ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Богоридица" - гр. Калофер
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Калофер
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Църквата “Св. Богородица” (Успение на пресвета Богородица) се намира в централната част на град Калофер. Разположена е вдясно от паметника на Христо Ботев, в подножието на хълм, на който се извисява величественият монумент.

История:
Тази църква е построена в днешни си вид през 1848 г. върху основите на по-стар храм, чието време на изграждане не е известно. В строежа ѝ, както и в този на друга калоферска църква - „Св. Атанасий“, участват брациговски майстори.
През определен период от съществуването на църквата „Св. Богородица“, към нея е открит един от четирите метоха на Калофер – т.нар. „Малък метох“. За неговото основаване няма никакви сведения, но се знае, че той възниква последен. Според местно знание, до 20-те години на XIX в. до църквата „Св. Богородица“ пребивават монаси от Хилендарския манастир на Атон, които, както много свои събратя в града, работят за духовното и просветно въздигане на будното местно население.

Хилендарският (мъжки) метох е бил стара ниска къща с три стаички, намираща се на изток от църквата, зад гробищата. След като е бил напуснат от монасите е превърнат в първото мъжко (килийно) училище в Калофер. При построяване на нова сграда за училище (на северозапад от църквата „Св. Богородица“) мъжкото училище от Хилендарския метох е преместено в нея. Училищната сграда е издигната през 1839 г., по инициатива на Васил Априлов и с парична помощ на калоферски търговци в Одеса. В нея Брайко Хаджигенов за пръв път в града въвежда взаимоспомагателната метода. В една от стаите на училището през 1848 г. се ражда, не който и да е, а големият син на България Христо Ботев. По това време неговият баща - Ботьо Петков е учител във въпросното училище. Сградата на това първо класно училище в Калофер просъществува докъм края на 50-те години на XX в., когато поради нехайство от страна на тогавашната власт бива занемарена,  срутена от самосебе си, а накрая и разрушена.
След като Хилендарският метох е освободен от мъжкото (килийно) училище той е приспособен за девическо (килийно) училище. Годината на откриване на последното е около 1840-та. То е от типа на килийните училища в метосите и учителки в него са изключително монахини. Броят на ученичките в Калофер по това време бързо расте и освобождаването на метохската сграда от мъжкото училище улеснява много монахините (най-вероятно тези от съседния Долен метох). И когато, през 1848 г. е открито голямото мъжко училище - „Даскалботьовото училище“ (сега превърнато в Музей на просветното дело), мъжкото взаимно училище от двора на черквата „Св. Богородица“ се премества в новата сграда, а на негово място идва девическото (килийно) училище от стария Хилендарски метох, като вече е наречено „Първо девическо (класно) училище“. Учителки в него отново са само монахини. Някои от по-забележителните преподавателки са: монахините Макрина, Никофора и Ефросиния от Долния метох; монахиня Таисия - „Старата Таисия учителката“, която доживяла до дълбока старост (умира на 101-годишна възраст към 1910 г., като само един зъб ѝ бил паднал, не боледувала никога), Екатерина Недева, Христина Печева (племенница на даскал Ботьо Петков), Мария Попович (дъщеря на книжовника Райно Попович, приела монашество по-късно с името Евпраксия), последните четири от Горния метох и др. Жаждата за просвета е голяма и между ученичките има и по-възрастни, някои от тях даже и омъжени. Броят на желаещите да получат знания непрекъснато расте и поради това, че училището се оказва тясно и задушно, през 1859 г. калоферските първенци искат за училище сградата на Малкия метох, но желанието им не се осъществява. Нова сграда за девическото училище е  построена през 1871 г, която е разположена отново в двора на църквата „Св. Богородица“ (на югоизток от нея). И тя построена с даренията на калоферските търговци (70 000 гроша). Учебни занятия в нея започват през 1871/72 г. В това училище отново учителстват монахини, но вече има и светски учителки, между които една чехкиня.
Училищните постройки около черквата „Св. Богородица“ сериозно пострадват, а някои изцяло изгарят, при разоряването на Калофер от турците по време на руско-турската война (1877 г.). След Освобождението (1878 г.) училище при църквата „Св. Богородица“ вече няма. То е преместено в килиите при църквата „Св. Атанасий“.

Малкият (девически) метох е представлявал обикновена ниска къща към църквата „Св. Богородица“, от която след Освобождението (1878 г.) не остава никаква следа. Днес не може да се посочи дори и мястото ѝ. Според спомени на съвременници на онази епоха, метохът се е намирал югозападно от църквата и в нейния двор.
Според калоферския историк Никола Начов в Малкия метох някога имало седем монахини, което е и най-големият брой, отбелязан в изворите. Към 1877 г. те са само 3-4. Известна светлина към историята на метоха около 1860 г. хвърлят три писма от архивите на д-р Чомаков и Найден Геров. От тях научаваме, че калоферските първенци искат от монахините да отстъпят къщата на метоха за нуждите на девическото училище, а те да отидат при монахините в метоха „Св. Троица“. Преговорите продължават почти цяла година, но така или иначе, не са увенчани с успех. Н. Геров е разчитал на роднинската си връзка с игуменията на метоха – Параскева, която е негова братовчедка, но и това не помогнало. Трябва да с отбележи, че въпросната игумения Параскева Шушулова, родом от Копривщица, е висока просветена за времето си. При нея в метоха живее учителката Парашкева Иванова Шушулова, на която игуменката е леля по баща. За онова време тя е най-образованата учителка в Калофер. През  1866 г. завършва киевската Фундуклеева гимназия и в началото на учебната 1867/68 г. със съдействието на Н. Геров е условена за учителка в Калофер. Учителства четири години, като живее в метоха под надзора и грижите на игумения Параскева. Ползвала се е с голям авторитет между ученици и учители и дори за нея се е пеела песен, която имала за припев думите: „Парашкево учителко, Парашкево родителко.“ Като учителка Парашкева имала за помощнички две стари монахини. Покрай тази най-образована девойка в Калофер монахините в Малкия метох имат възможността да изпитат влиянието на най-забележителните личности живеели и посетили градчето, между които е Ботев, а вероятно и Левски.
Малкият метох най-вероятно просъществува, паралелно с другите метоси, до трагичната 1877 г., когато наред с цялото селище биват изпепелени всички четири метоси. За съдбата на монахините му след Освобождението няма сведения. Запазен е спомен само за една послушница - „Марийка“, чиято бащина къща била в съседство на метоха (на мястото на читалище Хр. Ботев), така че тя като дете често посещавала монахините, а когато пораснала постъпила като послушница при тях. Но точно когато трябвало да постъпи в монашеско пострижение настъпили злощастните за Калофер събития от 1877 г., при които метохът бил разрушен. След това тя не постъпва във възстановени Калоферски девически манастир, а се подвизава сама в духовния подвиг на монашеството. Нейната дейност е свързана с възобновяването на манастирчето „Покров Богородичен“ край Калофер, известно още като „Малкото манастирче“ (намира се срещу – източно от Калоферския мъжки манастир). Дори известно време то се е наричало „Марийкиното манастирче“.

И така, от гореописаното следва да се разбере, че църквата „Св. Богородица“, с прилежащите ѝ метоси (Хилендарския и Малкия), без да се подценява ролята на останалите метоси, се оказва основно средище и сърцето на духовно-просветния живот в Калофер през Възраждането. За жалост, съдбата не е запазила до наши дни никакъв материален спомен за тези първи просветни огнища около храма, за които днес свидетелства една единствена паметна плоча.

Църквата „Св. Богородица“ е единственият храм в Калофер, който е функционирал почти без прекъсване от самото му изграждане до наши дни. Днес тя е единствената действаща църква в подбалканското градче.
През 1964 г. църквата “Св. Богородица” е обявена за паметник на културата.  

Архитектура и изкуство:
Църквата представлява едноапсидна трикорабна псевдобазилика с открита нартика (притвор) от запад и камбанария над южната му част. Сградата има вход от запад и от юг, като над последния има портик. Централният кораб е разделен от страничните посредством колонади. Масивният ѝ градеж е от каменни блокове, споени с хоросан. Покривът е двускатен, покрит с керемиди.
Иконите в иконостаса на храма са дело на майстори от Дебърската художествена школа - братята Христо и Кузман Макриеви и Нестор Траянов, всичките представители на големия български род Фръчковци от мияшкото село Галичник (днес в Р. Македония).
Стенописната украса във вътрешността на църквата е късна. Тя е направена към средата на XX в. от калоферския художник Кирил Кънчев.
Северно от църквата има аязмо - света вода, над което е изградена сводеста  постройка с колони. Западно от него е поставена паметна плоча, обозначаваща мястото на старото класно мъжко, а след това и женско училище.


Източници:
1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори. изд. „Наука и изкуство“, София, 1965 г.
2. монахиня Валентина Друмева. История на Калоферския девически манастир „Свето Въведение Богородично“ и на метосите в Калофер. Издание на славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2003 г.

 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"