ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликите на античен Монтанезиум - гр. Монтана
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Монтана
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Монтана
ЕПАРХИЯ: Видинска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Берковска
СТАТУС: Недействаща
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Досега в и около античния град Монтана, който вероятно е бил епископски център, са разкрити четири раннохристиянски църкви: гарнизонна църква в самата крепост "Кастра Монтанезиум", базилика извън крепостната стена и две в разкритите римски вили (№ 1 и № 2).

Раннохристиянска базилика до крепостната стена
Базиликата се намира в югоизточното подножие на хълма „Калето“, ситуирана е извън крепостната стена, но в непосредствена близост до, като допълнително е била оградена с дебела защитна стена от юг и изток.
Старохристиянската базилика е била построена върху развалините на разрушена антична сграда, вероятно античен храм, потвърждение за което дават последно разкритите находки. Старинната базилика е датирана от началото на IV в. (Базилика I), като по-късно е надградена с по-голяма, която е имала сравнително дълъг живот - просъщесвувала е и поне през ранното средновековие.
За първи път базиликата е разкопана през 1968-1978 г. от колектив с ръководител Л. Огненова-Маринова, като тогава обектът е останал недоразкрит. Проучването на старината е продължено едва през 2010 г. от екип на РИМ - Монтана с ръководител доц. д-р Гергана Кабакчиева. Новото проучване е било с цел да се доизясни плана на базиликата и особено на Базилика I, да се установи цялостната хронология на обекта, както и да се проучи терена, западно от базиликата.
Сградата представлява сирийски тип базилика - трикорабна с вградена в дебелината на източната ѝ стена полукръгла апсида, фланкирана от малки правоъгълни помещения (пастофории). На изток църквата е завършвала с гладка фасада по ориенталски образец. Наосът ѝ е трикорабен, като северният кораб е по-тесен от южния. Рзделителните подпори на наоса представляват квадратни стълбове, изградени от тухли. Базиликата завършва към запад с тесен нартекс. До сградата към север и изток са долепени помещения с верижен план, които са строени на по-късен етап от самата църква.
Вследствие проучването от 2010 г. се разкриват доста подробности свързани не само с архитектурата на базиликата, но и с нейната с история. Разкрити са всички тухлени стъпки от колонадата на базиликата, с размерите им са по 0,60 х 0,48 м. Изградени са от цели и фрагментирани тухли, споени с бял хоросан. Те са по пет от двете страни на централния кораб. Намерени са и няколко фрагмента от колони (малки и големи). Разчистен е и входът на южния кораб, като в подложката за прага са вградени две парчета от малки мраморни колони, което означава, че в този му вид той е оформен при изграждането на базилика II. Цялостно е разкрито вътрешното пространство в западната част на базиликата. Установено е, че подът на базилика II е измазан с хоросан с розов цвят. Навсякъде следите от пожар са много силни. Особен интерес представлява намерената в западната част на базиликата, от вътрешната страна на централния вход, мраморна статуя от римската епоха (първа половина на III в.), със запазена височина 1,43 м. Тя е била преупотребена за стъпало към вътрешното пространство на базиликата. Вероятно при подготовката за новите ѝ функции са били унищожени главата и долната част на краката.
В североизточния край на сградата са открити останките от апсидата на първата базилика. Градежът е от добре обработени блокчета, споени с бял хоросан. Разчистена е и основата на предолтарната преграда. Тук са открити фрагменти от колона и от плочите между колоните. Едната от плочите е украсена на лицевата страна с релефен кръст, а другата – с повтарящ се дъговиден орнамент. Подобни плочи с релефни кръстове са открити в базилики в Сандански, Хисаря, Силистра, Солун и другаде, всички строени през IV-V в. От интериора на базиликите в Монтана са намерени голям брой фрагменти от стъкло за прозорци, както и няколко фрагменти от стенописи.
От некропола върху базиликата са разкрити общо 25 гроба, които са били вкопани в насип под една каменна настилка, която е оформяла дворното пространство на средновековното жилище.
При разкопките са открити общо 11 монети и малко керамика – късноримска, късноантична и малко от ранносредновековния период.
Понастоящем базиликата, в по-голямата си част, е в деструктивен вид, не е реставрирана и консервирана.

Гарнизонна църква
Църквата се намира в местността "Калето", върху високата източна част на крепостта "Кастра Монтанезиум".
И тази култова сграда, както и базиликата, е разкрита от Л. Маринова и колектив.План на гарнизонната църква (по Г. Александров)
Постройката е с размери: дължина- 14,10 м, широчина - 5,40 м. Достъпът към наоса е ставал през единствена широка врата от запад. Покрай северната стена на наоса е долепен 30 см отстъп от тухли. Дебелината на стените е 0,65 м, а на апсидата от  1 м до 1,40 м. В североизточния ъгъл на наоса има дебел 1,40 м зид, в който е вградена антична ара с надпис, в който се спомена малоазийското име "Selevcus".

Раннохристиянска църква при антична вила № 1
Църквата се намира на 6,5 км югозападно от град Монтана. Ракрита е през 1981 г. от екип с ръководител Георги Александров. Обектът се намира на 50 м южно от керамичната работилница на комплекса на вилата. Днес църквата е залята от водите на язовир "Огоста".
По план раннохристиянският храм е еднокорабен, едноапсиден, без нартекс и с рамери: дължина - 12,90 м (с апсидата); ширина - 6,50 м. Единственият вход от запад води до самия наос. Характерното за тази църква е, че План на църквата (по Г. Александров)от югоизток и северозапад, към наоса са долепени две правоъгълни помещения. Първото е разпознато като кръщелня, а второто като жилище на духовника. Има вероятност, както е и по канона,  помещението до входа да е било предназначено за дарове на богомолците. Зидовете на църквата са с различна дебелина и са градени с речни камъни и кал. Подовото покритие е от тухли.
Църквата е датирана от началото на IV век.




Източници:
1. Нели Чанева-Дечевска, Ранно-Християнската архитектура в България ІV-VІ в., София, 1999 г.
2. Кабакчиева, Гергана - Ракопки на раннохристиянска базилика в Монтана, АОР 2010, изд. БАН, 2011 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"