ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Сопотски девически манастир "Въведение Богородично" (Метоха)
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сопот
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Действащ, женски
СЪСТОЯНИЕ: Реставриран
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Сопотският девически манастир „Въведение Богородично“, известен още като „Метоха“, се намира в централната част на град Сопот. Разположен е в непосредствена близост до енорийската църква „Св. Св. апостоли Петър и Павел“ и Девическото училище - „Радиното училище“.

История:
До наши дни не са достигнали сведения, които със сигурност да потвърдят времето на възникване на тази обител. Най-разпространената хипотеза е, че манастирът е основан от схимонахиня Сусана през 1665 г., когато около старата черква – днешният съборен храм „Въведение Богородично“, построена още през XV в. като самостоятелен параклис вън от селището, били построени жилищни сгради. Тогава манастирският ансамбъл се разгръща в близост до метох на Хилендарския манастир (изгорен от кърджалиите през 1794 г.), който оставя названието „метох”, пренесло се впоследствие върху девическия манастир „Въведение Богородично”, без той да бъде такъв. По време на османското робство, когато сигурността за физическо оцеляване на християните е сведено до минимум, женските манастирски общности се сформират под крилото (или в близост) на мъжки манастири или метоси. Такъв е случаят със Сопотския девически манастир, прикрепен към Хилендарския мъжки метох, както и на: Калоферския женски манастир, възникнал с помощта на духовник – таксидиот от Рилския манастир; Самоковския женски метох и девическия в „градеца Рила“, поставени под покровителството на същата Рилска Света обител и др.
Вероятно скоро след образуването на монашеското сестринство в манастира е открито килийно училище, което е едно от най-ранните девически училища по българските земи. В него се обучават манастирските послушнички и сопотски девойки, а също и момичета от другаде. Освен с обучение, монахините се занимават и с книжовна дейност. И това е обяснимо, имайки се предвид съществуването на оживен книжовен живот в сопотските манастири и църкви, водещ началото си още от времето преди идването на османския поробител. За това свидетелстват няколко запазени до наши дни ръкописни книги – дамаскини, писани в тукашните книжовни ателиета (Тихонравовият дамаскин от XVII в. и един друг, съхраняван в Белградската библиотека). Деен книжовен живот се води и в девическия манастир, но сведенията за него са оскъдни. Останали са само някои старопечатни книги. През XVIII век с книжовна дейност тук се занимава монахинята Евпраксия. Тя остава в историята с преписа си на „История славяноболгарская”. За това нейно дело научаваме от приписката „Метохское сказание” оставена от нея в старопечатно евангелие:
„През лето 1768 тук прииде хилендарский монах отец Паисий що бе создал История славяноболгарская  и аз преписах сия книга за ползуване през най-трудое время от тежкое агарянское иго. Много муки получи наш народ и православна вяра. Сопот 1803 лето.”
Сведението за този препис е изключително важно, защото той се явява втория по време след този на Софроний Врачански, както и втория написан по оригинала и в присъствието на Паисий Хилендарски. Освен това той е и първият препис известен досега направен от жена. За съжаление този ценен паметник не е запазен до наши дни. Предполага се, че е пострадал по време на кърджалийските нападения над Сопот или при опожаряването на града в 1877 г., когато изгарят много църкви и манастири.
Освен скриптория за преписване на църковна книжнина, в сопотския девически „метох” съществува и иконописна школа за монахини, която функционира чак до 30-те години на XX век.
След като монахиня Сусана основава манастира и става негова първа игуменка, нейни приемнички в управлението на обителта през първата половина на XVIII в. са монахините Параскева, Мелания и Евгения, като последната игуменства до смъртта си през 1755 г. Тези монахини са и учителки в девическото килийното училище, което изживява особен подем още през 30-те години на  XVIII в., когато учителка в него става споменатата по-горе Елена Тодорова Бенчева, известна с монашеско име Евпраксия. Тя е родена през 1715 г. в големия и известен сопотски род Бенчеви, и освен че е игуменка на манастира повече от 50 години, учителства до преклонна възраст. Погребана е с много почести на 15 август 1806 г. зад олтара на манастирската църква.
След построяването на западното жилищно крило (през XVIII в.), запазено до днес в оригиналния си вид, с впечатляващите си чардаци, килийното девическо училище е поместено на втория етаж в най-голямата килия. В това училище получават образование множество девойки, голяма част от които стават учителки и пръскат светлина чрез знанията си из различни краища на поробеното отечество. Една от тях е българската учителка и революционерка Неделя Петкова Караиванова, известна още като баба Неделя.
Към средата на XIX век килийното манастирско училище става тясно и вече не може да удовлетворява нарасналите нужди от светско образование, поради което съзрява идея за създаване на ново училище. Това става реалност с помощта на по-заможните жители и с изключителната подкрепа на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев. Новобългарското девическо училище е открито през 1851 г., като сградата е построена в двора на църквата „Св. Св. Петър и Павел” и западно от Девическия манастир. То прераства в класно през 1874 г. През 70-те години на XIX век в училището, известно като „Радиното училище“, преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, които по-късно стават прототипи на Рада Госпожина в романа на Иван Вазов „Под игото”.  Всъщност освен в „Под игото”, Сопотският девически манастир е описан от Иван Вазов и в много други негови произведения: „Нова земя”, „Чичовци”, „Хаджи Ахил” и др. Запазена е дори килията, в която живеят реалните първообрази на героините от романа „Под игото” – калугерката Хаджи Ровоама и послушницата Рада Госпожина.
Една от последните учителки в килийното училище на Девическия манастир е игумения Христина, която остава в историята като съратничка  на Апостола на свободата Васил Левски. В периода 1869-1872 г. родолюбивата българка спомага за революционното дело не само с предлагането на укритие, но и с изпълнение на поръчения, дадени лично от Левски – налагало се е да ходи до Стара Загора, Чирпан, Ловеч и Търново. Килията на игуменията се помещава на първия етаж на жилищната сграда с чардаците, а под нея е скривалището на Апостола, което сега е открито и може да се види откъм двора. Благодарение на монахиня Христина, която бди над него с дух на майка закрилница, Васил Левски успява да се вижда с пребиваващата по това време в метоха негова майка – Гина Кунчева, както и да се посвещава на революционното дело - в скривалището работи върху създаването на проектоустава на Вътрешната революционна организация. Заради тази си „комитска“ дейност игумения Христина е зверски заклана през 1877 г. от башибозуци. Днес гробът ѝ се намира южно до манастирската църква „Въведение Богородично“.
През многовековната си история Сопотският девически манастир „Въведение Богородично“, заедно с други църкви и манастири, е на няколко пъти разоряван. Вероятно сериозно пострадва по време на размирните кърджалийски времена, когато Сопот е опожаряван на три пъти - през 1794, 1800 и 1807 г. Обителта не е пощадена и по време на руско-турската война. През юли 1877 г. след временно отстъпване на руските войски почти целият град е изпепелен и сринат до основи, а онези негови жители, които не успяват да избягат, са безмилостно избити от башибозука. Тогава жертва на нечовешки безчинства стават и много монахини от девическия манастир. Унищожени са ценни реликви и книги, трупани в продължение на векове и носители на богата култура. Забележително е, че при всичките тези опустошения на манастира оцеляват (и до наши дни) старинният съборен храм и западната сграда с чардаците.
След Освобождението (1878 г.) девическата обител е възстановена и отново встъпва в изпълнение на обичайната си духовна дейност.
Днес Сопотският девически манастир продължава да бъде действащ, под ведомството на Пловдивска митрополия. Обитаван е от няколко монахини.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Сопотският девически манастир „Въведение Богородично“ представлява комплекс от съборна църква, жилищни и стопански сгради. Макар и обновена, светата обител има старинен и дори романтичен вид. Манастирският двор, потънал в зеленина и цветя и настлан с калдъръм, придава на мястото особено очарование.
Най-старата постройка в манастира  - църквата датира от XV в. Разположена в южния край на двора, тя е полувкопана в земята. По план е еднокорабна, безкуполна постройка и с размери 13 х 6 м. Забележително в нейната архитектура е че няма апсида, дори и ниши. Светата трапеза е залепена директно към източния зид. Подобно планово решение в пределите на България среща аналогия в с. Добърско – в църквата „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Изглежда че култовата сграда е претърпяла няколко преустройства през вековете. Частично е обновена през 1972 г.
Храмът е зографисан при някое от по-късните преустройства, но впоследствие фреските са замазани. При последната реставрация (1972 г.) на северната стена са разкрити фрагменти от старинна живопис - изображения на двама светци (без главите им), датирани към XVII в.
От стария иконостас е запазен един фриз с малки икони на дванадесетте апостоли и няколко самостоятелни големи икони. Светата обител притежава и други интересни икони, между които храмовата „Въведение Богородично”, датирана от 1823 г., дело на неизвестен майстор и иконата „Св. Никола” от 1860 г., дело на копривщенеца Христо поп Енчев.
Друга стара сграда в манастира, която е и най-интересната в архитектурно отношение, е западното жилищно крило - „с чардаците“, построено в 1664 - 1665 г. То представлява двуетажна сграда с отлични пропорции и функционалност на разпределенията. В приземието ѝ се намира хранителният блок, чиято трапезария е с абсида. Всяка от монашеските килии, разположени по двойки в двата етажа, има собствено кухненско помещение така нар. „ашевия". Архитектурният детайл e предимно дърводелска и резбарска изработка. В тази сграда се намира килията на девическото килийно училище (действало до 1850 г.) и скривалището под килията на игуменката Христина (в което се е укривал Васил Левски).
До живописния фон на зида и чардаците, в дясно от входната врата, се извива около 350-годишна лоза, която се счита за връстница на манастира, а също и за една от най-старите в България.
Друг интересен архитектурен обект в подредбата на манастирският двор е намиращата се между фурната и хранителния блок стара каменна чешма, изградена през 1832 г. Тя впечатлява с декоративната си украса, включваща вградени колонки, пластични ниши и елегантен кобиличен фронтон. Форма и орнамент, точни пропорции, чист детайл - всичко при нея е в съзвучие с емоционалния заряд на Възраждането.



Източници:
1. Тулешков, Н. Архитектура на българските манастири, изд. „Техника“, София, 1988 г.
2. Чавръков, Г. - Български манастири, изд.Хайни, София, 2002 г.
3. Паскалева, К. Към историята на женското монашество в България. В: Годишник на СУ“Климент Охридски“, том 93, 2003 г.
4. Дурев, Галин. Великден лето Господне 2008-мо - църквата “Св. Петър и Павел”. статия в електронен студентски форум: www.omda.bg
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"