ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика до епископската резиденция - гр. Сандански
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сандански
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Санданска
СТАТУС: Недействаща, паметник на културата
СЪСТОЯНИЕ: Консервирана
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Базиликата до епископската резиденция, известна още като Базилика №1, се намира в центъра на днешния гр. Сандански, който съвпада античния град. Разположена е недалеч в южна посока от Базиликата на епископ Йоан (Базилика №2) и югоизточно от Епископската базилика.

История:
Базиликата лежи от източната страна на единствената разкрита и документирана досега главна антична улица -  Cardo maximum (с ориентация север-юг), която се е пресичала с другите главни улици (включително и тези с направление изток-запад, наречени decumani) при градския площад (агората). Платното на разкритата част от улицата (cardoto) е покрито с големи каменни плочи. Източната му страна сега е заета от каменна колонада (porticus). Върху една гранитна колона е издълбан старогръцки надпис, от който научаваме, че съпружеската двойка Марк Аврелий Капитониан Александър и Юлия Терентина в качеството си на главни жреци (архиереи) на града, издигнали със собствени средства “колоните на стоата”. Думата “стоа” означава покрита колонада (портик). Предполага се, че първоначално стоата е принадлежала към все още неоткрития градски площад (агора). Надписът се отнася към управлението на Каракала (211 -217) или на император Елагабал (218 – 222).
Базиликата е изградена в средата на IV в. върху по-ранни римски сгради. През следващия V в. тя претърпява преправки, като може би тогава към нея е бил добавен артий.
Представителна и внушителна със размерите си,  тази църква е била основна съставна част от раннохристиянския комплекс на късноантичния град, към който принадлежали още неколко базилики. Тя се намира в непосредствена близост, и е била органически свързана, с епископския дворец и Базиликата на епископ Йоан. Предполага се че недалеч от последната се е намирала агората. Несъмнено тук е бил общественият и култовият център на ранновизантийското селище.
Базиликата е била разрушена по време на варварските нашествия от VI в., когато бива унищожен и самия град, с цялата му блестяща култура.
Затрупана и потънала в забвение, старината останала в неизвестност в продължение на около 1500 години. Разкрита е през 1967 г. след започналите в Сандански системни археологически разкопки. Неин откривател и проучвател е археоложката Александра Димитрова-Милчева. В изследването на паметника участва и Ваня Попова-Мороз.
Днес Базилика №1 е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата от античността с национално значение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата представлява внушителна базилика от еленистичен тип. Тя е с трикорабен наос, чийто среден кораб е три пъти по широк от страничните и е отделен с колонада от тях. Олтарното пространство завършва към наоса с олтарна преграда, вдаваща се силно в наоса. На изток базиликата е имала голяма и широка апсида, а на запад – неразчленен нартекс (притвор). Според А. Милчева, една от особеностите на сградата е, че дървеният ѝ покрив е бил носен от колонно-аркадна конструкция, една от най-ранните не само по българските земи, но и  на Балканите. Пред нартекса е развит атрий с колонни портици към изток, север и юг. Пред целия западен фронт на двора по-късно е изграден дълъг колонен портик, който навярно  продължавал към север и се е свързвал с епископския дворец и  с Базиликата на епископ Йоан.
Градежът на базиликата е в opus incertum. Колоните са от мрамор. Подът в централният кораб и в нартекса е от мраморни плочи, а в страничните кораби – от квадратни тухли. Стените на базиликата са били покрити със стенописи. Тук са намерени богати архитектурни детайли  - йонийски капители, бази, тела на колони, части от мозайка и стенописи, някои от които са разкрити in situ. Великолепните мозайки се съхраняват във фонда на съседния Археологически музей.
Северно от базиликата се намира самата епископска резиденция. Разкрити са редица представителни помещения, а също и кухненски блок. Църквата е обединена с останалите помещение посредством колонада и коридори. Цялата стена зад колонадата е пробита с отвори към базиликата и принадлежащите ѝ помещения. Първоначално и тази стена е била покрита със стенописи.

Източници:
1. Dimitrova, A. Die frühbuzantinische bei Sandanski im Licht der archäologischen Forschungen. - Etudes Balkaniques, 1979, №4, 127-146.
2. Dimitrova, A. Die Spätantike und  frühbuzantinische Stand bei Sandanski (4-6 Jh). Nach  archäologischen Angaben. - Bulgarien Historical Review, 1991, №4, 75-84.
3. Нели Чанева-Дечевска. Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г., с. 312-313.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"