ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика край кв. "Галата" - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Базиликата при квартал „Галата“ се намира на около 17 км югоизточно от центъра на град Варна и на около 3 южно от самия квартал. Разположена е в местността „Каялъка“, на тераса над стръмния морски бряг (над плажа "Фичоза").
Днес няма никакви видими белези от църквата, тъй като след разкриването ѝ е била засипана, а след това, чакайки удобен случай за реставрация, какъвто все още не се е явил, е останала скрита и известна предимно в научните среди.

История:
Местността „Каялъка“, чието име в превод от турски означава „каменисто място“, в миналото е била осеяна с дялани камъни, изобилни фрагменти от строителна и битова керамика, а на места се срещали полуразрушени основи на зидове. При обработка на земята били намирани множество римски и византийски монети и други находки от същите епохи. От това място преди Освобождението местните хора вадели камъни за строеж на къщи в тогавашното село Галата. В южния край на местността през 1931 г. е открита засводена гробница с три скелета в нея, поставени по християнски обичай (с глави на запад). От същата местност са намирани и множество оброчни плочки на Тракийския бог-конник (Херос), включително и по време на специално проведения археологически обход от Варна до устието на р. Камчия през 1950 г.
Всички тези данни дават основание да се предположи, че в местността е съществувало голямо тракийско селище и Варненският археологически музей (тогава Сталински) предприема системни разкопки, които продължават от 1950 до 1952 г. Ръководител на проучването е опитният археолог Милко Мирчев.
По време на трита археологически сезона е разкрита голяма трикорабна раннохристиянска базилика, изградена (преустроена) върху също така с не малко по размери светилище на Тракийския бог-кинник, просъществувало от края на II до края IV в. сл. Хр. Езическият храм е бил издигнат и е поддържан от жителите на тракийско селище, от което в близост са разкрити няколко обширни сгради. Големите размери и представителният вид на светилището говорят за присъствие на хора от селището със значителни финансови възможности, придобити навярно от търговия в близкия голям център Одесос. Тракийски имена върху оброчните плочки издават техния тракийски произход, а други находки, като големи долиуми, хромели и бронзови игли за изплитане на рибарски мрежи разкриват земеделския характер на селището и развито рибарство. Освен това, са намери и многобройни късове шлака – сгурия с много шлака, което сочи за застъпено местно железарство.
Построяването на базиликата е станало вероятно веднага след събарянето на светилището, най-късно към края на V в., след като местното тракийско население е приело християнството. В градежа на църквата вторично са използвани много материали от предхождащото я светилище, което свидетелства за спад в икономическото благосъстояние на селището. Издигането на християнски храм на това място несъмнено е станало под силното културно влияние на Одесос, който в V в. става епископски център. Намерените артефакти говорят че, това влияние постепенно е довело до загубване на самобитната тракийска култура на местните траки, но въпреки всичко отделни нейни нюанси се запазват в някои християнски обреди.
Наличните данни сочат, че в района на Галата са съществували множество антични селища, като почти всяко от тях, подобно на това в м. "Каялъка", е имало раннохристиянска църква (базилика в м. "Св. Илия", базилика в м. "Боровец", базилика в м. "Пейнерджик" на брега на Варненското езеро). Вероято раннохристиянска църква е имало и на морския бряг в м. "Карантината" край кв. "Галата", която, спрямо намерените на това място материали (мраморна колона, голям капител, олтарна колонка и други детайли) и срутени в морето архитектурни структури, е датирана към VI в.
Базиликата е претърпяла няколко преустройства и е била разрушена в края на VI - началото на VII в., когато тези земи са подложени на масирани аваро-славянски нашествия, които всъщност слагат край на съществуването на богатия късноантичен Одесос, вероятно и на тукашните селища.

Архитектура:
В архитектурно отношение църквата представлява трикорабна базилика с полукръгла апсида и широк нартекс (притвор) от запад, в чиято северна част е устроен баптистерий (кръщелня). Външните размери на сградата са: дължина – 25,60 м, ширина – 13,50 м, а ширината на нартекса, който в южната част се издава доста на юг, е 20 м (излиза на 6,10 м извън ширината на наоса). В апсидата е изградена от камък втора дъга, за която се предполага, че е остатък от синтрон. Наосът е разделен на три кораба посредством две редици от по шест колони с бази, стъпили направо на пода. В средата на централния кораб са намерени остатъци от правоъгълен амвон, а в източната част – фрагменти от олтарни орнаментирани плочи.
Външният вход към базиликата е разположен на южната стена на нартекса, от който се влиза в наоса през врата, ситуирана почти на централната надлъжна ос на сградата. В северния край на нартекса се е помещавал баптистерия, с издълбано в земята басейнче (писцина), изграден с квадратни тухли.
Югозападно от наоса е разкрито по-късно правоъгълно помещение, което не се свързва конструктивно със строежа на базиликата. До източната и югоизточната част на църквата са долепени други градежи, които според М. Мирчев са синхронни с нея. Източно и западно от базиликата са разкрити основите на отделни сгради, строени по едно време с нея, които, ако се съди по размерите им, са принадлежали на заможни жители на селището.
Установени са два строителни периода на базиликата, като и при двата градежът е от ломен варовиков камък, споен с варов или калов разтвор. Подовата настилка е била от вторично употребени тухли, но са били използвани и очукани мраморни оброчни плочи от старото светилище, поставени с релефите надолу. Намерени пластове от пепел и недогорели греди подсказват, че покривната конструкция на църквата е била дървена.
Под пода на базиликата са открити следи от по-стари основи, което, наред с разкритите в голямо количество повторно употребени материали в строежа (късове от мраморни бази и капители, части от оброчни плочки, фрагменти от тегули и др.), потвърждават предположението, че на мястото на църквата се е издигало тракийско светилище.
Сред множеството находки присъства и един голям глинен купел за кръщаване с ажурена украса и надпис на гръцки език, който е открит в западната част на централния кораб. Подставката на купела е изработена под формата на многоетажна цилиндрична кула и има отвор за изтичане на водата. Този артефакт е единствения по рода си паметник в България.

Архитектурните особености на базиликата край кв. „Галата“ недвусмислено говорят за приспособяване на градежи и форми от по-стара сграда и приближават паметника по този белег с други подобни примери из България (базилика №4 от Диоклецианопол (дн. Хисаря), базилики от Марцианопол, Монтана и др.). Тукашната църква намира близък архитектурен паралел, но с някои съществени различия, и с базиликата от крепостта Хисарлъка“ в Кюстендил.



Източници:
1. Милко Мирчев. Разкопки на тракийското селище край с. Галата. - ИВАД, IX, 1953, с. 1 – 28.
2. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 176 – 178.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"