ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Велико Търново
 

Велико Търново е град в Централна Северна България,център е на община Велико Търново,област Велико Търново. Отстои на 222 км североизточно от столицата София, на 85 км източно от Ловеч, на 45 км североизточно от Габрово, на 46 км източно от Севлиево, на 106 км югозападно от Русе и на 224 км западно от Варна.
Град Велико Търново е разположен на двата бряга на река Янтра, която с чудните си меандри прорязва Търновските височини, сред които се извисяват историческите хълмове - Царевец, Трапезица, Света Гора и Момина крепост (Девинград). Средната надморска височина на града е 220 м.
През Велико Търново минава европейски транспортен коридор №9, а в съседния град - Горна Оряховица (7 км североизточно), се намира гражданското летище и най-голямата ЖП-гара в Северна България.
Населението на града към 2010 г. е 71 512 жители.
Велико Търново е един от най-старинните градове в България, символ на българската държавност и извор на национална гордост за всеки българин. От всяко кътче в него струи много история.
Следите от активна човешка дейност в района на Велико Търново ни отвеждат далеч назад, в праисторията. Археологически обекти доказващи съществуването на поселищен живот в тези далечни времена са: селищната могила в с. Самоводене (неолит-5700-5000 пр. Хр.), селище в местността “Качица”,на хълма Трапезица във В.Търново(неолит-халколит 5300–3800 г.пр.Хр.), Джулюница (халколит - 4800-4000 г. пр. Хр.), селищна могила при с. Хотница (халколит) и др.
От края на бронзовата епоха - около XIII век пр.  Хр., пък датират останките от тракийско селище на хълма Царевец. Това древно поселище било обитавано от тракийските племена уздицензи и кробизи,и продължило живота си в римската епоха,като разцветът му се отнася към VI век пр. Хр. до I в. сл. Хр.
По време на Римска империя най-значимото селище в района е Никополис ад Иструм (градът на император Траян), негов естествен наследник през Средновековието е именно Търново. През ІV-V в., големият римски град постепенно запада и центърът на градския живот се пренася в Търново, с точност на хълма Царевец.
През ранновизантийския период,от V до първата половина на VII век, на хълмовете Царевец и Момина крепост е съществувал немалък укрепен град, който се оказва една от опорните точки на Византия в северната част на Балканския полуостров.
След аваро-славянските нашествия (VI-VII в.), върху руините на града е установено голямо славянско поселище.
Произходът на името идва от славянската дума “терн” или “трън” и през годините се развива в Тернов, Трънов, Търнов, Търновград и Търново.
По време на Първото българско царство (680-1018 г.), градът приема името Търново и заема важно място в системата на управлението. Този период от историята на града, за сега е слабо проучен, но някои паметници (златният медальон на кан Омуртаг, колоните на същия владетел и баща му кан Крум, някои византийски монети и т.н.) водят до смелото предположение, че Търново може би е сред владетелските резиденции още през ІХ-Х век.
Във времето на византийската власт (ХІ-ХІІ в.) ролята на града нараства предвид нахлуванията на номадите (печенези, узи и кумани) на юг от Дунав. Названието на хълма Трапезица подсказва, че тук е имало силен гарнизон, съставен предимно от местни българи.
През пролетта на 1186 г. при освещаването на построената от Асеневци търновска църква "Св. Димитър", по-големият брат Петър (Теодор) е провъзгласен за български цар. Така е сложен края на византийското господство,което продължило 167 г., а Търново е избрано за столица на новото българско царство. Според съвременниците Търново е "най-укрепеният и най-красивият от градовете по Хемус (Стара планина)", което предопределя избора му за столица.
Още при първите Асеневци градът придобива своя познат средновековен облик. Рразположен е върху хълмовете Царевец и Трапезица, и по двата бряга на р. Янтра, между тях. Към реката се спускали мощни напречни крепостни стени, които обхващали кварталите на "външния град" (дн. Асенова махала, т. нар. "Френкхисар" - град на франките), еврейският квартал и т.н. На хълма Царевец са били разположени царският дворец и българската патриаршия, а на хълма Трапезица - домовете на болярите и висшето духовенство, както и много църкви. Други малки квартали на обикновеното население са били разположени в подножието на хълма Момина крепост (самата крепост през средновековието вероятно е използвана частично като наблюдателен пункт), в западна посока към днешната ул. "Гурко" и други. Важна роля е играел и хълмът Света гора, където, наред с манастирския живот, са се провеждали и народни празненства.
През ХІІ - ХІV в. столицата Търново е многолюден град с население от около 15-20 хиляди души, което е съизмеримо с онова на повечето европейски столици от онази епоха. Градът се превръща се в най-значимия политически, икономически, културен и религиозен център на България.
Българската държава достига върховете на своето развитие през този период, заедно с Византия тя е сред  първите сили на Стария континент.
Тук се строели великолепни дворци, манастири, църкви, крепостни съоръжения, мостове, големи домове. Тук развивали многостранната си дей ност Търновската художествена и особено Търновската книжовна школа, чиито създатели, организатори и най-ярки представители са патриарх Евтимий и Теодосий Търновски. Целият този материален и духовен възход бил прекъснат на 17 юли 1393 г., когато след 3-месечна обсада Търново, както и постепенно цяла България, пада под османско владичество.
В епохата на османското владичество Търново е принизен до обикновен провинциален град. Но все пак споменът за величието на някогашната столица е схранен в съзнанието на българите, и неслучайно градът е център на Първото (1598 г.) и Второто (1686 г.) Търновски въстания, чиято цел е възобновяването на свободното Българско царство.
Векове трябвало да минат, за да се съвземе Търново и да изпита през Възраждането нов икономически, културен и политически подем. Развиват се занаятите, процъфтява търговията, строят се красиви къщи, обществени сгради, църкви и манастири.
Възраждането е връхна точка на стремежа за просвещение и национално самоосъзнаване.Търново е едно от първите места,от които започва и всенародната борба за независима българска църква.
Населението на града взема участие и в национално-освободителнто движенеие през XIX в.: във Велчовата завера (1835), във въстанието на Капитан дядо Никола (1856), в Хаджи Ставревата буна (1862) и в Априлското въстание (тогава градът е център на Първи революционен окръг) от бунтовната 1876 г., след безмилостното му потушаване на градския площад увисват на бесилото Бачо Киро, Цанко Дюстабанов ,Георги Измирлиев и много други борци за свобода.
Търново е освободено от османско робство на 7 юли 1877 г.
След Освобождението, от 10 февруари до 16 април 1879 г. тук заседава Учредителното събрание, което изработва първата българска конституция - Търновската. На 17. IV. 1879 г. в Търново заседава Първото Велико Народно събрание на освободена България за избиране на държавен глава. На 27.VII. с. г. за български княз е избран Александър Батенберг.
На 6.IX.1885 г. Стефан Стамболов и Петко Каравелов именно тук вземат решението да се признае съединението на Княжество България с Източна Румелия.
До 1965 година името на града е Търново, като “Велико” е наречено поради големината, красотата и величието му.
Въпреки че столица на България след Освобождението става София,днес Велико Търново продължава да бъде светиня за всички българи, град олицетворяващ България,с нейните дълбоки корени,устремена към бъдещето.
Много са културно-историческите паметници,пресъздаващи духа на древния град от дълбока древност до наши дни. Едни от най-популярните забележителности на Велико Търново са:
- Крепостта "Царевец" с уникалния аудио-визуален спектакъл "Звук и светлина".
- Хълм Трапезица - тук са ракрити великолепни болярски къщи със забележителна архитектурапри, при археологически разкопки са намерени основите на поне 17 църкви.
- Архиологически резерват "Никополис ад Иструм" - разположен на 18 км от Велико Търново.
- Старият град с архитектурните ансамбли - "Самоводска чаршия", "Сарафкина къща", музеи „Възраждане“ и „Учредително събрание“ и др.
- Архитектурно-музеен резерват "Арбанаси" - представлява съвкупност от множество възрожденски къщи, средновековни църкви и манастири.
- Регионален исторически музей - най-старият подобен институт в България, с 140-годишна история. Богатият му фонд е разпределен в експозиции помещаващи се в Археологическия музей и на различни места в Стария град ,както и извън самия град.

Търново и християнството:
Съществувалото ранновизантийско селище на хълма Царевец е огаславяно от християнска проповед не дълго, след като християнството е провъзгласено за официална религия на Римската империя. Достатъчно показателен е фактът, че тукашният град, първоначално създаден в периферията на големия античен град Никополис ад Иструм (бил е епископски център), постепенно изземва функциите му, като впоследствие става негов наследник. Потвърждение за наличието на духовен живот през тази епоха на Царевец,и дори,че епископското седалище е преместено тук, дават разкритите при археологически разкопки няколко раннохристиянски култови ансамбъла и църкви:
- Епископска базилика - намира се в ранновизантийският културен пласт на дворцовия комплекс на Царевец. Изградена е върху развалините на еднокорабна църква от V в. Базиликата е изградена в VI в., след като епископското седалище от Никополис ад Иструм е било преместено тук.
- Ранновизантийски култов комплекс (манастир) - разкрит е под основите на еднокорабна средновековна църква. Включва малка еднокорабна църква с долепена до нея голяма кръстовидна сграда, която вероятно е изпълнявала функциите на мартирий.
- Базилика под комплекса на средновековната Патриаршия - намира се на най-високото място на крепостта "Царевец". Върху нея през средновековието е била построена църквата на българската Патриаршия.
- Базилика до главната западна порта на "Царевец".
- Две дуги раннохристиянски базилики.

Християнският живот на Царевец прекъсва след заселването на славяните по тези земи и създаването на Първата българска държава. Но с покръстването на българите при цар Борис I в средата на IX в.,Търново и прилежащата му област са неизменна част от вече християнската българска държава.
След падането на Първото българско царство под византийско робство,Търновският край е под духовното управление на Цариградската патриаршия.
След въстанието на Асеневци (1185 г.),избраният за столицата Търновград,заема централно място в църковния и държавен живот на възстановеното Българско царство. Тогава са поставени основите на една водеща духовна институция - Търновската Патриаршия, с която Търново остава в историята на България и на християнския свят. Първия Търновски архиерей след въстанието (1185 г.) е архиепископ Василий.
Воден от принципа,че "царство без патриаршество не бива", големият воин и дипломат цар Калоян (1197-1207) постига църковна уния с Рим (7 ноември 1204 г). Известно е, че Калоян и Василий, в преписката с папа Инокентий ІІІ, са наречени съответно "император" и "патриарх"("примас") на България и Влахия (земите до Карпатите до средата на ХІІІ в. са били под властта на българската държава и в диоцеза на Търновската патриаршия).
Статут на православна патриаршия българската църква получава през 1235 г., благодарение на цар Иван Асен ІІ.
В периода XII-XIV в столицата Търновград се превръща в мощен фактор на културните процеси в България и в православна Европа.
Търновската книжовна школа, особено във времето на големия писател, реформатор и духовен водач св. Патриарх Евтимий (1371-1394), оказва мощно цивилизационно влияние върху православния свят.В края на ХІV – началото на ХV в. редица духовни водачи, глави на църквите в Русия, Литва, Молдова, Влахия, Сърбия са българи, свързани със столицата Търново или с търновските духовни и културни традиции: св. Митрополит Киприан Московски (в Русия), патриарх Ефрем (в Сърбия), Никодим Тисмански (във Влахия), а побегналият от османското завоевание търновски духовник и писател Григорий Цамблак има уникалното качество да бъде представител на няколко национални литератури от онази епоха.
За жалост,превратностите на историята са пощадили една нищожна част от произведенията на архитектурата и изкуството, създадени от тогавашните столични творци. Времето на Второто българско царство е бил период на активно църковно строителство. На територията на средновековния град са открити и останките на множество манастири. За сега са известни над 50 средновековни църкви, като много от тях са свързани с пренасянето на мощите на светците-покровители на старопрестолния град. Към този група, влизат следните паметници:
- Патриаршеския храм “Св.Възнесение Господне” - "майката на всички църкви по българската земя", нейните кубета се издигали на най-високата точка на Царевец, което подчертава идеята за сакралния център и за градозащитната сила на светинята. Днес църквата е напълно "реставрирана". Вътрешното изписване на стените е далеч от канона - стилизиран модернизъм от "апогея на българското изкуство" от 80-те години на XX век?!
- Църква "Св. 40 мъченици" - единствената базилика в Търново,представлява изключение в архитектурния стил на епохата  XII-XIV в., когато в столицата се строят само кръстокуполни църкви.
- Църква "Св. Димитър Солунски" - разположена е в източното подножие на крепостта "Трапезица". Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър (1185 г.).
- Църква “Св. Петър и Павел” - намира се в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането ѝ се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в Търновград през 1204 г. последствие около църквата е формиран манастирски комплекс.
- Църква „Св. Богородица Темнишка” - днес върху развалините ѝ се издига сегашната църква „Св. Богородица”. Намира в днешния кв. Асенов, построена е през 1923 г.
- Църква "Св. Петка Търновска" - известна като "дворцовата църква", в нея са се пазели мощите на св. Петка Търновска (Българска). В храма са били погребани и някои от владетелите на Второто българско царство. Днес не съществува.
- Църква "Св. Иван Рилски" - предполага се, че останките ѝ са тези, открити под хълма Царевец в близост до църквата "Св. Св. Петър и Павел". В нея се съхранявали мощите на Св. Иван Рилски преди да бъдат пренесени в Рилския манастир през 1469 г.Храмът е съществувала до края на XVII в.
- Други църкви в крепостта "Царевец"
- Църквите на хълма Трапезица

По времето на този невиждан дотогава духовен възход, през XII-XIV в., в и около Търново се обособила т. нар. Търновска Света гора. Тази огромна монашеска общност била съставлявана от десетки манастири, сред които са и днес известните:
- Патриаршеският Манастир "Света Троица"
- Преображенски манастир "Свето Преображение Господне"
- Петропавловски (Лясковски) манастир "Св. Св Петър и Павел"
- Горнооряхоски манастир „Свети Пророк Илия“
- Мердански манастир “Св. четиридесет мъченици”
- Плаковски манастир “Св. Пророк Илия”
- Капиновски манастир "Св. Николай Мирилийски Чудотворец"
- Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
- Присовски манастир "Св. Архангел Михаил"
- Арбанашките манастири - “Света Богородица” и "Св. Никола"

По време на Второто българско царство почти целият културен и духовен живот на престолнината Търново бил съсредоточен на хълма Света гора. Тук е действал един от най-големите просветно-културни центрове на Балканския п-в за тази епоха. Не случайно името му е същото като на известния полуостров в Гърция (Атон-Света гора). В книжовните школи, помещавали се на хълма,са написани много от известните ръкописи на Търновската книжовна школа. Там са били изградени много църкви и манастири, най-големият от които се е наричал "Св. Богородица Одигитрия", разрушен по време на турското робство, след което не е бил възстановен. Днес хълмът привлича поглед с красивата си зеленина и със сградата на Великотърновския университет. Интересно е, че този хълм е много по-слабо проучен, спрямо съседните му Царевец и Трапезица. Има планове за проучване и възстановяване на някои от постройките на хълма, както и за започване на археологически разкопки там, но засега все още нищо не е предприето.
Изграждането на манастирите е характерно явление по пътя на сакрализация на българската столица. Те били в съответствие с епохата и се превърнали в значими книжовни школи.
Османското завоевание (17 юли 1393 г.) нанася тежък удар на града и на неговия духовен живот. Още през 1394 г. завоевателите унищожават цвета на столичната аристокрация и гражданство,известни са "Светите 110 търновски мъченици", канонизирани от св. патриарх Евтимий, след което Търновската патриаршия е ликвидирана, големите имена на търновската творческа интелигенция поемат пътя на изгнанието, заточен е и духовният водач на българите - Патриарх Евтимий.
В епохата на османското робство в църковен план Търново става център на една от най-големите и престижни митрополии на Вселенската Цариградска Патриаршия.Неслучайно четирима търновски митрополити заемат патриаршеския трон.
Насъпва дълъг период на изпътание на българите жристияни-от една страна тиранията на турците,от друга опити за елинизация на българското население от гръцкото духовенство. Въпреки това българското самосъзнание е запазено, още през XV-XVII в. (в годините на непрогледна тъмнина) са изградени няколко храма - истински средища на духовността и българщината. Такива са:
- Църквата "Св.Георги" - изградена в началото на XVII в., с ктитори Параскев и Ирина, по времето на архиепископа Гавраил през годината 7124 (1616 г.).
- Късносредновековните църкви в Арбанаси - "Рождество Христово","Св. Архангели Михаил и Гавриил", "Св. Димитър", "Св. Атанасий" и "Св. Георги".
Търново е едно от първите места по българските земи,което дава сериозен отпор на гърцизма.Пръв водач в борбата срещу гръцкото духовенство в града е Неофит Бозвели.През 1839 г. българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит,но вследствие задкулисни мръсни игри на гърците,българинът от Котел не е избран.След пристигането на новия митрополит Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение,през април 1841 година той е заточен в Света гора.
По-късно,изразител на народните желания за самостоятелна българска църква става дядо Иларион (единственият тогава български епископ-Иларион Макариополски).В "акцията на Великден",на паметната дата 3.ІV.1860 г.,епископ Иларион Макариополски при извършване на литургия в българският православрн храм в Цариград(тогава дървената църква "Св.Стефан"), не споменава името на гръцкия патриарх,а вместо това- „всякое епископство православних".Именно той,през 1872 г. става първия български митрополит в старата столица от 1393 г.,след св. Евтимий Търновски.
В духа на общонационалния възход през Възраждането в Търново са издигнати редица храмове:
- Катедрален храм "Рождество Богородично" ("Катедралата") - издига на малък площад в старата част на града(Болярската махала).Строежът е дело на майстор Колю Фичето ( 1842-1844 г.).През 1913 г. „Рождество Богородично” е разрушена напълно по време на голямо земетресение, но благодарение на запазен гипсов макет сградата, на мястото на разрушената църква търновци издигат нов храм със същата фасада (1924-1934 г.). Освен с външната си архитектура, храмът впечатлява с оригиналния си интериор.
- Църква Св. Николай" - строена е от 1834 до 1836 г. от Кольо Фичето,като именно за този строеж самоукият архитект получава прозвището "Майстор". През 1843 г. тук е открито първото българско училище в града. В 1845 г. към храма е основан и първият църковен хор в града, с диригент  Н. Златарски. През 1879 г. повече от 300 депутати се събират в храма на 4 предварителни заседания преди провеждането на Великото народно събрание. В 1913 г. храмът става катедрален, а през 1949 г. в северната му част е построен параклис "Св. Евтимий".
- Църква “Св. Великомъченица Марина” - изградена е в периода 1850-54 г.,в тогавашното селище Марино поле (от 1927 г. квартал на Търново).В храма се пазаят ценни икони от тревненски майстори, като най-старата е на “Св.Богородица” с гръцки надпис от 1870 г.
- Църква "Св. св. Кирил и Методий" - изградена е през 1860-61 г., още с осветяването ѝ в нея се е служило на църковно-славянски език. И на този търновски храм строител-архитект е майстор Кольо Фичето. Иконостасът е дело на марангозите (резбарите) Тодор Несторов и Иван Димитров Стрелухов от град Калофер, а иконите са изписани от зографи от Тревненската школа.
- Църква "Св. св. Константин и Елена" - строена е през 1972 г. от майстор Колю Фичето. При земетресението от 1913 година претърпява значителни разрушения, но през 20-те години на ХХ век храмът е възстановен под името "Свети цар Борис". Известен е още и като църквата с въртящите колони. Днес храмът е затворен, поради ремонт, продължаващ вече 25 години?!
Повече за християнския живот на Велико Търново и епархията въж тук.

Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска - Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София,1999 г.
2. Пламен Павлов-Търновски светци и чудотворци, 2006.
3. Интернет сайт на Регионален исторически музей – Велико Търново: http://www.museumvt.com
 



Патриаршески манастир "Св.Троица"

Патриаршеският манастир „Света Троица“ се намира на 6 километра северно от Велико Търново, разположен е на десния бряг на река Янтра (на другия бряг, срещуположно е Преображенският мана...
» виж детайли

Преображенски манастир "Св. Преображение"

Преображенският манастир „Св. Преображение Господне“ се намира на 8 км северозападно от центъра на град Велико Търново. Разположен е в подножието на отвесни скали в живописния пролом Де...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"