ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Кърджали
 

Местоположение и географска характеристика:

 

Общ изглед на град КърджалиКърджали е град в Южна България и е административен център на Област Кърджали и на Община Кърджали. Отстои на 243 км югоизточно от столицата София, на 95 км в същата посока от гр. Пловдив и на 45 км югозападно от  гр. Хасково. Кърджали е отдалечен на 56 км северно от ГКПП Маказа на границата с Гърция, през който минава най-прекият път от България за Бяло море (разстоянието от Кърджали до морския бряг е 100 км).

Река Арда и квартали от Кърджали на десния ѝ бряг

В близост до Кърджали се намират селата: Прилепци, Резбарци, Петлино, Айрово и Опълченско (на юг); Вишеград (на югоизток); Пропаст и Сипей (на североизток); Скърбино и Невестино (на север); Царевец (на северозапад) и Срединка и Крайно село (на запад). Самият град включва кварталите: Боровец, Байкал, Студен кладенец, Възрожденци, Веселчане, Гледка, Горна гледка, зоните Промишлена зона А, Промишлена зона Б, Източна промишлена зона, Промишлена зона Юг.

Язовир "Студен кладенец" и гр. Кърджали (в дъното), изглед от изтокКърджали се намира в сърцето на Източнородопския планински масив. Разположен е на 290 м надм. вис., в малка котловина по средното течение на река Арда, която в тази част пълни два големи язовира – „Студен кладенец” на изток от града и  „Кърджали” - на запад. Градът се простира от двете страни на реката и е заобиколен от родопските ридове Чуката, Стръмни рид и Жилти дял. Хълмовете наоколо се обрасли с широколистни и иглолистни гори (голяма част изкуствено засадени), но не са малко и тези, които са съвсем оголени. От дървесните видове са запазени ценни естествени находища на вечнозелен тракийски дъб, бял бор, синя хвойна, пърнар и др. Голямо разнообразие от видове се среща и сред представителите на местната фауна. Някои от тях са рядко срещани и са вписани в Червената книга на България.
Пейзаж от околността на КърджалиВълнистият релеф в района на Кърджали крие огромни залежи от оловно-цинкови руди, бентонит, перлит, зеолит, азбест, скъпоценни и полускъпоценни минерали, злато и др. Източно от града се намира най-голямото находище на бентонитови глини в България. Това изобилие от нерудни изкопаеми е причина тук да бъде изграден единственият в страната завод за производството на бентонит, перлит и зеолит - “Бентонит” АД.
Изглед на Кърджали с канала на р. АрдаКлиматът е преходносредиземноморски със слабо планинско влияние. Зимата е сравнително мека, лятото горещо, а валежите, предимно от дъжд, са под средните за страната. Кърджали е един от най-слънчевите градове на България, като най-продължителното слънчево греене  се наблюдава през юни, юли и август. Почвите са излужени канелено горски.
Природните дадености предопределят икономическата насоченост на града. Кърджали е център на сравнително беден селскостопански район, но за сметка на това индустрията е добре развита. С множеството си промишлени предприятия (много повече в близкото минало), той заема важно място в националната икономика.
Населението на града към 2014 г. наброява около  45 000 жители (с постоянен и настоящ адрес), докато регистриралите се само с постоянен адрес са близо 64 000. Тази голяма разлика се обяснява с двойното гражданство на не малка част от жителите му (т.нар. „етнически турци“), които след 1989 г. се изселват в Турция и днес периодично и за кратко време се завръщат в родния си град, обикновено на големите религиозни празници и при избори. В етническо отношение населението е разпределено както следва: българи - около 60%, заявили се за турци - около 36%, неопределили се - 2%, цигани - 1,5% и други - 0,5%.

За името на града:
Според легендарна версия, разпространявана сред местните мюсюлмани, днешният град, който е наследник на селище, възникнало под средновековната крепост Вишеград, дължи името си на митичен османски пълководец - Кърджа Али от Бухара, завоювал тези места в XIV век. Същият след години на военни подвизи станал проповедник и след смъртта си в началото на XV век последователите му възстановили едно от разрушените селища в близост до неговия гроб. Но тази легенда се напълно опровергава от историческите извори, според които след нашествието на османлиите по тези земи, до началото на XVII в., на мястото на днешния град няма никакво селище. Освен това ориенталската приказка е отхвърлена по безспорен начин след направени проучвания, при които т.н. негов гроб,  отворен от учени археолози през 20-те години на XX век, се оказва празен – фалшив, без погребение.
По-достоверна теза за произхода на името на града е тази, според която то идва от кърджалийските банди, вилнеели по тези места в края на XVIII – началото на XIX век.

История:
Кърджали е град с богата история, която води началото си от дълбока древност. Открити следи от праисторическа култура свидетелстват за съществуването на селищен живот по тези места още в VI - V хилядолетиe пр. Хр.
Предполага се, че първите жители в района са прототраките траките – предшествениците на траките. Вероятно същите са обитавали неолитното селище, разкрито в границите на днешния град Кърджали. Поселища от тази далечна епоха са открити и на много други места из областта.  При теренни обхождания и изкопни работи за съвременно строителство са регистрирани неолитни селища в гр. Крумовград и край селата: Подкова, Петелово и Вранско. Те са разположени на речни тераси в близост до места, осигуряващи възможности за земеделие. От тези селища в Регионален исторически музей – гр. Кърджали са представени колекции от каменни и костни сечива, идолна пластика и керамика.
Възстановка на жилище-работилница от V  хил. пр. Хр., разкрита в селищна могила край с. Седларе (експонат в РИМ - Кърджали)През средната и късната каменно-медна епоха (IV – III хил. пр. Хр.) на брега на р. Върбица край с. Седларе, община Момчилград възниква значимо селище с производствен център, специализиран в производството на каменни сечива. Появата му на това място се обуславя от изобилието на каменна суровина с определена твърдост - ахат, яспис, хелиотроп, подходящa за производството на оръдия на труда.
През последните години са проучени късно халколитни селища и край селата Орлица и Върхари, които поставят района на Източните Родопи в нова светлина – като важно място в културните връзки и влияния между Мала Азия, Беломорието и Тракия.

Изключително богато културното наследство в района оставят първите исторически засвидетелствани обитатели на Родопите - траките. Последните са известни с практиката да изсичат на високи и изявени скални върхове площадки, олтари, стъпала, предназначени и заемащи определена роля в древните им обреди. Една от най-значимите културно-исторически забележителности, не само в регионален, Изглед на тракийски култови съоръжения в Перпериконно и в национален мащаб, свързани с траките, е свещеният град Перперикон, намиращ се на около 20 км североизточно от Кърджали и разположен на висок скален масив над долината на река Перперешка. Предполага се, че на това място е светилището на Дионис, което през античността е било толкова значимо, колкото и прочутия храм на Аполон в Делфи. По-късно Перперикон става римска и византийска крепост, а през късната античност и средновековието – християнски център и здраво укрепена твърдина.
"Светилището на Орфей" край с. ТатулНе по-малко интересни и значими за историята са и големи култови центрове край селата Татул и Долна Чобанка, Момчилградско, по поречието на р. Боровица с Пещерата–Утроба. Към тази група паметници се отнасят и комплексите от скални ниши в района на селата: Странджево, Орешари, Вранско, Крумовградско; селата Дъждовница и Ненково, Кърджалийско; Ночево и Женда, Чернооченско; в местността „Орлови скали“ край Ардино; селата Растник и Дюлица, Кирковско.Скални ниши изсечени в скален масив в близост до крепостта
С обитаваяите тези земи траки се свързва и един от най-ранните рудници за добиване на злато на Балканите (ХІV- VІІІ в. пр. Хр.), открит след провеждането на проучвания в района на Ада тепе край Крумовград.
Към многобройните паметници от времето на траките в околностите на Кърджали се числят и: надгробни могили в района на града; крепостта "Исаков връх" над с. Иванци (м. “Телевизионна кула”); крепост и скални ниши при с. Лисиците (на южния бряг на яз. "Стъден кладенец"), крепостта "Хисара" край с. Висока поляна и др.

Крепостта "Молла асар" край с. Воденичарско (снимка: Димитър Димов)През I век сл. Хр. земите около днешния град са покорени от римляните, които също оставят отпечатък от своята култура. Римският период се характеризира със строеж на крепости, част от които се издигат върху по-стари тракийски, пътища, селища, храмове. Повечето от тези крепости са изградени след като тези земи влизат в границите на Източната римска империя (Византия) през IV в. и се превръщат в непосредствен хинтерланд на новия главен имперски град – Контантинопол. Многобройните варварски нападения от север налагат изграждането на мощна укрепителна система на юг от Дунавския бряг, която се завършва по времето на император Юстиниан Велики (527- 565). Родопите са включени в третата преградна линия пред Константинопол. С това ново строителство се свързва изграждането на крепостите при с. Воденичарско, община Джебел, с. Вишеград, община Кърджали и др.  Голяма част от издигнатите през късната античност (IV - VI в. сл. Хр.) крепости, след известно преустройство, просъществуват и през средновековието (до XIV в.).
След приемането на християнството като официална религия в Римската империя (началото IV в.), районът се обособява като църковно и духовно средище. Раннохристиянска базилика (№1) в Перперикон, изградена през V в. върху езически храмПотвърждение за това ни дават оцелелите до наши дни останки от раннохристиянски храмове (базиликите в Перперикон и крепостта „Патмос“, черквите край селата: Лимец, Ручей и др.).
През VI век по средното течение на река Арда се заселват славяни, с което утвърдилата се вече византийска култура претърпява значителни поражения - разрушени са крепости, църкви и т.н.

Установено е че българската народност в Родопите се  формира още през IX век, в резултат на продължителното съжителство на траки и славяни, и не без участието на българите, които играят обединяваща роля. През 837 г. славянското племе смоляни вдига въстание против византийската власт (дотогава Родопите влизат в границите на Византийската империя) и на помощ се притичат български войски, начело с кавхан Исбул.
Карта на България при кан ПресиянКърджалийският край влиза за първи път в пределите на българската държава по време на управлението на кан Пресиян (836-852 г.). Вследствие, цялата Родопска област и Беломорието са присъединени към България, където остават до към последната четвърт на X век, когато започва покоряването на българските земи от Византия. По-късно, след възстановяването на Втората българска държава (края на XII в.), Родопите преминават ту във византийски, ту в български ръце, тъй като битката за надмощие между българи и ромеи се води с променлив успех. В различни периоди Източните Родопи носят различни имена - Славееви гори (това име, идващо от деспот Слав, е общо за цялата планина), Ахрида и Мора.
Крепостта "Вишеград" на фона на язовир "Студен кладенец" и крепостта "Моняк" (острият връх в дъното)За предшественик на днешния Кърджали се сочи средновековният град-крепост Вишеград (наричан и Горна крепост), чиито руини се намират източно от кв. Горна гледка, над яз. "Студен кладенец".  В крепостта се откриват белези на материалната култура на старите български градове Плиска, Преслав, Търново, Месемврия и пр. През средновековието Вишеград охранява разклонение на пътя Адрианопол - Филипопол, минаващо към вътрешността на Родопите по долината на река Върбица. Добре запа­зена е цитаделата на крепостта, в която вероятно е резидирал управителят на средновековната област Ахридос. Днес стените ѝ достигат на височина до 8 м. Тя има пряка визуална връзка с близката крепост „Мнеакос“ (Моняк), която е Средновековният манастир "Св. Йоан Предтеча"разположена на отсрещния бряг на язовира, на висок хълм със стръмни непристъпни склонове. Същевременно, западно от споменатите крепости, съществува укрепен манастирски комплекс  - "Св. Йоан Подром (Кръстител)", с частично запазена и впоследствие напълно реставрирана уникална базилика от XI-XII век. През средновековието манастирът „Свети Йоан Продром“ е епископска резиденция и средище на една от големите християнски епархии - Ахридос.
Карта на България при цар КалоянПоради важното си стратегическо и стопанско значение в миналото Източните Родопи са  непрекъснато подлагани на вражески нашествия. В края на XII - началото на XIII век районът около днешния Кърджали се превръща в арена на военни действия между България и Латинската империя. Към 1199 г. цар Калоян  освобождава областта от византийско владичество, като тукашните крепости се превръщат в изходни пунктове в походите на българската войска срещу превзелите Константинопол латини – кръстоносци. Последните претърпяват голямо поражение от българите при Одрин (14 април 1205 г.), при което е пленен, а по-късно умира, императорът на Латинската империя Балдуин I Фландърски. През лятото на 1206 година разгромените кръстоносци успяват да се мобилизират и подемат поход срещу предвожданата от цар Калоян българска войска. Те поемат по долината на река Арда, водени от маршал Жофруа Вилардуен и достигат „богата и красива долина, над която се издигат внушителни крепости“. Самият пълководец, който е и хронист на тези събития, разказва, че рицарите се установили на лагер на левия бряг на р. Арда, под крепостта Моняк, а един отряд поел на запад към  Естенмарк (дн. Асеновград), в помощ на обсадения там рицар Рение дьо Три. От него те разбрали вестта за гибелта на император Балдуин. Върнали се обратно в долината Крепостта "Моняк"на Арда и свикали съвет на бароните. И тук, в крепостта Моняк, е бил избран новият владетел на Латинската империя – Анри. Малко по-късно рицарите се оттеглят безславно от района. През есента на 1207 г., подмамен от слуховете да несметните богатства на областта Ахридос, владетелят на Солун Бонифаций Монфератски  навлиза в планината, но местните българи устройват засада и побеждават латинските рицари, при което Бонифаций е убит, а главата му е изпратена на цар Калоян.
След Калоян областта е управлявана от българският деспот Алексий Слав (племенник на царете Асен, Петър и Калоян). При цар Иван Асен II (1218 – 1241) тези земи са отново централно подчинени на Българското царство. След 1246 г., когато умира цар Коломан Асен, Византия установява кратковременен контрол тук, а в 1254 цар Михаил I Асен (1246 – 1256) отхвърля византийците. След него ромеите се връщат, но при цар Kонстатин Тих (1257-1277) районът отново влиза в границите на България, а след 1277 г. - във Византия. Последният български владетел, който възстановява контрола си в областта и то за много кратко време – само през 1343 г., е цар Иван Александър (1331 – 1371 ). По това време  българският цар действа в Родопите в съюз с войводата Момчил, водач на опълченски отряди от полунезависими планинци. По време на военен поход през 1343 г. те завоюват твърдината Перперикон и там е поставен български архонт, но скоро византийците си възвръщат крепостта. В ново време там е открит златен печат на българския цар, който после е откраднат от Пловдив, а сега вероятно се намира в чуждестранна частна колекция.
Българските земи в средата на XIV в. в навечерието на Османското нашествие, когато Източните Родопи влизат във владение на българския феодал МомчилБългарските опити за разширение в Тракия, включваща и Родопите, карат византийските императори да потърсят помощта на турските емири, техни доскорошни врагове, отнели им по-голямата част от Мала Азия. На 7 юли 1345 г. при крепостта Буруград (край днешния Ксанти, Гърция) обединените войски на турци и византийци разбиват войската на Момчил, който по това време успява да отдели Родопите като свои независими владения. Смелият българин загива в сражението, с което става първият балкански владетел, убит от турците. Заради внушителния си вид, борбения си нрав и самонадеяната политика Момчил войвода скоро се превръща във фолклорен герой, закрилник на Родопите и живеещите в тях българи.
Така тези земи биват безвъзвратно загубени за Второто българско царство и стават отново владение на Византия, до окончателното им превземане от османлиите през 1371 г.
Както се вижда политическата власт на Византия в Източните Родопи е по-дълготрайна от тази на България, но независимо от това в тази част на планината протичат етнически и културни процеси, които оформят едно население, за което византийският хронист Георги Акрополит пише: "Жителите на Ахридос, които бяха българи, понасяха тежко чуждото иго и на драго сърце преминаваха на страната на своите единоплеменници..." Известните извори за средновековната история на Източните Родопи са изключително оскъдни и са свързани предимно с военни действия. От тях знаем имената на няколко крепости в Ахрида, а именно: Оловна ампула и бронзови кръстове намерени в околността на КърджалиЕфрем, Мнеакос, Устра, Патмос, Кривус и Хиперперакион, повечето от които се намират в близкото обкръжение на днешния Кърджали.
За етническата и религиозна принадлежност на местното население от предосманския период, което е почти изцяло представено от българи-християни, свидетелстват и множество археологически паметници в района, в това число: много църкви, манастири и християнски некрополи (над 160 на брой).

През 1370 - 1371 г. родопчани водят героични битки, за да възпрат завоевателните набези на османските ордни на султан Мурад I. Но в крайна сметка българските крепости им селища в региона са премазани, а голяма част от населението е избито, поробено, асимилирано (приема исляма). Друга част намира закрила в непристъпните дебри на Родопите, за да опази българския род, език и християнска вяра.
Откъс от Баткунския ръкопис (от Баткунския манастир „Св.св. Петър и Павел“), който свидетелства за налагането на исляма в Родопите (РИМ - Кърджали)Според някои легенди селищата, намиращи се в района на днешния град, са били превзети от османския военноначалник Кърджа Али, който дал името на селище, чийто пряк наследник се счита сегашният Кърджали. След завладяването на областта са заселени колонисти от Коня и от други места в Мала Азия.
Женска народна носия от КърджалийскоЗа наличие на селище, намиращо се в близост до средновековната крепост Вишеград, за първи път през робството се споменава през 1607 г. в османотурски данъчен регистър, според който то носи името Карджалъ и е поделено между двама владетели (спахии) в два тимара.
В края на XVIII - началото на XIX в. по тези места се организират свирепите кърджалийски банди, които разсипват много цветущи български селища, манастири и църкви.
Първи сведения за населението на Кърджали дава преброяване от 1800 г., според което селището има 230 жители. През 1847 г. Огюст Викенел, френски изследовател и пътешественик, проучвал Източните Родопи, отбелязва: „Кърджали. Малко село с джамия, населено с българи християни и мохамедани”.

Паметникът на руския воин освободител в КърджалиКърджали е освободено за кратко от османска власт по време на Руско-турската война от отряда на руския генерал-майор Григорий Фьодорович Чернозубов, който влиза в селището на 3 януари 1878 г. Войските на освободителите пренощуват на северната страна на река Арда, където сега е разположен пазара. На следващия ден минават реката установяват контрол и от южната страна, след което с бърз марш и без нито един изстрел освобождават и Мастанли (дн. Момчилград), където генерала получава съобщение за примирие, подписано в Одрин. Съгласно Санстефанския договор от 3 март 1878 г. Кърджали влиза в границите на България, но четири месеца по-късно Берлинският договор го включва в пределите на автономната към Османската империя област Източна Румелия. През 1886 г., по силата на Топханенския акт, селото попада в Гюмюрджински санджак, под пряката власт на османския султан, като компенсация за Съединението между Княжество България и Източна Румелия.
Местна възрожденска архитектура - "Керимовата къща"До освобождението Кърджали е занаятчийско селище с развити абаджийство, терзийство, папукчийство, грънчарство, медникарство и други занаяти. Постепенно се оформя като търговско средище за изкупуване на родопски тютюни. Едновременно с това Кърджали се издига като административен и стопански център, в който се разполага голям военен гарнизон. По време на първото преброяване на населението на Източна Румелия през 1884 г. селото има 1176 жители. То e обявено за град в началото на XX век.
Паметникът на героите загинали за освобождението на Кърджали, извисяващ се в центъра на града Кърджали е окончателно освободен от османско робство едва през Балканската война, от Хасковския отряд с командир полк. Васил Делов, след битка Бюст-паметник на ген. В. Деловсъстояла се на 21 октомври  1912 г. в околностите на селището. Днес в центъра на града сe извисява паметник, издигнат в памет на освободителите – героите, загинали за присъединяването на Кърджали към България. Мемориалът е открит през 1939 г. в присъствието на съпругата и сина на ген. Васил Делов - освободителя на Кърджали, успял да опази града незасегнат от военните действия. По-късно в чест на генерала е издигнат и негов паметник-бюст.
След Балканските войни и особено след Първата световна война в града се настаняват българи-бежанци от Тракия и заселници от близките села и от вътрешността на страната. Те са настанени в източния край на града.

Кърджали през 30-те години на XX в. (снимка: www.lostbulgaria.com)В периода между двете световни войни градът започва да нараства с бързи темпове. Развива се тютюнева промишленост, главно с капитали на чужди компании. През 1930 – 34 г. в Кърджалийско започва проучване на минно-концесионни параметри от АД „Пирин“. През 1939 – 41 г., с участие на немски капитали, дружеството прокопава минни галерии, построява инсталации за натрошване и пренос на руда и малка флотациоонна фабрика за оловно-цинков концентрат, която е първообраз на бъдещия Оловно-цинков комбинат.
Наред с икономическото си развитие Кърджали претърпява и значителен културен напредък. Само три месеца след освобождението на Кърджали, на 22 декември 1913 г. будни български младежи поставят началото на първия културен институт в града – читалище „Обединение“. Впоследствие са открити: училище, физкултурно дружество „Арда“ (1924), туристическо дружество (1926) и др.
Стопанският и културен подем на града се отразява върху нарастване на неговото население (с висок механичен и естествен прираст): 1920 г. - 4 417 жители; 1934 – 7 767 ж.; 1946 – 10 502 ж.
През 1920 – 34 г. Кърджали е център на Мастанлийски окръг, а от 1934 (до 1959) е околийски център.

Голям прелом в развитието на Кърджали настъпва след 1944 г., с идването на социалистическата власт, когато от малко провинциално селище с едва прохождаща промишленост се превръща в голям индустриален център. На базата на полезните изкопаеми и производството на тютюни в града започват да се строят големи заводи. През 1980 г. в Кърджали има 30 промишлени предприятия. Разширява се рудодобива и рудообработването, които спрямо общата промишлена продукция в града заемат най-голям дял (44 %). През 1955 г. е построен Оловно-цинковия завод „Г. Димитров“ за добив на олово, цинк и сярна киселина (31 %). Открит е Научно-производствен комбинат „Родопи“ за доби и преработка на нерудни минерални Индустриалната зона на гр. Кърджали - разположените в близост до суровината (белите хълмове) заводи за производство на бентонит и перлит (на преден план и Оловно-цинковият комбинат (в ляво)суровини (бентонит, перлит, азбест и др.). Пуснат е в действие и филиал на стопански минно-металургичен комбинат „Горубсо“, чието управление е в Кърджали. Освен с тези основни производствени мощности, икономиката в града е представена и с производства във: машиностроенето и металообработването (завод „Комсомолец“), тютюневата промишленост (най-стара в града), текстилната промишленост (завод „Орфей“), хранително-вкусовата промишленост и др.
През социализма, за разлика от промишлеността, селското стопанство в района на Кърджали е значително по-слабо развито. Обработваемите земи са включени отначало в ТКЗС, а след това към АПК „Път към комунизма“ с главна насоченост тютюнопроизводство, животновъдство (говеда, овце) и овощарство.
Развитието на града като промишлен център неминуемо довежда и до обособяването му в значителен транспортен възел. Кърджали е гара от ж.п. линията Русе - Стара Загора – Димитровград - Подкова.
През социалистическия период се прави много и за благоустрояването и културното развитие на града. С прилагането на нов градоустройствен план Кърджали коренно променя своя облик. През 1960 г. към града е присъединено село Веселчане, а през 1971 г. - с. Гледка и част от с. Прилепци. От 1975 г. започва строителство и на десния бряг на р. Арда – квартал Възрожденци.
В Кърджали са открити: 2 болници, 2 поликлиники, Дом „Майка и дете“, 7 детски ясли, 23 детски градини и др. Изградени са спортен комплекс, спортни бази на язовирите, почивни станции и др. По това време в града функционират 19 учебни заведения: 8 основни училища, 10 средни и един учителски институт. Освен това има и: 5 читалища, Дом на културата, Дом на книгата, Драматичен театър - „Димитър Димов (основан през 1960 г.), Симфоничен оркестър, Окръжен исторически музей (осн. 1963 г.), Окръжна художествена галерия с иконна сбирка, 4 кина и др.
Големите възможности за професионална реализация и добрите социални условия привличат много хора, с което населението на града започва да расте с бързи темпове. В навечерието на „демократичните промени“ (1989 г.) в Кърджали живеят близо 60 000 жители.
В периода 1959 – 1987 г. Кърджали е окръжен център, но през 1987 г. окръзите са закрити и градът минава към област Хасково.

Днешното състояние на Оловно-цинковия комбинатСлед идването на демокрацията в България (1989 г.) в града настъпват съществени промени. По-голяма част от промишлените предприятия са приватизирани и закрити. Оловно-цинковият комбинат е затворен, като преди това е продаден в собственост на "Интертръст холдинг", но заради тежките задължения към банките-кредитори, през 2012г. се стига до публична разпродажба. "Горубсо-Кърджали" и някои предприятия в града поемат малка част от останалите без работа работници.
Новите условия на пазарна икономика променят значително икономическия профил на града. Закриването на много предприятия и извършено преструкториране на действащите производства довежда до увеличаване на безработицата. Това принуждава много жители на Кърджали да търсят препитание в по-големите градове и чужбина, което неминуемо води до намаляване на населението (за 25 години градът губи почти 1/3 от населението си).

Днес Кърджали продължава да бъде един добре устроен град, който след закриването на някои предприятия, замърсяващи околната среда, като че ли е станал, и по-приветлив.
Благоприятното географско разположение, уникалната природа наоколо, мекият климат и богатото културно-историческо наследство, предоставят възможност за целогодишно упражняване на всички форми на туризъм, който от своя страна може да бъде един от главните приоритети за развитие на община Кърджали.

Кърджалийският манастир "Успение Богородично"Важно място в културното наследство на Кърджалийския край заемат християнските храмове и манастирите, голяма част от които са разрушени през вековете и съвсем малка – все още действащи. Към последната група, освен споменатия по-горе средновековен манастир „Св. Йоан Кръстител“, принадлежи и намиращият се в границите на самия град Кърджали новопостроен манастир "Успение Богородично". С Божията воля в делата на отец Боян Саръев, през последните 25 години манастирът се превръща в духовен център за християните в Източните Родопи. Тук са покръстени множество мюсюлмани, потомците на ислямизирани българи в миналото. Безброй са поклонниците дошли на святото място и получили изцеление на всякакви телесни и душевни страдания.
Черквата "Св. Георги"Наред с двата манастира в Кърджали има и още един действащ православен храм - черквата “Св. Георги Победоносец”, строена през първата половина на ХХ в. Позлатените ѝ кубета привличат погледа на жителите и гостите на града отдалеч. Към нея е изграден енорийски център, в който всяка година се организират летни лагери по богословие за деца от различни етноси. Църквата е обявена за паметник на културата с местно значение.
Към културните забележителности на Кърджали се числи и намиращият се в старата част на града съхранен комплекс от къщи, построени във възрожденски стил. Те са разположени на улиците “Свети Климент Охридски” и “Иван Вазов”. Там се помещава Къщата на художниците в града (т.нар. „Керимовата къща“), както и Къщата на архитектите.
Регионален исторически музей - КърджалиВажно място в туристическите маршрути на района заема Регионален исторически музей – гр. Кърджали, в който по много добър и оригинален начин е представено богатото културно- историческо минало на този край. В него се съхранява богата колекция с над 30 000 експоната, като част от тях са уникални в световен мащаб. Експозициите са представени в три отдела: “Археология”, “Природа” и “Етнография” и проследяват историческото развитие на Източните Родопи от VІ- то хил. пр. Хр. до наши дни. Към музея са регистрирани 179 археологически обекта, като от тях 19 са праисторически, 122 - антични и 37 - средновековни.
"Каменната сватба"С наличие на голямо биоразнообразие и запазена природна среда, Кърджалийският край е богат и на природни забележителности - в околностите на града могат да бъдат видени защитените природни обекти: Кърджалийските пирамиди с причудливи форми - "Каменна сватба” (близо до село Зимзелен); скалните "Каменните гъби" край с. Бели пластобразования "Каменни гъби" при с. Бели пласт; пещера "Утробата" - тракийско светилище с олтар, в който слънчевият лъч достига в деня на пролетното равноденствие; “Скален прозорец” край с. Костино, а също и няколко защ1345итени местности с находища на световно застрашени представители на флората и фауната - “Венерин косъм”, “Юмрук скала” и “Средна Арда”.


Източници:
1. Балкански, И. Източно-родопски крепости. София, 1977 г.
2. Николчовска, Мария. Народни Носии в Източните Родопи, ДИ „Септември“, София, 1979 г.
3. Енциклопедия на България, т. 3, изд. БАН, София, 1982 г.
4. Дерибеев, Борис. Ахрида, изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1986 г.
5. Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Константинопол (мемоари), електронното издание.
6. Интернет сайт на Регионален исторически музей – Кърджали - www.rim-kardzhali.bg
7. Официален сайт на Община Кърджали - www.kardjali.bg
 


Базиликите на Перперикон

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от гр. Кърджали. Археологическият комплекс "Перперикон" е разположен върху скален масив достиг...
» виж детайли


Кърджалийски манастир "Св. Йоан Кръстител"

Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча (Кръстител)“ е разположен на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане на град Кърджали. История: Старинната обител е била част о...
» виж детайли


Кърджалийски манастир "Успение Богородично"

Православното духовно средище (манастирът) "Св. Успение Богородично" се намира в кв. “Гледка” на гр.Кърджали. Манастирът, изграден по инициатива на Отец Боян Саръев и изцяло с...
» виж детайли


Църква от северното предградие на Перперикон

Средновековната църква от северното предградие на Перперикон се намира на 20 км североизточно от гр. Кърджали, в близост до с. Горна крепост. Разположена е на заравнена тераса в североизточното под...
» виж детайли

Църква с епископски комплекс - с. Чифлик, община Кърджали

Средновековният епископски център се намира на 16 км североизточно от гр. Кърджали и на около 1 км северно от село Чифлик, в местността „Клисе башъ“. Разположен на широка тераса на леви...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"