Пернишката крепост "Кракра" е разположена в югозападната част на град Перник, на десния бряг на река Струма на неголямо скалисто плато.
Мястото на крепостта поради голямата си стратегическо значение е населено още от траките около V - VI в. пр. Хр. Предполага се, че разрушаването на тракийското селище е било извършено от келтите през III в. пр.н.е, но по - късно отново е възстановено от траките като укрепление.
Над изоставената тракийска крепост през Късната античност е изградено ново селище, което е просъществувало до VI-VII в. То заемало по-голяма площ. Единични сгради от него има и по северния склон на хълма. Доказателство затова са наличието на жилищна и култова архитектура (раннохристиянски църкви) и изобилие от битов материал. От този период са раннохристиянската базилика в северната част на крепостта (Църква № 1) и църквата в местността "Св. Спас".
Сегашната крепост е построена в началото на IX в., когато селището влиза в пределите на българската държава и става гранична крепост. Върху развалините на старото укрепление били издигнати двойни стени, подсилени с три правоъгълни кули. Крепостната стена върви по естествените очертания на платото на хълма Кракра, широка е над 2 м., дълга - около 800 м и обхваща площ от 50 дка. Главната порта е в североизточната част на крепостта, от нея започва главната улица. В нея са разположени административни, стопански, жилищни и религиозни сгради. При археологически разкопки са намерени много монети и печат на цар Петър (927 - 970 г.). В края на Х и началото на ХI в. Перник е административен център на местния воевода Кракра, описан от византийските летописци Скилица и Кедрин като: "виден болярин и владетел на града по времето на българския цар Самуил, мъж отличен във военното дело". В началото на XI в. местното население оказало решителна съпротива на византийските завоеватели. В тази борба основно място е заемал Кракра, който по това време е владеел освен Перник още 35 крепости в района на горна Струма. Пернишката крепост е била главната му крепост и с времето е придобила неговото име. Тя издържала на яростните обсади през 1004 и 1016 г. срещу византийския император Василий ІІ.
След падането на България под византийска власт Пернишката крепост запазила значението си на важен военно-стратегически и търговски център.
През 1189 г., използвайки нестабилното положение в региона, причинено от преминаването на III-ия кръстоносен поход, сръбският владетел Стефан Неман разрушил много български градове. Перник също не бил пощаден, крепостта е била изоставена и не е използвана след това. Но селището не изчезнало, то се преместило в подножието на хълма.

Средновековната крепост "Кракра" е просъществувала четири столетия - от VIII до XII в. През този период във вътрешността на крепостта били изградени четири църкви:

Църква № 2 - намира се в източната, най-висока част на крепостта. Тя е най-голямата църковна сграда на средновековен Перник. Базиликата е трикорабна, триапсидна и без притвор. Градежът на основите на храма е от ломен камък, споен с глина. Прави впечатление, че западната стена е изградена не под прав ъгъл спрямо надлъжните стени. Има съмнения, че първоначално сградата е била еднокорабна. Тънките зидове на постройката дават основание да се предположи, че тя е била покрита с дървена конструкция. Паметникът е датиран от XII век.

Църква № 3 - изградена е през средновековието, непосредствено и над раннохристиянската базилика (Църква № 1) в северната част на крепостта. От тази църква добре е запазена източната ѝ част с трите апсиди. Северната ѝ стена съвпада с южната на раннохристиянската църква, а в западната ѝ част е разкрита апсидата на баптистерия от раннохристиянския храм.

Църква № 4 - намира се в центъра на крепостта. Представлява малка, еднокорабна, едноабсидна и триконхална църква. Апсидата ѝ е с тристенна форма отвън, а страничните конхи са с полукръгло очертание. Планът на тази църква е подобен на този на храма в Пещерския манастир. Според откривателя на паметника ( Й. Чангова), той е най- близък по план на църквата "Св. Пантелеймон" в Охрид. Изградена е от ломен камък с хоросанова спойка, като в градежа са вмъкнати отделни тухлени фрагменти. Стените на църквата са били измазани отвътре с розов хоросан. Въз основа на строителната техника и планово решение, църквата е датирана във втората половина на XI в. Малките ѝ рамери показват, че тя е била използвана като семейна.
 
Църква № 5 - Привратна двуетажна църква при северната порта. Намира се на главната улица, като тунел, минаващ под кораба ѝ, разделя приземния етаж на две части: източна - крипта с две гробни камери и западна - със стълбището към етажа. Долният етаж е изграден от ломен камък и хоросанова спойка. Важна особеност на тази църква е, че проходът на долния етаж е насочен необичайно - напречно на оста на сградата, докато при повечето известни надвратни църкви проходите са оставени по надлъжните оси на сградите ( надвратна църква в Киево-Печорска лавра, църквата над "Златната врата" в гр. Владимир и др.).  В етажа над приземието е била развита кръстокуполна гробнична църква, имаща план "стегнат кръст". Въз основа на архитектурните ѝ особености, тя е датирана към XI-XII в.

Използвана литература:
1. Митова-Джонова.Д - Археологическите паметници в пернишки окръг. С, 1983
2. Чанева-Дечевска,Нели - Църковна архитектура в България през XI-XIV в., София, БАН, 1988 г.