ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Перник
 

Изглед на град ПерникПeрник е град в Югозападна България в близост до град София. Той е административен център на Област Перник и Община Перник.
Градът е вторият по големина град в Западна България след София. Разположен е на 30 kм. югозападно от София, на 59 kм североизточно от Кюстендил, на 40 kм. северно от Дупница.
Град Перник се намира в югозападната част на България, разположен в Пернишката котловина с надморска височина между 700 и 850 м, дължина 22 kм. Заобиколен е от планините Витоша, Голо Бърдо и Люлин. През града тече река Струма, която извира южно от Черни връх (Витоша) и е сред най-дългите реки в страната, с обща дължина от 290 kм.


Първите сведения за поселищен живот в района на Перник датират от 6000 г. преди Христа /ранен неолит/. За живялото тук тракийско племе агриани споменава още Тукидит, когато разказва за похода на одриския цар Ситалк срещу македонците през 429 г. пр.н.е. Други тракийски племена в областта били граеите и илеите. Техният основен град се наричал Адева (Adea), върху чийто развалини е построен Перник. Тези земи били крайните в неговата държавна организация.
Пернишката крепостПрез римско време селището е заемало важно място по стратегическия път, свързващ Улпия Сердика (сега София) с Улпия Пауталия (сега Кюстендил).
По времето на хан Омуртаг селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м и обхваща над 4,5 ха. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927-970 г.).
За пръв път през средновековието селището е споменато в житието на Свети Иван Рилски - пустинножителят „отиде в Перник и се настани в место каменно близо до река, наречена Струма, и тук си направи свое покоище“. Свети Иван Рилски е небесен покровител на българите.
Българите се възползват от укрепеното място и в пролома на Струма изграждат една от най-мощните български твърдини - Перник. За пръв път това име се споменава през IX век.
Вътрешността на крепосттаВ началото на XI век селището е непристъпна за византийците крепост, седалище на легендарния войвода Кракра Пернишки, играл важна роля по време на Първата българска държава. Особено голям е приносът на Кракра през 1003 г, когато той спира настъплението на византийския император Василий II Българоубиец към Сердика. Днес Пернишката крепост е една от най-големите исторически забележителности на града.
През 1016 г. Кракра Пернишки удържа нова, 88-дневна обсада и след многочислени загуби Василий II отново е принуден да се оттегли. Легендите за онова време твърдят, че кръвта от убитите византийските войни била толкова много, че дълги години червенеела по скалите в подножието на Пернишката крепост. От там дошло и названието на местността - Кървавото.
През 1017 г. Кракра Пернишки събира голяма войска, благодарение на своите дипломатически умения привлича на своя страна печенезите и с тези обединени сили се готви да нанесе удар по Византия, за да освободи земите между Дунав и Стара планина от византийските нашественици. Коварната политика на Константинопол успява да подмами печенезите и те разтурят съюза. След смъртта на цар Иван-Владислав през 1018 г. Кракра счита по-нататъшната съпротива за излишна и с цел да запази живота на българите, се подчинява на византийците заедно с подвластните му 35 крепости.
Перник влиза в пределите на Второто българско царство през 1204 г., крепостта продължава да има своето важно стратегическо значение като център на административна област. Създаването на османската империя и падането на България под турско робство (1396 г.) слага край на значението, което Перник има като крепост, вече не е и административен център. Неговият напредък се обуславя от природните богатства на околността. При мирен труд и усилена работа и главно поради факта, че в околността не са се заселвали турци, населението успяло да изгради едно добро благосъстояние. Особено е било развито скотовъдството.
Освобождението от турско робство заварва Перник като малко земеделско и скотовъдно селище с население около 1 000 човека, съставено от отделни махали – Средна махала, Варош и Пешова махала, разположени по двата бряга на Струма и в подножието на старата крепост, което с нищо не се отличава от околните села Студена, Дивотино, Мошино, Църква. Изключителен тласък за бъдещото развитие на селището дават каменните въглища, лежащи в недрата на Пернишката котловина.
За първи път в България с монтирането през 1895 г. на минната сепарация и нужната за нея електрическа станция пламва ел. крушка за осветление.
От 1892 до 1926 г. Перник бележи най-големия за България прираст на население – от 1 413 на 12 296 души.
Единствената изповядвана религия в Перник и прилежащите му територии е източноправославието. В района не се срещат джамии, синагоги и католически или протестантски катедрали, а единствено православни манастири,църкви и параклиси.
Голямата средновековна базиликаТъй като Перник е бил важен админастративен център още през античността, в периода V-VI век в очертанията на крепостта били изградени раннохристиянски базилики. По-късно, през средновековието върху първите храмове българите издигнали църкви. Типичен пример за приемствеността на християнството през различните епохи е църквата в местността "Свети Спас", под крепостта Кракра. В продължение на хилядолетия три църкви са надграждани една над друга. Най-ранната е от VI век. Върху руините през ХIV век местните хора вдигат нова църква, а в края на XIX отново съграждат стария храм.
Освен средновековните църкви в пернишката крепост, през късното средновековие върху руините на късноантична крепост, днес  в квартал "Църква (Даскалово)" на гр. Перник, била изградена гробищна църква ,за жалост тя днес е в руини и бавно, но сигурно се руши!
В кв. Църква има още една църква-действаща, която носи същото име "Св.Николай", строена е през 1858 г.
На териотрията на  град Перник има три манастира: Калкаският "Св. Петка", Пернишкият "Св. Пантелеймон" и Беловодският "Св. Георги".
Черквите в самия град Перник са три, най-стара от тях е възрожденската "Св.Георги"(строена през 1843 г.),Църквата "Св. Иван Рилски" в центъра на града е изградена през 1920 г.,а храмът "Св. Пророк Илия" в кв. Мошино през 1936 г.
                  


"Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква)

Средновековната църква "Св. Богородица" се намира в южната част на кв. Църква на гр. Перник, при старите гробища. Църквата е построена през късното средновековие  върху развалините...
» виж детайли

Средновековни църкви в крепостта "Кракра" - гр. Перник

Пернишката крепост "Кракра" е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато. Мястото на крепостта поради голямата си стратегич...
» виж детайли


Беловодски манастир "Св. Георги"

Беловодският манастир "Свети Георги" се намира в квартал Бела вода на град Перник, непосредствено до шосето Перник - Радомир. Основан е през ХХ в., а понастоящем е периодично действащ. ...
» виж детайли

Калкаски манастир "Св. Петка"

Калкаският манастир "Света Петка" се намира  в подножието на планината Голо бърдо, в покрайнините на квартал Калкас на Перник. Манастирът е съграден през IX-X век.През 1393г. е опу...
» виж детайли

Пернишки манастир "Св. Пантелеймон"

Пернишкият манастир "Свети Пантелеймон" се намира в планината Голо бърдо, на около 2 км югоизточно от Перник,на територията на белодробната болница. Според писмени източници манастирът ...
» виж детайли


Раннохристиянска църква в крепостта "Кракра" - гр. Перник

Раннохристиянската църква (Църква № 1) се намира в северната част на крепостта "Кракра", в близост до северния вход. Църквата е еднокорабна, с една полукръгла апсида, без нартекс, но с ...
» виж детайли

Раннохристиянска църква в местността "Св. Спас" - гр. Перник

Църквата се намира в сверното подножие на хълма Кракра, под Пернишката крепост, в местността "Св. Спас". Тук през последните няколко години на площ от 400 кв. м. са проведени археологич...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"