Раннохристиянската църква (Църква № 1) се намира в северната част на крепостта "Кракра", в близост до северния вход.
Църквата е еднокорабна, с една полукръгла апсида, без нартекс, но с баптистерий. Дължината ѝ с апсидата е 16 м, а ширината 9.50 м.
Основите на сградата са с ломени камъни, споени с бял хоросан. Олтарът е по-висок от подовото ниво и е бил отделен с каменна преграда. Апсидата е снабдена с тристъпален синтрон. Баптистерият от югозапад представлява квадратно помещение с апсида на изток и писцина (малко басейнче) с форма на четирилистник (намира аналогия с писцината на базилика № 2 от Крумово кале).
Църквата е имала два основни строителни периода. В края на IV в. е била посторена еднокорабна църква с едностъпален синтрон и без нартекс, а по-късно (през V-VI в.) в олтара ѝ е вграден тристъпален синтрон и поставена олтарна преграда. Сградата е била унищожена през втората половина на VI в. заедно със самото селище. Разрушената църква е била използвана от българите при построяването на нова църква (Църква № 3) през X в., като част от южната стена на ранновизантийската църква е била включена в северната стена на средновековната църква.
Паметникът е частично разкрит през 1960-61 г., а изцяло през 1976 г. от Й. Чангова. Днес той е частично реставриран и консервиран.

Използвана литература:
Нели Чанева-Дечевска, Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.