковен комплекс с раннохристиянска базилика подсказва, че през V-VI в. тук вече е имало обособено епископско средище, подвластно на Константинополската патриаршия.
През средновековието крепостта Маркели е заемала важно място в политическия живот на Балканите. Голяма е вероятността именно в нея да са се сключвали мирни договори. Освен това тя е служела за отправна точка на войските, поемащи  поход. Със създаването на българската държава на Балканския полуостров, и по-скоро, със израстването на Плиска като държавен център в средата на VIII в.,  паралелно израства и крепостта Маркели, която е контролирала най-прекият път от Плиска до Константинопол. С това се обяснява защо край нея са  се разиграли няколко съдбоносни битки, както за България, така и за Византия. Около 760 г. при тогава пограничната крепост Маркели се води сражение, при което начело на българите е кан Винех (първият представител на рода Вокил), а начело на Византия император Константин V Копроним.  При тази битка българската армия била разгромена, като това е първото нейно поражение. По късно, през 792 г., според писанията на Теофал Изповедник, българският кан Кардам печели битката край Маркели срещу император Константин VI.  След това „страшно поражение” византийският владетел бил принуден да подпише мирен договор и да плаща на българите ежегоден данък. През 811 г. пък император Никифор I Геник използва Маркели за изходна точка за злополучния си поход срещу България. След като ограбил и опожарил българската столица Плиска, Никифор потеглил обратно към Константинопол като победител, но без да подозира попаднал в засада в планинските теснини на Върбишкия проход, където е напълно разбит от войските на хан Крум и загубва живота си. След българското контранастъпление в 812 г. Маркели задълго станал български град. Тези големи български успехи са отразени в един малко известен епиграфски паметник – т. нар. „Кадъкьойски триумфаленнадпис”, открит в „Градището” край с. Малък Преславец, Силистренско. След тази война българската граница е преместена  далече на юг и Маркели загубил стратегическата си функция на преден пост на българската отбрана в южно направление, но останал голям български укрепен град.
С попадането на Маркели в български ръце, крепостта е разширена и доукрепена, като около нея са изградени едни от най-грандиозните землени съоръжения (валове и ровове) на Балканския полуостров. Така крепостта се очертава като най-голямото и мощно старобългарско укрепление на юг от Стара планина, пред старопланинските проходи Ришки, Върбишки, Веселиновски, Айтоски, както и най-голямото укрепление в Тракия от началото на ІХ в.
След приемането на християнството в България (втората половина на IX в.), върху руините на разрушената раннохристиянска базилика била издигната еднокорабна старобългарска черква.
Свидетелство, че градът е просъществувал и през византийското робство, е разкритата кръстокуполна византийска църква от XI в., която се оказва най-горният пласт от многослойния християнски комплекс. В подкрепа на това е и разкритата през 2007 г. ценна колективна находка от ХІ-ХІІ век с общо 37 монети, от времето на трима византийски императори - Никифор III Вотаниат (1078 - 1081), Алексий I Комнин (1081 - 1118) и Йоан Комнин (1118 - 1143).
Археологическите данни сочат, че краят на Маркели настъпва в началото на XIII  в. – при наказателния поход на латинския император Хенрих Фландърски през лятото на 1207 г. Историческите извори сочат, че тогава предводителят на кръстоносците плячкосал и опустошил цяла Североизточна Тракия. В това число попадат древните градове-крепости: Туида (Сливенският Хисарлък), Авли (локализиран в района на днешния пътен възел „Петолъчката”), Терме – Акве Калиде (Бургаски минерални бани) и др.
Предполага се, че напусналите жителите на разрушения Маркели поставят основите на днешния Карнобат. Има сведения, че в началото на втората половина на XIV в. източно от мястото на възловия град Маркели вече е съществувал градът Каръновасъ. Този факт е отбелязан доста по-късно – едва през 1762 г. от дубровничанина Руджиер Йосиф Божкович.

В архитектурно отношение крепостта Маркели се състои от Вътрешна и Външна крепост. Вътрешната крепост е изградена през късната античност, а стените с градеж от ломен камък и хоросан, ограждат територия с площ от 14.6 декара. Обща дължина на крепостната стена по най-вероятното трасе е 530 м. По-късно крепостта е разширена на изток, с което укрепената територия се е увеличила с още 3,8 дка.  През средновековието крепостта е била оградена с мощни землени валове. Общата ѝ площ, заключена между отбранителните валове от изток и юг, и река Мочурица от запад, е 460 дка. Естествени защитни прегради към крепостта са река Мочурица, която е и неин основен водоизточник, и скалните откоси в северозападната част. Разположението на земленото съоръжение е много умело съчетано с естествения релеф, с оглед постигане на по-големи размери. В някои участъци може да се отчете над 10 м височина на вала и над 3 м дълбочина на рова. Оформеният между двата вала в южния край на крепостта дол, както и понижението на терена между втория вал от юг на север и подножието на южната крепостна стена също нямат естествен произход. Те показват местата, от които са изземвани земни маси при изграждането на валовете. Внушителният обем на земните валове създава и първоначално визуално впечатление за естествени форми на релефа, особено при наблюдаването им от подножието на крепостта.
Около крепостта е имало предградие, в което са живеели мирни жители. Домовете им изникват тук-там при разкопките, но все ще са слабо проучени. Досега са проучени пет старобългарски жилища, като откритият в тях обилен археологически материал представлява най-многобройния керамичен масив от периода на Първото българско царство в Североизточна Тракия.
Особен интерес буди водоснабдителното съоръжение на крепостта, което е истински шедьовър на древното строително изкуство. Намира се на западния склон на възвишението, в непосредствена близост до р. Мочурица. Според специалистите, близки и аналогични съоръжения с такова предназначение са тези от Царевец и Червен. Съоръжението представлява сложна строителна система от кули, резервоари за вода и тунел, свързващ крепостта с реката. То е било е в пряка връзка с античния и средновековен мост, построен в миналото върху река Мочурица. Мостът се явявал единствената проходима връзка между съществувалите някога Стралджанско и Карнобатско блато.  През средновековието пътят минавал край крепостта и през моста е бил  най-прекият от старобългарските политически центрове до столицата на Византия - Константинопол. Освен това, голите хълмове, които виждаме сега, някога са били покрити с непроходима гора, достигаща чак до брега на морето. Гъстият лес е скривал крепостните стени от погледа на нападателите и е осигурявал надеждна защита. Остатъци от тази гора били съхранени в близката местност „Корията” почти до наше време. Според архивни писмени източници тя е била запазена между селата Глумче и Зимен до края на XIX век.

Църковен комплекс:
Многопластовият християнски култов комплекс в крепостта Маркели, представлява наслоявани една над друга четири архитектурни структури, съществуването на които обхваща периода от IV до XII в. Това са: раннохристиянски мартириум, раннохристиянска трикорабна базилика, старобългарска църква и византийска църква.

Най-долният и най-старият пласт е зает от християнски мартириум (мавзолей за съхраняване мощите на мъченик) от края на IV началото на  V век. Според специалистите, съоръжението няма аналог на Балканския полуостров. Датата на изграждането му подсказва за времето на християнизация на населението в Североизточна Тракия. Всъщност, началото на крепостта и града се свързва именно с изграждането на тази култова постройка. Култът към светеца мъченик, чиито мощи са били съхранявани тук, са допринесли в известна степен, около мартириума да бъде изградено каменно-тухлено укрепление. Укрепването на крепостта с мощните крепостни стени с дебелина до 3 м и ранновизантийските кули с формата на вписан кръст,  е било подчинено на концепцията на вече съществувалия раннохристиянски мартириум. Археологическите проучвания сочат, че мартириумът е съществувал до VI в.

През VI в. върху  мартириума е била изградена раннохристиянска базилика, която представлява втория пласт на комплекса. По план църквата е трикорабна и триапсидна. Размерите и пищната ѝ украса, позволяват сградата да бъде отнесена като главен храм на епископско средище. От намерените археологически материали се разбира, че базиликата е била богато стенописана, в нея е имало мозайки и стилна пластична украса. Много декоративни детайли (колони, капители, части от олтарната преграда и амвона) са изработени от скъп мрамор.
Частично съхраненият двустъпален синтрон в олтара на храма и наличието на богата декорация, както и присъствието на Маркели в епархийските списъци от втората-третата четвърт на VIII в. като епископско седалище във Филипополска митрополия към Константинополската патриаршия, показват, че този храм е бил катедрален в град, който е център на епископия. Базиликата е построена според изискванията, посочени в известния указ на император Зенон.    
Тази впечатляваща сграда е била унищожена по време на състоялите се край Маркели военни сблъсъци между България и Византия (края на VIII – началото на IX в.).

След покръстването на българите, в края на IX или началото на X в. при управлението на цар Борис I или в началото на управлението на цар Симеон, върху руините на раннохристиянските мартириум и базилика е издигната старобългарска църква. Тази постройка е еднокорабна и едноапсидна с издължен наос. Богатата мраморна декоративна украса на храма напълно отговаря на тенденциите на  Преславската художествена школа. В насипа на християнския комплекс са намерени интересни мраморни детайли от пластичната украса на църквата. Особен интерес представлява разкритата тук мраморна плоча с релефна растителна украса, срещаща аналогии само в Преслав и Сливенския Хисарлък.  Намираните подобни облицовъчни плочи в Преслав произхождат от Малката дворцова църква, Патриаршеския дворец, Дворцовия манастир и църквите в местностите „Гебе клисе” и „Чупката”. Според големият изследовател на българските старини Вера Иванова, в тези плочи се наблюдава нов плоскостен стил, който е повлиян от Константинополската култура, а според Никола Мавродинов, те са украсявали олтарани прегради. Освен плочата в руините на старобългарската църква на Маркели са открити и части от капители, фризове и други декоративни орнаменти, в които също се наблюдава Преславското културно влияние.
Старобългарската църква вероятно е разрушена при разсипването на Маркели от печенегите. За последен път Маркели се среща в писмените извори през 1078 г., когато според византийския историк Анна Комнина, печенегите при своето настъпление на юг от Стара планина се установили на лагер „между Голое и Дямпол, край така наречената Маркели”.
 
Византийската църква е най-горният и последен културен слой от църковния комплекс в Маркели. Тя е изградена по времето, когато България е под византийска власт (XI-XII в.). Това е периодът на стопански и културен разцвет на средновековния град. От този храм, както и от многобройните монетни находки, историците днес съдят, че Маркели е просъществувал и след печенегското опустошение, в периода XI-XIII в. (времето на византийското робство и малко през Второто българско царство).
В архитектурно отношение византийската църква представлява трикорабна, триапсидна и еднокуполна базилика, типичен представител на византийското църковно строителство, което се среща на много места из Балканския полуостров. Храмът е бил богато стенописан и украсен с пластична декорация, в която са използвани сполии, мрамор, мозайки от предходните храмове.
Църквата е унищожена през 1207 г. заедно с крепостта при нашествието на Хенрих Фландърски. Това се потвърждава е от един интересен графит разкрит върху северната страна на южната апсида. На рисунката е пресъздаден рицар с шлем с пера и с кръст на гърдите му, което може да бъде отъждествено единствено с изображение на кръстоносец.

 

Източници:
1. Ж. Аладжов, Д. Момчилов. Землено укрепление около крепостта Маркели. - В: Проблеми на прабългарската история и култура. Т. 2. София, 1991, 138-145.
2. Ц. Дражева. Рисунки-графити от средновековната църква в крепостта Маркели край Карнобат. – В: Марица-изток. Археологически проучвания. II. София, 1994, 241-246.
3. Ж. Аладжов. Мартириумът в Маркели. - В: История и култура на Карнобатския край.Т.4. Варна, 2002, 207-213.
4. Д. Момчилов. Пластичен орнамент преславски тип от Маркели, гр. Преслав, 6, 2004, 255-266.
5. Ц. Дражева. Декоративна украса на християнските храмове на Маркели IX-XIV в. - В: Тракия и Хемимонт IV-XIV в. Т. 1. Варна, 2007, 66-75.
6. Д. Момчилов, Ж. Иванова, Й Статева-Делева, Н. Чакърова-Кръстева, Росица Христова. Карнобат през вековете – очерци, гр. Варна, Издателство „Зограф”, 2012, 32-46.
7. В описанието са използвани снимки, предоставени от Исторически музей – гр. Карнобат