Дупница е град в Югозападна България,център на Община Дупница, Област Кюстендил.
Дупница е на около 50 km е от София, на 30 km от Благоевград,на 40 км от Кюстендил, на 160 km от Пловдив, на 210 km от Скопие и на приблизително същото разстояние до Солун и Бяло море.
Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила,през града протичат пет реки.Разположен е на 535 м н. в.
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В близост до Дупница минавал важният търговски и военен древноримски Далматински път,свързващ Драч, Скопие, Пауталия, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград. При с. Червен брег, където е имало пътна станция,древният път се отклонявал в западна посока и минавал над днешния град,през местността "Бинеко", и от там за Пауталия (дн. Кюстендил).
Доказателство за съществуването на антично селище са намерените при изкопни работи в източния край на града гробница, оброчни плочки,монети и други артефакти. Останки от антично селище има и край древноримския път.
Друг забележителен паметник от епохата на античността,а също и симвил на гр. Дупница,е крепостта в местността "Кулата", намираща се на естествено възвишение,в североизтония край на града,на десния бряг на р. Джерман, при най-голямата теснина известна като "Цифуньо". Крепостният зид,граден от ломени камъни споен с бял хоросан, върви по ръба и огражда площ от 5-6 дка. От проведените през 2009-2010 г. археологически разкопки се установи,че крепостта е изградена през периода V-VI в.,след няколко века прекъсване ,защитното съоръжение просъществува като средновековна българска крепост на Струмския път. При нашествието на турците по тези земи крепостта е разрушена до основи. Интересен е фактът ,че при последните разкопки, под античните градежи е открита яма и предмети от праисторическата епоха.
През средновековието районът на  Дупница е част от Първото и Второто българско царство и за кратко в Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство, Дупница е присъединена към Османската империя.
след разрушаването на Дупнишката крепост много от дупнишките граждани принудително са изселени в Източна Тракия между селищата Бунар Хисар и Малко търново, където образували село Дупница.Вероятно са били използвани като добри рудари в разработването на железните мини около гр. Малък Самоков в Странджа планина.
При Аракчийски мост(средновековен мост,съвременник на "Къдин мост") някога се е намирало изчезналото старинно село Караманлий кьой,руините от голямата му черква "Св. Димитър" и старите му гробища стояли запазени до 1910 г. Вероятно селището е било обитавано от малоазийски християни(пленници или заточеници),които турците са преселили от област Карамания (в Мала Азия), за да работят в тукашните рудници и самокови на дупнишките села.
Старото име на град Дупница се среща като център на каза в един султански ферман от 1493 г.,а в друг документо от 1576 г. фигурира под формата Дупнидже.
В турски документ от 1508 г. се съобщава "Дупнишка кааза, Самоковски санджак". В следващите столетия Дупница често сменя административния си статут , като преминава в Скопски, Кюстендилски, Самоковски, Нишки и Софийски санджак.
Дупница се очертава като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между XIV и XIX век. Според К. Иричек "градът произлязъл в по-ново време на мястото, дето се кръстосват два големи друма, един от Цариград за Скопие и за по-нататъшния запад, и другият от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал наверно полека-лека около кервансараите край шосето". Първото известие за Дупница(Tobinitza) четем в пътническия дневник на рицаря Хорф от 1499 г.,в който се казва, че е "хубав град".
Един от символите на град Дупница е часовниковата кула, построена през XVIII в. часовниковият ѝ механизъм работи и днес.  
През XVI в. е съществувала Дупнишка епископия, която по-късно била подчинена на Самоковския митрополит. В худжет от 1578 г. се съобщава за Самоковска и Дупнишка епархия, числящи се към Ипекската патриаршия. За единен дупнишки и самоковски митрополит се съобщава и през 1645 г., когата двата града са негови седалища. Обединената епархия на двата града съществува до 1907 г., когато преминава към Софийска митрополия.
През тъмните векове на турското робство и в Дупница не е угасвал буднния християнски дух на българина.Какво е било положението на християнските храмове преди робството няма сведения, но се знае, че през османския период в Дупница е имало 13 джамии и 2 черкви. След Освобождението  множеството джамии са сринати, оставена е само една - "Ески джамия", построена през XVI век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава галерия „Джамията“.
Сочена за най-старата черква в Дупница е "Св. Богородица", в сегашния си вид е от 1816 г, когато според бюрултия(разрешение) от 1789 г., е завършен ремонтът ѝ. Кога е бил изграден първоначалният храм ,върху чийто основи е изграден в сегашния си вид, няма сведения, но със сигурност това трябва да е било през средновековието. Целият духовен живот на града преди Освобождението е бил съсредоточен около тази черква, в нейния двор било старото училище и превенатата през 1874 г. читалищна сграда. През 1929 г. към черквата е доизградена камбанария.В църквата "Св.Богородица" е имало икони от края на XVIII в. началото на XIX в.,като най-стара от тях е едно изображение на Иисус Христос от 1783 г.,майсторът не е известен.
Друга черква строена преди Освобождението е тази при старите гробища- църквата "Св. Никола",възобновена е през 1844 г. след пожар, за нея има сведения (от надписа над входа на старата църква), че първоначално е изградена през 1608 г. от йеромонах Георги, през 1623 г. е била разорена от безбожни агаряни и през същата година наново съградена. В църквата е имало още един пожар - през 1852 г.,когато изгоряла само дървенията на женското отделение. През 1929 г. е извършено последното преизграждане на храма, когато на западната фасада е издигната камбанарията. В църквата е имало богата библиотека,съхранявали се много стари книги,писани на пергамент,една част от тези тях изгорели при пожара през 1843 г, а други били пренесени в черквата "Св. Богородица". В тази черква е гробът на последния български архийерей на Самоковска епархия - Ефрем Митрополит Самоковски, представил се Богу около 1756 г.
Днес катедрална и най-голяма черква на град Дупница е  "Св. Георги Победоносец", построена през 1896 г.
Освен горепосочените храмове силно влияние върху националното съзнание и религиозна принадлежност на дупничанина са играли Рилският и Хилендарският манастир, които са имали в града големи метоси. Рило-манастирският метох е съществувал до средата на XX в., а хилендарският веднага след Освобождението е продаден на търг и закрит. В тези метоси се помещавали килийните училища на града, тук са идвали таксидиотите от манастирите, които обикаляли цялата страна, чрез тях много деца са били изпращани в манастирите, където получавали по-високо образование за времето си.
Наред с Рилския манастир културно и духовно влияние върху града е упражнявал Дупнишкият манастир "Св.Св. цар Константин и царица Елена" , намиращ се в близост до града.
На много места в Дупница и неговите околности има оброчища и параклиси,които са издигнати на мястото на стари църквища,разрушени от незапомнени времена. На възвишения около града се извисяват параклисите "Св.Спас", Св.Марина" и "Св.Петка", ако мислено ги свържем в пространството, се получава очертание на равнобедрен триъгълник, някои хора твърдят, че в него има особено енергийно излъчване.
 В Дупница се намира най-новият и модерен парк в България-парк "Рила", отворил врати през 2010 год., заема площ от 280 дка.

Използвана литература:
1.Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Лазарков,Никола-Спомеми из робското минало на град Дупница,Дупница,1924 г.
3.Меджидиев,Асен-Дупница до освобождението,Дупница,1935 г.
4.Меджидиев,Асен.Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането,Дупница,1940 г.
5.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
6.2.Еленин,Йордан.Топонимията на Дупнишко,Благоевград,2006 г.