ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Новопостроени манастири
Кърджалийски манастир "Успение Богородично"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кърджали
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Кърджали
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Хасковска
СТАТУС: Действащ без монаси
 

Православното духовно средище (манастирът) "Св. Успение Богородично" се намира в кв. “Гледка” на гр.Кърджали. Манастирът, изграден по инициатива на Отец Боян Саръев и изцяло със средствата на дарители, е един малкото новопостроени в България.

История:
Преди изграждането на средището в днешния си вид, тук се намира църквата на тогавашното село Гледка, чиято история е твърде интересна и свързана с не малко чудеса. В началото на XX в. на мястото на село Гледка (дн. кв."Гледка") се намира малкото неугледно селце Джебироглар, в което живее миролюбиво и отрудено турско население. След като тези земи влизат в пределите на свободна България в 1912 г. (34 г. след Санстефанския договор от 3 март 1878 г.), местното население се изселва в Турция, а на тяхното място се заселват българи, прокудени от родните им места в Одринска Тракия. Измежду тези клетници е и бежанката Калина Кехайова от село Чобанкьой, Беломорска Тракия, която се отличава с голямата си религиозност и благочестив живот. Именно с нея се случва първото чудо - една нощ на сън и се явява Света Богородица, която ѝ казва, че в местността "Чаира", намираща се до самото село, селяните трябва да построят храм и да го кръстят на нейно име. Последват още два такива съня, като в последния светицата обещава да даде свидетелство за правотата на думите си. Така и става - на 28 януари 1928 г., след извършване на Велик водосвет, мъжът на Калина започва да копае на уреченото място, и още след първата копка се показва иконата "Достойно ест", а след втората копка - бликва вода. Множеството народ събрало се за случая изпада в удивление и започва да прославя Бог и Св. Богородица. С тези знамения бежанците тракийци разбират, че не са забравени от Бога и правят щедри дарения за построяването на храм. Така е поставено началото на църквата, предшественик на днешния манастир.
По това време местността "Чаира" е била собственост на турчин, който я дарява на драго сърце, а християните със събраните пари построяват дървен параклис. На негово място е издигнат нов монолитен и просторен храм "Св. Успение Богородично", осветен е на 29 май 1939 г. По-късно към него е основано читалище, открита е и безплатна трапезария за бедни  ученици (1937-1944 г.).
Дългогодишен служител в храма на с. Гледка е отец Василий Топузлиев, който свещонодейства тук цели 50 години (до 1983 г.), като оставя трайна диря в съзнанието и духовния живот на местното население.
След няколкогодишно прекъсване на богослуженията, през 1990 г. в кварталния храм на кв. Гледка е въдворен отец Боян Саръев. Наследството което той получава тогава е една занемарена църква, каменната ограда (срутена), а дворът - буренясал и част от него превърнат в бунище. Отец Боян бързо пристяга църквата и възстановява редовните богослужения. Отначало посещаемостта е почти нулева.
На 18 април 1990 г. свещеник Боян Саръев основава Движение за християнски прогрес "Св. Йоан Предтеча" със седалище гр. Кърджали. Едновременно с църковните си задължения, енергичният отец започва да обикаля родопските села и градове, населени с помохамеденачени през османското робство българи, на които говори и проповядва Христовото учение.
В резултат на тази му мисионерска и проповедническа дейност, на 18 май 1991 г. в храма "Св. Успение Богородично" в кв. Гледка се събират около 80 души от Родопите, които приемат християнството от ръката на свещеник Боян Саръев и отново се връщат в лоното на православната църква.
С това се поставя началото на процеса на връщане към християнството на потомците на помохамеданчени в робство българи, което го прави важно историческо събитие от най-новата история на България.
През пролетта на 2000 г. отец Боян получава съновидение, в което Божията майка му дава наставление да изгради манастир, тъй като това място е свято, и ще идват на поклонение християни от цяла България. Тя му подсказва и, че водата от извора ще лекува всякакви телесни и душевни страдания.
След получените наставления от Св. Богородица, отецът и презвитерата му Красимира за почват усилена работа. Постепенно обителта придобива днешния си вид, благодарение на любовта,старанието и даренията на множество миряни.
Днес православното средище "Св. Успение Богородично" има обучителен център, в който се преподават часове по вероучение, калиграфия, иконография, църковно пеене, компютри, магерница, конферентна зала, библиотека. Всяка събота и неделя в манастира се провежда неделно училище (за деца в събота, а за възрастни в неделя). Създаден е приют за бездомни, в който им се осигурява подслон и храна. Впоследствие към центъра се отваря и социалната кухня, в която се хранят над 100 човека – бедни хора от различни етнически групи – българи, турци, цигани (40 от тях са деца, предимно от малцинствата).

В двора на манастира се намира параклисът "Животоприемний източник", построен е около кладенеца, за който Божията майка казва, че е благословен и мнозина ще намерят изцеление при него. И наистина - безброй са изцелените от всякакви телесни и душевни страдания. Слепи проглеждат, куци прохождат, неми проговарят. Съпрузи, които живеят дълго заедно и са без деца, след искрено поклонение, пиене на вода от аязмото и четене на молитви от отец Саръев, зачеват и раждат здрави и хубави деца.

Ценна реликва за манастира е съхраняваната в него частица от св. Кръст Господен. Тя е открита през лятото на 2002 г. при археологически разкопки на средновековен епископски център, намиращ се в подножието на Перперикон, край кърджалийското село Чифлик. При разкопките в абсидната част на епископската църква са открити 5–6 бронзови нагръдни кръстове – реликвариуми. При изследваното им в лабораторни услови, в един от кръстовете, в мощехранителницата, са открити частици от св. Кръст Господен.
На 1 декември 2002 г. частиците от св. Кръст Господен са пренесени в  храма “Успение Богородично” на кв. Гледка с литийно шествие, организирано от отец Боян Саръев и с участието на благочестиви християни от цялата страна. Днес реликвата е изложена в храма за постоянно поклонение.

Понастоящем Кърджалийският манастир “Успение Богородично” носи потенциала на един от най-мощните духовни центрове в България. Превръща се във все по-посещавано и предпочитано място за поклонение и за религиозен туризъм от българи и чужденци.



Източници:
1. Отец Боян Саръев - История на православното средище "Успение Богородично", 2004 г.
 

Дарителска сметка набираща средства за поддържане и развитие на Кърджалийския манастир "Успение Богородично"

Банка "ОББ" - гр. Кърджали

IBAN:  BG53UBBS81611010107512

BIC: UBBSBGSF

Получател: Движение за християнски прогрес "Св.Йоан Предтеча"

КОМЕНТАРИ
Димитров
12.09.2020 13:09
До т н Даниела Каква търговия ,какви чудесии говорите ,отеца храни всеки ден СТО човека .Стига ли ви мозъчето да осъзнаете това или сте заслепена от злоба по неясни причини .Засрамете се и поискайте прошка
Свети места
01.06.2020 21:25
Ейй, странна порода сме ние българите: защо всместо да оценим и подкрепим градивността на отделни личности, ние се чудим как да ги охулим, омаскарим, а броят на саботьорите многократно надвишава този на градящите.......?! Не виждаме същественото, а се захващаме за сламката. Все пак не се намираме в средновековието и всякакъв по различен подход за посрещане на поклоници не бива да се посреща праволинейно осъдително, още повече в днешно време - при наличие на ислямска експанзия. А що се отнася за дарителството, него винаги го е имало - църкви и манастири вина ги са строени от дарения. И кой крупен бъзнесмен в България няма съмнител бизнес или пък тези, които ги осветяват са още по-съмнителни.......
Анонимен писател
29.05.2020 13:45
Абсолютно съгласен с Даниела П. Г....Никакъв манастир не е имало в Гледка....няма нито архитектурни находки, нито каквито и да било исторически ПОДСКАЗКИ за манастир...просто това са търговските похвати на най-комерсиално ориенираният свещеник...и да Ви кажа, Даниела, с чии пари той построи "манастира" - с дарения на братята Бобокови (бизнесмени със съмнителен бизнес)...и църквата (в лицето на тогавашния пловдивски митрополит Арсений) не искаше да освещава построения хотел, щото не беше съгласен първо частния хотел да е в двора на църквата и второ да се пише като манастир...и отказа първата покана за освещение....та минаха няколко месеца в "убеждаване" и лъжи, та накрая дядото зорлен се съгласи и с голяма неохота дойде та го освети...щото не искаше да влиза в грехотворенията на гледкенския свещеник....
Даниела П. Г
26.01.2019 15:42
Г-н Матеев, значи по онова време, за което говорите и не споменавате манастир и монаси в него, не е имало никакъв манастир, а само проста селска черквичка!!!...Построен от свщ. Саръев - през коя година и с чии пари? Този хотел за църковен туризъм и после провъзгласен от самия свещеник за "манастир", който не се ползва от монаси или монахипи е лошо дело....И не е ли кощунствено да се нарича манастир???...Как Светия Синод е разрешил в двора на църквата (който си е църковно притежание) да се построи с търговски цели "манастир", който не се ползва за нуждите на монашеството в България, а се ползва от туристи...тогава как и защо се нарича заблудително манастир, а не хотел за туристи..и какво идват да гледат тия туристи, като там няма НИКАКВА забележителност??? Много хитра тактика на тоя свещеник...хитрец, не духовник! сиг,урно през лятото процъфтява църковния туризъм с лесно заблудимите бабички....голям грях си е стоварил на плещите тоя сребролюбив свещеник...Казано е в Десетте Божи заповеди - НЕ ЛЪЖИ...Явно няма страх Божий...
Стефан Матеев
29.04.2016 13:42
Баща ми бе лекар в здравпункта разположен на около 300 м под църквата ПРЕЗ 1950-54 Г И общуваше с поп Васил и директора на училището Ц ърквата бе действуваща и правеха голям курбан н бОГОРОДИЦА Поп Васил бе баща на дядо Дометиан, на свещеници Емил/Милчо/, още един син и поп Благо
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена” - с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Георги" - с. Мирково "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"