ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликата на епископ Йоан - гр. Сандански
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сандански
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Санданска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Базилика №2, известна още като Базиликата на  епископ Йоан, се намира в центъра на гр. Сандански. Част от нея е експонирана в приземния етаж на Археологическия музей.

История:
Старинната църква е разкрита през 1960 г. от екип с ръководител Теофил Иванов. Тъй като терена над базиликата е изцяло застроен със сгради, е била разкопана само западната ѝ част, а източната ѝ половина е останала под платното на съвременната главна градска улица. Впоследствие базиликата служи за основа при изграждането на днешния археологически музей.
От проведените през 1982 г. разкопки в екзонартекса (външното предверие) на базиликата се е установило, че тя представлява третият, най-горен пласт от трислойно културно напластяване. Църквата е била изградена върху римска перистилна сграда от II-IV в., чийто градеж е от камъни с бял хоросан. Най-долната архитектурна структура, под римската, е разкрита на 1,10 м дълбочина под мозаечния под на базиликата и е със зидове от камъни със суха спойка, което отнася датировката ѝ към тракийския период.
В църквата е разкрит мозаечен надпис на гръцки език, благодарение на който базиликата е датирана към VI в. , а също така от него се разбира и кой е бил нейният ктитор (строител) – епископ Йоан. Този надпис е единственият мозаечен по българските земи, с изключение на надписа от базиликата в Сторгозия (м. „Кайлъка“, Плевен).
Базилика №2 е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Базиликата на епископ Йоан представлява комплекс от трикорабна църковна сграда с нартекс и екзонартекс, двор и странични помещения, долепени до наоса и нартекса.
Дворът е ограден с каменна ограда, която е долепена на фуга до църквата. В каменната пътека, водеща към екзонартекса, е вградена вторично употребена мраморна надгробна плоча с гръцки надпис, който е датиран точно – 152 г. сл. Хр.
Екзонартексът е бил органично свързан с базиликата. Неговата западна стена представлява мраморна колонада от 5 колони, като е фланкирана от помещения, градени от грубо дялани камъни. В североизточния ъгъл на екзонартекса е изградена ниска пейка за сядане на богомолците. Нартексът е по-широк от екзонартекса, а дължината на двата кореспондира на ширината на самия наос. Корабите на последния били разделени помежду си с колонади,  стъпили на общи стилобати.
Основите на базиликата са изградени от речни и грубо издялани камъни, споени с бял хоросан. Широките 0,70 м стени са носели дървено покритие. Страниците на всички отвори са иззидани от тухли. Отвън и отвътре стените са били измазани с груба мазилка.
Подовете са настлани с мозайки направо върху земята, без подложка. Великолепни мозаечни пана са покривали пода на централния кораб и екзонартекса, голяма част от които сега са експонирани. Многоцветните мозайки са изпълнени в стил "опус вермикулатум" и "опус тесалатум", като са използвани растителни, зооморфни (риби и птици) и геометрични мотиви. В средата на централната композиция на екзонартекса е разкрит мозаечният осемредов надпис на гръцки език. Югозападното помещение до екзонартекса също е покрито с мозаечен под. Нартексът на църквата е имал тухлен под.
При разкопките на базиликата са разкрити богати архитектурни детайли, въпреки че е била отдавна ограбена заради мраморния си материал и мозайки. Тук са намерени кампфер-капители от колонадите, колонки от прозорците, мраморни бази, коринтски капител, мраморни олтарни плочи, култови маси и други материали.
Базиликата е датирана от проучвателите ѝ към първата половина на VI в. и навярно е била разрушена в последната четвърт на VI в. Други изследователи (В. Попова) я отнасят към средата на V в.


Източници:
1. Иванов, Т.; Серафимова, Д.; Николов, Н. Разкопки в центъра на Сандански през 1960 г. - ИАИ, т. 31, 1969 г., 105-209.
2. Иванов, Т.; Узунов, Г. - Сондажни проучвания в екзонартекса на християнска базилика под Градския исторически музей – Сандански. - АОР, 1982 г., Плевен, 1983 г., с. 64.
3. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 310-312.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"