Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча (Кръстител)“ е разположен на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане на град Кърджали.

История:
Старинната обител е била част от средновековен манастирски комплекс, за чиято датировка на основаването му има различни становища. Някои историци посочват времето от втората половина на  VIII до X в., а други дори го отнасят от по-рано - VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. От археологическите разкопки е известно, че на мястото на катедралната църква съществуват няколко последователно строени църкви с типично византийски стил, със силно цариградско влияние. След възникването си, манастирът става център на християнството в Източните Родопи и средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се предположи, че манастирът се е превърнал още в X-XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За значимостта на мястото свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него. Между тях попадат и пет зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното ѝ отваряне, са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. В гроба са намерени и напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Забележително е, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България е единствена. По мнението на специалистите, това говори че през средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. Днес ценният паметник е реставриран и е изложен в Историческия музей в Кърджали.
Манастирът е обновен вероятно по времето на българския цар Петър (927-969 г.), когато на южната граница на България с Византия цари половинвековен мир, за разлика от десетилетията военни конфликти при управлението на цар Симеон Велики (893-927 г.). Граничното положение на района на Вишеград (град-крепост, считана за предшественик на днешния Кърджали), в който се е намирала обителта, наложило ограждането ѝ със здрава крепостна стена, допълнително усилена с четириъгълни кули по ъглите.
Несъмнено манастирът е продължавал да бъде важно духовно огнище в югоизточните български земи и крепител на християнската вяра, и по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Археологическите разкопки показват, че той е превзет и разрушен в първата половина на XIII век. Разорението на манастира се свързва с кръстоносците - рицари (католици), които превземат Източните Родопи в 1204 г., след като през същата година завоюват Константинопол и създават ново държавно формирование - Латинската империя. След като българският цар Калоян разбива латинската армия край стените на Адрианопол (1205 г.), латинското присъствие в този край е ликвидирано (1207 г.). Предполага се, че един от полковете на цар Калоян, формиран от местни хора, разбил някъде в околностите на Вишеград войската на управителя на Солун граф Бонифаций Монферат, който загива в боя. Твърде е възможно още след това благоприятно за българите развитие на събитията, манастирът „Свети Йоан Продром“ да е бил възстановен.
Светата обител продължава да съществува (със затихващи функции) през първите десетилетия на османското робство, след което бива окончателно разсипан от османлиите и потъва в забравата на вековете.
Руините на средновековния манастир са открити едва през 30-те години  на XX в. от местни любители на историческото ни минало, след което дълги години остават непроучени. Първите археологически разкопки на обекта се провеждат през 1962 г., когато е открита църквата. Допълнителни проучвания на храма прави и Стамен Михайлов. През 1985-88 разкопките са възобновени от археолозите Н. Овчаров и Д. Хаджиева, с цел основно проучване на манастирския комплекс. В периода 1998 - 2000 г. се провежда реставрация на разкритите архитектурни структури, ръководена отново от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова (Хаджиева).
Възстановяването на съборната черква "Св. Йоан Предтеча" се извършва по инициатива на Фондация за Християнска архитектура и изкуство "Никола Фичев - Захари Зограф" с председател арх. Христо Генчев (самата идея възниква в 1991 г.). Архитектурната реставрация се осъществява по проект на арх. Боян Кузупов. Въпреки че Министерство на културата остава почти безучастно към начинанието, Фондацията осигурява европейско финансиране (по програмата "Рафаел"), организира архитектурен конкурс, изпълни проектно-проучвателните работи и извърши най-тежките и деликатни строителни работи като фундирането (такова е липсвало) и укрепването на руината, както и нейното надзиждане до кота главен корниз (+ 4.50). Изключителен принос за възраждането на старината има арх. Хр. Генчев, под чието ръководство и компетентна намеса паметникът придобива днешния си вид, възможно най-близък до оригиналния. Реставрацията на черквата е изцяло завършена с помощта на Фондацията "Бъдеще за България", чийто председател по това време е Елена Костова.
Забележително е че, във възстановяването на храма участват личности с различни политическите възглед, но обединени в името на една обща, българска цел.
Старинният манастир в кв. Веселчани е един чудесен пример, за това как трябва да се постъпва със западналите и разрушени исторически паметници, които по българските земи не са никак малко и за жалост, възраждането на голяма част от тях бива съвсем отписвано.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение, построеният на естествено възвишение манастир, е укрепен с крепостна стена и кули, които заграждат пространство с неправилна четириъгълна форма. В процес на разкопките са намерени основи на църква от разрушения първи манастир, върху които е изграден днешният храм. По план старата църква е била триапсидна кръстокуполна сграда с притвор и с размери 9,70 х 4,85 м. По отношение на плановата си композиция храмът е близък до преславските църкви в местностите  "Аврадака" и "Бял бряг" (IX-X в.). От това, което е останало е трудно да се установи кога и при какви обстоятелства е бил разрушен старият манастир.
Новата (днешната) църква е изградена на мястото на разрушената стара църква и малка култова сграда, вдясно от нея. Допреди възстановяването ѝ е имала запазени стени на височина до 3,40 м.,което позволило да се разкрие вида на първоначалното строителство и направените по-късно преустройства. Разграничават се два основни строителни периода. Преди преустройството храмът е принадлежал към триконхалните кръстокуполни църкви от простия (провинциален) вариант. Зидарията на стените е от редуващи се каменни и тухлени пояси с грубо изпълнение. Върху още прясната мазилка на източната стена на притвора са били врязани графити със старобългарски надписи, което показва, че църквата е била строена от български майстори. През първата половина на XIV в.,към северната страна на църквата е бил пристроен триконхален параклис.
Вторият строителен период е през времето, когато тези земи са вече в границите на Османската империя, тогава църквата претърпява сериозна реорганизация, при която променя своя обем. При поправката на сградата е била променена и подкуполната конструкция, с което църквата придобила чертите на еднокорабна куполна църква със стегнат кръст. Пристроените помещения към църквата в периода след XIV в. са били лишени от архитектурна естетика и обезличили красивия външен вид на този забележителен български катедрален храм.
Фасадата на храма е оформена изключително пластично. Използвани са редици от конструктивни слепи арки. Църквата е била забележителна не само с външния си облик, но и с импонзантното оформление на вътрешното си пространство. Цялата ѝ вътрешност е била изписана със стенописи. За красотата на интериора е допринасяла и мраморната олтарна преграда (темплон) с богата релефна украса, от нея са запазени отделни части.
Запазените фрагменти от живописта в храма и параклиса (част от тях са на място, а друга - в РИМ Кърджали), които са от различно време, позволяват да се проследи тяхната хронология. Най-ранните стенописи са датирани от първата половина на XIII в. Това са фреските: на вътрешните страници на входовете на притвора към наоса, на г-образните източни подкуполни подпори, на западната страна зад пристроените подкуполни стълбове и тези на южната конха, където са изобразени светци воини.
Храмът е бил изографисан за втори път през османския период, след поправката.
Въз основа на строителния метод и техника, архитектурно-стилови белези и план, построяването на манастирския храм може да се датира от първата половина на XIII в. Тази датировка се потвърждава и от историческите сведения за периода - след битката при Клокотница през 1230 г. Тракия отново влиза в пределите на българската държава. Наред с политическата си дейност, цар Иван Асен II урежда и въпроса за смяна на дотогавашната гръцка духовна йерархия в Източните Родопи с българска. През този период се извършва мащабно църковно строителство из българските земи, в резултат на което е издигнат и манастирът „Св. Йоан Предтеча“ край Вишеград. Той е обновен като духовен център с катедрален храм и следователно има изключително значение за българската история, а също и за изясняване структурата на църковната организация в този район.


Използвана литература:
1. Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век., София, изд. АГАТО, 2008 г.