Средновековната църква от северното предградие на Перперикон се намира на 20 км североизточно от гр. Кърджали, в близост до с. Горна крепост. Разположена е на заравнена тераса в североизточното подножие на историческия хълм, непосредствено до паркинга, в ляво от пътеката за археологическия обект.

История:
Средновековният храм е открит през 2007 г. при спасително археологическо проучване във връзка с изграждането на посетителски и изложбен център „Перперикон” и регистрирана иманярска интервенция.
Църквата е обслужвала един от външните квартали на града, за което свидетелства и разположен край него некропол, от който са проучени 23 гроба, всичките в съответствие с християнския погребален обред.
Архитектурните особености на християнския храм дават основание на специалистите да приемат, че най-вероятно неговото изграждане е станало в периода между втората половина на XI – XII в. Той претърпява преустройството през втората половина на XIII в. В този си вид църквата просъществува до 60-те години на XIV в. и по-точно до 1362 г., когато е разрушена. През същата година Перперикон е превзет при похода на емир Орхан. Към такава датировка насочва и откритият подемен материал.
Установено е, че по време на обсадата на Перперикон от османските турци църквата е била опожарена и унищожена. От археологическите разкопки се изяснява, че повечето покойници в некропола са били положени в мирно време преди нашествието, но има и такива, които несъмнено са били обезглавени и тогава погребани. Явно това е бил един от методите на османлиите срещу защитниците на твърдината, да ги сплашат и да ги принудят да се предадат.
През османския период върху руините на изгорената църква е изграден малък параклис. На базата на наличните писмени данни за християнските селища в региона и констатираната ситуация на терена се счита, че възстановяването на храма е станало в края на XV – XVI в. В исторически аспект това става възможно вследствие на някои облекчения на християните, дадени от султан Сюлейман Великолепни (1520-1566 г.). Тогава за първи път след падането на България под османско робство изповядващите Православието могат да градят малки църкви, но задължително на мястото на съществувал преди това храм, какъвто е и случаят в подножието на Перперикон.
След масовата ислямска колонизация на Източните Родопи през XVII в., етническия облик на района е коренно променен, а старинната църква отново е разрушена, след което никога не бива възстановена и потъва в забвение.

Понастоящем общият план на храма е трудно различим. На места са запазени зидове достигащи на височина до 0,70 м, а на други - те съвсем липсват. След разкриването и проучването на паметника в 2007 г., не са провеждани реставрационни и консервационни дейности.
 

Архитектура:
По план църквата принадлежи към типа на еднокорабните едноапсидни църкви с притвор. Състои се от олтар, наос и притвор разположени последователно от изток на запад по надлъжната ос. Външните ѝ размери са 11,10 х 5,35 м. Постройката е изградена от местна порода камъни, споени с бял хоросан . Източната част на храма на храма е фундирана върху материкова скала. От градежа на апсидата е запазен един, само на отделни места два реда каменна зидария с височина 0,25 – 0,40 м. Във външното си очертание апсидата е тристенна, а вътрешната и извивка е дъговидна.
Няма точни данни къде е бил входът, чрез който притворът се е съобщавал с наоса, но най-вероятно той е бил разположен по оста на симетрия.
От южната страна на църквата е разкрита каменна подложка с квадратна форма и размери 2,50 х 2,50 м. На 2 м в източна посока от нея са разкрити основи на зидан каменен
стълб с размери 1,10 х 0,80 м, запазен на височина 0,30 м.
В резултат на проучването на архитектурните останки от църквата са регистрирани три строителни периода. При първия етап (XI-XII в.) тя добива вида, описан по-горе. По време на втория строителен етап (XIII в.) църквата претърпява значително преустройство. Входът водещ към вътрешността на притвора е затворен. Премахната е южната стена на притвора, като от тази част на църквата започва да води началото си проход, в южна посока. Вероятно разкритата каменна основа е свързана с изграждането на камбанария. Допуска се че от нея е започвала открита галерия, която е обхващала църквата от юг. За съществуването ѝ се съди по разкритите останки от зидания каменен стълб . По време на третия строителен период (XV-XVI в.), когато църковната постройка е в руини, е пристъпено към нейното частично възстановяване .  За основи са използвани олтарната част и част от северния зид на наоса. Чрез изграждането на зидовете на калова спойка във вътрешността на наоса, са оформени западния и южния зид на новата култова постройка (параклис). Тя е била с паянтов градеж, а входът е ситуиран при югозападния ъгъл. Храмът просъществува в този си вид най-вероятно до средата на XVII в.

Проучените 23 гроба от некропола около църквата са вкопани на дълбочина 0,35 – 0,80 м от нивото на терена и няма данни да са били маркирани с трайни вертикални надгробни паметници. Гробните съоръжения са два вида – обикновени гробни ями, без следи от специално оформление и гробни камери при които страниците и покритието им е от шистови плочи. При някои от гробните камери ограждането с каменни плочи е от четирите страни .
В проучените гробове не е открит погребален инвентар. Изключение прави само един гроб, в който е открита монета, сечена в началото на XIV в.



Използвана литература:
1. Овчаров, Н.; Коджаманова, Д.; Вачев, Х. Спасителни проучвания в североизточното подножие на Перперикон. В: АОР за 2007г., изд. БАН, София, 2008 г., 538-542.
2. Овчаров, Н. и Коджаманова, Д. - Свещаният град Перперикон, изд. "Славена", Варна