Калоферският мъжки манастир „Рождество Богородично“ се намира на около 6 км северно от подбалканския градец Калофер. Разположен е в живописна долина на десния бряг на Бяла река, в южното подножие на Стара планина. Манастирът всъщност е девически (от 1954 г.), но по традиция се нарича „мъжки“, за разлика от друг манастир, който се намира в самия град Калофер и носи името Калоферски девически манастир.


История:
За възникването на тази обител и нейната най-ранна история няма почти никакви сведения. Повечето което се знае за нея изхожда от легенди и предания. Макар че основаването на манастира се отнася към началото на XVII в., няма достоверни сведения, които да доказват това. Откъслечни данни загатват за съществуването му през XVII, XVIII и XIX век и за многократните му разорявания от османските поробители.
Според една от най-разпространението легенди Калоферският мъжки манастир възниква в землището и в близост до мястото на старославния средновековен Звъниград, който бил наречен така заради звъня на камбаните  от многото църкви и манастири, намирали се в и около него. Но големият културен и духовен подем на този град бил спрян от османските нашественици, които в края на XIV в. го изравнили със земята. Тогава били обречени на разорение и разруха и религиозните му светини. Легендата рисува печалната картина на разорения град по следния начин: „После остали тук-там колиби с малка черквица „Св. Богородица“ с монахини, но те после се разпръснали. Останала само една монахиня.“ Вероятно споменатата църква е манастирска. За по-нататъшния живот на бедното селище дори и легендите мълчат, от което може да се извади заключението, че то престава да съществува. Разрушителната сила на времето не е пощадява почти нищо до наши дни. Като бледа сянка от смътно минало доскоро са сочели развалините на местността „Ралчовец“, която е в близост до някогашния Звъниград. Тях калоферци наричали “Старото манастирче“ и може би това е един от просъществувалите най-дълго време манастири край разорения град. И досега в тази местност се почита черковището „Св. Димитър“, при което на деня на светеца до неотдавна се извършвал водосвет и се колел курбан.
Къде се е намирал Звъниград и неговите манастири и дали в действителност са съществували, на този въпрос все още няма категоричен отговор. И няма как да има без да бъдат проведени задълбочени проучвания, които да включват и археологически разкопки.
Нашественикът разрушава със силата на оръжието си старославния град и манастирите му, но неговия ятаган не успява да прекърши дълбоко вкоренения по тези земи кръст, този символ на несломимия български верски и народностен дух. Макар че нишката на старото духовно познание изтънява, тя не се скъсва. И ето, няколко века след страшния погром, в околностите на новооснования Калофер и в близост до някогашния прославен Звъниград, възниква мъжка света обител. Според братя Шкорпил това става през 1606 г., но за историческата достоверност на тази дата няма достатъчно аргументи. И за обстоятелствата около основаването на Калоферския мъжки манастир сведенията са почти изцяло с легендарен характер.
Според легендата обителта била наследник на разорения от турците Голямоселски манастир при днешното с. Тъжа, Казанлъшко. Много от монасите загинали, а единственият оцелял от тях – стар инок се скрил в скалите на местността „Белите брегове“, край Калофер. Той носел със себе си иконата „Рождество Богородично“. След смъртта му неколцина негови следовници основали в долината на Бяла река манастира „Рождество Богородично“, а на мястото на колибите на хълма, където живеели преди това, построили скита "Покров Богородичен", известен днес като „Малкото манастирче“. Тази легенда има и втора версия, която разказва, че когато старият монах се преселил в небесното царство иконата била зарита в земята. Не след дълго пристигнал друг монах, който видял в съня си къде е скрита иконата и я извадил от там. Тогава монахът решил, че това е знамение да се направи нов манастир, в който да се прибере старата светиня.
Преданието продължава с една интересна подробност: „металическият кръст от църквата „Св. Богородица“ в разорения Звъниград е пренесен в новопостроения мъжки манастир и е поставен над Светия олтар на църквата му“. Заслуга за това има игумена Кесарий, а видния калоферски възрожденец Димитър Паничков, посещавайки манастира, вижда кръста и сам свидетелства за това – на него било отбелязано с букви „1530 г.“ Това предание е поредното свидетелство за духовна приемственост на християнските традиции.
Първата църква в манастира била малка и вкопана в земята. Впоследствие обителта станала притегателен център за хората от близките села, които идвали да се насладят на иконата на Света Богородица. Настъпил един относително дълъг период на благоденствие и просперитет, през който манастирът се разраснал значително.
По време на размирните кърджалийски времена (края на XVIII началото на XIX в.) Калоферската мъжка обител споделя съдбата на многото светини из българските земи, които стават жертва на жесток произвол. Със сигурност се знае, че Калофер е разоряван на два пъти - през 1799 г. и през 1804 г., при което е почти напълно опожарен, а жителите му намират убежище в Карлово.  И тъй като тогава пострадват неговите градски църкви и метоси, съвсем обяснимо е, че разруха сполетява и намиращия се извън града манастир „Рождество Богородично“. Още повече, че той се намира покрай пътя за Русалийския проход, през който една седмица преди празника „Рождество Христово“ през 1799 г., идвайки от с. Ново село (дн. квартал на гр. Априлци), Индже войвода минава с бандата си и като неудържима стихия нахлуват в Калофер. Вероятно манастирът е опустошен и при следващото кърджалийско нападение в 1804 г. Веднага след това с възстановяването на обителта се заема калоферецът йеромонах Памфо. Като наследник на богат род той събира пари и започва обновлението. Делото подкрепят и жителите на околните села. Старата черква е възстановена, но този път по-голяма и по-представителна - с кръстообразен план, три врати и дванадесет прозореца. Главният иконостас е изработен с позлатена дърворезба и има осем икони. Владишкият трон е от седеф и инкрустирани звезди. Черквата притежава много утвар и книги, някои от които много ценни. Едно скъпо евангелие било подарено от руската царица Екатерина. Започват да се строят и монашески килии.
Църквата е напълно завършена през 1819 г., с което манастирът придобива  цялостен  вид. Впоследствие жители на Калофер обдаряват обителта и със земи (ниви, ливади и др.).
По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) при временното оттегляне на руските войски през юли 1877 г., когато Калофер е изпепелен, Калоферският мъжки манастир, както и много други християнски светилища в района, е отново разрушен от турците до основи. От манастирския храм останал само олтарът и няколко полусъборени стени, след което той останал запуснат за няколко години.
Наскоро след Освобождението - през 1881 г., манастирът наново е възобновен. Тогава, върху основите на стария храм, е издигната днешната манастирска черква. Неин строител е уста Генчо Кънев от Трявна. Впоследствие към църквата са изградени жилищни и стопански сгради и манастирът отново придобива завършен вид. Възстановяването е извършено изцяло чрез дарения на хора от Калофер и близките села. Един от големите благодетели на манастира е калоферчанина Христо Недялков Бракалов (1856-1905), посланик във Виена и началник на протокола във Външно Министерство. Като такъв е отговарял и за погребението на Н. В. Княгиня Мария-Луиза. Погребан е в мъжкия манастир край Калофер. С негови средства е построено цялото източното крило на манастира, указано с малка табела, която след 9.ІХ.1944 г. е премахната. Постепенно Калоферският мъжки манастир се замогва материално и започва да се разширява и облагородява. Паралелно с това е възстановен и нормалният духовен живот за едно монашеско общежитие.
През 1954 г. в манастира са настанени монахини и е превърнат в девически, какъвто е и днес. Но въпреки това по традиция продължава да се нарича Калоферски мъжки манастир.
Последното възстановяване на обителта е извършено през 1981 г., по случай 1300-годишнина от основаването на Българската държава. Реставрацията започва през 1981 и завършва през 1984 г., като по това време е и водоснабден.
Днес Калоферският манастир „Рождество Богородично“ е действащ девически. Храмовият му празник се чества на 8-ми септември (денят на Свето Рождество Богородично).


Архитектура и изкуство:
Калоферският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, съборна черква и аязмен параклис „Св. Пантелеймон“ (построен през 1825 г.), който е отдалечен на около 400 м южно от основното манастирско тяло.
Манастирскит комплекс има правоъгълна форма и е съставен от два сектора с два отделно обособени двора: източен - основен (приемен), в който се намира съборния храм и жилищните сгради за постоянните обитатели и гостите на манастира и западен - стопански, който е разделен от западния двор със стена и е ограден със стопански постройки. Югоизточното жилищно крило е изградено във възрожденски стил и в него се настаняват поклонниците. Монахините живеят в северното крило.
Манастирската църква е еднокорабна, едноапсидна и с притвор от запад. Покривът ѝ е двускатен, като в западния му край се извисява камбанария.
Цялата вътрешност на храма е изписана със стенописи. Изографисана през 2003 г. от художниците Михаил Минков от гр. Пловдив и Нанко Нанков от гр. Шумен.
Иконостасът и иконите в него също са късни. Изключение прави храмовата икона „Рождество Богородично“, която вероятно е от времето на възстановяването на манастира в края на XIX в. и една стара икона „Св. Богородица с младенеца“, поставена в отделен проскинарий.


Източници:
1. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
2. монахиня Валентина Друмева. История на Калоферския девически манастир „Свето Въведение Богородично“ и на метосите в Калофер. Издание на славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2003 г.
3. Официален сайт на Пловдивската Света митрополия: www.plovdivskamitropolia.bg
4. Местен осведомител: Надежда Бракалова