ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Кралев дол
 

Но... Карлев дол! Едно селце, сгушено в дъното на красива китна долина в Голо бърдо, даде тогова, който трябваше да се яви. Добре е човек да се роди в Рим, но за свръхчовека е все равно: може и в Назарет.“


                                                                                                            Никола Попфилипов



Местоположение и географска характеристика:
Изглед на село Кралев долКралев дол е село в Западна България. Намира се в община Перник, Област Перник. Отстои на 28 км югозападно от столицата София и на 14 км югоизточно от центъра на град Перник. Селото е отдалечено само на около 1,5 км западно от автомагистрала „Струма“ Кметството на селото(най-удобният достъп е от пътен възел „Даскалово“).
Кралев дол е заобиколено от следните селища: на север – от гр. Перник (кв. „Църква“ отстои на по-малко от 1 км североизточно); на изток – село Студена; на юг – с. Старо село и с. Друган и на запад – гр. Радомир.

Горната част на Кралев дол с началото на клисурата и връх Градището (в дъното)Село Кралев дол се причислява към историко-географската област Граово, но в етнографско отношение има съществени различия от околните села. Разположено е в северното подножие на планината Голо бърдо, на 795 м надм. вис. През селото тече малката река Кралев дол (ляв приток на р. Средището на селотоСтрума, чието русло е разположено източно от селото). Западно от  Кралев дол се извисяват възвишенията Могилата (919 м) и Градището – Калето (905 м, с останки от крепост), като между тях рекичката е образувала живописна клисура (дол), в която по-рано е било разположено селището. Днес къщите са застроени покрай потока и по източните склонове на двете възвишения.
Източната част на селското землище с поглед към с. Студена и ВитошаЗападната и южната част на селското землище се простора в Голо бърдо и е заета от характерните за планината не високи възвишения (до 1000 – 1100 м), а Скали в подножието на възвишението Градищетосеверната и източната е представена с хълмисто-равнинен релеф. В геоморфоложко отношение околните хълмове са изградени от триаски варовици, доломити и мергели. Масово развитие има повърхностният и Селската чешмаподземният карст, поради което в района бликат множество карстови извори. Около два мощни извора, на които са направени „Селската чешма“ и „Калужерец“ (Паисовата), е възникнало днешното селище. В района могат да се видят множество карстови образования с причудливи форми: малки пещери, скални вдлъбнатини - „Маркова стъпка“; скални фигури - „Кукулятецо“ и др.
Смесени гори на възвишението МогилатаОколността на Кралев дол е сравнително слабо залесена – срещат се изкуствено засадени иглолистни гори и тук-таме широколистни, останали от някогашния непристъпен лес, който е покривал цялата планина. Но за сметка на това има обширни пасища с богато разнообразие от храстови и тревисти видове. Западно от селото се намира резервата „Острица“, който е една от най-старите защитени територии в България. В него вирее разнообразна тревна асоциация с редки Долната част на селото с поглед към Люлинрастителни видовe. Недалеч от резервата, в дол, спускащ се  на север от връх Примочляк (1154 м) е сгушена хижа „Кралев дол“.
Климатът е умерено континентален, а почвите са излужени канелени горски и хумусно-карбонатни. Тези природни услови благоприятстват за развитието на Читалището, кръчмата и магазинътпасищно животновъдство и земеделие – предимно зърнени и фуражни култури, овощарство и др.
Населението на село Кралев дол към 2015 г. наброява около 500  жители (по настоящ и постоянен адрес). В етно-религиозно отношение то е представено изцяло от българи – християни (източноправославни).

За името на селото:
Произходът на името на селото се свързва с една местна легенда за Крали Марко. Според нея, кoгато героят с достойно място в българския епос минавал по тези места, стъпвал "Марковата стъпка"толкова здраво по земята, че оставял следи от ботушите си. Западно от селото в дола на селския поток има скала, върху която се забелязва дупка, наподобаваща на отпечатък от стъпка – „от ботуша на Крали Марко“. На върха на скалата може да се види и копитото на кон (на Крали Марко), както и лапа на куче (също свързвана с кучето на Крали Марко). Днес скалата и местността около нея се наричат „Маркова стъпка“. Скалата е част от цял комплекс с митологизирани обекти, включващ името на селото - Кралев дол (от Крали Марко) и чешмата - извор „Вакашинец“ (свързва се с бащата на Крали Марко – средновековният прилепски владетел Вълкашин).

История:
Районът на днешното село Кралев дол има многовековна и интересна история, която води началото си далеч назад във времето. Първите известни обитатели на тези земи са траките. Предполага се, че склоновете на Голо бърдо са били обитавани от тракийското племе агрияни, които на север граничели със сердите,  а на запад и юг с дантелетите. В кралевдолското землище, което е сравнително слабо проучено в археологическо отношение, има  малко следи от тракийското присъствие. Надгробна могила в Голо бърдо над Кралев дол За сега единствени представители на материалното културно наследство на траките са няколко надгробни могили, вандалски унищожени от иманяри, без да са проучени. Не се изключва възможността на връх Градището да е съществувала крепост или укрепено селище още през тракийската епоха. Отговор на този въпрос би могло да даде едно обстойно археологическо проучване на мястото.
Римските повинции на Балканския полуостровЗначително повече следи са останали от римляните, които завладяват тези земи към средата на II в. пр. Хр. и стават част от римската провинция Македония. В 46 г. сл. Хр. Горнострумските земи са включени към стратегия Дантелетика, заемаща Териториален обхват на градска територия Пауталиянай-западната част на провинция Тракия. По-късно Дантелетика е трансформирана в градска територия, носеща името на средището ѝ – Пауталия (дн. Кюстендил). Но след III в. тя и подобните ѝ в съседство са откъснати от Тракия и са обособени в отделна провинция, наречена Средиземна Дакия с главен град Сердика (дн. София).
Античната вила "Рустика"Значим паметник от римската епоха намираме в лицето на антична вила рустика, разкрита в центъра на село Кралев дол през 1965 г. при изкопи за читалищна сграда. В резултат на двегодишна археологическа кампания, по време на която са разчистени 1300 кв.м от сградата (част от нея остава неразкрита) с 16 помещения, се установява нейният ситуационен план и приблизителни размери. Става въпрос за огромна п-образна сграда, обърната с гръб към Голо бърдо. Но въпреки големите ѝ размери, римската вила е сравнително бедна. От намерените земеделски сечива се разбира, че тя е била седалище на селскостопанско имение. Изградена е от ломен камък и керпич с хоросанова и Находки разкрити при разкопките на вилата, съхранявани в РИМ Перниккалова спойка, а подовете са от трамбована пръст. Във основа на археологическите материали, сред които влиза монетно съкровище с 58 монети от император Септимий Север (193 – 211 г.) до Децилий Траян (249 – 251 г.), построяването на вилата се отнася към средата на II в. Просъществувала е до края на IV в., когато е изживяла сериозно разрушаване и преизграждане. Нейният край може да се свърже с масираните варварски нашествия от север, зачестили от V в. насетне.
Като една от причините за възникването на вилата на това място може да се посочи близостта на главния римски път, свързвал Сердика с Македония и Беломорието. Този път, известен на местното население като „друма“, продължава да функционира и през средновековието, дори до XIX  в. Друг друм е идвал от Самоков, минавал е през селата Ярлово, Боснек, Крапец, Студена и Кралев дол, и продължавал за Перник, Трън, Белград. До неотдавна имало следи от тези пътища, но днес са почти напълно заличени.
Поглед към хълма Градището (Калето)Вероятно с охраната на древния път от Сердика е била обвързана крепостта на връх Градище, известна като „Голямо градище“. С провеждане на теренни археологически обходи се установява, че съоръжението е изградено през късната античност (IV – VI  в.), но продължава да съществува и през ранното средновековие. Укреплението заема горната част на естествено защитено островърхо възвишение и обхваща площ от около 7 дка. При залесяването на хълма с бор са разкрити стени, изградени от ломен камък с хоросанова спойка, както и долиуми (делви) и много битова и строителна керамика. В центъра на крепостта е разкрита голяма сграда, за която се предполага, че е била раннохристиянска църква. Днес почти целият терен на крепостта е обхванат от гора, като на повърхността все още се намират фрагменти от керамика.
Фрагменти от керамика в границите на крепостта "Голямо градище"Непосредствено под „Голямо градище“ се намира „Мало градище“, което вероятно е играело ролята на охранителен пост към по-голямото укрепление. И на двата обекта са намирани шлака и сгур, което разкрива пряката връзка на крепостта с металодобива.
По всяка вероятност през късната античност (ранновизантийската епоха), а и през средновековието, към крепостта е съществувало селище, чието население е било обвързано с добива на метал.

Граници на България при кан КрумТукашните земи влизат за пръв път в границите на Българската държава в началото на IX в. - през 809 г., когато кан Крум превзема Сердика. При неговия наследник – кан Омуртаг (814 – 831 г.) Горнострумският край става българска територия и продължава да бъде неизменно такава до падането на България под Византийско иго (началото на XI в.).
Българите наследяват изградената от византийците фортификационна система в Голо бърдо, като допълнително я укрепват и преизграждат. По време на Първото българско царство крепостта Перник се превръща в непристъпна твърдина и се издига в значим град. Историческите извори сочат, че в края на X –  началото на XI в. градът-крепост Перник е център на Пернишката крепост с най-голямата ѝ църква - базиликатаобширна област, управлявана от легендарния военачалник Кракра. По време на войните на българския цар Самуил с Византия Кракра смело отбранява Пернишката крепост и нанася големи поражения на византийския император Василий II, който на два пъти се мъчи да я превземе, но безуспешно. Отбраната на Перник е подсилена с 35  крепости, разположени в околовръст. Една от тях кралевдолското „Градище“.
След приемането на християнството в България, из всички краища на държавата се извършва мащабно църковно строителство. Потвърждение за този процес намираме и в Кралев дол. В югоизточния склон на хълма Градище, под крепостта, са разкрити основи на средновековна черква, която най-вероятно е обслужвала жителите на укреплението или прилежащото ѝ селище. Не се изключва възможността въпросната черква да е била изградена от българите върху по-ранен византийски храм, какъвто се предполага че е имало в самата крепост.
Близостта на главният път от Средец за Македония и наличието на топонима „Латинските гробища“ дават основание да се предположи, че тези места са имали пряка връзка с кръстоносните походи. И по-точно с Третия кръстоносен поход от 1189 г. на германския император Фридрих Барбароса, чиито войски на път за Македония навярно са минали именно по близкия главен друм, а след тях – неговите съюзници – сърбите, които се възползват от слабостта на Византия и от Най-високото място във вътрешността на кралевдолката крепост "Голямо градище", където навярно се издигал храмът разчистения от кръстоносците път, при което стават по-агресивни и подлагат на опустошение държаните под византийска власт крепости и градове от Средец до Сопие (в Горнострумската област и Македония): „.....и расипа Грькомь градь Срѣдъць и Петръник и Землънь и Велбоуждь и Житомискь и Скопль и Лешекь и Градаць и Призрень“ (съдържа се в един недатиран летопис на сръбските царе).
Изхождайки от разигралите се исторически събития, много е вероятно крепостта да е била разрушена по време на този трети кръстоносен поход, за да не се въздигне повече. За потвърждение на горната хипотеза биха могли да послужат намерени в „Латинските гробища“ до местността „Пещерата“ човешки скелети с рицарски доспехи (щит, копие, юзди, пръстени и др.), към които никой не проявил особено внимание и били разпилени.
Втората българска държава в периода 1185-1196 г. под управлението на царете Петър и Асен През 1190 г., след като отминава опасността от рицарите, василевсът Исак II Ангел предприема успешен ответен удар срещу сърбите и възвръща заграбените земи. Но вече отслабналата византийска държава не е в състояние да организира каквито и да е възстановителни работи по разрушената крепостна система. В 1195 г. областта Горна Струма е освободена от цар Асен и влиза в пределите на възстановената българска държава.
За сега наличните данни не позволяват да се прецени дали по време на Второто българско царство (XII – XIV в.) в землището на днешното село (под крепостта или на друго място) е съществувало селище, предшественик на по-късно възникналото Кралев дол.

Горнострумските земи и по-точно Пернишко, падат под османска власт най-вероятно с превземането на Средец в средата на 80-те години на XIV в. Дотогава те влизат в границите на Търновското царство на цар Иван Шишман, което от 1378 г. е васално на султан Мурад I. Попадайки в границите на обширната османска империя, селищата в северните склонове на Голо бърдо са причислени административно към град София, който скоро след завоюването  става столица на цялата европейска част на империята – бейлербейство Румелия.
Ценна информация за тези селища през османския период намираме в османските данъчни документи. Ако предшественикът на днешното Кралев дол се идентифицира със селище, записано в опис на тимари (ленни владения) в Софийско под името Добродол, спадащо към казата София (друго селище с това име не е известно), то може да се приеме, че най-ранният запис на селото е от периода 1413 – 1421 г. По това време в Добродол има 29 домакинства и 3 вдовици, които събират за спахията Хъзър, син на Акдоган доход от 1972 акчета. Селище със същото име (Добродол) се среща и в документи от XVI и XVII в. - списъкът на джелепкешаните (овцевъдите) от 1576 г., регистър на бащини в Софийско от 1606 г. и др.
Първият неподлежащ на съмнение запис на селото с днешното му име – Кралев дол намираме в регистъра от 1606 г., според който в селището: „Кралевдол, спадащо към казата София“ има една бащина (освободен от данъци поземлен дял, предаващ се по наследство, обикновено от потомствени войнуци) на Райко Стойчо, чийто данък се изплаща от жителите на Херакова (с. Хераково, Софийско), под формата на макту (данъчно задължение към централната власт) и 2 празни бащини. Наличието на бащинѝ ни подсказва, че Кралев дол е войнушко село, в което пребиват войнуци – българи, натоварени да служат в специални части на османската войска. Поради тази причина селото се е ползвало с особен статут, като войнуците са облекчават от някои данъчни задължения.
Следващият документ, в който се среща името Кралев дол е Списък на немюсюлманските домакинства в Софийско, обложени с джизие (поголовен данък в Османската империя) от 1640 г. От него научаваме, че по това време в селото е имало 16 ханета (домакинства) или около 80 - 100 жители, т.е. селището вече започва да нараства.
Местността "Кралев дол" край с. Коркина с останки от градежиПо-късното появяване на Кралев дол в данъчните регистри би могло да се обясни с едно старо предание, според което селото е основано от жители на пострадало от турски зулуми и заличено селище, намирало се при с. Коркина, Дупнишко, където и днес има местност „Кралев дол“. Идвайки на новото място бежанците нарекли поселището на името на старото си разорено село – Кралев дол. Ако се приеме, че новото село е приемник на срещащото се в регистрите Добродол, то не се изключва възможността последното също да е било пострадало (от турско посегателство или епидемия), за да може по-късно на неговото място да Керамични фрагменти и парчета от човешки кости в м. "Кралев дол", Коркинскосе заселят кралевдолчани, укривайки се в непристъпното тогава Голо бърдо (по това време тези местности са били покрити с вековни дъбови и букови гори), недалеч от главния път за София. Отначало пришълците живеели по-нагоре в планината и едва след години слезли на мястото на сегашното село. Вероятна причина за заселването им на това място би могла да се разпознае и в самото име на завареното селище (Добродол), завършващо също на „-дол“.
Крлаевдолски носии, експонати от етнографската сбиркка в читалищетоВ подкрепа на правдоподобността на горната теза могат да се посочат редица доводи. Най-убедителното доказателство представлява фактът, че до началото на XX в. битът и говорът на кралевдолчани коренно се различавали от тези на съседните села, от граовци и самоковци - „сякаш китайска стена е имало между Палакарията и Граово.“ Истински бунт е предизвиквал младеж от селото, довел мома от друго село - „с колове искали да я изгонят“. Освен това кралевдолчани отявлено са се различавали по своята задружност и трудолюбие от хората в околните села, за което им завиждали. Всичко това недвусмислено говори за едно затворено общество, което чрез умишлена изолация е успяло векове наред да запази и съхрани спомена за старото си поселище. Потвърждение намираме и в дублирането на множество имена на местности, срещащи както в коркинския Кралев дол, така и в пернишкия.
Поради неплодородната земя в кралевдолското землище, която не дава достатъчно препитание на хората, основен поминък през османското робство е скотовъдството. Не малка част от местното население се занимава с кираджийство (пренася на товари, във връзка с минаващия в близост главен път), както и с рударство – много кралевдолчани работят като рудари в маданите (железодобивните пещи) край селата Студена, Крапец и Сръбски Самоков (Попово) (днес последните две са под водите на язовир Студена). Такава пещ - „Вигдия“  е имало и край Кралев дол, заради което мястото сега се нарича „Вигнище“. Други отиват на гурбет в Серес и Солун, работят на „Чалтъците“ (оризищата), както и по строежите и земеделските Стара кралевдолска къщаимоти на манастирите в Света гора (Зограф, Хилендар и др.), докъдето съществувала „постоянна пътека“. Някои от селяните са оставали с години и се замонашавали. Така вероятно се е замонашил и кралевдолчанинът Лаврентий, който произхождал от свещенически род, а по-късно при него дошъл и по-малкият му брат, който приел монашеското име Паисий – именно този, който остава в историята с написването на „История Славеноболгарская“.
Военната експанзия на Османската империя през XVI – XVII в. поражда нужда от производство на метал, което засилва разработването на рудните находища по хребетите на Голо бърдо, Витоша и Верила. Тогава недалечният град Самоков се издига в голям рудодобивен център и множество села по склоновете на Голо бърдо и Витоша, чието население се занимава с рударство, сред които попада и Кралев дол, биват административно откъснати от Софийска каза, и причислени към Самоковска каза, където остават почти до Освобождението (до 1875 г.).
Митрополитската черква "Успение Богородично" в СамоковОсвен в светско-административно, Кралев дол е обвързано със Самоков и в духовно отношение - дълго време се числи към Самоковска епархия, до 1887 г. Поставено в тези зависимости, векове наред селото осъществява естествени връзки (икономически и културни) със селищата по горното течение на Струма (Студена, Попово, Крапец, Боснек и Чуйпетлово) и Палакарията (Ярлово, Ковачевци и др.). За по-важни въпроси кралевдолчани се обръщат към самоковските първенци и владиката в Самоков.
Силното влияние на проспериращия Самоков, подкрепено с предприемчивия и свободолюбив дух на кралевдолчани, дава силен тласък в стопанското и културно развитие на Кралев дол.
Тези важни дадености са причина пламъкът на българщината да не спира да пръска светлина дори и в най-тъмните години на робството. От незапомнени времена в Кралев дол функционира християнски храм, като за най-стар се смята черквата „Св. Архангел Михаил“, която се е намирала в м. „Клепалото“ под крепостта „Градището“. Била е разорена от турците, а след това възстановена от жителите на селото. През XVIII в. в нея е служил поп Цветан, сочен за брат на Паисий Хилендарски. Престолният ѝ камък е бил пренесен във възрожденската черква „Св. св. Петър и Павел“, построена през 1854 г. Стените на старата черква били запазени до към 1921/22 г., когато камъните от тях послужили за ограда на новите гробища. От старинния храм е запазена една старопечатна книга - „Служебник“ от 1554 г., печатен във Венеция от Божидар Вуковния.
Условията в Кралев дол са били достатъчно благоприятни за да възпитат и поддържат в неговото население дълбоки религиозни чувства и жажда за знания и Картината "Отец Паисий Хилендарски" на художника Кою Денчевнапредък. Селяните са изпитвали истинско благоговение към местния свещеник, без чието благословение никакво начинание не ставало. Пътуванията на кралевдолчани към далечни краища допълнително са повдигали българското им самосъзнание и възбуждали копнеж за свобода. Съществуват данни и множество доказателства, че именно в тази благодатна среда – в село Кралев дол се ражда и израства първият български възрожденец Паисий Хилендарски.
Паисиеви потомци от Кралев дол, снимка в "Литературен глас", 1935 г.Местните предания, събрани от стари хора, отдавна покойници и потомци на съвременници на Паисий, разказвали, че големият българин е представител на кралевдолския Паисов род, чийто основател бил Йоан (по местно Йован). Наричали ги Поповци, защото от техния род излизали свещениците на селото. Йован имал четирима синове, като най-старият Цветан бил също свещеник в Кралев дол - служил е до края на дните си в старата черква „Св. Архангел Михаил. Поп Цветан бил и мутафчия (правел чували от козя козина), за да изхранва многолюдната си челяд. Имал трима братя калугери в Хилендарския манастир – Лаврентий, Паисий и Васил, който отишъл последен при по-големите си братя, но скоро починал. Лаврентий повече стоял в манастира, а Паисий обикалял страната като таксидиот да събира помощи и довежда поклонници. На път за други места, той Чешмата "Вукашинец" в Голо бърдо (снимка: Димитър Тонин)често се отбивал при брата си поп Цветан в Кралев дол. Това не убегнало от погледа на разни завистници и попът бил наклеветен пред турците, че криел жълтиците на Паисий, при което бил измъчван за да каже къде е богатството на „Паис-папаз“. Смятайки го за заможен, турските бирници го принуждавали да плати данъка за цялото село, а след това да си го вземе от селяните. За да избегне тези издевателства, поп Цветан се криел из гъстите гори на Голо бърдо. Там, в м. „Вукашинец“ селяните му носели новородените да ги кръщава. Когато починал, Чешмата "Калужерец" в Кралев дол, първоначално изградена от Паисийна четиридесет дена, за равнение на гроба, от Света гора дошли двамата му братя Лаврентий и Паисий. Първият си завърнал в манастира след няколко дни, а Паисий останал около половин година и изпълнявал свещеническата длъжност, докато хиротонисат нов поп. По време на престоя в родното си село Паисий изградил чешма, от която да пие вода цялото село, която и днес се нарича „Паисова чешма“ или „Калужерец“.
Будният и образован Паисий трябва да е произвел голямо впечатление сред своите съселяни, да е оставил дълбоки следи в съзнанието им, за да може след неговото заминаване родът Поповци, от който произхожда той, да се нарича Паисовци. С Руините на стара къща в Паисовата махалаприсъствието на човек като Паисий може да се обясни наличието на ценни книги в селската черква, които в края на XIX в. поп Григорий изгорил като „стари книжляци“. По-старите кралевдолчани помнели, че там е имало и препис на „История славеноболгарская“. В Кралев дол и днес съществува цяла Паисова махала, има местности: Паисова кория, Паисов егрек, Паисов валог, Паисови ливади, а в миналото е имало Паисова воденица.
Моменти от първите чествания на Отец Паисий в Кралев дол, 1933-1934 г.Кралевдолското предание за родния край на Паисий или Кралевдолската достоверност, както я нарича не който и да е, а историк и писател от Банско-Разложката котловина - Никола Попфилипов, се явява най-късно сред известните подобни – едва през 1923 г. Но само за няколко години набира такава мощ и достоверност, че от началото на 30-те години на XX в. в селото започват да се провеждат национални чествания на първия ни пробудител.
Първият който съживява спомена за родното място на Паисий и го прави общонационално достояние е роденият и израсъл в Кралев дол известен филолог и езиковед Веле Кралевски (1867 – 1942). Под негово давление тогавашният Софийски митрополит Стефан (бъдещ екзарх) свиква комисия (в нея влиза и проф. Иван Снегаров), чието крайно заключение е, че „възродителят на българския народ Паисий Хилендарски е роден в с. Кралев дол. През 1931 г. в БАН Веле Кралевски застава пред елита на тогавашната ни историческа наука в опит да го убеди, че Паисий е от Кралев дол. Споровете продължават няколко дни и накрая председателят на БАН, по това време проф. Васил Златарски, безпомощно отпуска рамене: "Щом не успяха историците, думата имат филолозите. Езикът е най-сигурно доказателство за родното място на автора на "История славянобългарска". Академиците Балан и Ив. Снегаров и проф. Ст. Младенов въз основа на лексиката доказват, че авторът на "История славянобългарска" е роден в областта Палакария, ограничена от Витоша, Рила, пернишкото Голо бърдо - т.е. там, където е с. Кралев дол.
Първан Козарев (с офицерската униформа) с други членове на инициативен комитет за издигане на паменик на Паисий в Кралев дол, 1934 г.Тържествата в чест на Паисий Хилендарски в Кралев дол са забранени след 9 септември 1944 г., с идването на социалистическата власт. По-късно следва заповед от Тодор Живков, че Паисий е от Банско, като всяко противоречене не остава без наказание. Един от малцината, които дръзват да отстояват Кралевдолската достоверност в тези мракобесни времена е роденият в Кралев дол учител в Пернишката гимназия и офицер в армията на Царство България Първан Козарев (1908 – 1995 г.). Произхождащ от големия кралевдолски род на Ачановите, той от рано е закърмен с родолюбие, слушайки от старите хора предания за селото. Въпреки че е гонен и тормозен от социалистическите властници, големият родолюбец успява да напише книга за родното си място - „Из миналото на село Кралев дол, Пернишко“, която съдържа 200 машинописни страници и така и не успява да я обнародва приживе (не е издадена и досега). Но я отпечатва в стотина екземпляра и с най-благородни намерения я раздава на читалища, библиотеки, музеи и обществено отговорни хора.
Писателят Цанко ЖивковРевностен бранител на Кралевдолската достоверност в наше време е писателят Цанко Живков (ученик на Първан Козарев), който с редица книги, публикации и обществени прояви доказва историческата истина и разобличава заблудата за Банско, утвърдена в научните среди по време на авторитарното управление на Тодор Живков. Неговите непоклатими доводи, доказващи че Паисий е от Кралев дол, подкрепяни в последните години от все повече съмишленици, сред които и вещи специалисти, са следните:
- От селото и околността векове наред е съществувала пътека към българските манастири в Света гора и много местни жители са отивали на гурбет и поклонение, като някои от тях се замонашавали;
- Единствено в кралевдолското предание Лаврентий и Паисий са генетично свързани;
- В историята на Паисий има няколкостотин диалектни думи, които се срещат в говора на кралевдолци. Те са проучени и потвърдени от големи езиковеди, като акад. Ал. Тодоров – Балан, акад. Йордан Иванов, акад. Стефан Младенов, акад. Иван Снегаров, Веле Кралевски и др;
- Естествено и логично е да се нарече цял род и множество местности на името на човек от величината на Паисий, който е преобърнал съдбата на българския народ;
На много места в своята История първият ни възрожденец споменава планини, селища, манастири от родния му Самоковско-Пернишки край, като за лично познати му, а не е отбелязал нищо за Пирин, Разлог или Банско;
- Когато Паисий е писал „История славеноболгарская“ Банско не е влизало в малката тогава Самоковска епархия, от която, той самият съобщава, че произхожда;
- Паисий не може да произхожда от чорбаджийски род (на Баановите в Банско, чрез хаджи Вълчо), защото авторът на Историята е трибун на „простите орачи, копачи и занаятчии“.
- Не е лъжа, че Паисий е въдворен в Банско по груби политически съображения, под диктата на Тодор Живков.


От гореописаното се разбира, че в Кралев дол е имало благоприятна почва, в която българският дух успява да се съхрани през робството, за да може да се прояви с Обхват на Ипекската (Печка) патриаршия през XVI - XVII в., когато Самоковска епархия влиза в нейния диоцезособена сила през Възраждането. Никакви пречки през годините не могат да спрат културния стремеж на будните кралевдолчани. Нито кърджалийските банди, които опожаряват черквата „Св. Архангел Михаил“, но след това отново е възстановена от селяните, нито домогванията на гръцките духовници – фанариоти, които управляват Самоковска епархия след присъединяването ѝ към Цариградската патриаршия в 1766 г. Дотогава епархията влиза в диоцеза на сръбската Ипекска патриаршия (образувана е през 1557 г. с откъснати епархии от българската Охридска архиепископия) и в нея има само български митрополити и свещеници.
Важна предпоставка за изграждането на свободолюбивия дух на кралевдолчани играе отсъствието на турци в селото през целия период на османското робство. Изключение прави съседното с. Студена, където пребивават няколко дребни турски чиновници (бирници и полицаи). През XIX в.  Кралев дол се управлява от коджабашия (кмет), който е местен човек, а общоселските въпроси се решават в механата, поради липса на кметство.
Възрожденската черква "Св. апостоли Петър и Павел"През 1854 г. кралевдолчани си построяват нов храм – възрожденската черква „Св. апостоли Петър и Павел“. Запазен е споменът за нейното освещаване в 1856 г. от тогавашния самоковски владика – гъркът Дели (лудия) Матей. За разлика от друго села в епархията, в Кралев дол архиереят не бил посрещнат с особена охота. Тогава владиката, който бил известен с алчността си, поискал да му се дадат тефтерите с даренията на храма (помениците, в които били вписани и имената на поп Цветан, Лаврентий и Паисий), но тогавашният свещеник Петър Чавора твърдо отказал, при което станало голям скандал – Дели Матей се нахвърлил с юмруци срещу свещеника и получил криза. За наказание на селяните, владиката поискал за освещаването на черквата 5000 гроша, вместо полагащите се 1000, които били Самоковският митрополит Доситейплатени от рода Ачанови.
Водено от своя обичен пастир поп Петър, местното население взема живо участие в църковната борба. Някои местни хора отиват дори до Цариград, заедно със самоковския търговец и народен деец Захари хаджи Гюров.
След провъзгласяването на Българската екзархия (1870 г.), за разлика от посрещането на гърка Дели Матея, идването на първия митрополит - българин (след близо един век) на Самоковска епархия Доситей в Кралев дол се ознаменува с блестящо народно тържество, на което с стича цялото население на селото.

Дълбоките религиозни чувства на кралевдолчани се проявяват и в почитта към свети места. Освен споменатите черкви, в селото и неговото землище е имало още няколко християнски култови обекти:
- Оброчище „Св. Николай Летни“ - намирало се е над селото в м. „Стърмоло“, под вековни дъбове, където доскоро имало оброчен каменен кръст;
- Параклис „Рождество Богородично“ - намирал се е до старата Джуджева махала, североизточно от селото, в полето. През 1890 г. местната Катерина Вучкова съградила до вековен дъб (сега унищожен) малка дъсчена черквица. На това място се е провеждал събор на Малка Богородица (21 септември), а много отдавна е правен и в м. „Бързатица“, наричана още „Хумите“. През 1933 г. кралевдолчани го пренасят в центъра на селото, като почнали да го празнуват на Кръстовден (27 септември). Днес параклисът не съществува.

Отдавна нефункциониращото кралевдолско училище "Отец Паисий"Будните кралевдолчани не остават по-назад и в просветното дело. През първите векове на робството освен свещениците, в селото има малцина грамотни люде, учили в Самоков, Рилския манастир, Света гора и другаде. Но не такова е положението през Възраждането, когато жадните за знания се увеличават и обучението се провежда в самото село. По сведения на Веле Кралевски в Кралев дол е имало килийно училище още в 1827 г., като първоначално се е помещавало в кръчмата на дядо Веле Връльов. Първи учител в него бил „даскал Димитрия“ от Самоков, известен като „шишкавия даскал“. Училище е имало и към средата на XIX в., чийто учител също е бил самоковец. Първата сграда (обикновена селска къща), специално предназначена за училище, е построена едва след Освобождението (през 1886 г.). Просторна училищна сграда, която и днес съществува - пустееща, е построена през 1925 г. Новото училище отваря врати на 20 септември 1926 г. и му се дава името „Отец Паисий“. На следващата година -1927 г. се открива и читалище „Отец Паисий“.

След Освобождението (1878 г.) село Кралев дол запазва административната си принадлежност към стария казалийски (околийски) център и влиза в състава на Софийска околия. Според първото преброяване на населението в Княжество България от 1881 г. в селото има 432 жители. Последвалите преброявания показват следните данни: 1893 г. - 559 ж. и 189 сгради; 1900 г. - 626 ж. и 95 сгради.
Бедното земеделие, по-слабото скотовъдство (губят се пазарите в предишната обширна Османска империя) и други препитания (кираджийство, варджийство и др.) вече не могат да задоволят нуждите на нарастващото население и много кралевдолчани започват работа в „Мини Перник“ (след откриването има в края на XIX в.), а по-късно и в промишлените предприятия на Перник.
В навечерието на войните (през 1910 г.) в Кралев дол има 811 ж. и 114 къщи.
Паметна плоча с имената на героите от Кралев дол, загинали за целокупна БългарияПодобно на своите единородци от всички български краища, и свободолюбивите кралевдолчани вземат участие във войните за национално обединение - Балканските войни и Първата световна война (1912 – 1918 г.). По бойните полета оставят костите си 12 свидни синове на Кралев дол.
Селото продължава възходящото си развитие и в периода между двете световни войни. Подобна картина разкриват и данните от преброяванията: 1926 г. - 1011 ж. и 156 сгради; 1934 г. - 1150 ж. За разлика от предвоенните години, поради изселването на значителен брой семейства, темповете на нарастване на населението са много по-бавни.

Поглед от Кралев дол към недалечният ПерникСлед преврата на 9 септември 1944 г. и смяна на курса на държавна политика, при което устоите на българското село са сринати, естественото развитие на Кралев дол е прекъснато. Дотогавашният идиличен живот на селяните остава в миналото. Селото не споделя съдбата на голяма част от българските села, в които настъпва масово изселване, а след това и обезлюдяване, поради превръщането на близкия Перник в един от най-големите индустриални центрове на националната икономика. В неговите предприятия и мините се вливат стотици кралевдолчани, които всекидневно пътуват до работното си място, оставайки да живеят (спят) на село. Близостта на големия град донякъде спира отливът на жители и дори отначало се наблюдава увеличение: 1946 г. - 1175 ж; 1956 г. - 1205 ж; 1965 г. - 1177 ж; 1975 г. - 1020 ж; 1985 – 872 ж. Но както се вижда повсеместният демографски проблем не може да бъде овладян и населението в селото драстични намалява, за да падне под нивото от 500 жители (към 2015 г.).

Момент от освещаването на параклиса "Св. преподобни Паисий Хилендарски"Днес Кралев дол оживява предимно през топлите месеци, когато много кралевдолчани и техни потомци се завръщат по родовите си места. Дори през последните години се забелязва оптимистичната тенденция към възраждане на старите традиции. Показателен пример, че духът на някогашните будни кралевдолци е все още съхранен, представлява изграждането в Паисовата махала на параклис „Св. преподобни Паисий Хилендарски“. Тържествено е осветен на 19 юни 2015 г. в присъствието на много местни хора и гости на селото. От няколко години в Кралев дол е възстановен и Паисиевият празник, който се провежда на 1 август.
Още по-радостно е, че родолюбивите дела не спират дотук. Местно сдружение съживява благородната инициатива за изграждане на паметник на Паисий, възникнала през 30-те години на XX в., когато тезата, че Макет на паметникаКралев дол е  родно място на първия ни възрожденец, е потвърдена от най-големите български учени. Тогава били събрани към 96 хил. лв., употребени по-късно за други цели. Мястото за паметника е отредено на каменисто възвишение над Паисова махала, от където се разкрива чудна гледка към Витоша, Люлин, автомагистрала „Струма“, водеща към Беломорието и Света гора. За тази цел има изработен добър проект, а за осъществяването му фондация „Паметник на Паисий“ е открила следната сметка за дарения:

IBAN: BG75 CECB 9790 10E5 2875 00
BIC:    CECBBGSF


Телефон за връзка: 0882 292919 /председател на фондацията - Пламен Георгиев/




Източници:
1. Козарев, Първан. Из миналото на село Кралев-дол, Пернишко. Издадена на циклостил, 1985 г.
2. Живков, Цанко. Паисий и родният му край. Издателство „Литературен форум“, 2012 г.
3. Енциклопедия на България, том 3, изд. БАН, София, 1982 г.
4. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници в Пернишки окръг. София, 1983 г.
5. Турски извори за българската история. Том II. София, 1966 г.
6. Турски извори за българската история. Том V. София, 1974 г.
7. Турски извори за българската история. Том XIII. София, 2001 г.
8. Сайт на село Кралев дол: www.kralevdol.com


"Св. Св. Петър и Павел“ - с. Кралев дол

Възрожденската черква „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ се намира югоизточно от центъра на село Кралев дол. Разположена е до два вековни дъба, в най-високата част на хълм, откъдето се от...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"