Възрожденската черква „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ се намира югоизточно от центъра на село Кралев дол. Разположена е до два вековни дъба, в най-високата част на хълм, откъдето се открива просторна гледка околовръст.

История:
Черквата е изградена в периода 1854 – 1856 г. с доброволни дарения на кралевдолчани. Решение за издигането на храма се взима след като старата средновековна черква „Св. Архангел Михаил“ вече не успява да задоволи нуждите на нарасналото паство в селото. По пътя на приемствеността в новата черква се поставя престолният камък от стария храм. Един от големите ктитори на кралевдолската черква е селският първенец Лазар Ачанов.
Храмът се освещава през 1856 г. от самоковския митрополит грък – Дели (Лудия) Матей, който получава това прозвище поради аморалните си качества и голямата омраза към всичко българско. Народната памет е съхранила събитието по освещаването с един неприятен инцидент. За разлика от друго села в епархията, в Кралев дол архиереят не бил посрещнат с особена охота. Тогава, владиката, който бил известен с алчността си, поискал да му се дадат тефтерите с даренията на храма (помениците, в които били вписани и имената на поп Цветан, Лаврентий и Паисий), но тогавашният свещеник Петър Чавора твърдо отказал, при което станало голям скандал – Дели Матей се нахвърлил с юмруци срещу свещеника и получил криза (припаднал). Когато се свестил, след като един от младите кралевдолчани го пренесъл на гръб в дома си, за наказание на селяните, владиката поискал за освещаването на черквата 5000 гроша, вместо полагащите се 1000, които били платени от рода Ачанови. Помни се, че освен пари, Дели Матей търсил и забавления в селото: „Веднъж седнал при кладенеца да се любува на хорото на момите...“
Както се вижда първият свещеник на храма е Петър Чавора, за който се знае, че заклел членове на образувания от Васил Левски революционен комитет в хана на село Църква. Свещеническата му длъжност се наследява от неговия най-малък син – Григорий, роден малко по-рано от втората чума в 1872 г. Починал е през 1920 г. и е погребан в двора на черквата, източно от апсидата (надгробният му кръст стои и днес). Негов приемник е внукът му Спас Василев, който дълги години е бил игумен на Кладнишкия манастир „Св. Николай“. Починал в 1946 г., неговият гроб е до манастирската черква. Поради излъчването на трима свещеници от рода Чаворинци, името „Попинци“, което по-рано давали на „Паисовци“ (родът на Паисий Хилендарски), преминало към техния род.
Днес черквата отваря врати на големите християнски празници. На храмовия празник – Петровден (29 юни) се освещава курбан в присъствието на много кралевдолчани и гости на селото.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение черквата „Св. апостоли Петър и Павел“ е еднокорабна, едноапсидна с полуцилиндрично сводесто покритие и двускатен покрив. По-късно от запад е доизграден притвор. Входът е от запад. Вътрешността се осветява от малки прозорци – по два на северната и южната стена и по един кръгъл на западната и източната, които са декорирани с красиви розети. Градежът е масивен, от каменни блокове на хоросанова спойка. Строители на сградата са майсторите Саве и Тоше от с. Трекляно, Кюстендилско Краище.

Вътрешността на храма е украсена със стенописи през 1867 г. от самоковския зограф Коста Геров Антикаров. В черквата се среща следният надпис: Настоящiятъ храмъ ся iзобрази от Костадинъ Анастасiевъ Геровъ Самоковцу сосъ Стоноя мазачо 1867“.

Интерес предизвикват и три каменни надгробни кръста, разположени край черквата. Някога имало повече, но през годините много били унищожени.



Източници:
1. Козарев, Първан. Из миналото на село Кралев-дол, Пернишко. Издадена на циклостил, 1985 г.
2. Живков, Цанко. Паисий и родният му край. Издателство „Литературен форум“, 2012 г.
3. Василиев, А. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г., . 470-1.