ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базилика в м. „Боровец“ - гр. Варна
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Варна
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Варна
ЕПАРХИЯ: Варненска и Великопреславска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Варненска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Раннохристиянската базилика в местността „Боровец“ се намира на около 10 км югозападно от центъра на град Варна, като отстои на почти еднакво разстояние (3 км) от кв. „Аспарухово“, кв. „Галата“ и с. Звездица. Разположена е сред млада широколистна гора, влизаща в природен парк „Боровец“.

История:
Църквата попада просека за електрически далекопровод към кв. „Аспарухово“, при прокарването на който е значително повредена. Разкрити на това място останки от градежи, архитектурни елементи и керамични фрагменти налагат провеждането на археологическо проучване, което продължава три сезона (през 2012, 2013 и 2014 г.). Ръководители на разкопките са археолозите Александър Минчев и Васил Тенекеджиев от Варненския археологически музей.
Съхраненият културен план е сравнително тънък (около 0,10 – 0,40 м), но достатъчен да се изясни предназначението и планът на сградата. Разкритите архитектурни структури и находки позволяват да се определи и приблизителната датировка на църквата - към V – началото на VІІ в. Предполага се, че базиликата е обслужвала населението на някое от множеството антични селища в района, гравитирали около големия стопански и религиозен център Одесос.  Такова селище е локализирано отдавна в м. „Боровец“, на около 3–4 км югозападно от новооткритата базилика. Раннохристиянският храм е бил унищожен вероятно при на някое от големите нашествия на авари и славяни в края на VІ – началото на VІІ в., когато всъщност бива разорен Одесос.
Според специалистите не се изключва възможността базиликата от м. „Боровец“ да е бегло споменатият от К. Шкорпил „манастир“ край с. Звездица, където били намерени раннохристиянски олтарни плочи.
Днес, след като е изцяло проучена, базиликата в м. „Боровец“ не може да се види – зарита е отново с пръст и чака по-добри времена, когато нашето обществото ще съзрее и оцени значимостта на културното ни наследство за пребъдването ни като нация.

Архитектура:
В архитектурно отношение сградата представлява трикорабна базилика с една апсида, нартекс и два симетрични едноапсидни параклиса, долепени от север и юг в нейния източен край. Църквата е с външни размери: максимална  дължина (с параклисите) – 21,19 м, ширина (без параклисите)  – 11,13 м. Дебелината на стените варира от 0,60 м, до 0,75 м.
Главният вход на храма, от който първо се влиза в нартекса, е разположен в средата на западната фасадна стена. Нартексът е разчленен несиметрично, без връзка с разделението в наоса. В северния му край на по-късен етап е било оформено правоъгълно помещение, в североизточния ъгъл на което е вграден плосък камък с неравни очертания, вероятно служил за основа на крак на маса за събиране на дарове. Основният вход към наоса е в ос с главния вход на храма и е широк около 1,80 м. Допълнителен вход от нартекса има и към южния кораб. Наосът е разделен на три кораба (централен и два странични – южен и северен) посредством два стилобата, изградени от камък и хоросан, върху които са стъпвали зидани стълбове или колони. От южния стилобат е бил запазен един ред камъни над пода, а северният е бил съхранен само на отделни места до нивото на пода. В източната част на централния кораб е била разположена предната част на бемата (леко задигната платформа, разположена в олтара), оградена от П-образна олтарна преграда от мрамор. Северният и южният кораб са преградени от изток с по една тънка стеничка, като към всеки от тях е оставен проход.  
Към страничните параклиси (северният вероятно е служил за протезис, а южният – за диаконикон) водят входове, които са разположени в една ос и тя съвпада с оста на източните проходи между централния и страничните кораби. Двата параклиса имат и по един външен вход в средата на западните си фасади, а в източния край на южния кораб има вход, извеждащ извън сградата.
Подът във всички помещения на базиликата е настлан с квадратни тухли, като тези в наоса са по-големи и част от тях са наредени по диагонал (централният кораб е покрит с пано с вписан кръст). Църквата е имала двускатен покрив, покрит с керемиди. Натрупвания над подовото ниво показват, че храмът е бил изоставен и се е срутил, като керемидите са образували дебел пласт върху пода, където няма следи от пожар.
При обход в гората край базиликата са открити останки от два солидни зида, разположени перпендикулярно един на друг и съобразени с ориентацията на храма. Най-вероятно те са от ограден зид или от сгради, рамкиращи по-голям комплекс. Ако се съди по дебелината на оградните зидове (единият е широк 2,20 м), не се изключва те да са останки от крепостно съоръжение, в което е била разположена църквата.
От намерените в насипа материали се разбира, че базиликата е била украсена с многоцветни стенни мозайки (поне в шест цвята), а някои от стените са били оцветени. Фрагментите от амфори и кухненска керамика дават основание да се предположи, че в близост до църквата е имало и други сгради с битови функции, може би принадлежали на манастирски комплекс) или на разположено в околността късноантично селище. В архитектурата на църквата ясно личат два строителни периода. Първият се характеризира със сравнително прецизен двулицев градеж от малки квадри и ломени камъни, свързани с бял хоросан. Първоначалната сграда вероятно е била частично разрушена от земетресение или нападение, но наскоро е била възстановена в същия вид.

Въз основа на откритите монети (от средата на V в. до началото на VII в.) и мраморните олтарни детайли, базиликата в м. „Боровец“ най-общо се отнася към V - VІ в. Тя се различава значително като план от традиционните за региона около Варна, а до голяма степен и от раннохристиянски храмове от V–VІ в. от цяла България. Близки аналогии намира с: базиликата в м. „Пиринч тепе“ край Варна (по северния параклис), базилика №4 в Диоклецианопол (дн. Хисаря), базиликата в м. „Делидушка“ край Велики Преслав и др.




Източници:
1. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Спасителни разкопки на раннохристиянската  църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2012 г. София, 2013,  205–207.
2. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Раннохристиянска църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2013 г. София, 2014,  209–211.
3. А. Минчев, В. Тенекеджиев. Раннохристиянска църква в м. Боровец край Варна – Археологически открития и разкопки през 2014 г. София, 2015,  277–279.
4. Н. Чанева-Дечевска. Раннохристиянска архитектура в България ІV-VІ в.  София, 1999 г.
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"