Епископският комплекс с базилика (Епископската) се намира в центъра на днешния град Сандански или в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура. Източно от Епископската базилика е разположена Базиликата на епископ Йоан, а в югоизточна посока – епископската резиденция с базилика.

Епископският комплекс, със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса - каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.

История:
Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители  проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990-1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът ѝ на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес (2013 г.).
Едно от най-важните открития в района на Епископският комплекс е направено по време на поредния - 22-ри археологически сезон, през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той се явява най-святото му място в комплекса, а оттам и в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.
Освен провеждането на системни проучвания, Епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта "Струмският път от неолита до ранното християнство" (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е успешно изпълнен основно от Археологическия музей в град Сандански, в партньорството с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.
Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България - "Сандански - зората на ранното християнство". Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от Община Сандански и Ахеологическия музей по оперативната програма "Регионално развитие". Проектът, по който в момента се работи, предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава  реставрираните вече мозайки.

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на  базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.
Малкото известни факти (към днешна дата – 2013 г.) от историята на  епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки  уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. От стелата са запазени съвсем малко части, така че е трудно да се възстанови цялата ѝ декоративна украса. От запазения хоросан върху буквите и изображенията се разбира, че плочата е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия (кръщелната). Ктиторският надпис се състои от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии.  На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. На загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността. Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допускат да се заключи, че Антим “често” е извършвал добрини на града и може би е негов “спасител” от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Има вероятност това да е поредният епископ, построил и украсил тази базилика.
За сега няма доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници, поради което археолозите се надяват за намирането на части и от други.
Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават една бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика или Базилика № 4, която днес свободно можем да наричаме  Базиликата на Антим.
Няма да бъде пресилено твърдението, че от тази сграда, чийто владетел е бил епископът, се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града.
Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия ѝ комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно свързан с варварските нашествия през втората половина на VІ в., при нападенията на славяните към Солун .

Архитектура и изкуство:
Комплексът на Епископската базилика се подчинява на почти всички изисквания за строителство и функциониране на една култова сграда от раннохристиянския период (IV-VI в.), като същевременно притежава и някои свои особености, повлияни от местните традиции и историческо развитие. В изграждането на базиликалния ансамбъл са намерили отражение културни влияния на големите центрове на християнството в Близкия Изток, Константинопол, Гърция и Македония.
Базиликалният комплекс е разположен на площ от 1600 кв. м и включва:  класически тип елинистическа базилика с атрий (вътрешен двор); кръгъл баптистерий (кръщелна), който по форма и размери е единствен в България; мартириум с аязмо и други помещения с все още неизяснена функционалност.

Епископската Базилика:
Църквата е двуетажна, с класическото триделно членение на наосното пространство (трикорабна), и с едноставен нартекс и полукръгла от изток абсида.
Наосът на Епископската базилика е с размери 22 x 23 метра, което като цяло му придава почти квадратна форма и го причислява към базиликите със скъсен наос. Централният кораб е с размери 9,95 х 23,20 м, а ширината на страничните: северен – 4,50 м, южен – 4,20 м. Пространствата между трите кораба са разделени чрез стилобати с ширина 0.75 м. Върху мраморни блокове с размери 0,70 х 0,40 х 1,08 м вградени в зида с бял хоросан са били разположени колоните на мраморната аркада, изпълнени в римо-коринтски стил.
През раннохристиянския период в централния кораб е била поставяна и катедра – амвон, какъвто е разкрит и в Епископската базилика, с формата на кръст с издължени рамене. От IV век амвонът е мястото на певците и свещениците, когато произнасят проповедите си. Оттук се е четяло Евангелието и други свещени книги от специални четци.
В източната част на главния кораб е имало презвитериум с размери 7.95 x 6.20 метра. Той е имал вход от север и от запад, като от запад е бил с портик. Подовото покритие на презвитериума е било изпълнено в мозайка "опус сектиле" върху подложка от розов хоросан. Мозайката се състои от сравнително големи фрагменти и е трицветна – бяло, синьо и виолетово. Представлява сложна плетеница от окръжности. Олтарната преграда е изградена от преупотребени мраморни архитрави, които я отделят от централния кораб. Великолепието на презвитерия се допълвало от богатата пластична украса на преградните плочи с релефи от евангелския цикъл. Откритите в голямо количество фрагменти от преградата с човешки изображения върху тях, представляват едни от най-интересните и значими паметници на раннохристиянското изкуство и култура. Такива преградни плочи са новост в мраморно-пластичната орнаментика на базиликите от този период в България.
Абсидата е вградена в дебелината на дъгата, очертаваща се с правоъгълна рамка.  Изграждането на олтарното пространство показва особености редки за църковното строителство в българските земи, но добре познати от паметниците от Източен Илирик. Извън абсидата са иззидани по три еднакви седалки без облегалки, разположени от дясно и отляво на олтара. Според изискванията на култа седалките са били предназначени за свещениците, участващи в богослужението, водено от епископа. Този вид синтрон, известен като “гръцки”, се състои от два елемента: полукръгла абсида с трон по средата за епископа, седалки плътно до дъгата на абсидата и срещуположно изградени седалки извън нея, какъвто е и нашия случай. Тронът не е разкрит. Синтрон от този тип, широко застъпен в сакралната архитектура на Гърция, не е познат от базиликите в България. Наличието на повдигнати пейки е особеност на гръцките базилики.
Най-значителните промени във вътрешната архитектура на храма завършват с изграждането на диаконикона и протезиса, разположени от двете страни на олтара и с размери съответно: на помещението от север  - 4,50 х 2,45  м, от юг – 4,30 х 1,95 м. Те са били покрити с мраморни плочи.
Нартексът (притворът) на Епископската базилика е напълно разкрит през 1998 г. Разположен е  непосредствено на запад от наоса и има дължина 22 м и ширина от 4.30 до 4.50 м. Достъпът до него се осъществявал с широк вход (близо 2 м). През нартекса е ставало и качването на втория етаж на базиликата.
За особеното значение на притвора в планировката на базиликата, говори и фактът, че неговото подово покритие е направено с мозайки в стил "опус тесалатум". Мозайката е изпълнена предимно с орнаментални мотиви и заема площ от 80 кв. м. Мозаечното пано е оформено от бордюр, изпълнен с растителни мотиви, като по ъглите са изобразени вази. Цялото пано е разделено на 3 основни мозаечни килима. В единия от тях за първи път на територията на град Сандански се среща изображение на ваза с лозница и две водоплаващи птици, пресъздаващи представите на вярващите за Рая.
Дебелината на зидовете на базиликата е 0,80 м. Те са основният носещ елемент в конструкцията на сградата. Градежът, който не се отличава от останалите базилики в града, е от големи речни камъни, споени с бял хоросан (Opus incertum). Повсеместно в зидарията е застъпено и използването на тухли. Те са употребявани за изравняване и оформяне на стените, както и на страниците на входовете и арките. На лицевата страна на стените камъните са фугирани с хоросанов разтвор. Речните камъни са основният строителен материал използван в култовата и гражданска архитектура на късноантичната и ранновизантийската епоха. В падналата по-късно от земетресение почти 10 - метрова южна стена върху атрия, от който я разграничава наносен пласт с дебелина около 0,80 - 1м, се редуват пояси от по пет реда тухли с каменен градеж в интервали от 1-1,20 м в opus mixtum. Ясно са контурирани и отворите за прозорци и разстоянията между тях. Данните са изключително важни за вида на осветлението и на емпория. Прозорците били оформени с мраморни рамки и бифори. Те внасяли колоритен елемент в иначе семпло оформените фасади. Долният ред прозорци са с размери: 2.50 ширина и 3.00 височина, а горният - 0.90 широки и 1.80 високи.
  Стените на църквата са били покрити с цветни мазилки. Фрагменти от тях са запазени in situ само върху цоклите, но дават представа в известна степен за използваната декоративна и цветова схема. Плоскостта на стените е разграфена на пана, в които са намерили място елементи характерни за църковната живопис. Паната са с канелирана украса и флориални мотиви – изобразени са клонки цветя като символ на живота, познати вече от живописния репертоар на базилики №2 и №3. Живописците са проявявали особено предпочитание към помпеанско червено, зелено, черно, синьо и бяло. И през двата периода стените са били с цветна живопис.

Атрий (вътрешен двор):
От писанията на древния летописец Евсевий е известно, че в ранното християнство, преди да започне литургията, вярващите са се събирали на специални места пред храмовете. С развитието на християнската архитектура това е ставало в архитектурно оформени с портици и дворни пространства, наречени "атрий" (атриум) или в оградни дворове или закрити помещения, наречени "екзонартекси".
Изграждането на атрия към корпуса на църквата съществено обогатил и променил облика на епископския комплекс. Поради особеностите на терена атрият тук е разположен от юг, а не както обикновено от запад на нартекса (виж Базилика №1). Той е с размери 22 х 23 м или с почти квадратна форма. Атриумът е фланкиран от юг, север и изток с портик. Колонадата на портика е изградена от преупотребени гранитни и мраморни колони с различна големина. Те са поставени върху атически тип бази или полувкопани в терена ари, нивелирани съобразно височината на колоните. Капителите са от мрамор или гранит с различна големина изпълнени в римско-дорийски стил с нееднакво качество. Обходните коридори са настлани с тухли. При неблагоприятни атмосферни явления те са служели за защита на миряните.
В центъра на двора е намерен добре запазен кладенец (фиала), който е в унисон с основните правила за базиликите от Източен Илирик. Той представлява гранитен блок с квадратна основа 1,10 х 1,10 х 0,18 м и с цилиндрично тяло високо 1 м.
През 2007 г. , под падналия южен зид на базиликата в западната  половина  на атрия, е открита уникална чешма (шадраван), долепена плътно до западния зид на вътрешния двор. В случая тя замества липсващата западната колонада. Чешмата е била оформена от четири гранитни блока с размери 1.50 х 1.20 х 0.25 м. От лицевата страна гранитните блокове са с проста профилировка. Всеки блок е с отвор в горната си част, използван за поставянето на бронзов чучур, като на блок № 2 той е запазен на място, споен с олово. Водата от чучурите се е стичала в басейн с размери 6.50 х 1.00 м. Снабдяването на чешмата с вода е ставало по принципа на скачените съдове.
Специалистите предполагат, че така изградената чешма е била построена хронологически най-късно в Епископския комплекс, някъде в периода към средата на VІ в. сл. Хр. Вероятната причина е  прекъсване водоснабдяването на кладенеца от централната част на атрия и този от южния  кораб на базиликата. Изчезването на подпочвената вода е довело до нуждата от построяването  на чешмата и захранването ѝ от градски водопровод идващ от Баптистерия, който се намира в западна посока. По такъв начин отново е била осигурена необходимото количество вода за извършване на подготовката за централната литургия в Епископската базилика.

Баптистерий (кръщелна):
Друг обект  извън базиликата, с оригинална раннохристиянска архитектура, се явява баптистерият. Първоначално е открит през 1917 г. от войници, които изкопавали основите на изграждалата се на това място сграда на щаба на II българска армия. Няколко години по-късно (началото на 20-те години на XX в.) паметникът е частично проучен от проф. Вера Иванова-Мавродинова, която още тогава дава предположение, че той е принадлежал към представителна епископска базилика (същата е открита около 70 години по-късно).  Впоследствие баптистерият бива забравен и дълги години тъне в съвременните насипи на града. Древната кръщелна попада отново в полезрението на археолозите едва през 1996 г. Направените археологическите проучвания напълно изясняват плана на помещението и стратиграфията на културните пластове, с което е открива възможността за почти пълна възстановка. Оказало се е че повечето от разрушенията в кръщелната са извършени от изкопа, направен от войниците. От стратиграфския профил и находите е изяснено,  че баптистерият е бил напуснат още през късната античност, преди да бъде разрушен.
Баптистерият е построен като самостоятелно тяло в югозападния ъгъл на Епископския комплекс. В архитектурно отношение той е представлявал масивна кръгла и куполна постройка (ротонда) с дебели 1.10 м външни зидове. Височината на купола е най-вероятно в рамките на 5.50 - 6.50 м. В ротондата е бил вписан осемконхален обем, а в него -  осем колони, подредени в кръг, така че се е образувал деамбулаторий, между тях и конхалното тяло. В средата на съоръжението е разположена писцината – басейнчето за кръщение. Отвън тя е осемстенна, със заоблени ъгли, а отвътре – с осем трапецовидни ниши, между които са били поставени осем колони, поддържали киворий или покрива на басейна. В писцината се е влизало по срещуположни стъпала, развити в оста югозапад-североизток. Баптистерият е бил изграден от тухли и хидрофобен хоросан.
Цялата вътрешност на баптистерия е имала пищна живописна украса. Таванът е бил покрит с мозайки в техника опус вермикулатум, с най-разнообразни геометрични мотиви. Мозаечните кубчета (тесерите) са с размери до 0,5-0,7 см и са предимно от стъклена смалта в богата цветова гама, като се срещат и мраморни такива - белите тесери. Част от тях са покрити със златна ангоба, запазена върху тесера със слой от 0.55 мм. От оцелелите фрагменти се открити такива със цветчета, елипси, мотив паунова опашка и т. н. Явно тавана е бил на няколко пана с различна орнаментика - златни тесери, срещащи аналогии в Константинопол.
Страничните стени на кръщелната са били украсени със стенописи в различна цветова гама и геометричен стил. От запазената част личат добре оформени пана, разположени между псевдо колони и най-различни геометрични фигури - ромбове, медальони и други, които имитират мраморна облицовка. Външният зид на басейнчето също е изографисан с наклонени черти с дебелина 2 см в тъмносин цвят, отново имитирайки мраморни плочи.
Самата писцина е била облицована с различни по произход мраморни плочи, а подът е бил изпълнен в мозайки стил опус сектиле, с триъгълни мраморни и сини плочи. Добре личат отворите за влизащата и изтичащата вода. Двата коридора около писцината са застлани с тухли от добре изпечена  червена глина.
Достъпът до баптистерия е бил максимално улеснен с направата на четири входа,  разположени почти симетрично в посока югоизток-северозапад и югозапад-североизток.
Сред разкритите на обекта многобройни археологически материали попадат и детайлите със златна украса - боя, което говори за луксозна декорация на баптистерия и значимостта,  която е имал в раннохристянската религия и практика. Той е обслужвал епископската базилика и е датиран от В. Иванова към IV-V в.

Мартириум (мартирий):
Помещението за съхранение на свети мощи е последният разкрит обект от Епископския комплекс. То е разкопано по време на археологически сезон 2012 г.  под ръководството на  Владимир Петков /Археологически музей Сандански/, със зам. ръководител Светла Петрова /НАИМ-БАН-София/ и екип от Археологическия музей на гр. Сандански.
Маририума е разположен в северозападния ъгъл на Епископския комплекс, северозападно от нартекса на базиликата и заема площ от 120   кв. м.  В планово отношение той се състои от три помещения, съответно определени като: предверие (антре), мартирион и трето, засега с неизвестни функции.
Официалния вход към разкритите три помещения е в западната част на нартекса на базиликата. Той  е изграден от масивен мраморен праг със следи от тежка порта. Това е бил и входът, свързващ нартекса, респективно Епископската базилика с мартириума на запад.
Предверието е било застлано с добре изгладени мраморни плочи. Разположено в посока изток - запад. На южната и северната страна са изградени зидани пейки с височина  от 0.30 м  до 0.50 м, служещи за изчакващи своя ред миряни, които са посещавали Мартириона и помещението на север от него. В югоизточния ъгъл е открита долната половина  на гранитен кантарос  с  предполагаема височина от 1.20 м. На северната стена, най-вероятно през последния строителен период, са били изградени две ниши, които служили за поставянето на дарове и икони. Потвърждение за това е открития уникален фрагмент с изображение на лице на светец от VІ в.  То е едно от най- ранните намирани в християнска Европа и подчертава изключителната роля на мартириума в християнската литургика.  
Самият мартириум е ориентиран  в посока юг – север. В него се влиза от западната страна на  антрето през широк  вход. Както  предверието, така и той е бил застлан с мраморни плочи. В  централната част на помещението,  е разкрита  олтарна маса със запазена оригинална височина от 1.10 м, с дължина от 2.10 м и широчина 1.10 м. Цялата маса е изписана със стенописи, като предната ѝ част има дори изображения на кръстове в бял цвят на червен фон, вписани в зелена окръжност. Масата е била покрита с мраморен плот с оформени бордюри от фин вносен тасоски мрамор. В източната  част на масата има две ниши, разположени под плота, те са служили за съхранение на ковчежетата с мощи или т. нар. реликварии. За съжаление, последните  са били предварително изнесени от мартириона от духовниците, които напуснали Епископската базилика преди пожара. Отнесени са най-вероятно в посока Солун, където жителите на Партикополис намирали убежище от варварските нашествия.
  Цялата вътрешност на мартирия е била изографисана със стенописи в  два слоя. Техниката е смесена – украсата е започната на мокра мазилка в „ал фреско” и е довършена на сухо в „ал секо”. Дори и сега, преди реставраторската намеса, която ще има за цел да разкрие оригиналните цветове и украси от наличните находки, могат да се посочат някои изключителни художествени постижения.
В северозападната край на мартириума е открито аязмо - света вода, което е голяма ценност не само за Епископския комплекс, но и за целия град Сандански. За важната роля на аязмото е от значение и фактът, че то е  четвъртият източник на светена вода откриван в рамките на комплекса, след двата кладенеца (един в южния кораб на Базиликата и втори в атрия) и уникалната чешма с четири чучура, открита отново  във вътрешния двор (атрия). За разлика от останалите три, аязмото в мартирия е все още действащо и чудодайната сила на водата му ще може отново, след хилядолетие и половина прекъсване, да изцелява дошлите тук с вяра богомолци.
В процеса на разкопките е открито и трето помещение ориентирано север - юг с вход от антрето, близо до входа от нартекса. Интересното от архитектурна  гледна точка е  широкия близо 4.50 м и висок 3.00 м сводест отвор водещ на север извън Епископския комплекс. Функциите му ще определят бъдещи археологически проучвания.
Тук трябва да се спомене и намиращият се южно от ансамбъла на мартирия четириконхален параклис. Той също е непроучен и функционалността му тепърва ще бъде изяснявана.


Източници:
1. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV-XII в.)., ГНМ, т. 4, 1922/1925 г., с. 549-551.
2. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 313-314.
3. В описанието е използвана информация предоставена от Археологическия музей на гр. Сандански, с любезното съдействие на д-р Владимир Петков.