ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в м. "Долно Градище" - с. Микрево
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Микрево
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Санданска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Консервирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика в местността „Долно Градище“ се намира на около 3 км северозападно от с. Микрево и южно от с. Каменица, в южните подстъпи към Кресненската теснина. Базиликалният комплекс е разположен на заравнена тераса от най-източните възвишения на Малешевска планина, в северното подножие на късноантичната крепост „Градището“ (Горно Градище), високо над западния бряг на р. Струма. Обектът е лесно откриваем, тъй като на пътя от Микрево до него са поставени указателни табели.


История:
Базиликата е открита през 1996 г., като още същата година са проведени археологически проучвания. След прекъсване от шест години, проучванията са подновени през 2002 г. и продължават без прекъсване до 2008 г. На обекта работи екип с ръководител Владимир Петков (Археологически музей – гр. Сандански),  зам.-ръководители Светла Петрова (АИМ –БАН) и С. Ценова (уредник музейната сбирка „Струмяни“), както специалистът А. Ковачев (Археологически музей – гр. Сандански) . В резултат на разкопките през тези няколко археологически сезони са изяснени изцяло планът и стратиграфията на обекта, направени са и сондажни проучвания на близката крепост. Накрая разкритите градежи на комплекса са консервирани.

Базиликата е била построена на място, обитавано още през желязната епоха (I хил. пр. Хр.). Това е установено след направен сондаж в южния кораб на църквата, при който на 2 м дълбочина е открит културен пласт с керамика, датирана от специалистите към посочения период.
Изграждането на комплекса на базиликата е било осъществено на три строителни етапа, които в общи линии обхващат периода от IV до VI в.
Раннохристиянската църква е определена като „Епископска базилика“ поради представителния ѝ вид и  големите размери, съперничещи на тези при Епископската базилика в гр. Сандански. Навярно тук е била разположена лятната резиденция на епископа от Партикополис (дн. Сандански).
Подобно на близкия голям църковен и духовен център, базиликата в „Долно Градище“ просъществувава до средата на VI в., когато цялата християнска култура по тези земи бива разсипана от варварските нашествия.


Архитектура и изкуство:
Базиликалният комплекс  в м. „Долно Градище“ заема общо площ от около 3 дка. Базиликата е ориентирана изток-запад, като по план е трикорабна с неразчленен нартекс (притвор), презвитериум, баптистерий, екзонартекс, атрий и странични помещения. Градежът на стените е изпълнен от средно големи речни камъни, споени с хоросан. На някои места са използвани тухли и други преупотребени строителни материали.
Централният кораб, значително по-широк от страничните, завършва на изток с голяма полукръгла отвън и отвътре апсида. В предапсидното пространство на олтара е разкрита полихромна подова мозайка с геометрични и флорални елементи. Днес мозаечните пана се съхраняват в Археологичския музей на гр. Сандански.
До северната стена на северния кораб, в източната ѝ половина, отвън е долепен баптистерият (кръщелната), който на изток също завършва с апсида и има вход от към кораба.  Нартексът е с дължина, съвпадаща с широчината на базиликата. От него се влиза и в трита кораба, които имат по един вход от запад. В нартекса се е влизало от намиращия се на запад екзонартекс посредством широк вход. За праг на последната са използвани два масивни мраморни блока, запазени in situ, на които добре личат жлебовете за вратите. Екзонартексът е с дължината на нартекса, но в северния си край е преграден, така че се оформя малко квадратно помещение. На запад от екзонартекса е разположен вътрешният двор - атрият, който е с правоъгълна форма, вход от юг и с размери 9 х 5 м. Южният зид на двора, достигащ до 1,70 м височина, е най-добре запазеният в целия комплекс. В средата на атрия има колонада от три зидани колони, които крепели покривната конструкция. До тези колони сега стои един интересен артефакт - мраморен сълб с надпис от късната римска епоха, служил първоначално за надгробен паметник, а по-късно обърнат и преизползван като база за дървена колона. Надписът се състои от 7 реда, като записаните имена са типични за района.
Северно от двора е разкрито помещение, чийто южен зид (северен за атрия) е с дължина от 6,8 м, а северният му зид  е разкрит до запазена дължина 2,60 м. Зидарията тук е смесена – източната стена е на калова спойка и фуга, а южната с хоросан и използването на редове тухли.
До северната стена на базиликата, западно от баптистерия,  са долепени още две помещения. Източното е изпълнявало функции на баптистерий, но в по-късен период. Западното е с размери 3,55 х 6 м и има два входа – един от изток (от късния баптистерий) и друг от запад. За съществуването на последния свидетелства мраморният блок до западната стена, който е поставен и обработен за да изпълнява функцията на стъпало.
Друго помещение е разкрито до южната външна стена на базиликата. То е с размери 7,70 х 5/5,35 м, като дължината му съвпада с общата широчина на нартекса и екзонартекса. Входът към помещението е от север (от притвора). Във вътрешното му пространство, долепено до източната стена, е открито иззидано съоръжение с неизяснени функции. Същото е регистрирано и в Базиликата на епископ Йоан в гр. Сандански. Целият западен зид на това помещение е бил изграден по-късно, което два основание да се приема, че първоначално то е било включено в обема на атрия.
По време на археологическите разкопки почти навсякъде на обекта са  откривани фрагменти строителна керамика. В голямата си част те представляват парчета от керемиди, с размер 0,70 х 0,30 м., от покривната конструкция на базиликата. Сред археологическия материал попада и битова керамика, като най-масово се откривани фрагменти от червена обикновена и груба керамика. Според украсите върху някои от тях, както и по други податки, керамиката е отнесена към периода на късноримския и ранновизантийския период (IV-VI в.). Между находките могат да се посочат и незначителни количества фрагменти от прозрачно стъкло и стъклени съдове (предимно малки чашки и кандила).

В резултат на направените сондажи в крепостта над базилката е открита малка църква, вероятно параклис. По план сградата е еднокорабна, едноапсидна, с размери 8,20 х 3,50 м и дебелина на зидовете – 0,50 м. Градежът на стените ѝ е от обли речни камъни с хоросанова спойка. Параклисът е ориентиран в посока изток- запад. Подът е бил застлан от тухли с размер 0,50 х 0,28 м. Засега е проучена само вътрешната част на храма и не е ясна връзката с преминаващата наблизо в западна посока крепостна стена.

Източници:
1. Силвия Ценова, Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево, Община Струмяни; АОР-2003, София, 2004 г., с. 126.
2. Владимир Петков, С. Ценова,  Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево.; АОР – 2004, София, 2005 г., с.207.
3. Владимир Петков, Светла Петрова, Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“, с. Микрево.; АОР – 2005, София, 2006 г.
4. Владимир Петков, Археологическо проучване на обект „Раннохристиянска епископска базилика“ при с. Микрево.; АОР – 2007, София, 2008 г., с. 492-493.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"