ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Раннохристиянски църкви
Базиликите на Перперикон
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Кърджали
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Кърджали
ЕПАРХИЯ: Пловдивска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Хасковска
СТАТУС: Археологически паметник
СЪСТОЯНИЕ: В развалини
ДАТИРОВКА: Раннохристиянскa (IV-VI в.)
 

Перперикон (Хиперперакион, Перперакион) се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от гр. Кърджали. Археологическият комплекс "Перперикон" е разположен върху скален масив достигащ до 470 м надм. вис. В подножието му се намират село Горна крепост и златоносната река Перпершка, чиято долина е създавала прекрасни условия за живот от дълбока древност.


Проучване:
Забележителните скални изсичания на нависокия хълм край днешното село Горна крепост излизат от вековете забрава и привличат погледите на изследователите едва в края на XIX век, когато Константин Иречек съобщава за средновековната крепост Хиперперакион (Перперикон), макар лично да не е посещавал местността. Още в 1898 г. той забелязва хидронима "Перперек-дере", както се е наричала днешната Перперешка река. Всъшност това е единствената оцеляла старинна дума сред топонимите в района, създадени след турското нашествие.
През 30-те годони на XX в. Перперикон е посетен от Иван Велков, но той я разглежда единствено като средновековна крепост, като пренебрегва предишните периоди. През 50-те години историческият паметник е проучван от кърджалийската краеведка Мара Михаилова, а след нея по проект на арх. Стефан Бояджиев е направена рестврация на добре запазената средновековна кула.
Първите истински археологически проучвания на Перперикон се извършват едва през 1979-1982 г. под ръководството на Стамен Михайлов и Иван Балкански. Тогава усилията са насочени към крепостта в най-високата част на хълма и към обект с условното наименование "дворец".
Основните ракопки тук започват през 2000 г., чието начало е поставено със спечелването на малък проект под названието "Топология на вярата". Направените смайващи разкрития още от самото начало позволяват обектът да получи държавна субсидия, която се отпуска и през следващите години. Впоследствие археологически комплекс "Перперикон" с неговите уникални и ценни за историята открития се превръща в един от най-известните и посещавани обекти на културно-историческия и поклоннически туризъм в България.

История:
Според археологическите проучвания най-ранните следи от живот на хълма са от късната новокаменна епоха (края на VI - началото на V хил. пр. Хр.). През тези далечни времена  хората са били предимно земеделци и не са могли да обработват скалите с примитивните си оръдия на труда. Тогава тук все още не е имало селище, а причудливите скални образования били обожествявани от живеещите в околността.
Във връзка с това обожествяване, името "Перперикон", според проф. Александър Фол, идва от бога на камъка Пер.
Следващият установен исторически период е каменно-медната епоха, енеолита (края на V и началото на IV в. пр. Хр.), от това време се определят грубо изсечените в скалите ями с натрошена култова керамика. Развитието на скалния комплекс продължава и през бронзовата епоха.
Първият си голям разцвет Перперикон изживява в края на бронзовата епоха (XVIII - XII в. пр. Хр.), когато е представлявал вече голям скален култов комплекс. Това е епохата на Крито-микенската цивилизация, на Троя и Микена. В културните пластове от този период е открита обилната керамика, сред която се намират и съдове от крайбрежието на Мраморно море, свидетелстващи за първи търговски взаимоотношения.
Развитието на култовите съоръжения на хълма продължава и през ранножелязната епоха (XI-VI в.пр.Хр.), когато Перперикон се превръща в едно грандиозно светилище. Именно тогава се оформя тракийската религиозно-философска система – орфизма, която също е добре засвидетелствана в керамиката на Перперикон. Но за разлика от синхронната гръцка митология, днес ние не знаем почти нищо за нея, въпреки че създаването на персонажи като Дионис и Орфей се свързват с тези географска ширина и от това време.
Едно археологическо откритие от разкопките на Перперикон през 2002 г. - огромна изсечена в скалите овална зала и в центъра ѝ кръгъл олтар, дават възможност да се изкаже хипотезата, че точно тук се е намирало дълго търсеното и прочуто в античността прорицалище на бог Дионис. Едно от главните сведения, визиращо родопското светилище на Дионис, е на римския историк Светоний Транквил. При описанието на похода на Ксеркс срещу елините през 480 г. пр. Хр. Херодот също споменава за прорицалището на Дионис. В същото светилище на Александър Македонски е предречено, че ще завладее познатия ствят от Египет до Индия. Сериозни са аргументите, доказващи, че това е прочутото в древността светилище на Дионис на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите.
Много е вероятно, аналогично на другото голямо светилище с прорицалище от древността-това на бог Аполон в Делфи, след V-IV в. пр. Хр. култовите действия силно да са намаляли, а към края на елинизма животът почти да е замрял. Светилището е било възстановено през I в. сл. Хр. от римляните, които вдъхнали нов дух в старите култове.
След влизането на Тракия в пределите на Римската империя в 45 г. започва мощен процес на романизация, характеризираща със сливане на древните елински и тракийски традиции с новите тенденции. Това явление се наблюдава и на Перперикон, където в I - IV в. сл. Хр. изсечените в скалите култови съоръжения добиват завършен, класически вид. Оформят се четири части: мощна крепост, Акропол (в най-високата част на хълма), Дворец-светилище (непосредствено под Акропола от югоизток) и северно и южно подградия. Скалният венец е бил защитен със здравата крепостна стенна (до 2.8 м широка), която вероятно е построена още в ранните периоди, но през римската епоха е обновена и допълнително укрепена. Вътрешността на Акропола е застроена с множество храмове и граждански постройки.
Направо в скалите в източната част на Акропола е изсечена голяма сграда с базиликален план. Според данните от проведените археологически проучвания вероятно тя е представлявала езически храм, превърнат след приемането на християнството в църква, като от изток е добавена полукръгла апсида за олтарния дял.
Цветущият Перперикон, както и много други селища е превзет и разорен по време на готските нашествия през вторта половина на IV в. и с това се слага край на римския период на града-крепост.
Перперикон възкръсва наново още в V-VI в. сл. Хр., дори по-красив отпреди, когато преживялата съдбоносна война с варварите, Византия укрепва и постепенно започва да възстановява границите на Източната римска империя. Като нови пълновластни господари на тези земи византийците извършват колосално строителство, изразяващо се във възобновяване и преизграждане на древните градове и твърдини. Като част от фортификационната система на Родопите, Перперикон е преизграден - подсилени и разширени са крепостните му стени. Отново започва да функционира и неговата селищна инфраструктура.
Ранновизантийската епоха (IV - VI в.) е времето, когато християнството навлиза с пълна сила по днешните български земи, при което то оставя своя отпечатък и в Перперикон. Счита се, че тук е епископският град, от който Никита Ремесиански започва покръстването на бесите, а по-късно им дава специално създадената от него тракийска азбука и християнско богослужение на тракийски език. От този величествен за историята на града период са две раннохристиянски църкви, чиито останки са оцеляли до наши дни:

Базилика №1 (първата открита) е изградена на мястото на изцяло преустроен стар езически храм, разположен в източния край на Акропола. Тя е разчистена и проучена основно през лятото на 2002 г. Езичиеският храм функционира в периода I – IV в., като през V век е превърнат в християнска църква, при което от изток е добавена апсида. В края на VI в. сградата е разрушена и изоставена, а през XII – XIV в. в нейните руини е издигната малка безкуполна църква с двускатен покрив. Същевременно около нея се развива голям некропол. Църквата и некрополът престават да функционират след превземането на крепостта от османлиите в последната четвърт на XIV в.


Втората базилика (епископската), открита през археологически сезон 2004/2005 г., се намира в най-високата част на хълма, в близост до водохранилището. Тя е една от най-добре запазените раннохристиянски църкви в Родопите. Построена е в края на IV век. Издигала се е в цитаделата на Перперикон и е била центърът, от който вероятно е започнало покръстването на бесите от самия Никита Ремисиански, чиято мисия протича през 393-398 г. Според специалистите тази раннохристиянска църква е съществувала до XII век, когато е била унищожена при нашествие на езичници.
Интересен е фактът, че на 1 октомври 2005 г. старинният храм е повторно осветен (след 16 века) от съвременния покръстител в Родопи отец Боян Саръев. Последният е председател на Движение за християнство и прогрес "Св. Йоан Предтеча" и основоположник на християнски център - новоизграденият манастир "Успение Богородично" в гр. Кърджали.
Самата църковна сграда по план е еднокорабна, едноапсидна и с дължина 17 м. Градена е с добре обработени каменни блокове, подобно на другите антични строежи. От запад е прибавен широк притвор, а от север кръщелня, където са били покръствани приемащите Христовата вяра езичници. В баптистерия (кръщелнята) има дълбок издълбан в скалите басейн, в него били потапяни покръстваните (повечето от тях били възрастни). Край храма е имало и цял жилищен комплекс, който е бил свързан с обитавалия там епископ и обкръжението му. Първоначално подът на храма е бил покрит с масивни каменни плочи. В олтарната част, в апсидата, са запазени седалките на синтрона, където висшите свещенослужители сядали по време на литургия. Това е един от признаците, че църквата е била епископски храм.
Най-голямото богатство на базиликата и голяма ценност за историческата наука и изкуството, представлява великолепно съхраненият епископски амвон-трибуна в центъра на храма, откъдето архиереите произнасяли своите проповеди. Това откритие е единственото по рода си в днешните български земи. Целият амвон е украсен с розети, кръстове и изображения на орли – символ на римската империя. Украсата от двете страни на амвона е различна. Има изписани литургични текстове на гръцки език и графити, представляващи изображения на светци. Разчитат се имената на евангелистите Марко, Лука и Матеос. Учените смятат, че в базиликата вероятно са съхранявани мощи на светци. По намерената между камъните монета от времето на император Хонорий (395-423 г.) амвонът е датиран от края на IV и началото на V в.

Перперикон, заедно с цялото му великолепие и християнска култура, е унищожен в края на VI - началото на VII в., по време на аваро-славянските нашествия, а току-що изградената мощна фортификационна система в Родопите е буквално изоставена. Животът в града не изчезва, но съществуващото тогава селище е бледо подобие на предишния величав град.
През VII в. свещените скали стават място за поклонение на куберовите българи, за които,  подобно на траките, обожествяването на скалите е играело важна роля в религията им.
Със стабилизирането на Византия, през VIII - IX в. центърът на властта временно се премества от крепостта в нейното подножие. Там се изгражда нов християнски комплекс с епископска резиденция и църква. Разкрит е по време на мащабни разкопки през 2001-2002 г. в землището на днешното с. Чифлик, в местността "Клисе баш" (от турски - Главната църква), на около 3 км югоизточно от крепостта. Проучванията от 2007 г. пък разкриват в северното подножие на хълма голяма средновековна църква, която е обслужвала един от външните квартали на Перперикон.
Крепостта "Перперикон" добива отново важно значение през XIII-XIV в., когато се създава новата административна единица Ахридос. През 1339 г. в писмо на Вселенската патриаршия той е обозначен като епископски център, очевидно отделил се от старата епископска катедра Ахридос. Данните от археологическите разкопки показват, че през този период животът в Перперикон е интензивен. Тогава върху останките на раннохристиянския епископски храм в Акропола е построена нова църква, вече изцяло изградена от ломени камъни, споени със здрав бял хоросан. Наоколо се оформя обширен некропол, даващ представа за значителен брой на населението.
Откритите изключително редките за този район сребърни монети на българския цар Иван Александър, регистрират неговата кратка власт в Перперикон през 1343 г. Гражданската война от 1341-1346 г. унищожава крепостите в Източните Родопи и те повече не биват  възстановени. Не обаче такава съдба сполетява Перперикон. От последните проучвания става ясно, че твърдината дава сериозен отпор на османския завоевател, а след превземането ѝ оцелелите защитници са отведени в робство. Потвърждение за отмъщението на османлиите спрямо осмелилите се да застанат на пътя на победния им ход жители на Перперикон, са десетките кръстове намерени в църквите и из околността. Всички те са начупени, нарязани и изкривени съзнателно.
В първите десетилетия на робството османските турци поддържат гарнизон зад стените на хилядолетната крепост, но след настъплението им към вътрешността на Стария континент, тя става излишна и е изоставена завинаги.
По време на османското робство, според турски регистър от 1626/1627 г., населението в селищата под Перперикон продължава да бъде християнско, но засилената мюсюлманска колонизация след XVIII в. променя коренно етническия му облик. Засега историята мълчи за това какво е станало с потомците на някогашните горди граждани на Перперикон.


     

Източници:
1. Овчаров, Н.; Коджаманова, Д.; Нехризов, Г. Археологически ракопки Перперикон – 2002. АОР за 2002 г., София, 2003 г.
2. Овчаров, Н. и Коджаманова, Д. Свещаният град Перперикон, изд. "Славена", Варна

 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"