В основания от император Траян през II в. град Марцианопол (отначало като римска колония), просиял през раннохристиянския период (IV - VI в.) в епископски център, досега са открити четири църкви:

I. Голямата (Епископската) базилика:
Разположена на висока тераса в централната част на античния град, тази църква е най-голямата и импозантна религиозна сграда сред всичките разкрити в района. Поради значителните размери, местоположението, вътрешна структура и изключителни декорации се предполага, че именно този храм е бил катедрален и край него се е намирало седалището на най-висшестоящия свещеник в епископията.

История и проучване:
Базиликата е разкрита от археолозите Милко Мирчев и Горана Тончева през 1956 - 1957 г., като материалите не са публикувани. Резултатите от досега направените проучвания дават основание да се предположи, че в нея се съхраняват мощи на светец, както и наличие в близост на епископска резиденция, навярно криеща изключително ценни артефакти.
Въпреки своята значимост, паметникът не е изцяло проучен. Години след разкопките църквата е оставена необезопасена, изложена на влиянието на атмосферните условия и човешкия достъп. Вследствие, част от подови мозайки са допълнително увредени, а някои мраморни елементи са откраднати. Доста по-късно е взето решение мозайките да бъдат затрупани с пръст, за да се предпазят от атмосферните влияния. Стените на базиликата обаче остават непокрити. При разкопките са разкрити и много мраморни елементи – основи на колони и капители. Някои от тях са оставени сред руините, други са изложени пред сградите на полицията и в Музея на мозайките в Девня, както и в двора на Археологическия музей във Варна. По различни причини повторни разкопки не са предприети, така че остават много въпросителни за архитектурния план, хронологията и датирането на паметника.

Архитектура:
По план Голямата базилика е  трикорабна, с полукръгла апсида, широк трансепт и голям нартекс (притвор) и с размери: дължина – 38,7 м и широчина - 25,30 м. Апсидата е изместена на север и е имала синтрон. Източната стена на базиликата е претърпяла преустройства. Южната ѝ половина е изместена по-навътре към наоса спрямо северната и е по-тънка. Правят впечатление много тънките стени на сградата, което подсказва, че са носили лек дървен покрив. Градежът им е от камък, споен с хоросан, със слаб примес от счукани тухли.
Наосът (централното пространство) е с размери 23 на 27 метра, разделен на три части от две колонади с по пет колони, които са притежавали изящни капители и профилирани бази, част от които са оцелели. Подпорите в ъглите на трансепта са масивни зидове. Нартексът на църквата е тесен, неразчленен и снабден с шест входа. Възможно е базиликата да е имала баптистерий и атрий.
Археолозите и историците предполагат, че декорацията на базиликата е била изключително пищна. Колонадите били от мрамор, с коринтски капители, украсени с медальони, типични за втората половина на V и началото нa VI век. Сред интересните находки е коринтски капител с изображение на орел. Много малко се знае за обзавеждането, украсата и богослужебните предмети. Важна част от орнаментиката са били мозайките, покривали пода на трансепта и централния кораб в наоса. Около олтара са открити червени фрагменти от гипс и стенопис. Почти нищо не е запазено от олтарната преграда освен малък фрагмент от основа. Особен интерес представлява олтарната маса, която е с доста по-големи от обичайните за Тракийския диоцез размери. Сред любопитните артефакти е лампа във формата на круша с напречни релефни прорези. Открити са и монети от времената на император Аркадий в края на III и началото на IV век, на Юстиниян – от средата на VI век, както и късноантична керамика.
Под пода на базиликата е разкрита гробница. Местоположението ѝ предполага, че е била предназначена за висшестоящ представител – вероятно епископ или ктитор. Този факт предполага, че в храма се съхраняват мощите на светец.
Голямата базилика има два строителни периода, засвидетелствани от градежа, архитектурната пластика и мозайките. Въз основа на досега наличните данни се предполага, че първоначално (IV в.) църквата е била само трикорабна, а по-късно (през VI в.) е получила трансепт. От тогава са и мозайките. Архитектурата на базиликата от този втори период намира паралели с църкви от земите на днешна Северна Гърция.
Досега направените проучвания позволяват храмът да бъде датиран в широките граници на IV – VI в., като за тяхното прецизиране ще трябва да се осъществят нови разкопки с изучаване на различните пластове и артефакти в нея.

Понастоящем, въпреки че се намира в центъра на археологическия резерват „Марцианопол“ и са изминали  повече от 60 години от разкриването ѝ, Епископската базилика продължава да се руши и нейното възстановяване да не влиза в приоритетите на отговорните институции!

II. Еднокорабна църква:
Намирала се е на десния бряг на реката, в южната част на античната и късноантична крепост. За нея съобщава Карел Шкорпил. Била е с малки размери: дължина  - 7,70 м, ширина – 5,50м и дебелина на стените 0,70 м. Градена е от варовиков камък и е имала богата украса. Намерени са мраморни корнизи с релефна украса, пиластров капител с акантови листа, бази от колони, олтарен кубичен престол и др. До църквата е имало и други градежи.
Тази църква не е датирана. Шкорпил предполага, че е ранна – от IV в. Разрушена е напълно в началото на XX в.

III. Базилика в крепостта:
Намира се в амфитеатъра на Марцианопол, в източната част на ареята му. Разкопана е от М. Мирчев и Г. Тончева., без да е публикувана.
Църквата е била трикорабна. Навярно е била изградена с материали, взети от  амфитеатъра. Ориентировъчно е датирана към V – VI в.

IV. Базилика извън крепостта:
Намира се на североизток от крепостната стена на Марцианопол. Открита е през 1906 г. от Шкорпил.
Представлява триапсидна трикорабна базилика, с размери: дължина (без апсидата) – 25,50 м и ширина – 18 м. Два реда колони делят дълъг наос, като широчината на централния кораб е 9,40 м, на страничните – по 3 м. Наосът се свързва с нартекс посредством три входа, по един към всеки кораб. Самият нартекс от запад има само едни външен вход. В източния край на северната стена са открити следи от втори вход.
Дебелината на стените е 0,70 м, а градежът им е от малки квадри. В изкопите са намерени фрагменти от колони, корнизи, база in situ, облицивъчни мраморни плочи, а до северния край на главната апсида – реликварий. Около църквата са разкрити други постройки. Може да се предположи, че на това място е съществувал манастирски комплекс. Базиликата не е датирана. Едно последващо археологическо проучване би могло да осветли повече подробности и за този храм.

При така наличните данни (за съществуването на 4 раннохристиянски църкви и индикации за още неразкрити такива) става ясно, че в днешно време в Девня няма нито една напълно проучена, реставрирана и експонирана старинна църква, която да напомня за някогашното бляскаво величие на раннохристиянски Марционопол............?!

Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска. Раннохристиянската архитектура в България (IV – VI в.), София, 1999, с. 183 – 185;
2. Фейсбук страница "Девня - древна и модерна": https://www.facebook.com/live.devnya/
3. Осведомител – Георги Александров