ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Калоферски мъжки манастир "Рождество Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Калофер
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“ се намира на около 6 км северно от подбалканския градец Калофер. Разположен е в живописна долина на десния бряг на Бяла река, в южното подножие на Стара планина. Манастирът всъщност е девически (от 1954 г.), но по традиция се нарича „мъжки“, за разлика от друг манастир, който се намира в самия град Калофер и носи името Калоферски девически манастир.


История:
За възникването на тази обител и нейната най-ранна история няма почти никакви сведения. Повечето което се знае за нея изхожда от легенди и предания. Макар че основаването на манастира се отнася към началото на XVII в., няма достоверни сведения, които да доказват това. Откъслечни данни загатват за съществуването му през XVII, XVIII и XIX век и за многократните му разорявания от османските поробители.
Според една от най-разпространението легенди Калоферският мъжки манастир възниква в землището и в близост до мястото на старославния средновековен Звъниград, който бил наречен така заради звъня на камбаните  от многото църкви и манастири, намирали се в и около него. Но големият културен и духовен подем на този град бил спрян от османските нашественици, които в края на XIV в. го изравнили със земята. Тогава били обречени на разорение и разруха и религиозните му светини. Легендата рисува печалната картина на разорения град по следния начин: „После остали тук-там колиби с малка черквица „Св. Богородица“ с монахини, но те после се разпръснали. Останала само една монахиня.“ Вероятно споменатата църква е манастирска. За по-нататъшния живот на бедното селище дори и легендите мълчат, от което може да се извади заключението, че то престава да съществува. Разрушителната сила на времето не е пощадява почти нищо до наши дни. Като бледа сянка от смътно минало доскоро са сочели развалините на местността „Ралчовец“, която е в близост до някогашния Звъниград. Тях калоферци наричали “Старото манастирче“ и може би това е един от просъществувалите най-дълго време манастири край разорения град. И досега в тази местност се почита черковището „Св. Димитър“, при което на деня на светеца до неотдавна се извършвал водосвет и се колел курбан.
Къде се е намирал Звъниград и неговите манастири и дали в действителност са съществували, на този въпрос все още няма категоричен отговор. И няма как да има без да бъдат проведени задълбочени проучвания, които да включват и археологически разкопки.
Нашественикът разрушава със силата на оръжието си старославния град и манастирите му, но неговия ятаган не успява да прекърши дълбоко вкоренения по тези земи кръст, този символ на несломимия български верски и народностен дух. Макар че нишката на старото духовно познание изтънява, тя не се скъсва. И ето, няколко века след страшния погром, в околностите на новооснования Калофер и в близост до някогашния прославен Звъниград, възниква мъжка света обител. Според братя Шкорпил това става през 1606 г., но за историческата достоверност на тази дата няма достатъчно аргументи. И за обстоятелствата около основаването на Калоферския мъжки манастир сведенията са почти изцяло с легендарен характер.
Според легендата обителта била наследник на разорения от турците Голямоселски манастир при днешното с. Тъжа, Казанлъшко. Много от монасите загинали, а единственият оцелял от тях – стар инок се скрил в скалите на местността „Белите брегове“, край Калофер. Той носел със себе си иконата „Рождество Богородично“. След смъртта му неколцина негови следовници основали в долината на Бяла река манастира „Рождество Богородично“, а на мястото на колибите на хълма, където живеели преди това, построили скита "Покров Богородичен", известен днес като „Малкото манастирче“. Тази легенда има и втора версия, която разказва, че когато старият монах се преселил в небесното царство иконата била зарита в земята. Не след дълго пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и я извадил от там. Тогава монахът решил, че това е знамение да се направи нов манастир, в който да се прибере старата светиня.
Преданието продължава с една интересна подробност: „металическият кръст от църквата „Св. Богородица“ в разорения Звъниград е пренесен в новопостроения мъжки манастир и е поставен над Светия олтар на църквата му“. Заслуга за това има игумена Кесарий, а видния калоферски възрожденец Димитър Паничков, посещавайки манастира, вижда кръста и сам свидетелства за това – на него било отбелязано с букви „1530 г.“ Това предание е поредното свидетелство за духовна приемственост на християнските традиции.
Първата църква в манастира била малка и вкопана в земята. Впоследствие обителта станала притегателен център за хората от близките села, които идвали да се насладят на иконата на Света Богородица. Настъпил един относително дълъг период на благоденствие и просперитет, през който манастирът се разраснал значително.
По време на размирните кърджалийски времена (края на XVIII началото на XIX в.) Калоферската мъжка обител споделя съдбата на многото светини из българските земи, които стават жертва на жесток произвол. Със сигурност се знае, че Калофер е разоряван на два пъти - през 1799 г. и през 1804 г., при което е почти напълно опожарен, а жителите му намират убежище в Карлово.  И тъй като тогава пострадват неговите градски църкви и метоси, съвсем обяснимо е, че разруха сполетява и намиращия се извън града манастир „Рождество Богородично“. Още повече, че той се намира покрай пътя за Русалийския проход, през който една седмица преди празника „Рождество Христово“ през 1799 г., идвайки от с. Ново село (дн. квартал на гр. Априлци), Индже войвода минава с бандата си и като неудържима стихия нахлуват в Калофер. Вероятно манастирът е опустошен и при следващото кърджалийско нападение в 1804 г. Веднага след това с възстановяването на обителта се заема калоферецът йеромонах Памфо. Като наследник на богат род той събира пари и започва обновлението. Делото подкрепят и жителите на околните села. Старата черква е възстановена, но този път по-голяма и по-представителна - с кръстообразен план, три врати и дванадесет прозореца. Главният иконостас е изработен с позлатена дърворезба и има осем икони. Владишкият трон е от седеф и инкрустирани звезди. Черквата притежава много утвар и книги, някои от които много ценни. Едно скъпо евангелие било подарено от руската царица Екатерина. Започват да се строят и монашески килии.
Църквата е напълно завършена през 1819 г., с което манастирът придобива  цялостен  вид. Впоследствие жители на Калофер обдаряват обителта и със земи (ниви, ливади и др.).
По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) при временното оттегляне на руските войски през юли 1877 г., когато Калофер е изпепелен, Калоферският мъжки манастир, както и много други християнски светилища в района, е отново разрушен от турците до основи. От манастирския храм останал само олтарът и няколко полусъборени стени, след което той останал запуснат за няколко години.
Наскоро след Освобождението - през 1881 г., манастирът наново е възобновен. Тогава, върху основите на стария храм, е издигната днешната манастирска черква. Неин строител е уста Генчо Кънев от Трявна. Впоследствие към църквата са изградени жилищни и стопански сгради и манастирът отново придобива завършен вид. Възстановяването е извършено изцяло чрез дарения на хора от Калофер и близките села. Постепенно Калоферският мъжки манастир се замогва материално и започва да се разширява и облагородява. Паралелно с това е възстановен и нормалният духовен живот за едно монашеско общежитие.
През 1954 г. в манастира са настанени монахини и е превърнат в девически, какъвто е и днес. Но въпреки това по традиция продължава да се нарича Калоферски мъжки манастир.
Последното възстановяване на обителта е извършено през 1981 г., по случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава. Реставрацията започва през 1981 и завършва през 1984 г., като по това време е и водоснабден.
Днес Калоферският манастир „Рождество Богородично“ е действащ девически. Храмовият му празник се чества на 8-ми септември (денят на Свето Рождество Богородично).


Архитектура и изкуство:
Калоферският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, съборна черква и аязмен параклис „Св. Пантелеймон“ (построен през 1825 г.), който е отдалечен на около 400 м южно от основното манастирско тяло.
Манастирскит комплекс има правоъгълна форма и е съставен от два сектора с два отделно обособени двора: източен - основен (приемен), в който се намира съборния храм и жилищните сгради за постоянните обитатели и гостите на манастира и западен - стопански, който е разделен от западния двор със стена и е ограден със стопански постройки. Югоизточното жилищно крило е изградено във възрожденски стил и в него се настаняват поклонниците. Монахините живеят в северното крило.
Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна и с притвор от запад. Покривът ѝ е двускатен, като в западния му край се извисява камбанария.
Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи. Изографисана през 2003 г. от художниците Михаил Минков от гр. Пловдив и Нанко Нанков от гр. Шумен.
Иконостасът и иконите в него също са късни. Изключение прави храмовата икона „Рождество Богородично“, която вероятно е от времето на възстановяването на манастира в края на XIX в. и една стара икона „Св. Богородица с младенеца“, поставена в отделен проскинарий.


Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
2. монахиня Валентина Друмева. История на Калоферския девически манастир „Свето Въведение Богородично“ и на метосите в Калофер. Издание на славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2003 г.
3. Официален сайт на Пловдивската Света митрополия: www.plovdivskamitropolia.bg

 

JW Player goes here
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"