ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Поморие
 

Общ изглед на град ПомориеПоморие е град в Югоизточна България. Той се намира в Област Бургас и е в близост до град Несебър. Градът е административен център на община Поморие.Отстои на 20 км от Бургас и на 18 км от Слънчев бряг.
Поморие е разположен на тесен скалист полуостров, вдаден 3,5 км в Черно море.
Лиманната кал, с която се слави,Поморийското езеро, източник на лечебна кал е използвана за лечение и възстановяване през всички епохи от древноста до наши дни. Тя е богата на водород, магнезий, хлор, калций, натрий, и сулфати. Лечебните качества на минералните води на територията на Община Поморие също са били познати от древността. По-голяма част от тях са извиращи от голяма дълбочина, което гарантира чистотата им.


Следи от човешки живот в района на Поморие има от най-дълбока дребност.Преди няколко години са открити останки от древно селище,датирано на около 3100 г.
Има писмени данни, че в средата на VІ в.пр.Хр. аполонци изграждат на северния край на Бургаския залив фруриона Анхиалос.
Тракийската гробницаЗабележителен паметник на тракийското архитектурно строителство от римската епоха по българските земи е добре запазената куполна гробница,намираща се в западния некропол на античния град.Днес тя е експонирана като музей и е отворена за посещение цялогодишно.
Стратегическото разположение на полуострова в центъра на големия Бургаски залив определя и неговата по-нататъшна съдба.В периода І в.пр.Хр. – І в. сл. Хр. Анхиало вече е център на стратегия (област) в Одриското царство.
С превръщането на Тракия в римска провинция започва периода на най-голям разцвет на Поморие.Градът е главно военно и търговско пристанище на западното Черноморско крайбрежие.Въпреки многобройните нападения на варварски племена,Анхиало успява да задържи своето първенствуващо положение до 740 г. от Хр., когато вследствие на природен катаклизъм е разрушен и днес неговите останки се намират под морското ниво.
При възстановяването му градът е изграден върху терен, на който и днес се намира старата градска част. През цялото Средновековие Поморие запазва своето положение като главен транспортен търговски и военен център на Причерноморска Тракия. Това е и причината градът да стане “ябълката на раздора” между България и Византийската империя.През IX в. Анхиало влиза за първи път в пределите на българската държава. Малко по-късно (на 20 август 917 г.) цар Симеон Велики нанася историческо поражение на византийската армия в битката при река Ахелой. Впоследствие Анхиало често е преминавал от български във византийски ръце и обратно. Много важни битки между българи и византийци са се водили в покрайнините му през цялата ни средновековна история.
Малко известно е старото българското име на Поморие - Тутхон.
Анхиало е един от последните градове на Балканския полуостров, завладени от турците.Производството и търговията със зърно, вина, риба, дървен материал и други земеделски произведения, които имат главно значение за просперитета на града, постепенно се изместват от един непознат до Х в. от Хр. поминък – солодобива. В периода ХV – ХІХ в. Анхиало е един от двата най-големи солодобивни центрове в Османската империя (другият е Солун).
Улица в старата част на градаВъпреки общия упадък на черноморските градове по време на турското робство, при Освобождението Анхиало все още е главен град на Причерноморска Тракия. Редица  причини обаче довеждат до неговия упадък,една от тях е опожаряването му през 1906,след което превърнатото в руини градче никога повече не възвръща предишния си неповторим -автентичен облик - “дървени къщя, сгушени на едно голо бърдо” (А. Страшимиров).
Градът след пожараСлед пожара от 1906 г. повечето гърци са принудени да се изселят в Гърция, където основават селищата Неа Анхиалос, Анхиалос и Евксинуполис.
В Поморие живеят много преселници от селата на Еминския дял на Стара планина - Горица, Гълъбец, Паницово, Гильовци, Страцин, Бата, но най-вече от Козичино. Те са концентрирани в онази част на града, известна под наименованието „Квартала“.


Поморийските солнициПрез 1934 г. Анхиало е преименувано на Поморие. До наши дни градът се развива като важен производител на сол, вина и други земеделски произведения, основен републикански център за балнео и морелечение.
Честото опожаряване,разрушаване,прСтара поморийска къщаиродните и други бедствия,са причина днес в Поморие да има малко запазени старинни сгради,въпреки многовековната история.Но за сметка на това в града е устроен един добър исторически музей с богат фонд.

Типична черноморска архитектураОбщинският музей и галерия са разположени в основно реконструираната сграда на някогашната “изгоряла гимназия” (паметник на архитектурата).Обособени са раздели праистория, античност, средновековие, подводна археология, монетна зала.Към музея има и галерия,разполагаща със собствен картинен фонд, предимно маринистка, организират се множество изложби.

Поморие(Анхиало) и християнството:
В древния Анхиало християнството прониква още в края на I век. Според Преданието св. апостол Андрей на път за Киев минава през черноморския град, тогава голям административен и пристанищен център в границите на Римската империя.
Тъй като Анхиало в Късната античност е втори по значение град в провинция Хемимонт,то в много ранна епоха се превръща в християнско средище.
Вероятно още през втората половина на ІІ век там е учредена архиепископия. Основател на църковната община в града е епископ Сотас, известен в своето време с пламенните си проповеди срещу монтанизма.
През следващите векове ролята на града като християнски център нараства и става толкова голяма, че без всякакво колебание Анхиало може да бъде поставен до добилите най-голяма популярност епископски центрове по нашите земи – Сердика и Филипопол.Това се потвърждава от присъствието на анхиалски епископи на няколко от Вселенските събори на Църквата, както и на много от най-значимите поместни събори. Така например, епископът на Анхиало Севастиан взема участие във втория Вселенски събор в Константинопол (381 г.).Анхиалските епископи участват също в Първия Вселенски събор в Никея през 325 г., в събора в Сердика през 343 г. участва християнският водач Тимотей, в поместния събор през 459 г. в Константинопол, свикан от патриарх Генадий Изповедник,се среща името на Анхиалския епископ Сабатиос, в Петия Вселенски събор в Константинопол през 553 г. присъства отново анхиалски епископ-Паулос, в събора в Константинопол през 879 г., който неофициално се явява Осми Вселенски събор.
Не е известно кога точно Анхиало се превръща от епископски в автокефален архиепископски център, но според най-ранния епископски списък (нотиция), в началото на VІІ в. Анхиало е вече автокефална(самостоятелна) архиепископия-статут, която градът няма да загуби, с изключение на кратки периоди, през цялото Средновековие и в столетията след падането му под османска власт.
Прави впечатление, че Анхиалската архиепископия липсва от списъците на Вселенската патриаршия, отразяващи църковната структура и промени в периода ІХ – ХІ в.Този период съвпада с българското настъпление на юг от Стара планина и включването на града в пределите на Българската държава. С преминаването на Анхиало под властта на българите се променя и неговия църковен статус и най-вероятно още от времето на цар Симеон (893-927) епископът на Анхиало минава на подчинение на българския архиепископ (патриарх).
Връщането на Анхиало в пределите на Византия през ХІ век, освен че е отново зафиксирано в нотициите на Вселенската патриаршия, идва и с няколко конкретни имена на архиереи, управлявали анхиалската архиепископска катедра в този период.От края на XI-XII в. е запазен оловен печат(моливдовул) на анхиалският архиепископ Теофил,което показва за нарасналата ролята на Анхиало като църковен център.
От този период най-известната личност, свързана с Анхиало, безспорно е Михаил Ритор, по-познат в историографията като Михаил Анхиалски,който в периода 1170 - 1178 г. е Вселенски патриарх под името Михаил ІІІ.
През ХІV в. Анхиало става митрополитски център.В периода 1300 до 1366 г. Анхиало често преминава от български във византийски ръце и обратно.В периодите, в които Анхиало се е намирал във владение на България, епископската катедра е минавала на подчинение на Търновската патриаршия.
Първият документиран със сигурност митрополит на Анхиало е митр. Софроний, който участва във Фераро–Флорентинския събор (1438-1439).На събора той е измежду 20-те митрополити представители на Източната църква,измежду тях са архиереите на Търново,Дръстър(Силистра) и Мелник.Анхиало запазва митрополитския си статут до самото начало на ХХ в.
С падането на Константинопол (1453 г.) и краха на Византия започва нова епоха в църковния живот, през която митрополитите на Анхиало продължават да играят важна роля в живота на Църквата. Именно през този период много анхиалски митрополити стават Вселенски патриарси, а двама от тях записват имената си в аналите на световната църковна история, като издигат в ранг патриаршия две от поместните православни църкви – Руската и Румънската патриаршии.Това са Вселенският патриарх Йеремия II Транос, който е роден в Анхиало и Василий II, който става Вселенски патриарх през 1925 г. Йеремия ІІ се възкачва на три пъти на патриаршеския престол съответно в периодите:  (1572-1579, 1580-1584, 1586-1595). Именно той прави Руската църква патриаршия през 1589 г. За него съвременниците му ще кажат, че „свети по-силно от слънцето на Изток”.
В границите на Османската империя Анхиалската епархия обхваща Анхиалския и Карнобатския регион. Клирик на Анхиалска епархия за известно време (от 1792 до 1794 г.) е отец Стойко Владиславов, по-късно св. Софроний, епископ Врачански.
Анхиало в началото на XX в.Историята на Анхиало помни и едина интересна личност,заемала митрополитския трон - митрополит Василий Смирненски, роден в голямото българско село Загоричани (Костурско, днес в Гърция). Той оглавява смесената българо-гръцка анхиалска епархия през 1865-70,1876-77 и 1881-84 г.,като подпомага развитието на просветното дело. През септември 1872 г. митрополит Василий взима участие в поместния Цариградски събор и е сред малцината, които са против провъзгласяването на Българската църква за схизматична. Заради благосклонното му поведение му е предложено да оглави новата църква, но Василий отказва.
От 1906 г. духовната власт в града минава под контрола на Българската православна църква.
Изгорялата черква "Св. Богородица"По време на пожара през 1906 г. са изгорени и разрушени три от четирите православни храма на града. Разрушени са храмовете „Св. Архангели”, „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат” и новопостроеният "Св. Богородица", незасегнат остава единствено храмът „Преображение Господне”.
Със своята близо 2000-годишна християнска история Анхиало е сред най-древните църковни административни и просветни центрове в християнския свят.Днес Поморие остава в сянката на Несебър и Созопол поради факта, че бурната историческа съдба на града не е успяла да съхрани много архитектурни паметници от миналото.
Макар и да няма изобилието от старинни храмове на Несебър,днешно Поморие съвсем не отстъпва с излъчването и магнетизма на своите свети места, а те са:
- Поморийският манастир “Св.Георги” - изграден в днешния си вид през XIX в.,е един от най-почитаните манастири в Източна България,храмовият му празник на 6 май е и празник на град Поморие.
- Църква ”Преображение Господне” - разположена в старата част на града, тя е и най-старата запазена сграда в Поморие, строена е през XVIII в.
- Църква „Рождество на Пресвета Богородица“ - построената в 1890 г. е дело на прочутия тревненски майстор Уста Генчо Кънев.Иконите от иконостаса са изработени в Русия ,отличават се с академичен рисунък.Иконостасът затваря единствено отвора на широката абсида, като страничните му кПоморийската църква "Рождество Богородично"рила лягат плътно върху източната стена на наоса. В 1909 – 1911 г. той е допълнен с две странични крила, царските двери са пренесени от по-стар иконостас.През 1959г.църквата е основно преустроена,изписана от художниците Н.Ростовцев,К.Йорданов и А.Сорокин,а иконостасът се подменя с резбован-дело на К.Кошаревски.В него има елементи неприемливи за източноправославната иконография.

Източници:
1.Каравълчев.Венцслав,Християнският Анхиало
2.Дражева,Цоня-Епископските центрове на Южното Черноморие V-XIV в.,ИНМБс,том 4,2002 г.    


"Св. Преображение Господне” - гр. Поморие

Църквата "Свето Преображение Господне" в град Поморие се намира в най-източната част на полуострова. Храмът най-старата постройка в града, изградена е през 1763 - 64г., на мястото на по...
» виж детайли


Поморийски манастир "Св. Георги'

Поморийският манастир “Св. Георги Победоносец” се намира в черноморското градче Поморие, на около 20 км на север от Бургас. До манастира се стига лесно, тъй като се намира в центъра н...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"