ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Епископски комплекс с базилика - гр. Сандански
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сандански
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Санданска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: Частично реставрирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Епископският комплекс с базилика (Епископската) се намира в центъра на днешния град Сандански или в североизточната част на античния Партикополис, недалеч от крепостната стена, където има най-голяма концентрация на раннохристиянска култова архитектура. Източно от Епископската базилика е разположена Базиликата на епископ Йоан, а в югоизточна посока – епископската резиденция с базилика.

Епископският комплекс, със своята грандиозна архитектура, включваща комплекс от помещения, и изключително богата художествена украса - каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки, е най-представителната сграда доминираща в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и най-интересните археологически обекти в Югоизточна България.

История:
Епископската базилика е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Началото на системното проучване на епископския комплекс е поставено през следващата 1990 г. от екип с ръководители  проф. Александра Димитрова-Милчева (СУ „Климент Охридски) и д-р Владимир Петков. В периода 1990-1995 г. е разкрит в основни линии планът на раннохристиянската базилика, размерите и начинът ѝ на градеж, както и архитектурна декорация, мозайки и строителни периоди. През 1998 г. археолозите установяват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който освен църква включва и други значими архитектурни структури – баптистерий, атрий и други постройки с неизяснени функции. След това откритие разкопките на обекта продължават без прекъсване до днес (2013 г.).
Едно от най-важните открития в района на Епископският комплекс е направено по време на поредния - 22-ри археологически сезон, през 2012 г., когато в северозападната част на обекта е разкрит мартириум с аязмо (света вода) – помещение, в което е бил погребан светец или са съхранявани свети мощи. По тази причина той се явява най-святото му място в комплекса, а оттам и в целия раннохристиянски град, чийто наследник е днешният Сандански.
Освен провеждането на системни проучвания, Епископският комплекс е и частично реставриран, консервиран и социализиран. Това става посредством включването му в проекта "Струмският път от неолита до ранното християнство" (през 2007 г.), финансиран по програма ФАР - Трансгранично сътрудничество между България и Гърция. Проектът е успешно изпълнен основно от Археологическия музей в град Сандански, в партньорството с община Сандански и музея в гръцката Община Кавала.
Понастоящем комплексът на Епископската базилика е включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България - "Сандански - зората на ранното християнство". Той е на стойност 6,1 млн. лв. и е спечелен от Община Сандански и Ахеологическия музей по оперативната програма "Регионално развитие". Проектът, по който в момента се работи, предвижда реставрация на основната част от епископската базилика от IV-V век и атриума. Ще бъде изградено защитно покритие на базиликата с комбинация от метал и стъкло, което да показва действителните монументални размери на сградата, както и да защитава  реставрираните вече мозайки.

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса, като с най-съществено значение са първата (IV в.) и втората фаза (V в.). Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на  базиликата е са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.
Малкото известни факти (към днешна дата – 2013 г.) от историята на  епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки  уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плочата с гладиаторския афиш, с втория надпис. В горната част на плочата са били разположени сложни декоративни мотиви, а в най-долната част – ситно написаният ктиторски надпис. От стелата са запазени съвсем малко части, така че е трудно да се възстанови цялата ѝ декоративна украса. От запазения хоросан върху буквите и изображенията се разбира, че плочата е била взидана в стена и е била част от стенната украса на баптистерия (кръщелната). Ктиторският надпис се състои от 12 отделни парченца, които добре се сглобяват и образуват 2 страници от разтворена книга. Редовете са линирани. Страниците са поставени в собствени полета, оформени и подчертани с вдлъбнати линии.  На тези толкова зле запазени страници се е намирал извънредно важен текст. Тук са се описвали делата на Антим в полза на градът. Тук е било запазено и неговото име. На загубеното място са се изреждали качествата на построената от него базилика, която той сравнява с Храма Божи, построен с велика мъдрост и за прослава Божия от Соломон. Както и на предишните две страници след пасаж от текст е поставено пожелание да пребъде във вечността. Липсва много голяма част от текста и това не позволява възстановяването му. Някои думи допускат да се заключи, че Антим “често” е извършвал добрини на града и може би е негов “спасител” от неизвестни бедствия. Но никъде не се споменава за неговия ранг, титла или длъжност. Има вероятност това да е поредният епископ, построил и украсил тази базилика.
За сега няма доказателство, че ктиторският надпис се е състоял само от тези 4 страници, поради което археолозите се надяват за намирането на части и от други.
Дребният ктиторски надпис и пищната метална и скулптурна украса над него дават една бегла представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика или Базилика № 4, която днес свободно можем да наричаме  Базиликата на Антим.
Няма да бъде пресилено твърдението, че от тази сграда, чийто владетел е бил епископът, се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града.
Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащия ѝ комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно свързан с варварските нашествия през втората половина на VІ в., при нападенията на славяните към Солун .

Архитектура и изкуство:
Комплексът на Епископската базилика се подчинява на почти всички изисквания за строителство и функциониране на една култова сграда от раннохристиянския период (IV-VI в.), като същевременно притежава и някои свои особености, повлияни от местните традиции и историческо развитие. В изграждането на базиликалния ансамбъл са намерили отражение културни влияния на големите центрове на християнството в Близкия Изток, Константинопол, Гърция и Македония.
Базиликалният комплекс е разположен на площ от 1600 кв. м и включва:  класически тип елинистическа базилика с атрий (вътрешен двор); кръгъл баптистерий (кръщелна), който по форма и размери е единствен в България; мартириум с аязмо и други помещения с все още неизяснена функционалност.

Епископската Базилика:
Църквата е двуетажна, с класическото триделно членение на наосното пространство (трикорабна), и с едноставен нартекс и полукръгла от изток абсида.
Наосът на Епископската базилика е с размери 22 x 23 метра, което като цяло му придава почти квадратна форма и го причислява към базиликите със скъсен наос. Централният кораб е с размери 9,95 х 23,20 м, а ширината на страничните: северен – 4,50 м, южен – 4,20 м. Пространствата между трите кораба са разделени чрез стилобати с ширина 0.75 м. Върху мраморни блокове с размери 0,70 х 0,40 х 1,08 м вградени в зида с бял хоросан са били разположени колоните на мраморната аркада, изпълнени в римо-коринтски стил.
През раннохристиянския период в централния кораб е била поставяна и катедра – амвон, какъвто е разкрит и в Епископската базилика, с формата на кръст с издължени рамене. От IV век амвонът е мястото на певците и свещениците, когато произнасят проповедите си. Оттук се е четяло Евангелието и други свещени книги от специални четци.
В източната част на главния кораб е имало презвитериум с размери 7.95 x 6.20 метра. Той е имал вход от север и от запад, като от запад е бил с портик. Подовото покритие на презвитериума е било изпълнено в мозайка "опус сектиле" върху подложка от розов хоросан. Мозайката се състои от сравнително големи фрагменти и е трицветна – бяло, синьо и виолетово. Представлява сложна плетеница от окръжности. Олтарната преграда е изградена от преупотребени мраморни архитрави, които я отделят от централния кораб. Великолепието на презвитерия се допълвало от богатата пластична украса на преградните плочи с релефи от евангелския цикъл. Откритите в голямо количество фрагменти от преградата с човешки изображения върху тях, представляват едни от най-интересните и значими паметници на раннохристиянското изкуство и култура. Такива преградни плочи са новост в мраморно-пластичната орнаментика на базиликите от този период в България.
Абсидата е вградена в дебелината на дъгата, очертаваща се с правоъгълна рамка.  Изграждането на олтарното пространство показва особености редки за църковното строителство в българските земи, но добре познати от паметниците от Източен Илирик. Извън абсидата са иззидани по три еднакви седалки без облегалки, разположени от дясно и отляво на олтара. Според изискванията на култа седалките са били предназначени за свещениците, участващи в богослужението, водено от епископа. Този вид синтрон, известен като “гръцки”, се състои от два елемента: полукръгла абсида с трон по средата за епископа, седалки плътно до дъгата на абсидата и срещуположно изградени седалки извън нея, какъвто е и нашия случай. Тронът не е разкрит. Синтрон от този тип, широко застъпен в сакралната архитектура на Гърция, не е познат от базиликите в България. Наличието на повдигнати пейки е особеност на гръцките базилики.
Най-значителните промени във вътрешната архитектура на храма завършват с изграждането на диаконикона и протезиса, разположени от двете страни на олтара и с размери съответно: на помещението от север  - 4,50 х 2,45  м, от юг – 4,30 х 1,95 м. Те са били покрити с мраморни плочи.
Нартексът (притворът) на Епископската базилика е напълно разкрит през 1998 г. Разположен е  непосредствено на запад от наоса и има дължина 22 м и ширина от 4.30 до 4.50 м. Достъпът до него се осъществявал с широк вход (близо 2 м). През нартекса е ставало и качването на втория етаж на базиликата.
За особеното значение на притвора в планировката на базиликата, говори и фактът, че неговото подово покритие е направено с мозайки в стил "опус тесалатум". Мозайката е изпълнена предимно с орнаментални мотиви и заема площ от 80 кв. м. Мозаечното пано е оформено от бордюр, изпълнен с растителни мотиви, като по ъглите са изобразени вази. Цялото пано е разделено на 3 основни мозаечни килима. В единия от тях за първи път на територията на град Сандански се среща изображение на ваза с лозница и две водоплаващи птици, пресъздаващи представите на вярващите за Рая.
Дебелината на зидовете на базиликата е 0,80 м. Те са основният носещ елемент в конструкцията на сградата. Градежът, който не се отличава от останалите базилики в града, е от големи речни камъни, споени с бял хоросан (Opus incertum). Повсеместно в зидарията е застъпено и използването на тухли. Те са употребявани за изравняване и оформяне на стените, както и на страниците на входовете и арките. На лицевата страна на стените камъните са фугирани с хоросанов разтвор. Речните камъни са основният строителен материал използван в култовата и гражданска архитектура на късноантичната и ранновизантийската епоха. В падналата по-късно от земетресение почти 10 - метрова южна стена върху атрия, от който я разграничава наносен пласт с дебелина около 0,80 - 1м, се редуват пояси от по пет реда тухли с каменен градеж в интервали от 1-1,20 м в opus mixtum. Ясно са контурирани и отворите за прозорци и разстоянията между тях. Данните са изключително важни за вида на осветлението и на емпория. Прозорците били оформени с мраморни рамки и бифори. Те внасяли колоритен елемент в иначе семпло оформените фасади. Долният ред прозорци са с размери: 2.50 ширина и 3.00 височина, а горният - 0.90 широки и 1.80 високи.
  Стените на църквата са били покрити с цветни мазилки. Фрагменти от тях са запазени in situ само върху цоклите, но дават представа в известна степен за използваната декоративна и цветова схема. Плоскостта на стените е разграфена на пана, в които са намерили място елементи характерни за църковната живопис. Паната са с канелирана украса и флориални мотиви – изобразени са клонки цветя като символ на живота, познати вече от живописния репертоар на базилики №2 и №3. Живописците са проявявали особено предпочитание към помпеанско червено, зелено, черно, синьо и бяло. И през двата периода стените са били с цветна живопис.

Атрий (вътрешен двор):
От писанията на древния летописец Евсевий е известно, че в ранното християнство, преди да започне литургията, вярващите са се събирали на специални места пред храмовете. С развитието на християнската архитектура това е ставало в архитектурно оформени с портици и дворни пространства, наречени "атрий" (атриум) или в оградни дворове или закрити помещения, наречени "екзонартекси".
Изграждането на атрия към корпуса на църквата съществено обогатил и променил облика на епископския комплекс. Поради особеностите на терена атрият тук е разположен от юг, а не както обикновено от запад на нартекса (виж Базилика №1). Той е с размери 22 х 23 м или с почти квадратна форма. Атриумът е фланкиран от юг, север и изток с портик. Колонадата на портика е изградена от преупотребени гранитни и мраморни колони с различна големина. Те са поставени върху атически тип бази или полувкопани в терена ари, нивелирани съобразно височината на колоните. Капителите са от мрамор или гранит с различна големина изпълнени в римско-дорийски стил с нееднакво качество. Обходните коридори са настлани с тухли. При неблагоприятни атмосферни явления те са служели за защита на миряните.
В центъра на двора е намерен добре запазен кладенец (фиала), който е в унисон с основните правила за базиликите от Източен Илирик. Той представлява гранитен блок с квадратна основа 1,10 х 1,10 х 0,18 м и с цилиндрично тяло високо 1 м.
През 2007 г. , под падналия южен зид на базиликата в западната  половина  на атрия, е открита уникална чешма (шадраван), долепена плътно до западния зид на вътрешния двор. В случая тя замества липсващата западната колонада. Чешмата е била оформена от четири гранитни блока с размери 1.50 х 1.20 х 0.25 м. От лицевата страна гранитните блокове са с проста профилировка. Всеки блок е с отвор в горната си част, използван за поставянето на бронзов чучур, като на блок № 2 той е запазен на място, споен с олово. Водата от чучурите се е стичала в басейн с размери 6.50 х 1.00 м. Снабдяването на чешмата с вода е ставало по принципа на скачените съдове.
Специалистите предполагат, че така изградената чешма е била построена хронологически най-късно в Епископския комплекс, някъде в периода към средата на VІ в. сл. Хр. Вероятната причина е  прекъсване водоснабдяването на кладенеца от централната част на атрия и този от южния  кораб на базиликата. Изчезването на подпочвената вода е довело до нуждата от построяването  на чешмата и захранването ѝ от градски водопровод идващ от Баптистерия, който се намира в западна посока. По такъв начин отново е била осигурена необходимото количество вода за извършване на подготовката за централната литургия в Епископската базилика.

Баптистерий (кръщелна):
Друг обект  извън базиликата, с оригинална раннохристиянска архитектура, се явява баптистерият. Първоначално е открит през 1917 г. от войници, които изкопавали основите на изграждалата се на това място сграда на щаба на II българска армия. Няколко години по-късно (началото на 20-те години на XX в.) паметникът е частично проучен от проф. Вера Иванова-Мавродинова, която още тогава дава предположение, че той е принадлежал към представителна епископска базилика (същата е открита около 70 години по-късно).  Впоследствие баптистерият бива забравен и дълги години тъне в съвременните насипи на града. Древната кръщелна попада отново в полезрението на археолозите едва през 1996 г. Направените археологическите проучвания напълно изясняват плана на помещението и стратиграфията на културните пластове, с което е открива възможността за почти пълна възстановка. Оказало се е че повечето от разрушенията в кръщелната са извършени от изкопа, направен от войниците. От стратиграфския профил и находите е изяснено,  че баптистерият е бил напуснат още през късната античност, преди да бъде разрушен.
Баптистерият е построен като самостоятелно тяло в югозападния ъгъл на Епископския комплекс. В архитектурно отношение той е представлявал масивна кръгла и куполна постройка (ротонда) с дебели 1.10 м външни зидове. Височината на купола е най-вероятно в рамките на 5.50 - 6.50 м. В ротондата е бил вписан осемконхален обем, а в него -  осем колони, подредени в кръг, така че се е образувал деамбулаторий, между тях и конхалното тяло. В средата на съоръжението е разположена писцината – басейнчето за кръщение. Отвън тя е осемстенна, със заоблени ъгли, а отвътре – с осем трапецовидни ниши, между които са били поставени осем колони, поддържали киворий или покрива на басейна. В писцината се е влизало по срещуположни стъпала, развити в оста югозапад-североизток. Баптистерият е бил изграден от тухли и хидрофобен хоросан.
Цялата вътрешност на баптистерия е имала пищна живописна украса. Таванът е бил покрит с мозайки в техника опус вермикулатум, с най-разнообразни геометрични мотиви. Мозаечните кубчета (тесерите) са с размери до 0,5-0,7 см и са предимно от стъклена смалта в богата цветова гама, като се срещат и мраморни такива - белите тесери. Част от тях са покрити със златна ангоба, запазена върху тесера със слой от 0.55 мм. От оцелелите фрагменти се открити такива със цветчета, елипси, мотив паунова опашка и т. н. Явно тавана е бил на няколко пана с различна орнаментика - златни тесери, срещащи аналогии в Константинопол.
Страничните стени на кръщелната са били украсени със стенописи в различна цветова гама и геометричен стил. От запазената част личат добре оформени пана, разположени между псевдо колони и най-различни геометрични фигури - ромбове, медальони и други, които имитират мраморна облицовка. Външният зид на басейнчето също е изографисан с наклонени черти с дебелина 2 см в тъмносин цвят, отново имитирайки мраморни плочи.
Самата писцина е била облицована с различни по произход мраморни плочи, а подът е бил изпълнен в мозайки стил опус сектиле, с триъгълни мраморни и сини плочи. Добре личат отворите за влизащата и изтичащата вода. Двата коридора около писцината са застлани с тухли от добре изпечена  червена глина.
Достъпът до баптистерия е бил максимално улеснен с направата на четири входа,  разположени почти симетрично в посока югоизток-северозапад и югозапад-североизток.
Сред разкритите на обекта многобройни археологически материали попадат и детайлите със златна украса - боя, което говори за луксозна декорация на баптистерия и значимостта,  която е имал в раннохристянската религия и практика. Той е обслужвал епископската базилика и е датиран от В. Иванова към IV-V в.

Мартириум (мартирий):
Помещението за съхранение на свети мощи е последният разкрит обект от Епископския комплекс. То е разкопано по време на археологически сезон 2012 г.  под ръководството на  Владимир Петков /Археологически музей Сандански/, със зам. ръководител Светла Петрова /НАИМ-БАН-София/ и екип от Археологическия музей на гр. Сандански.
Маририума е разположен в северозападния ъгъл на Епископския комплекс, северозападно от нартекса на базиликата и заема площ от 120   кв. м.  В планово отношение той се състои от три помещения, съответно определени като: предверие (антре), мартирион и трето, засега с неизвестни функции.
Официалния вход към разкритите три помещения е в западната част на нартекса на базиликата. Той  е изграден от масивен мраморен праг със следи от тежка порта. Това е бил и входът, свързващ нартекса, респективно Епископската базилика с мартириума на запад.
Предверието е било застлано с добре изгладени мраморни плочи. Разположено в посока изток - запад. На южната и северната страна са изградени зидани пейки с височина  от 0.30 м  до 0.50 м, служещи за изчакващи своя ред миряни, които са посещавали Мартириона и помещението на север от него. В югоизточния ъгъл е открита долната половина  на гранитен кантарос  с  предполагаема височина от 1.20 м. На северната стена, най-вероятно през последния строителен период, са били изградени две ниши, които служили за поставянето на дарове и икони. Потвърждение за това е открития уникален фрагмент с изображение на лице на светец от VІ в.  То е едно от най- ранните намирани в християнска Европа и подчертава изключителната роля на мартириума в християнската литургика.  
Самият мартириум е ориентиран  в посока юг – север. В него се влиза от западната страна на  антрето през широк  вход. Както  предверието, така и той е бил застлан с мраморни плочи. В  централната част на помещението,  е разкрита  олтарна маса със запазена оригинална височина от 1.10 м, с дължина от 2.10 м и широчина 1.10 м. Цялата маса е изписана със стенописи, като предната ѝ част има дори изображения на кръстове в бял цвят на червен фон, вписани в зелена окръжност. Масата е била покрита с мраморен плот с оформени бордюри от фин вносен тасоски мрамор. В източната  част на масата има две ниши, разположени под плота, те са служили за съхранение на ковчежетата с мощи или т. нар. реликварии. За съжаление, последните  са били предварително изнесени от мартириона от духовниците, които напуснали Епископската базилика преди пожара. Отнесени са най-вероятно в посока Солун, където жителите на Партикополис намирали убежище от варварските нашествия.
  Цялата вътрешност на мартирия е била изографисана със стенописи в  два слоя. Техниката е смесена – украсата е започната на мокра мазилка в „ал фреско” и е довършена на сухо в „ал секо”. Дори и сега, преди реставраторската намеса, която ще има за цел да разкрие оригиналните цветове и украси от наличните находки, могат да се посочат някои изключителни художествени постижения.
В северозападната край на мартириума е открито аязмо - света вода, което е голяма ценност не само за Епископския комплекс, но и за целия град Сандански. За важната роля на аязмото е от значение и фактът, че то е  четвъртият източник на светена вода откриван в рамките на комплекса, след двата кладенеца (един в южния кораб на Базиликата и втори в атрия) и уникалната чешма с четири чучура, открита отново  във вътрешния двор (атрия). За разлика от останалите три, аязмото в мартирия е все още действащо и чудодайната сила на водата му ще може отново, след хилядолетие и половина прекъсване, да изцелява дошлите тук с вяра богомолци.
В процеса на разкопките е открито и трето помещение ориентирано север - юг с вход от антрето, близо до входа от нартекса. Интересното от архитектурна  гледна точка е  широкия близо 4.50 м и висок 3.00 м сводест отвор водещ на север извън Епископския комплекс. Функциите му ще определят бъдещи археологически проучвания.
Тук трябва да се спомене и намиращият се южно от ансамбъла на мартирия четириконхален параклис. Той също е непроучен и функционалността му тепърва ще бъде изяснявана.


Източници:
1. Иванова, В. Стари църкви и манастири в българските земи (IV-XII в.)., ГНМ, т. 4, 1922/1925 г., с. 549-551.
2. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 313-314.
3. В описанието е използвана информация предоставена от Археологическия музей на гр. Сандански, с любезното съдействие на д-р Владимир Петков.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"