ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Дупница
 

Дупница е градДупница, общ изглед в Югозападна България,център на Община Дупница, Област Кюстендил.
Дупница е на около 50 km е от София, на 30 km от Благоевград,на 40 км от Кюстендил, нСимволът на Дупница - часовноковата кула от XVIII в.а 160 km от Пловдив, на 210 km от Скопие и на приблизително същото разстояние до Солун и Бяло море.
Град Дупница се намира в северозападното подножие на планината Рила, на изток от Конявска планина и на юг от Верила,през града протичат пет реки.Разположен е на 535 м н. в.
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната каменна епоха и античността. В близост до Дупница минавал важният търговски и военен древноримски Далматински път,свързващ Драч, Скопие, Пауталия, Германея, Самоков, Филипополис и Цариград. При с. Червен брег, където е имало пътна станция,древният път се отклонявал в западна посока и минавал над днешния град,през местността "Бинеко", и от там за Пауталия (дн. Кюстендил).
Доказателство за съществуването на антично селище са намерените при изкопни работи в източния край на града гробница, оброчни плочки,монети и други артефакти. Останки от антично селище има и край древноримския път.
Крепостта "Кулата"Друг забележителен паметник от епохата на античността,а също и симвил на гр. Дупница,е крепостта в местността "Кулата", намираща се на естествено възвишение,в североизтония край на града,на десния бряг на р. Джерман, при най-голямата теснина известна като "Цифуньо". Крепостният зид,граден от ломени камъни споен с бял хоросан, върви по ръба и огражда площ от 5-6 дка. От проведените през 2009-2010 г. археологически разкопки се установи,че крепостта е изградена през периода V-VI в.,след няколко века прекъсване ,защитното съоръжение просъществува като средновековна българска крепост на Струмския път. При нашествието на турците по тези земи крепостта е разрушена до основи. Интересен е фактът ,че при последните разкопки, под античните градежи е открита яма и предмети от праисторическата епоха.
През средновековието районът на  Дупница е част от Първото и Второто българско царство и за кратко в Душановото Сръбско царство. След разгрома на Велбъждското деспотство, Дупница е присъединена към Османската империя.
след разрушаването на Дупнишката крепост много от дупнишките граждани принудително са изселени в Източна Тракия между селищата Бунар Хисар и Малко търново, където образували село Дупница.Вероятно са били използвани като добри рудари в разработването на железните мини около гр. Малък Самоков в Странджа планина.
При Аракчийски мост(средновековен мост,съвременник на "Къдин мост") някога се е намирало изчезналото старинно село Караманлий кьой,руините от голямата му черква "Св. Димитър" и старите му гробища стояли запазени до 1910 г. Вероятно селището е било обитавано от малоазийски християни(пленници или заточеници),които турците са преселили от област Карамания (в Мала Азия), за да работят в тукашните рудници и самокови на дупнишките села.
Старото име на град Дупница се среща като център на каза в един султански ферман от 1493 г.,а в друг документо от 1576 г. фигурира под формата Дупнидже.
В турски документ от 1508 г. се съобщава "Дупнишка кааза, Самоковски санджак". В следващите столетия Дупница често сменя административния си статут , като преминава в Скопски, Кюстендилски, Самоковски, Нишки и Софийски санджак.
Дупница се очертава като важна спирка по пътя от Константинопол за Западна Европа и поради това много пътешественици описват града между XIV и XIX век. Според К. Иричек "градът произлязъл в по-ново време на мястото, дето се кръстосват два големи друма, един от Цариград за Скопие и за по-нататъшния запад, и другият от София или Дунава за Сер и Солун. Той се образувал наверно полека-лека около кервансараите край шосето". Първото известие за Дупница(Tobinitza) четем в пътническия дневник на рицаря Хорф от 1499 г.,в който се казва, че е "хубав град".
Един от символите на град Дупница е часовниковата кула, построена през XVIII в. часовниковият ѝ механизъм работи и днес.  
През XVI в. е съществувала Дупнишка епископия, която по-късно била подчинена на Самоковския митрополит. В худжет от 1578 г. се съобщава за Самоковска и Дупнишка епархия, числящи се към Ипекската патриаршия. За единен дупнишки и самоковски митрополит се съобщава и през 1645 г., когата двата града са негови седалища. Обединената епархия на двата града съществува до 1907 г., когато преминава към Софийска митрополия.
През тъмните векове на турското робство и в Дупница не е угасвал буднния християнски дух на българина.Какво е било положението на християнските храмове преди робството няма сведения, но се знае, че през османския период в Дупница е имало 13 джамии и 2 черкви. След Освобождението  множеството джамии са сринати, оставена е само една - "Ески джамия", построена през XVI век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава галерия „Джамията“.
Сочена за най-старата черква в Дупница е "Св. Богородица", в сегашния си вид е от 1816 г, когато според бюрултия(разрешение) от 1789 г., е завършен ремонтът ѝ. Кога е бил изграден първоначалният храм ,върху чийто основи е изграден в сегашния си вид, няма сведения, но със сигурност това трябва да е било през средновековието. Целият духовен живот на града преди Освобождението е бил съсредоточен около тази черква, в нейния двор било старото училище и превенатата през 1874 г. читалищна сграда. През 1929 г. към черквата е доизградена камбанария.В църквата "Св.Богородица" е имало икони от края на XVIII в. началото на XIX в.,като най-стара от тях е едно изображение на Иисус Христос от 1783 г.,майсторът не е известен.
Възрожденската черква "Св. Никола"Друга черква строена преди Освобождението е тази при старите гробища- църквата "Св. Никола",възобновена е през 1844 г. след пожар, за нея има сведения (от надписа над входа на старата църква), че първоначално е изградена през 1608 г. от йеромонах Георги, през 1623 г. е била разорена от безбожни агаряни и през същата година наново съградена. В църквата е имало още един пожар - през 1852 г.,когато изгоряла само дървенията на женското отделение. През 1929 г. е извършено последното преизграждане на храма, когато на западната фасада е издигната камбанарията. В църквата е имало богата библиотека,съхранявали се много стари книги,писани на пергамент,една част от тези тях изгорели при пожара през 1843 г, а други били пренесени в черквата "Св. Богородица". В тази черква е гробът на последния български архийерей на Самоковска епархия - Ефрем Митрополит Самоковски, представил се Богу около 1756 г.
Днес катедрална и най-голяма черква на град Дупница е  "Св. Георги Победоносец", построена през 1896 г.
Освен горепосочените храмове силно влияние върху националното съзнание и религиозна принадлежност на дупничанина са играли Рилският и Хилендарският манастир, които са имали в града големи метоси. Рило-манастирският метох е съществувал до средата на XX в., а хилендарският веднага след Освобождението е продаден на търг и закрит. В тези метоси се помещавали килийните училища на града, тук са идвали таксидиотите от манастирите, които обикаляли цялата страна, чрез тях много деца са били изпращани в манастирите, където получавали по-високо образование за времето си.
Наред с Рилския манастир културно и духовно влияние върху града е упражнявал Дупнишкият манастир "Св.Св. цар Константин и царица Елена" , намиращ се в близост до града.
На много места в Дупница и неговите околности има оброчища и параклиси,които са издигнати на мястото на стари църквища,разрушени от незапомнени времена. На възвишения около града се извисяват пЗалез над Дупницаараклисите "Св.Спас", Св.Марина" и "Св.Петка", ако мислено ги свържем в пространството, се получава очертание на равнобедрен триъгълник, някои хора твърдят, че в него има особено енергийно излъчване.
 В Дупница се намира най-новият и модерен парк в България-парк "Рила", отворил врати през 2010 год., заема площ от 280 дка.



Използвана литература:
1.Иванов, Йордан - Северна Македония, София, 1906 г.
2.Лазарков,Никола-Спомеми из робското минало на град Дупница,Дупница,1924 г.
3.Меджидиев,Асен-Дупница до освобождението,Дупница,1935 г.
4.Меджидиев,Асен.Дупница и бележити дупничани през епохата на Възраждането,Дупница,1940 г.
5.Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г.
6.2.Еленин,Йордан.Топонимията на Дупнишко,Благоевград,2006 г.


Дупнишки манастир "Св. Св. Константин и Елена"

Дупнишкият манастир "Св.Св. цар Константин и царица Елена" се намира на около 3 км северозападно от гр.Дупница, в местността "Джинджийската кория".До него води черен път минаващ...
» виж детайли


Църква в м. "Сух андък" - гр. Дупница

Средновековната църква в местността "Сух андък" се намира на 4 км югозападно по права линя от центъра на гр. Дупница. Разположена е сред живописни пясъчни пирамиди в северозападните поли ...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"