Поморийският манастир “Св. Георги Победоносец” се намира в черноморското градче Поморие, на около 20 км на север от Бургас.
До манастира се стига лесно, тъй като се намира в центъра на града, между старата и новата част на Поморие. Монасите са гостоприемни и предлагат нощувки под манастирския покрив.
Както и в други крайбрежни поселища, християнството се появява рано в Поморие (тогавашно Анхиало). Съществуват данни, че в града е основана църковна община още през II век. Мраморен релеф от ІІ – ІІІв. с образа на тракийския конник показва,че на това място е имало тракийско светилище,а през византийската епоха ,още през VІІ в. се е издигала християнска обител, която била свързана с живеещите в Анхиало византийски колонисти.
Според легендата, през XIX в. в земите на днешния манастир се заселва богат търговец - Селим бей, който бил много болен. На слугата му се присънил сън, в който на кон се появява св. Георги и му показва лековит извор. Верният слуга намира мястото от съня и там открива мраморен баралеф на св. Георги. Когато го вдига, от мястото наистина бликва лековита вода, от която Селим бей оздравява. Благодарен, търговецът нарежда до мястото на аязмото да се изгради малък параклис. По-късно той и синовете му приемат християнството, даряват всичките си земи на манастира и така стават първите монаси в него.
Първоначално църковната сградата била еднокорабна, за това, че е опожарена и разрушена от турците, свидетелства голямата обгоряла икона на св. Георги от 1607 г . Още три малки икони доказват старинността на  на храма: ”Св.Харалампий” от 1816г., ”Св.Георги” и “Източник Изцеления” от 1818 г.
Сегашната църква е построена през 1856 г. върху основите на стария храм. В църквата липсват стенописи, но можете да видите ценни икони от средата на XIX в. като иконите на „Св. Богородица” , „Св. Георги”, „Св. Мина” и „Св. Николай”. Храмовата икона е рисувана от помориеца Темистокъл Диамандопуло Зограф. Олтарът е изработен от неизвестен майстор, но творението му си остава уникално. Светата обител пази и прочутия барелеф на тракийския конник( Св. Георги), който е вграден над чучура на лековитото аязмо.
През 1945 г.манастирската църква е разширена,като се достроени два странични престола - единият на св. Николай Мириклийски, а другият на св. мъченици София,Вяра,Надежда и Любов. Интерес представлява каменната икона на св. Георги, намираща се над входа на църквата. През 1966 г. е построена и камбанарията на храма, която е висока 20 метра.
Поморийският манастир е прочут както с лекивата си вода, а също и с чудното си ароматно вино.