ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
СЕЛО
Попово
 

Село Попово,изглед от югСело Попово се намира в Западна България,област Перник.Селото отстои на 4 километра югоизточно от село Студена и на 17 км. в същата посока от Перник.
Селото не фигурира в списъците за населените места от 1953 г.,когато жителите му били изселени,а земите и част от къщите му заляти от водите на язовир Студена.Същата съдба сполетява и близкото до Попово село - Крапец.
Напуснали принудително бащините си огнища, хората от Попово Селото на фургонитеи Крапец са заселени в гр. Перник в непосредствена близост до новопостроения металургичен завод “В. И. Ленин” (днес “Стомана”- Перник),това планинско селско население е превърнато в индустриални работници в металургията и в каменовъглените мини на град Перник.
Макар и останали на брега на язовира, къщите на жителите на Попово са разрушени след изселването им през 1953 г., а селското гробище – заличено.
Бившата ловна резиденция на УБОСело Попово е раположено по югозападните склонове  на Витоша,надморската му височина е от 820 метра за най-западните му части и до 900 метра за най-източните.Замлището на селото обхваща обширни гори,обитавани от разнообразна фауна,поточетата с бистра вода са в изобилие,природата е чудна.Не случайно, тук,след разрушаването на селото,е създадено Горско стопанство под управлението на УБО, организация, грижеща се за безопасността на бившия елит.Трогателно е ,че тогава на жителите е бил забранен всякакъв достъп до наследствените земи и родните им къщи, под страх от солидни глоби и репресии.
Витоша над село ПоповоСтарото име на Попово е Сръбски Самоков. От 1885 год. то добива днешното си име,а през 1953 г. е преименувано на Витошко-тогавашното комунистическото управление решава, че името Попово е прекалено "попско".
Името Попово идва от един поп,който обслужвал селата в този район,а седалището му било Сръбски Сръбски.Същият свещеник бил и голям родолюбец,и както цялото население в селото не обичал името "Сръбски",благодарение на неговото настояване в София,старото име било изместено с указ №44 от 11.11.1887 г.Първоначално селото започнало да се нарича с неговото име Попмарковото село,но след време попът умрял,и след поколение започнали да изпускат името му и да наричат селото само Попово.
Изглед на землището на село Попово,в дъното язовир СтуденаКога е основано Попово,не може да се каже с точност,има различни предположения за възникването му:Иречек предполага, че селото е много старо и е заселено още по времето на византийското робство, когато император Мануил Комнин заселил тук сръбски пленници,а П. Делирадев  мисли, че Попово е заселено много по-късно, през епохата на турското господство и то във връзка с подобрението на железната индустрия.
Имайки предвид важните пътища, които минават през Попово, исторически останки от Голямо и Мало Градище - някогашни крепости,които са датирани от късната античност и просъществували до ранното средновековие,началото на това селище може да се търси много по-отдавна.
Не трябва да се пренебрегва и родовата анкета на населението, че селото е основано преди идването на турците.Масовото прииждане на нови хора(местното население ги наричало сърби) е станало причина да се преименува до тогава съществуващото село в Сръбски Самоков, още повече, че тогава започва и развитието на рударството в този край.
 Един от малкото средновековни паметници останали,макар и в развалини,е малката църква в местността "Патарец".
План на разрушената църква "Св. Георги"В землището на селото има основи на друга средновековна ,еднокорабна и едноапсидна църква "Св. Георги".Кога е строена тази църква и кога е била разрушена ,не се знае,но въз основа на строителната техника и планово решение,може да се отнесе към късното средновековие.Тя принадлежи към редко срещаните в Горнострумските земи еднокорабни,едноапсидни църкви без певни.
Допреди изселването в Попово е имало една действаща черква - "Успение на Пресвета Богородица", която била разрушена, а по-късно взривена и затрупана със земя. До нея била построена една от резиденциите за управляващия елит на Българската комунистическа партия. Поради забраната да идват по родните си места, изселените жители от Попово и Крапец, в съседство на новите им домове,с тяхна финансова подкрепа през 1955 г. започва изграждането на нов православен храм, посветен на Успение на Св. Богородица, подобно на вече разрушената черква в селото.
Едва след промените,в началото на 90-те години на миналия век е съзададен Инциативен комитет (с Управителен съвет от 7 човека) за връщане на земятa на изселените жители на Попово и възстановяване на селото. По тяхна инциатива е откопана старата църква при брега на язовира и е направена организация за подновяването на традиционния селищен празник (събор) с курбан за Голема Богородица.
През 1993 г.,за пръв път от много години е чевстван празника Успение Богородично при старата черква. От тогава насам,старата традиция е подновена и през последните години празникът на селото (събор) се прави на площада пред сградата на някогашната кооперация на Попово (единствената запазена след 1953 г. масивна сграда в селото.
Похвален е фактът,за наскоро  състоялата се сватбата на дъщерята на човек от Управителния съвет, която довела бъдещия си съпруг от Италия, за да се венчае с него сред руините на разрушената стара черква в пустото село, родно място на баща й.
 Фургонът на завърнал се към корените си поповчанинДнес при темелите на старите домове сега всеки си е поставил авто-фургон, но никой не може да живее постоянно в селото,някои го наричат “селото на фургоните”.Разпилените му жители се събират при бащините си огнища само за празника (събора) и общия курбан на Голема Богородица; през останалото време Попово остСлед 60 години - на събора на селото (2009 г.)ава пусто.
В последно време всяка събота и неделя частен автобус събира някогашните жители на селцето от пернишкия квартал "Изток" и ги връща по родните им места. Освен младите хора, които идват само през уикенда, има неколцина старци, които живеят във Попово постоянно. Най-старият от тях е 80-годишният дядо Велин.
Ето и драмата на този човек:
"...Какво да разкажа, изселиха ни оттука и ни направиха апартаменти в Перник, до завода.
Набутаха ни по 5-6 семейства в две стаи
Той вече е забравил през коя година точно е станало това. Спомня си само, че преди 6 г. завинаги е напуснал панелния затвор в пернишкия квартал "Изток" и се е върнал да умре в родното Витошко. Нищо, че в къщата му няма ток. Дори и тогава дошли някакви момчета да го гонят. Аз обаче не им се дадох, хвали се старецът.
Когато става дума за правителствената резиденция, той вади снимка на една сърничка. Преди няколко години я намерил и опитомил, но хора от резиденцията я откраднали. За да я изядат, я откраднаха, как иТе помнят някогашното Поповом даде сърце, толкова красиво беше животното, разплаква се дядо Велин. После прибра снимката и започна да вика по име любимите си животни. От всички страни заприиждат кокошки, козички, котки. Само преди час се роди още едно яренце, вече успокоен се хвали старецът. Виждаш ли, животът продължава. То селото не е умряло, философски заключава дядото и се заканва, че някога Витошко пак ще го има. Само, че той не знае дали ще доживее дотогава."

Кадър от филма "Спомен за Близначката"Интересен е фактът, че Попово е послужило за сюжет на българския игрален филм "Спомен за Близначката" (1976 г.), чийто сценарист е роденият в същото село голям български поет Константин Павлов (1933-2008 г.). Селото се споменава във филма с името Чекало, което е леко видоизменен вариант на действителното име на селището през турското робство - Джегал (от "джегал" - поп), от там то било променено на българското Попово. (повече виж тук)

Източници:
1.Василиев,Асен-Църкви и манастири от Западна България,Разкопки и проичвания,т.IV,1950 г.
2.Митова-Джонова,Димитрина.Археологически паметници на Пернишки окръг,София,1983 г.
3.Марияна Николова, Петър Георев.Попово, Завръщане в Бащините къщи, 2002 г.
4.Сайт на кв. "Църква" - www.tsarkva.com (виж тук)
 


"Успение на Пресвета Богородица" - с. Попово

Възрожденската църква "Успение на Пресвета Богородица" се намира в изселеното село Попово,под ловната резиденция. Църквата е строена през 1845 г.,представлява еднокорабна,едноапсидна сг...
» виж детайли


Църква в местността "Патарец" - с. Попово

Средновековната църква  в землището на вече несъществуващото село Попово се намира в местността "Патарец",в близост до "Голямо Градище",на 1100 м надм.в. Според...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"