ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Сандански
 

Сандански е град в Югозападна България, намира се  в Област Благоевград и е административен център на Община Сандански.
Градът отстои на почти еднакво разстояние от София (157 км южно) и от Солун 148 км северно). Той е важен пункт по международния главен път Е 79. ГКПП Кулата е само на 23 км в южна посока. На 12 км от Сандански се намира местността "Рупите" с храма „Св. Петка“, а на 24 км югоизточно, скътан в полите на Пирин, е най-малкият град в България - Мелник.
Река Санданска БистрицаСандански е разположен амфитеатрално върху крайните югозападни склонове на Пирин планина по долното течение на река Санданска Бистрица. Средната надморска височина на селището е 270 м. Географското му разположение по средата между Кресненското и Рупелското дефилета е предпоставка за изключително благоприятните му климатични особености. Той е най-топлият български град, средна годишна температура на въздуха е 14.7 ° С.
Главната улица - "Македония"Освен с уникалния си климат, градът-курорт е известен и с лековити си минерални извори (температури от 33 ° С до 83 ° С). Сандански има славата на най-добрата естествена лечебница на бронхиална астма в Европа, мястото се препоръчва и за лечение на различни белодробни заболявания.
Населението на града към 2013 г. е около 26 000 жители.

Стратегическото местоположение и топлите минерални извори са благоприятствали, тези земи да бъдат населени още в най-дълбока древност. Археологическите разкопки показват, че на мястото на днешния град е съществувало селище още през II - то хилядолетие пр. Хр., т. е. съвременник на древна Троя.
Керамични съдове от тракийския период на селищетоИзвестно е, че през древността в района са живеели траки от племето Меди, което обитавало средното поречие на река Стримон (Струма).
Първите писмени сведения за тези земи ни дават античните автори Плутарх и Страбон, които макар и не абсолютно точно, локализират в долината на Средна Струма тракийските племена меди и синти. През IV в. пр. Хр. те биват завладени от Филип Втори Македонски, а от II в. пр. Хр. от легионите на Римската република.
Паметникът на Спартак в СанданскиПредполага се, че именно при завладяването на медите от римляните, при някои от техните походи, като пленник в Италийския полуостров попада и тракиеца Спартак, който впоследствие оглавява най-голямото робско въстание срещу Рим (74-71 г. пр. Хр.).
След идването на римляните, малкото тракийско селище било разширено и благоустроено. Каптирани били лечебните извори и построена голяма баня (асклепион).
Антична улица сред съвременния градСъс завладяването на Македония и създаването на провинция Тракия (45 г. сл. Хр.) на Балканския полуостров, се създава обстановка за нов икономически подем на района. Римляните установяват нов ред, който дал началото на първия разцвет на Снимка на съвремения кадастър с антични обекти: 1. Раннохристиянски комплекс с Базилика №1; 2. Базилика на епископ Йоан; 4. Епископска базиликаграда. През ІІ-ІІІ в. за първи път в своята история селището получава статут на град. Много от античните историци дават сведения за областта, но все още поради липсата на сигурен писмен паметник от района на града не ни е известно античното му име, макар че в последно време все повече  специалисти го определят като Партикополис. Римският град обхващал площ от около 20 ха. и е бил обграден с крепостни стени, които очертавали формата на трапец.  По това време се е числял  към средно големите градове.
Статуя на Афродита, римско копие на Родоската Венера (съхранява се в АМ Сандански)Разрушаването на града от варварските наФрагмент от Тракийски конник, открит при светилище с минерален изворшествия към края на IV в. сл. Хр., както и приемането и налагането на християнската религия в началото на IV в. сл. Хр., са основните факторите довели до нов разцвет на архитектурата и изкуството в раннохриситянския град. Селището достига особено голям разцвет по времето на византийския император Юстиниан I Велики (527 – 565), когато то бива разширено и доукрепено.
През късната античност (IV-VI в.) древният предшественик на днешния Сандански е бил важен културен и религиозен център, седалище на епископ. Досега в него са разкрити шест раннохристиянски базилики, пет от които в границите на античния град и една извън него. В това число:
- Базилика №1 – южно от епископската резиденция, в центъра на днешния град (до пощата).
- Базилика №2 или Базиликата на епископ Йоан – разкрита в центъра на Сандански, днес е експонирана in situ под Историческия музей.
- Базилика №3 - разкрита до църквата „Св. Георги“, днес се намира под нивото на ул. „Св. Георги“.
- Базилика №4 или Епископската базилика – част от комплекса на епископската резиденция.
- Църква в южната част на укрепения късноантичен град - разкрита е през 1958 г. при прокарване на канализация в Сандански. По време на изкопни работи е прорязана централната апсида на раннохристиянска базилика. Стените ѝ са градени от недобре одялани камъни и тухлени редове, споени с бял хоросан. На мястото са намерени две гранитни колони с дължина от по 2,5 м, няколко капители и бази. Църквата е останала недоразкопана.
- Базилика извън късноантичните крепостни стени – на 1,5 км от града. Допреди години очертанията от зидовете ѝ личали добре над терена.

Макет-възстановка на Епископската базиликаСред споменатите църкви голям интерес представлява Епископската базилика, с размери повече от 22 x 30 метра и височина на билото над 16 метра. Намира се недалеч от сградата на кметство на Сандански. Днес паметникът е частично реставриран и консервиран.
Към църквите на това значимо християнско средище могат може да се добавят и още два известни храма, намиращи се в близката околност - базиликата край с. Микрево и ранновизантийската църква до с. Катунци.
Антична надгробна пластикаОсобена роля в живота на хриситянския град е имала и погребалната архитектура. В резултат на археологическо проучване на ул. „Горно Броди“ се разкрити част от раннохристиянския некропол на късноантичния град от периода V-VІ в., ситуиран южно от очертанията на населеното място. Най-голям интерес предизвика откриването на три големи погребални съоръжения – комплекс от зидани раннохристиянски гробници, засводени с полуцилиндрични сводове: една единична, една фамилна двукамерна гробница и  една гробница – мавзолей.
Наличието на висока концентрация на християнски култови обекти в района е потвърждение за водещата роля на града в иконмиката, културата и разпространението на християнството по долината на Струма.
Край на тази развита култура слагат варварските нашествия към края на VI и началото на VII век.
След VI век Партикополис бил разрушен и по тези места се заселило славянското племе стримонци (струменци).
600-годишният чинар в центъра на градаВероятният приемник на античния град, под формата на малко поселище, влиза в пределите на българското царство при управлението на кан Пресиян (836 - 852).
През средновековието селището носи името Свети Врач, посветено в памет на двамата братя светци Козма и Дамян - народни лечители. Навярно това име му е дал намиралият се в близост едноименен манастир, върху чиито основи в ново време е изграден днес известният Сандански манастир „Св. Св. Козма и Дамян“.
Спомен от турския период на Сандански - старата чешма до вековния чинарПо време на османското робство Свети Врач запада и се превръща в малко село. През XIX век то е пазарно средище със смесено население в Мелнишката кааза на Серски санджак. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Мелник за Рилския манастир, минавайки през селището пише:
 
Село Свети Врач, на склон на планина, знаменито с целебни извори, доста богато на развалини, по които може да се догадне, че на мястото му преди е имало град.“

На топлите извори,1917 г.В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свети Врач (Sveta Vratch) е посочено като село със 100 домакинства със 120 жители мюсюлмани и 135 жители българи. В статистиката са посочени и две слели се по-късно със Свети Врач села - Ливадица на левия бряг на Бистрица с 6 домакинства и 25 жители българи и Смилево (Smilévo) с 9 домакинства и 35 българи.
Изглед на с. Свети Врач от началото на XX в.Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macedoine et sa Population Chretienne“) в 1905 година християнското население на Свети Врач се състои от 560 българи екзархисти и 12 цигани. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 35 ученика.
Селото е освободено от турска власт в 1912 г., но през следващата - 1913 г., по време на Междусъюзническата война, Свети Врач е завзет от гръцката армия и 200 къщи са опожарени.
Бурните събития от началото на ХХ в. коренно променят съдбата на Свети Врач. Балканските войни и последвалата Първа световна война слагат край на Турската империя, а новите граници на Балканския полуостров и западането на гр. Мелник след войните, предопределят  икономически и културен възход на селището.
Сандански през 30-те години на XX в.,главната улицаСлед 1919 година Свети Врач е фактически административен и политически център на региона, макар че до средата на 1925 г. околията се нарича Мелнишка. В него са били повечето занаятчийски работилници и търговски магазини, които обслужвали и населението от цялата околия.
На 18 юни 1929 година, 22 Обикновено Народно събрание приема Закон за обявяване на село Свети Врач за град.
Една от най-черните страници от историята на града са записани скоро след комунистическия преврат на 9 септември 1944 г., когато около 60 души от града и околията са избити от новата власт. Сред жертвите са кметът Атанас Лазаров, депутатът Атанас Хаджипопов, дейците на ВМРО Зисо Попов, Костадин Джаров, Костадин Кюров, Стоян Манолов, Йосиф Пецев, Милан Постоларски и много други. През януари 1945 година край гарата на Свети Врач е създаден първият  концентрационен лагер в страната, който е закрит два месеца по-късно.
От 1949 г. градът носи името на българския революционер и войвода Яне Сандански - деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Серския революционен окръг.
През втората половина на XX в., използвайки уникалните си природни дадености, град Сандански започва да се развива като курортен – балнеологичен център.
Четиризвездният "Интрехотел Сандански"След 1990 г. градът се утвърждава като едно от водещите туристически средища в страната. В него са изградени голям брой хотели, семейни и големи хотелски комплекси, с обща леглова база от около 4 000 места. Сред големите хотелски комплекси има един 5-звезден, два 4-звездни и три 3-звездни. Отделно от тях, в града се предлагат и много частни квартири. Тук функционират и два санаториума, които имат изключително висока посещаемост през цялата година. През 2010 г. град Сандански спечели конкурсите "Отлична туристическа дестинация на България" и "Спа дестинация на България".
Градският паркСред емблематичните места на Сандански попада и уникалният градски парк "Свети Врач", който наред с Варненската и Бургаската „Морска градина“ и парк „Рила“ в гр. Дупница, е един от най-големите в България. Изключително добре поддържан, в него се отглеждат  редки растителни видове. На територията му от 344 дка виреят над 200 средиземноморски раститения, сред тях има и дървета - природни забележителности на над 550 години. В парка е разположен летният театър, където всяка година се провежда фестивалът за авторска македонска песен „Пирин фолк“, както и Балканският Младежки Фестивал „Младостта на Балканите“.
Археологическият музейГоляма гордост на град Сандански е и Археологическият музей. Особен интерес представлява оригиналния замисъл при изграждането му - издигнат върху останките на раннохристиянска базилика. Той е разположен на мястото и върху самата базилика, което го прави един от малкото в страната, изградени по този начин. Археологическият музей разполага с богат архив и депо с над 5500 музейни единици, като в това число влизат археологически и етнографски материали, архивна документация и др. Безценно богатство на музея е колекцията мозайки от раннохристиянския период /IV-VI в./ с площ от над 350 кв. м. Тук се намира и един   уникален мозаечен гръцки надпис, сочещ че базиликата под сградата на музея е построена от епископ Йоан.
Днешният модерен Сандански може да се похвали и със своите три църкви, най-впечатляваща от които е храмът "Св. Георги" (подобие на катедралния храм-паметник "Св. Александър Невски") и Санданският манастир "Св. Св. безсребреници Козма и Дамян", построен в началото на XX в. на мястото на разрушен от турците манастир.


Източници:
1.Дремсизова-Нелчинова,Цв. - Археологически паметници в Благоевградски окръг, София, 1987 г.
2.Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
3.Използвани са снимки от сайта: www.lostbulgaria.com
4. В описанието са използвани материали предоставени от Археологически музей – Сандански.

Базилика №3 - гр. Сандански

Базилика №3 се намира в централната част на гр. Сандански, до днешната църква „Св. Георги“. Тя е била разположена малко по-настрана югозападно от раннохристипнския духовен център (Базил...
» виж детайли

Базилика до епископската резиденция - гр. Сандански

Базиликата до епископската резиденция, известна още като Базилика №1, се намира в центъра на днешния гр. Сандански, който съвпада античния град. Разположена е недалеч в южна посока от Базиликата на...
» виж детайли

Базиликата на епископ Йоан - гр. Сандански

Базилика №2, известна още като Базиликата на  епископ Йоан, се намира в центъра на гр. Сандански. Част от нея е експонирана в приземния етаж на Археологическия музей. История: Стариннат...
» виж детайли

Епископски комплекс с базилика - гр. Сандански

Епископският комплекс с базилика (Епископската) се намира в центъра на днешния град Сандански или в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голям...
» виж детайли


Сандански манастир "Св. Св. Козма и Дамян"

Санданският манастир „Св. Св. безсребреници Козма и Дамян“ се намира на около 2,5 км североизточно от центъра на гр. Сандански, на десния бряг на р. Санданска Бистрица. Разположен е в ж...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"