Възрожденската църква „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм „Трапето“ и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (метоха). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи.

История:
Този забележителен храм е изграден през 1846 г. под ръководството на майстор-строител Никола Христов Троянов (1775 – 1862), представител на късния бароков стил в Брациговската архитектурна школа. Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е типичен пример на проявление възрожденските стремления на  будните по онова време жители на подбалканския градец Сопот. Както е известно, в средата на XIX век, след издаването на Гюлханския хатишериф (1839 г.), който дава свобода на религиите, икономическото замогване и културното развитие, както и нарасналото национално самочувствие на населението дават отражение най-вече в църковното строителство. През Възраждането Сопот изживява стопански и културен разцвет. Неговите църкви и манастири стават културни и книжовни средища на зараждащата се интелигенция. Развилите се миграционни процеси, довели до бързото нарастване на населението (към средата на XIX век населението на Сопот е около 8000 души, а в него има 2 манастира и 4 църкви), обусловени от изключително бързото развитие на занаятите и търговията изострят нуждата от построяването на нова църква. И така, сопотчани не остават по-назад и по примера на своите събратя от различни краища на поробеното отечество, въздигат нов храм, който става изразител на духа на епохата и на неугасващата българска традиция.
Място за новата църква не е избрано случайно. Тя е изградена до Девическия манастир „Въведение Богородично“ (метоха) и под старинната църква „Св. Богородица“, наричана Бялата черква и дала името на селището – при завземането на тези заеми османлиите го наричат Акче клисе, заради величествено извисяваща се и виждаща се от далеч църква. Последната е изгорена по време на руско-турската война (1877 г.) и след това не е възстановена, на нейно място по-късно е издигнат днешният параклис „Покров Богородичен“.
В един новобългарски писмен паметник от XVII в. - Тихонравовия дамаскин (в миналото се е съхранявал в църквата) се съдържат сведения за съществуването в Сопот в продължение на векове на църква, наричана „Св. Петър и Павел”. Предполага се, че тя е заварена от завоевателите и неин приемник е построената през 1846 година църква със същото име. В двора на църквата впоследствие е намерена много важна археологическа находка. Основи на зид на сграда дълги към 30 метра и широки към 60 сантиметра. Те са с изложение изток-запад и са успоредни на източната стена на църквата, построена през 1846 г., като отстояват на 5 метра южно от нея. Градени са от дялан и недялан камък, парчета от тухли от византийски тип и едрозърнест хоросан. Датирани са от XII- XIV век. Кога и при какви обстоятелства  е изчезнала споменатата в Тихонравовия дамаскин църква „Св. Св. Петър и Павел” не се знае. Твърде е вероятно откритите стари основи в църковния двор да са нейни. В подкрепа на тези предположена е и фактът, че църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е наричана и „Долната църква“, за разлика от „Горната църква“ - разрушената Бяла черква („Св. Богородица“), което дава основание да се предположи, че двете църкви са съществували едновременно и по-рано, през един и същ период, като не се изключва и вероятността да са строени приблизително по едно време (XII-XIV в.).
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метоха), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс. През 1850 г. южно от нея, в черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище – т.нар. „Радиното училище“, което се смята за приемник на килийното училище в съседния метох. То е открито с помощта на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев. Вероятно същият Кирил Нектариев се задължава да отпуска по 1000 гроша годишно за издръжка на учителка. Училището се издържа  предимно от дарения и въпреки оскъдните средства, то се поддържа в добро състояние. Тогава момичетата могли да завършват само взаимното училище, тъй като класно училище за тях все още нямало. Такова е открито през 1874 година. През 70-те години на XIX век в училището преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, станали по-късно прототипи на Рада Госпожина в романа на Иван Вазов „Под игото”. 
През Освободителната война (1877 г.), въпреки героичната съпротива на местното население,  Сопот бива опожарен и почти унищожен от башибозуци и черкези. Разрухата не подминава и сопотските църкви и манастири. Сериозно пострадва църквата “Св. Св. Петър и Павел”, като пламъците унищожават покрива, дървените орнаменти, иконостаса и мебелите. През 1879 година тя е възстановена в предишния си вид с финансови средства от Русия, събрани от дарения (около 6 000 златни рубли).
През 1900 г. към църквата е издигната камбанария. През 1935 г. в оригинален вид е реставрирана покривната конструкция на храма, по план на архитект Ал. Рашенов. На 19 декември 1978 година става тежка авария във “ВМЗ” Сопот, при която част от намиращите се на тавана в църквата стенописни изображения се откъртват и падат. Върнати са на мястото си едва на скоро - през 2004 г., когато камбанарията и покривът на църквата са реставрирани по проект “Красива България”. Последният ремонт на храма е извършен през 2011 г. със средства от дарител, който пожелава да остане анонимен.
Днес църквата е действаща и всеки ден е отворена за посещение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата “Св. Св. Петър и Павел” представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с три апсиди, без притвор, но с аркадно преддверие от запад (нартика) и два портика над входовете от север и юг. Тя впечатлява с внушителните си външни  размери: дължина - 36 м и ширина - 18 м. Централният кораб е разделен от северния и южния с шест двойки дървени колони, които носят конструкция, поддържаща двускатен покрив. Таваните над трите кораба са равни, като средният е малко по-висок от страничните. В западната част на църквата има емпория, развита над аркадното преддверие, като страничните ѝ крила достигат до иконостаса. Просторното вътрешно пространство е обилно осветено. То е развито в дълбочина. Интериорът на църквата е издържан в бароков стил.
Особен интерес представлява външната архитектура на сградата, на която строителите са обърнали значително внимание. В това отношение църквата се смята за образцова за възрожденския период. Брациговската архитектурна школа е една от най-добрите в българските земи през Възраждането. Ареалът ѝ на работа включва Родопите, Тракия, Средногорието и подстъпите на Балкана. В своите произведения, Брациговските майстори умело съчетават новаторство в ренесансовия архитектурен стил с традиционните български форми. Разнородните отвори са свързани съвършено и са балансирани умело с малките портици пред входовете. Източната фасада е непрекъсната игра на линиите. Стената е извита в трицентова крива, като се подчертават апликираните каменни арки върху нея. Корнизът е вълнообразен. Главният корниз има повдигнати ъгли, а в средата му се издига елипсовидна извивка. Западната фасада е предмет на редица изследвания. Изключително е интересна със своята вълнообразна крива на западният корниз на западния фронтон. Повдигането на ъглите все едно дава криле на фасадата. Характерен е единен ритъм на елементите. Над арката на приземния етаж стената е украсена с 9 високи ниши, от които средната е най- висока, а страничните се смъкват по линиите на двукатния покрив. Средния четирилистен прозорец и двата елипсовидни прозореца от двете му страни показват също барокови черти. Всички тези архитектурни форми не са внесени отвън, а са характерни още за средновековната архитектура от XII – XIV век. Влиянието на архитектурата на Боянската църква от XIII век се чувства в извивките на корнизите на „Св. Петър и Павел”. Българската архитектурна традиция е възприета от възрожденските майстори макар и видоизменена. Те влагат в нея духа на новото време. Не случайно тази църква се смята за образец на архитектурното майсторство. По нейна схема Никола Троянов построява през 1847 г. църквата „Св. Никола” в Карлово, но без да достигне същото съвършенство.

В църквата днес има скромен иконостас, декориран с дърворезба и с два реда икони - царски ред (долу) и апостолски ред (горе). Автор на иконостасния кръст и двери е Антон Станишев (1828-1904 г.), представител на Дебърската художествена школа. Отделно, в храма се пазят няколко ценни стари икони, сред които е Храмовата икона от 1823 г.
Вътрешната украса е направена след големите разрушения по време на Освободителната война (1877 г.). На отделни места стените са изрисувани с късна примитивна живопис. При последния ремонт на храма (2011 г.) стенописите са реставрирани, така наречените медальони, на които са изобразени 12-те апостола и които по канон са поставени над всяка една от 12-те колони, поддържащи покрива на църквата. Заедно с медальоните е възстановен и оригиналният цвят на основната боя, както на стените, така и на колоните. Последните са оцветени в светло сиво, така че имитират мрамор.


Източници:
1. Дурев, Галин. Великден лето Господне 2008-мо - църквата “Св. Петър и Павел”. статия в електронен студентски форум: www.omda.bg
2. Интернет сайт „Православните храмове“: www.hramove.pravoslavie.bg