ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Велики Преслав
 

Велики Преслав е град в Североизточна България,намира се в област Шумен и е административен и стопански център на община Велики Преслав. Отстои на 20 км югозападно от Шумен, на 23 км югоизточно от Търговище и на 107 км западно от Варна.
Град Велики Преслав е разположен в сверното подножие на Преславско-Драгоевската планина (дял от Предбалкана), по двата бряга на река Тича, малко преди да се влее в Голяма Камчия.
Населението на града към 2011 г. е 7 527 жители.
Велики Преслав е столица на България от времето на Първото българско царство (681-1018 г.).
Произходът на името Преслав е чисто български, идва от “преславън” (преславен, най-славен), "Велики" е прибавено, след като столицата се превръща в голям и представителен за времето си град.
Градът възниква десетилетия преди да бъде обявен за столица, вероятно в началото на ІХ в., при кановете Крум или Омуртаг. Първоначално е изграден като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон, разположен на 30 км от столицата на Първата българска държава Плиска .Контролирал е Върбишкия и Ришкия проходи. Намирал се е на главния път, пресичащ Мизия. От Преслав са тръгвали пътища за Диамбол (Ямбол) - Одрин, както и за Маркели - Константинопол.
След официалното приемане на християнството в България (864 г.), в Преслав са построени редица християнски храмове, които свидетелстват за многобройно население и за постепенното разрастване на града.
През 893 г., след Преславския църковно-народен събор, градът е провъзгласен за столица на Българската държава от цар Симеон (893-927 г.). Изборът на Преслав за новата столица на християнска България съвсем не е бил случаен - изградените укрепителни съоръжения, стратегическото му военно-административно положение, и не на последно място християнската традиция, която безспорно е съществувала по тези места още през късната античност (ранновизантиската епоха), са едни от основните причини.
Велики Преслав за кратко време оправдава името си и се утвърждава като административен,религиозен и културен център на средновековната българска държава, известен със забележителното монументално строителство, с постиженията на приложните изкуства, с прочутата книжовна школа и т.н.
Градът се превръща в най-красивия и един от най-величествените градове на цяла Югоизточна Европа. Според една легенда Симеон градил Преслав 28 години, като строителството в столица и нейната околност било продължено и след смъртта от неговия син и престолонаследник цар Петър (927-970 г.), при когото градът достига своето най-голямо великолепие.
Планомерно изграденият Велики Преслав е имал същия градеж на портите, кулите и стените както в Плиска. Имал е същите два пръстена от укрепления, отделящи Външния от Вътрешния град, но тук външният пояс не е ровът на древните българи, а здрава и висока крепостна стена. Освен това общата му укрепена територия е около 5 км2,  т.е. 4,5 пъти по-малка от тази на Плиска.
Основното ядро около което станало формирането на града, било Вътрешният или Дворцов град. В него монументалните сгради с най-различни предназначения запълвали цялото пространство. Сред тях основно място заемал царският дворец, резиденцията на архиепископията-патриаршия и свързващата ги представителна дворцова базилика. Както в Константинопол, така и във Велики Преслав идеята за единство и хармония на църковната и светската власт намерила въплъщение в архитектурното структуриране.
Външният град бил също силно застроен, като се намират най-голям брой граждански постройки, занаятчииници, магазини с много търговски площади, черкви и манастирски комплекси, казарми. Оформяли се квартали с различни функции-политически, стопански и военни.
Има редица извори, описващи Преслав, сред който най-впечатляващ е откъсът от " Шестоднев " на Йоан Екзарх, съвременник на цар Симеон: " Ако някой селянин, човек беден и странен, като дойде отдалеч към крепостните стени на княжеския двор и като ги види,се удивлява.И като пристъпи към вратите,той се чуди и разпитва.А като влезе вътре,вижда от двете си страни големи сгради,украсени с камък и дърво и изписани.И като влезе по-нататък в двореца и види високите палати и църквите,прекомерно украсени с камък,дърво и краски,а отвътре мрамор и мед и със сребро и злато,той не знае на какво да ги оприличи,защото в своята земя не е виждал друго освен хижи сламени и бедни ".
От този откъс може да се създаде една бегла представа , за това какво е представлявал Велики Преслав - изпълнен с пищност, лукс и благополучие, които спокойно е можел да си съперничи с Константинопол.
Силно развитие в Преслав получава църковното строителство, което започнало в рамките на страната, веднага след покръстването (864 г.). Църкви били издигани и върху основите на порутени прабългарски или славянски езически капища (светилища). Така например, почти незабавно бил съборен квадратният езически храм в центъра на жилищната част на дворците, в старата столица Плиска. Разрушено и преустроено било и култовото средище в Мадара - може би емблемата на езическата българска култура. В Преслав се следвала същата тенденция, където подобна участ сполетяла и малкия квадратен храм във вътрешния град.
Също така се възстановявани и старите раннохристиянски (византийски) храмове (базиликата в м. "Делидушка").
Наред с традиционния и архаичен базиликален тип църкви под влиянието на Византия, през X в. започва да си пробива път и един нов тип църковна сграда - кръстокуполната църква.
Отличителна черта на втората българска столица е наличието в града и в неговата околност на поразяващи с внушителността се манастири. В повечето случаи преславските църкви били част от манастирските комплекси, разположени във външния град или извън крепостните стени. Открити са осем такива комплекса, като във вътрешния град са четири, а толкова са и извън чертите на крепостта. По-известни са:
- Манастирът на Мостич - разположен е в източната част на външния град на Велики Преслав.
- Манастир "Св. Пантелеймон" - намира се в местността "Патлейна", югоизточно от Преслав, в Драгоевска планина.
- Манастир в местността "Тузлалъка" - намира се източно от средновековния Преслав, на десния бряг на река Тича.
 - Манастир в долината на река Тича - край изселеното с. Виница(поради строежа на язовир Тича).
Подетото строителство на черкви и манастири има непосредствено значение за културното развитие. По този начин не само се изгражда структурата на българската църква, но те стават и учреждения, в които се осъществяват непосредствено духовното преустройство. Изграждането на църквите и манастирите, както и преустройството на дворцовите комплекси в християнско-византийски стил през X- XI в. обновява материалната база на българската средновековна култура.
Безспорно най-значителният паметник на архитектурата от периода на "Златния век" на българската средновековна култура си остава Кръглата или Златна църква в Преслав. Тя е построена във външния град южно от цитаделата и прави впечатление с оригиналното си решение.
Основна роля за изграждането на Преслав като културен и духовен център на българската държава имала формиралата се в него Преславска книжовна школа. Тя излъчила из средите си през IX-X в. книжовници, които имали голямо общославянско значение .Сред тях са Черноризец Храбър ( "За буквите" ), Йоан Екзарх ( "Шестоднев" ), епископ Константин Преславски ( "Учително евангелие" ), Презвитер Козма, Черноризец Петър, презвитер Григорий Мних и др. Следовници на Кирило-Методиевото дело, те за няколко десетилетия превръщат старобългарския език от църковно-богослужебен в един от най-богатите книжовни езици на тогавашна Европа.
За дейността на книжовната школа говори и факта, че самият цар Симеон взел активно участие в книжовния и просветния живот. Той бил един от най-просветените европейски владетели за времето си (възпитаник на Магнаурската школа в Константинопол).
Важна стъпка за столицата било, че автокефалната българска архиепископия през 927 г. прераснала в Българска патриаршия, което допринесло за отстраняване на опасността от пряко вмешателство на Константинополската патриаршия, а църковният предстоятел на Велики Преслав придобил завинаги характеристиката "първопрестолен".
Благодарение на съсредоточаването на най-добрите творци и майстори в столицата били създадени образци на архитектурата, каменната пластика, иконописта (иконата на св.Теодор Стратилат), монументалната и миниатюрната живопис., приложното изкуство. Това я превърнало във водещ център, който определял тенденциите на развитие в цялата страна.
Със своите постижения в областта на материалната култура, изкуството и литературата,възприети и разпространени в един широк географски ареал,Велики Преслав се изявява в историята не само като столица на Българското царство, а като втори по значимост център в развитието на европейскя Изток след Константинопол.
Велики Преслав е плод и олицетворение на идеологията на цар Симеон Велики, състояща се в политическото, културното и духовното съревнование между България и Византия.
Блясъкът на Преслав помръква след смъртта на цар Петър,през 969г., когато българската столица е завладяна от киевския княз Светослав. Две години по-късно, през 971 г. - на Великден, Преслав е превзет от византийския император Йоан Цимисхи и наречен Йоанопол.
След възстановяването на българската държавност, в годините на Второто Българско царство (XII-XIV в.), градът е важен административен и митрополитски център, а прилежащата му територия е наричана „Петрова земя”, тъй като станала имение на оттеглилия се от престола цар Петър II. През този период Преслав е и седалище на епископ.
През 1388 г. Преслав е превзет и разрушен от войските на османския пълководец Али паша.
Селището възниква на сегашното си място през османското робство. В турски данъчни регистри от 1573,1585 и 1620 г. е отбелязано с името Ески Стамболук (Стари Истанбул), единствено това наименование напомняло за някогашното величие на старата столица.
Свидетелство за будния дух и християнска вяра на местните жители през Възраждането, е запазеният и до днес православен храм "Св. св. Петър и Павел" - първоначално е бил построен през 1808 г., но скоро след това е изгорен от турците, след което е възстановен през 1830 г. В красивия възрожденски иконостас са поместени иконите на известните зографи Анастас Кръклийски от Лозенград и Никола Василев от Шумен. В чест на 1100–годишнината от Преславския събор и обявяването на Преслав за столица на България, през 1993 г. църквата е реставрирана.
В новата история - след Освобождението, Велики Преслав е със статут на град от 1883 година.
Градът носи името Преслав до 1993 година,когато със специален указ е преименуван на Велики Преслав.
Днес целият район обхващащ руините на средновековния град е обявен за историко-археологически резерват. На неговата територия функционира археологически музей "Велики Преслав", създаден през 1906г. Богатият му фонд съдържа над 35 000 предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите.
Забележителност за градчето е и възрожденската къща от XVIII-XIX в. ,запазена в автентичен вид, тя е превърната в музей, в който е поместена етнографска сбирка представяща обичаите от региона.


Източници:
1.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и В. Антонова - Каталог на археологическите паметници в Шуменски окръг. С., 1975
2.Гюзелев, В.- Столиците на България-средновековните и днешната, Университетско издателство "Св.Климент Охридски", София, 2000 г.  
3.Сайт на Археологически музей "Велики Преслав"
 



СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"