ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Възрожденски църкви
"Св. Св. апостоли Петър и Павел" - гр. Сопот
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Пловдив
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сопот
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Карловска
СТАТУС: Действаща
СЪСТОЯНИЕ: Реставрирана
ДАТИРОВКА: Възрожденска
 

Възрожденската църква „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, която е енорийски храм, се намира в централната част на град Сопот. Разположена е в южното подножие на историческия хълм „Трапето“ и в непосредствена близост до Сопотския девически манастир (метоха). Със своя внушителен външен вид, тя е една от най-представителните сгради на църковното строителство по българските земи.

История:
Този забележителен храм е изграден през 1846 г. под ръководството на майстор-строител Никола Христов Троянов (1775 – 1862), представител на късния бароков стил в Брациговската архитектурна школа. Църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е типичен пример на проявление възрожденските стремления на  будните по онова време жители на подбалканския градец Сопот. Както е известно, в средата на XIX век, след издаването на Гюлханския хатишериф (1839 г.), който дава свобода на религиите, икономическото замогване и културното развитие, както и нарасналото национално самочувствие на населението дават отражение най-вече в църковното строителство. През Възраждането Сопот изживява стопански и културен разцвет. Неговите църкви и манастири стават културни и книжовни средища на зараждащата се интелигенция. Развилите се миграционни процеси, довели до бързото нарастване на населението (към средата на XIX век населението на Сопот е около 8000 души, а в него има 2 манастира и 4 църкви), обусловени от изключително бързото развитие на занаятите и търговията изострят нуждата от построяването на нова църква. И така, сопотчани не остават по-назад и по примера на своите събратя от различни краища на поробеното отечество, въздигат нов храм, който става изразител на духа на епохата и на неугасващата българска традиция.
Място за новата църква не е избрано случайно. Тя е изградена до Девическия манастир „Въведение Богородично“ (метоха) и под старинната църква „Св. Богородица“, наричана Бялата черква и дала името на селището – при завземането на тези заеми османлиите го наричат Акче клисе, заради величествено извисяваща се и виждаща се от далеч църква. Последната е изгорена по време на руско-турската война (1877 г.) и след това не е възстановена, на нейно място по-късно е издигнат днешният параклис „Покров Богородичен“.
В един новобългарски писмен паметник от XVII в. - Тихонравовия дамаскин (в миналото се е съхранявал в църквата) се съдържат сведения за съществуването в Сопот в продължение на векове на църква, наричана „Св. Петър и Павел”. Предполага се, че тя е заварена от завоевателите и неин приемник е построената през 1846 година църква със същото име. В двора на църквата впоследствие е намерена много важна археологическа находка. Основи на зид на сграда дълги към 30 метра и широки към 60 сантиметра. Те са с изложение изток-запад и са успоредни на източната стена на църквата, построена през 1846 г., като отстояват на 5 метра южно от нея. Градени са от дялан и недялан камък, парчета от тухли от византийски тип и едрозърнест хоросан. Датирани са от XII- XIV век. Кога и при какви обстоятелства  е изчезнала споменатата в Тихонравовия дамаскин църква „Св. Св. Петър и Павел” не се знае. Твърде е вероятно откритите стари основи в църковния двор да са нейни. В подкрепа на тези предположена е и фактът, че църквата „Св. Св. Петър и Павел“ е наричана и „Долната църква“, за разлика от „Горната църква“ - разрушената Бяла черква („Св. Богородица“), което дава основание да се предположи, че двете църкви са съществували едновременно и по-рано, през един и същ период, като не се изключва и вероятността да са строени приблизително по едно време (XII-XIV в.).
След изграждането на възрожденската черква до по-старото духовно средище – Девическият манастир (метоха), това място продължава да бъде център на културния живот в Сопот и дори прераства в един своебразен духовно-просветен комплекс. През 1850 г. южно от нея, в черковния двор, отваря врати девическо взаимно училище – т.нар. „Радиното училище“, което се смята за приемник на килийното училище в съседния метох. То е открито с помощта на големия сопотски родолюбец Кирил Нектариев. Вероятно същият Кирил Нектариев се задължава да отпуска по 1000 гроша годишно за издръжка на учителка. Училището се издържа  предимно от дарения и въпреки оскъдните средства, то се поддържа в добро състояние. Тогава момичетата могли да завършват само взаимното училище, тъй като класно училище за тях все още нямало. Такова е открито през 1874 година. През 70-те години на XIX век в училището преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, станали по-късно прототипи на Рада Госпожина в романа на Иван Вазов „Под игото”. 
През Освободителната война (1877 г.), въпреки героичната съпротива на местното население,  Сопот бива опожарен и почти унищожен от башибозуци и черкези. Разрухата не подминава и сопотските църкви и манастири. Сериозно пострадва църквата “Св. Св. Петър и Павел”, като пламъците унищожават покрива, дървените орнаменти, иконостаса и мебелите. През 1879 година тя е възстановена в предишния си вид с финансови средства от Русия, събрани от дарения (около 6 000 златни рубли).
През 1900 г. към църквата е издигната камбанария. През 1935 г. в оригинален вид е реставрирана покривната конструкция на храма, по план на архитект Ал. Рашенов. На 19 декември 1978 година става тежка авария във “ВМЗ” Сопот, при която част от намиращите се на тавана в църквата стенописни изображения се откъртват и падат. Върнати са на мястото си едва на скоро - през 2004 г., когато камбанарията и покривът на църквата са реставрирани по проект “Красива България”. Последният ремонт на храма е извършен през 2011 г. със средства от дарител, който пожелава да остане анонимен.
Днес църквата е действаща и всеки ден е отворена за посещение.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата “Св. Св. Петър и Павел” представлява голяма трикорабна безкуполна псевдобазилика с три апсиди, без притвор, но с аркадно преддверие от запад (нартика) и два портика над входовете от север и юг. Тя впечатлява с внушителните си външни  размери: дължина - 36 м и ширина - 18 м. Централният кораб е разделен от северния и южния с шест двойки дървени колони, които носят конструкция, поддържаща двускатен покрив. Таваните над трите кораба са равни, като средният е малко по-висок от страничните. В западната част на църквата има емпория, развита над аркадното преддверие, като страничните ѝ крила достигат до иконостаса. Просторното вътрешно пространство е обилно осветено. То е развито в дълбочина. Интериорът на църквата е издържан в бароков стил.
Особен интерес представлява външната архитектура на сградата, на която строителите са обърнали значително внимание. В това отношение църквата се смята за образцова за възрожденския период. Брациговската архитектурна школа е една от най-добрите в българските земи през Възраждането. Ареалът ѝ на работа включва Родопите, Тракия, Средногорието и подстъпите на Балкана. В своите произведения, Брациговските майстори умело съчетават новаторство в ренесансовия архитектурен стил с традиционните български форми. Разнородните отвори са свързани съвършено и са балансирани умело с малките портици пред входовете. Източната фасада е непрекъсната игра на линиите. Стената е извита в трицентова крива, като се подчертават апликираните каменни арки върху нея. Корнизът е вълнообразен. Главният корниз има повдигнати ъгли, а в средата му се издига елипсовидна извивка. Западната фасада е предмет на редица изследвания. Изключително е интересна със своята вълнообразна крива на западният корниз на западния фронтон. Повдигането на ъглите все едно дава криле на фасадата. Характерен е единен ритъм на елементите. Над арката на приземния етаж стената е украсена с 9 високи ниши, от които средната е най- висока, а страничните се смъкват по линиите на двукатния покрив. Средния четирилистен прозорец и двата елипсовидни прозореца от двете му страни показват също барокови черти. Всички тези архитектурни форми не са внесени отвън, а са характерни още за средновековната архитектура от XII – XIV век. Влиянието на архитектурата на Боянската църква от XIII век се чувства в извивките на корнизите на „Св. Петър и Павел”. Българската архитектурна традиция е възприета от възрожденските майстори макар и видоизменена. Те влагат в нея духа на новото време. Не случайно тази църква се смята за образец на архитектурното майсторство. По нейна схема Никола Троянов построява през 1847 г. църквата „Св. Никола” в Карлово, но без да достигне същото съвършенство.

В църквата днес има скромен иконостас, декориран с дърворезба и с два реда икони - царски ред (долу) и апостолски ред (горе). Автор на иконостасния кръст и двери е Антон Станишев (1828-1904 г.), представител на Дебърската художествена школа. Отделно, в храма се пазят няколко ценни стари икони, сред които е Храмовата икона от 1823 г.
Вътрешната украса е направена след големите разрушения по време на Освободителната война (1877 г.). На отделни места стените са изрисувани с късна примитивна живопис. При последния ремонт на храма (2011 г.) стенописите са реставрирани, така наречените медальони, на които са изобразени 12-те апостола и които по канон са поставени над всяка една от 12-те колони, поддържащи покрива на църквата. Заедно с медальоните е възстановен и оригиналният цвят на основната боя, както на стените, така и на колоните. Последните са оцветени в светло сиво, така че имитират мрамор.


Източници:
1. Дурев, Галин. Великден лето Господне 2008-мо - църквата “Св. Петър и Павел”. статия в електронен студентски форум: www.omda.bg
2. Интернет сайт „Православните храмове“: www.hramove.pravoslavie.bg
 

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"