Самоковският девически манастир “Покров Богородичен”, наричан също Самоковски женски метох, се намира в самия град Самоков, на улица Цар Борис №3.

История:
Манастирът е основан през последните десетилетия на XVIII в. като женски метох на Хилендарския манастир. По това време в града съществуват метоси и на други светогорски манастири – Зографски и Иверски, както и на Рилския. Тези метоси, освен че изпълняват надлежните си функции – в тях отсядат таксидиоти - монаси-изповедници, които събират помощи за своите манастири, способстват и за превръщането на Самоков във важно книжовно и духовно средище.
Първоначално монахините на Хилендарския метох живеят пръснати по домовете (т.нар. домашно монашество), какъвто пример дават дъщерите на самоковския първенец хаджи Захари Константинов. По-късно метохът е преместен в подарена на монахините къща, в близост до мъжкия метох на Хилендарския манастир.
Основаването на манастира се свързва с пристигането през 1772 г. в Самоков на една ярка българка – схиигумения Теоктиста, повече известна като баба Фота (баба на един от най-големите книжовници на Възраждането и основоположник на българския периодичен печат - Константин Фотинов), която преди това приема монашески сан в Русия и подарява имотите си на Рилския манастир. Скоро след пристигането си тя обединява малобройна девическа общност и става първа игуменка на обителта. Изпълнява тази длъжност до смъртта си през 1844 г. (доживява до 109-годишна възраст).
Патронът на манастира е избран съобразно една стара легенда за спасяването на Самоков от Света Богородица, която разпростряла своя плащ - покров над града и така го спасила от разорение. Затова Света Богородица е покровителка на манастира, а неговия храмов празник се чества на 1 октомври - „Покров на пресвета Богородица“.
Манастирският устав е създаден по подобие на Рилския типик. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просвета. Наред с Калоферския девически манастир и Сопотския женски метох, Самоковският манастир има изключителна и основополагаща роля във въвеждането на женското образование в България (втората половина на XVIII – началото на XIX в.). Към 1850 г. в манастирските килии се обучават както девойки, така и момчета. Момичетата се учат на четмо, писмо, смятане, гръцки, вероучение и пеене, а също и на тъкане, шиене и везане. Добре застъпеното женско образование е причина в Самоков да се открие и класно девическо училище (1861 г.). Негова първа учителка е Неделя Петкова от Сопот.
В манастира често постъпват богати овдовели жени от Самоков, които си строят килии и вземат при себе си дъщери, внучки или бедни роднински момичета, които да им прислужват. Така постепенно манастирът се разраства. В средата на ХІХ в. в него вече живеят повече от сто монахини и послушнички. Според разказ на двете известни пътешественички Джорджина Маккензи и Аделин Ърби, посетили Самоков през 1862 г., монахините по онова време се издържат с предене и тъкане. Не се занимават с показна благотворителност, но и от никого не искат помощ. Със спечелените пари, но и със заеми, си построяват църква и правят други разширения. През 1837-1839 г. на мястото на малка черква (построена към 1818 г.) е издигнат внушителен каменен храм. Метохът е обграден с висок зид, построена е и манастирската трапезария (магерница). Постепенно се оформя цял комплекс с жилищни и стопански сгради.
Един от манастирските трактове предлага подслон на гости. Продължавайки традициите на благотворителност, монахините поддържат кухня за бедни и пословичното им гостоприемство привлича много поклонници и посетители.
През 1871 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски) основава в манмастира първия женски революционен комитет, начело със сестра Евдокия. Монахините и до днес пазят скривалището, в което се укривал Апостола. През 1872 г. обителта е официално вписана в кондиката на Митрополитската църква „Успение Богородично“.
По сведения на Константин Иречек, след Освобождението манастирът продължава да се издържа със сукнарство. С прочутата си бяла аба монахините участват в Международното изложение в Лиеж през 1905 г., в Изложението на балканските държави в Лондон през 1907 г. и в Първото българско земледелческо промишлено изложение в Пловдив през 1892г. Грамотите, които получават от тези изложения, могат да се видят и днес в магерницата – присъединената към комплекса Хаджистамова къща.
Една от причините за дълговременното съществуване на манастира и неизменното присъствие на Божия благодат в святото място са съхраняваните в него реликви. На 12 януари 1906 г. в обителта умира хилендарският йеромонах Серафим, който преди смъртта си, изпаднал в немощ поради библейската си възраст - над сто години, завещава личната си библиотека и донесената от него през 1839 г. от Хилендар мощехранителница, съдържаща частици от мощите на свети Пантелеймон и Св. Сава Сръбски. Тези безценни съкровища, заедно с мощи на други светци, и днес се съхраняват в манастира и продължават да отдават благодат.
Понастоящем девическият манастир "Покров Богородичен" в Самоков продължава да бъде действащ. Отворен е за посещения всеки ден.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение Самоковският манастир представлява комплекс от съборен храм и жилищни сгради, обграден с масивен каменен зид. Манастирските сгради, запазени в автентичния си вид от XIX в., образуват единствения запазен в града архитектурен ансамбъл, живо пазещ и пресъздаващ атмосферата на възрожденския Самоков. Чувството на уют се засилва от разположени между сградите калдъръмените пътеки, напомнящи на някогашните самоковски сокаци. Впечатление прави и добре поддържаната от монахините цветна градина.

Манастирската църква „Покров Богородичен“ е трикорабна, безкуполна, масивно засводена сграда с една апсида и притвор от запад. Страничните кораби са разделени от централния посредством два реда колони, свързани с арки. На източната стена в олтара от двете страни на полукръглата отвътре апсида (и тристенна отвън) има две ниши. От запад храмът разполага с аркаден открит нартекс (притвор), върху който ляга обширна емпория, която към наоса се открива с пластично двойноогъваща се линия на парапета.
Архитектурното решение църквата е по-близко до творчеството на Тревненската и Дряновската школа, отколкото на Самоковската. Предполага се, че строител на сградата е тревненският първомайстор Димитър Сергьов.
Самоковски майстори са работили върху вътрешната украса и обзавеждане на храма. Тяхно дело са позлатените резби на иконостаса и особено изразителните царски двери, както и балдахина над светия престол и другите църковни мебели. Съществува мнение, че иконостасните икони са дело на основоположника на Самоковската художествена школа - зографа Христо Димитров. Тук, редом с образите на Богородица с Младенеца и Иисус Христос, са изобразени и първоучителите Св. св. Кирил и Методий.  Особено впечатление прави намиращата се в царския ред икона „Архангел Михаил мъчи душата на богатия“, един емблематичен за Възраждането сюжет. Освен посочените, в църквата се пазят и други интересни икони от самоковската школа: „Св. Никола“, „Св. Йоан Златоуст“, „Три Светители“ и др. Икони за манастирския храм е рисувал самоковеца Димитър Зограф (син на Христо Димитров), както и Димитър (Дичо) Зограф, виден представител на Дебърската художествена школа.
С изключение на някои отделни фрески, вътрешността на църквата не е изписана със стенописи. В нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Други възрожденски стенописи, също дело на самоковски майстори, има и по свода на храма.



Източници:
1. Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. София, 1913 г.
2. Златев, Т. Българският град през епохата на Възраждането. София, 1955 г.
3. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, 1965 г.
4. Балабанов, Димитър. Културно-историческото наследство на град Самоков. В: Годишник на СУ „Климент Охридки“ и ЦСВИ „Иван Дуйчев“, том 93(12), София, 2005 г.
5. Митрева, Невена. Девическият манастир „Покров Богородичен“ - една от забележителностите на Самоков през XIX в. В: Годишник на СУ „Климент Охридки“ и ЦСВИ „Иван Дуйчев“, том 94(13), София, 2006 г.