ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Кърджалийски манастир "Св. Йоан Кръстител"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кърджали
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Кърджали
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Хасковска
СТАТУС: Действащ без монаси
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Средновековен
 

Кърджалийският манастир „Свети Йоан Предтеча (Кръстител)“ е разположен на десния бряг на река Арда, в квартал Веселчане на град Кърджали.

История:
Старинната обител е била част от средновековен манастирски комплекс, за чиято датировка на основаването му има различни становища. Някои историци посочват времето от втората половина на  VIII до X в., а други дори го отнасят от по-рано - VI-VII век, след края на периода на иконоборството във Византия. От археологическите разкопки е известно, че на мястото на катедралната църква съществуват няколко последователно строени църкви с типично византийски стил, със силно цариградско влияние. След възникването си, манастирът става център на християнството в Източните Родопи и средище на една от големите средновековни епархии - Ахридос.
Историческите сведения и запазените останки от градежи дават основание да се предположи, че манастирът се е превърнал още в X-XI век в епископско, а по-късно и в митрополитско средище. За значимостта на мястото свидетелстват уникалните находки намерени в храма и около него. Между тях попадат и пет зидани гробници. Четири от тях са на висши духовници, а за другата се предполага, че е на виден светски аристократ. Една от гробниците, която се намира в църквата е била затворена херметически. След внимателното ѝ отваряне, са открити мощи на висш християнски духовник от края на XII и началото на XIII век. В гроба са намерени и напълно запазен епитрахил, тъкан със злато и с необикновена украса, както и църковни мощи, зашити в платнен кръст. Забележително е, че само на 4 места в света има запазени такива находки, а в България е единствена. По мнението на специалистите, това говори че през средновековието днешен Кърджали е бил важен християнски център. Прекрасната златовезана материя на епитрахила, наръкавниците и набедреника поразяват с майсторската си изработка. По исторически данни епитрахилът е изключително скъп, предполага се, че е правен в Константинопол. Днес ценният паметник е реставриран и е изложен в Историческия музей в Кърджали.
Манастирът е обновен вероятно по времето на българския цар Петър (927-969 г.), когато на южната граница на България с Византия цари половинвековен мир, за разлика от десетилетията военни конфликти при управлението на цар Симеон Велики (893-927 г.). Граничното положение на района на Вишеград (град-крепост, считана за предшественик на днешния Кърджали), в който се е намирала обителта, наложило ограждането ѝ със здрава крепостна стена, допълнително усилена с четириъгълни кули по ъглите.
Несъмнено манастирът е продължавал да бъде важно духовно огнище в югоизточните български земи и крепител на християнската вяра, и по време на Второто българско царство (XII-XIV в.). Археологическите разкопки показват, че той е превзет и разрушен в първата половина на XIII век. Разорението на манастира се свързва с кръстоносците - рицари (католици), които превземат Източните Родопи в 1204 г., след като през същата година завоюват Константинопол и създават ново държавно формирование - Латинската империя. След като българският цар Калоян разбива латинската армия край стените на Адрианопол (1205 г.), латинското присъствие в този край е ликвидирано (1207 г.). Предполага се, че един от полковете на цар Калоян, формиран от местни хора, разбил някъде в околностите на Вишеград войската на управителя на Солун граф Бонифаций Монферат, който загива в боя. Твърде е възможно още след това благоприятно за българите развитие на събитията, манастирът „Свети Йоан Продром“ да е бил възстановен.
Светата обител продължава да съществува (със затихващи функции) през първите десетилетия на османското робство, след което бива окончателно разсипан от османлиите и потъва в забравата на вековете.
Руините на средновековния манастир са открити едва през 30-те години  на XX в. от местни любители на историческото ни минало, след което дълги години остават непроучени. Първите археологически разкопки на обекта се провеждат през 1962 г., когато е открита църквата. Допълнителни проучвания на храма прави и Стамен Михайлов. През 1985-88 разкопките са възобновени от археолозите Н. Овчаров и Д. Хаджиева, с цел основно проучване на манастирския комплекс. В периода 1998 - 2000 г. се провежда реставрация на разкритите архитектурни структури, ръководена отново от проф. Николай Овчаров и Даниела Коджаманова (Хаджиева).
Възстановяването на съборната черква "Св. Йоан Предтеча" се извършва по инициатива на Фондация за Християнска архитектура и изкуство "Никола Фичев - Захари Зограф" с председател арх. Христо Генчев (самата идея възниква в 1991 г.). Архитектурната реставрация се осъществява по проект на арх. Боян Кузупов. Въпреки че Министерство на културата остава почти безучастно към начинанието, Фондацията осигурява европейско финансиране (по програмата "Рафаел"), организира архитектурен конкурс, изпълни проектно-проучвателните работи и извърши най-тежките и деликатни строителни работи като фундирането (такова е липсвало) и укрепването на руината, както и нейното надзиждане до кота главен корниз (+ 4.50). Изключителен принос за възраждането на старината има арх. Хр. Генчев, под чието ръководство и компетентна намеса паметникът придобива днешния си вид, възможно най-близък до оригиналния. Реставрацията на черквата е изцяло завършена с помощта на Фондацията "Бъдеще за България", чийто председател по това време е Елена Костова.
Забележително е че, във възстановяването на храма участват личности с различни политическите възглед, но обединени в името на една обща, българска цел.
Старинният манастир в кв. Веселчани е един чудесен пример, за това как трябва да се постъпва със западналите и разрушени исторически паметници, които по българските земи не са никак малко и за жалост, възраждането на голяма част от тях бива съвсем отписвано.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение, построеният на естествено възвишение манастир, е укрепен с крепостна стена и кули, които заграждат пространство с неправилна четириъгълна форма. В процес на разкопките са намерени основи на църква от разрушения първи манастир, върху които е изграден днешният храм. По план старата църква е била триапсидна кръстокуполна сграда с притвор и с размери 9,70 х 4,85 м. По отношение на плановата си композиция храмът е близък до преславските църкви в местностите  "Аврадака" и "Бял бряг" (IX-X в.). От това, което е останало е трудно да се установи кога и при какви обстоятелства е бил разрушен старият манастир.
Новата (днешната) църква е изградена на мястото на разрушената стара църква и малка култова сграда, вдясно от нея. Допреди възстановяването ѝ е имала запазени стени на височина до 3,40 м.,което позволило да се разкрие вида на първоначалното строителство и направените по-късно преустройства. Разграничават се два основни строителни периода. Преди преустройството храмът е принадлежал към триконхалните кръстокуполни църкви от простия (провинциален) вариант. Зидарията на стените е от редуващи се каменни и тухлени пояси с грубо изпълнение. Върху още прясната мазилка на източната стена на притвора са били врязани графити със старобългарски надписи, което показва, че църквата е била строена от български майстори. През първата половина на XIV в.,към северната страна на църквата е бил пристроен триконхален параклис.
Вторият строителен период е през времето, когато тези земи са вече в границите на Османската империя, тогава църквата претърпява сериозна реорганизация, при която променя своя обем. При поправката на сградата е била променена и подкуполната конструкция, с което църквата придобила чертите на еднокорабна куполна църква със стегнат кръст. Пристроените помещения към църквата в периода след XIV в. са били лишени от архитектурна естетика и обезличили красивия външен вид на този забележителен български катедрален храм.
Фасадата на храма е оформена изключително пластично. Използвани са редици от конструктивни слепи арки. Църквата е била забележителна не само с външния си облик, но и с импонзантното оформление на вътрешното си пространство. Цялата ѝ вътрешност е била изписана със стенописи. За красотата на интериора е допринасяла и мраморната олтарна преграда (темплон) с богата релефна украса, от нея са запазени отделни части.
Запазените фрагменти от живописта в храма и параклиса (част от тях са на място, а друга - в РИМ Кърджали), които са от различно време, позволяват да се проследи тяхната хронология. Най-ранните стенописи са датирани от първата половина на XIII в. Това са фреските: на вътрешните страници на входовете на притвора към наоса, на г-образните източни подкуполни подпори, на западната страна зад пристроените подкуполни стълбове и тези на южната конха, където са изобразени светци воини.
Храмът е бил изографисан за втори път през османския период, след поправката.
Въз основа на строителния метод и техника, архитектурно-стилови белези и план, построяването на манастирския храм може да се датира от първата половина на XIII в. Тази датировка се потвърждава и от историческите сведения за периода - след битката при Клокотница през 1230 г. Тракия отново влиза в пределите на българската държава. Наред с политическата си дейност, цар Иван Асен II урежда и въпроса за смяна на дотогавашната гръцка духовна йерархия в Източните Родопи с българска. През този период се извършва мащабно църковно строителство из българските земи, в резултат на което е издигнат и манастирът „Св. Йоан Предтеча“ край Вишеград. Той е обновен като духовен център с катедрален храм и следователно има изключително значение за българската история, а също и за изясняване структурата на църковната организация в този район.


Използвана литература:
1. Димова, Виолета. Църквите в България през XIII-XIV век., София, изд. АГАТО, 2008 г.

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"