Пeрник е град в Югозападна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.
Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 kм. югозападно от София, на 59 kм североизточно от Кюстендил, на 40 kм. северно от Дупница.
Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 kм. Заобиколен е от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх (Витоша) и е сред най-дългите реки в страната, с обща дължина от 290 kм.

Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Христа /ранен неолит/. За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. Техният основен град се наричал Адева (Adea), върху чийто развалини е построен Перник. Тези земи били крайните в неговата държавна организация.
През римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927-970 г.).
За пръв път през средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век.
В началото на XI век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1003 г, когато той спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.
През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости.
Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството.
Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост, което с нищо не се отличава от околните села Студена, Дивотино, Мошино, Църква. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.
За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление.
От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 души.
Единствената изповядвана религия в Перник и прилежащите му територии е източноправославието. В района не се срещат джамии, синагоги и католически или протестантски катедрали, а единствено православни манастири,църкви и параклиси.
Тъй като Перник е бил важен админастративен център още през античността, в периода V-VI век в очертанията на крепостта били изградени раннохристиянски базилики. По-късно, през средновековието върху първите храмове българите издигнали църкви. Типичен пример за приемствеността на християнството през различните епохи е църквата в местността "Свети Спас", под крепостта Кракра. В продължение на хилядолетия три църкви са надграждани една над друга. Най-ранната е от VI век. Върху руините през ХIV век местните хора вдигат нова църква, а в края на XIX отново съграждат стария храм.
Освен средновековните църкви в пернишката крепост, през късното средновековие върху руините на късноантична крепост, днес  в квартал "Църква (Даскалово)" на гр. Перник, била изградена гробищна църква ,за жалост тя днес е в руини и бавно, но сигурно се руши!
В кв. Църква има още една църква-действаща, която носи същото име "Св.Николай", строена е през 1858 г.
На териотрията на  град Перник има три манастира: Калкаският "Св. Петка", Пернишкият "Св. Пантелеймон" и Беловодският "Св. Георги".
Черквите в самия град Перник са три, най-стара от тях е възрожденската "Св.Георги"(строена през 1843 г.),Църквата "Св. Иван Рилски" в центъра на града е изградена през 1920 г.,а храмът "Св. Пророк Илия" в кв. Мошино през 1936 г.