Средновековният епископски център се намира на 16 км североизточно от гр. Кърджали и на около 1 км северно от село Чифлик, в местността „Клисе башъ“. Разположен на широка тераса на левия бряг на река Перперешка, в подножието на историческото място Перперикон (на 3 км югоизточно по права линия).

История:
За това църковно средище се разбира след провеждане на археологически разкопки в периода 2001 – 2004 г. от екип специалисти -  археолозите: Николай Овчаров (ръководител), Георги Нехризов и Даниела Коджаманова. Дотогава обектът е неизвестен на науката и редовно е подлаган на иманярски набези.
Мащабни разкопки дават много интересни и дори изненадващи резултати. Разкрит е представителен християнски храм с манастирски комплекс и некропол около него. Открита са и значителен брой находки: битови предмети и сечива, фрагменти от декоративна керамика (белоглинена), кръстове, медальони и накити от некропола и др. Особено място сред находките заема уникална колекция от повече от 100 оловни печата, принадлежали на висши византийски сановници от X – XII в., които придават изключителна историческа стойност на обекта.
Чрез направените проучвания се установява, че през средновековието (IX – XII в.) на мястото съществува голям църковен административен център, вероятно на епископията Ахридос. По намерените печати може да се съди за 4-ма епископи. Археологическите разкрития напълно кореспондират с наличните сведения, според които през VIII - IX в. центърът на властта, заедно с епископията, временно се премества от крепостта „Перперикон“ в нейното подножие. През този период в нейната околност възникват и множество имения с църкви към тях (в северното подградие на Пеперикон, край с. Висока поляна и др.). Според проф. Н. Овчаров именно в м. „Клисе башъ“ се е намирал главният административен център на Източните Родопи - Ахридос, който имал връзка със средновековния манастирски комплекс "Свети Йоан Продром" в Кърджали и Перперикон, като последният е изпълнявал защитни военни функции през посочения период. Предполага се, че тук се е помещавала втората резиденция на епископите на Ахридос, едновременно с първата - тази при манастира "Св. Йоан Продром".
От разкритите при разкопките находки, с особена стойност са и ключ от съкровищницата на административния център (изложен е в историческия музей в Кърджали), както и реликварий с дървени частици, за който археолозите предполагат, че се от Христовия кръст.  Ценната реликва се съхранява в манастирския комплекс "Успение Богородично" в кърджалийския квартал Гледка.
Средището в м. „Клисе башъ“ просъществува до края на XII в. (в продължение на около 250 години), когато Перперикон отново възвръща функциите си на главен областен център, след което е постепенно изоставено.

Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение средновековният епископски център представлява комплекс от черква, параклис, административни сгради и помещения от епископската резиденция.
Красивата църква има три апсиди от изток, влизащи в олтарната част и две полукръгли конхи от север и юг. В храма се влиза от запад чрез триделен притвор. Някога над центъра на наоса се е извисявал масивен купол. Сградата е с размери: дължина - 17.5 м и широчина - 12 м.  Градена е с ломени камъни споени с бял хоросан в стил “opus mixtum”.
Фасадите на църквата са много елегантни. Стените са изпълнени със смесена зидария - редуващи се пояси тухла и бял дялан камък. Те са раздвижени с полигонални повърхности, слепи арки и двустъпални ниши.
Олтарната част е силно издължена и триделна, с входове между отделните дялове, като във всяко помещение на олтарната част има по една жертвена маса. Нагоре са се издигали двустранно украсени със стилизирани растителни орнаменти мраморни плочи и многостенни колонки. Рядък елемент в декоративната схема на църквата е употребата на белоглинена рисувана керамика в олтарната преграда. Тя е представена от ленти и декоративни керемидки със сложна растителна и геометрична украса в бяло, зелено, синьо, черно и охра.
Подът на храма е старателно изграден от тухлени плочи. Точно в центъра е напълно запазено квадратно мозаечно пано в стил “opus sektile”. Редуващи се с червени тухли квадратни и триъгълни бели мраморни блокчета са използвани в различни комбинации и оформят красив килим със силно стилизиран кръст.
Високо от купола се е спускал огромен бронзов полилей със стъклени кандила, части от който са открити при разкопките.
Въз основа на архитектурата и художествената украса изграждането на храма в „Клисе башъ“ се датира към IX в. и показва преки връзки с константинополската архитектурна школа. Северно от него е разкрит малък параклис с гробница и костница. Възможно е подобен параклис да е имало от юг, където също има правоъгълно помещение с преддверие и мраморна гробница под пода.
Западно и северно от главната църква се развива обширен светски некропол, от който са проучени повече от 100 гроба. По-голямата част от покойниците са положени в добре оформени с каменни плочи камери. Наблюдава се рядко срещания през средновековието обичай за маркиране на гробовете с каменни стълбчета с врязани кръстове. В много от гробниците се намират находки, свързани основно с християнския култ.

С провеждането на археологическите разкопки в продължение на четири години църквата и епископският комплекс са окончателно проучени, заснети и документирани.
През 2009 г. средновековния областен административен център е реставриран по проект на стойност от 300 000 лв, които са част от отпуснатите 2,5 млн. лв. по програмата ФАР за реставрация и консервация на средновековния град Перперикон. Реставрационната дейност е извършена от „ЕКСА“АД. Възстановени са основите и част от зида на средновековната църква с два параклиса към нея, както и още няколко помещения, между които и съкровищницата на епископията. Така обектът е подготвен за посетители, но е изпусната една „малка“ подробност – не е социализиран. Намиращ се насред полето, достъпът до него е изключително труден (възможен само за високопроходими коли). Явно „усвоените“ средства не са достигнали за прокарване на път, та бил той и само чакълиран.
Ценният археологически паметник, от национално значение, е в същото положение и 5 години след реставрацията (през 2014 г.). Старината е обрасла с бурени и ако все пак някой турист успее да достигне до нея, след много премеждия, той бива изложен на реалната заплаха да бъде разкъсан от кучета, пазещи стада от пасящи наоколо овци...



Източници:
1. Овчаров, Н; Нехризов, Г.; Коджаманова, Д. Археологическо проучване на обект „Перперикон“ през м. юли – август 2001 г. В: АОР за 2001 г., изд. БАН, София, 2002 г., с. 123.
2. Овчаров, Н; Нехризов, Г.; Коджаманова, Д. Археологически разкопки Перперикон – 2002. В: АОР за 2002 г., изд. БАН, София, 2003 г., с. 139.
3. Овчаров, Н; Нехризов, Г.; Коджаманова, Д. Археологически разкопки Перперикон – 2003. В: АОР за 2003 г., изд. БАН, София, 2004 г.
4. Овчаров, Н; Нехризов, Г.; Коджаманова, Д. Археологически разкопки на скалния град Перперикон. В: АОР за 2004 г., изд. БАН, София, 2005 г., с. 300-301.
5. Интернет сайт на компания ЕКСА - www.eksa.org