ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
ЕПАРХИИ АДМИНИСТРАТИВНИ ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
НАСЕЛЕНО МЯСТО
Асеновград
 

Местоположение и географска характеристика:
Изглед на Асеновград от югАсеновград е град в Южна България. Намира се в Област Пловдив и е административен център на Община Асеновград. Отстои на 170 км югоизточно от столицата София и на 15 км южно от град Пловдив. Стратегическото местоположение на Община Асеновград е причина през нея да се осъществява естествена връзка между Централна България, Средните Родопи и Беломорието. През нейната територия преминава един от най-важните и преки транспортни коридори към Гърция: Пловдив – Смолян - Ксанти.
Дефилето на река Чая южно от градаАсеновград е разположен в южната част на Област Пловдив, северно от дефилето на река Чая (Чепеларската река или Асеница), при нейния изход от Родопите към Тракийската низина. Градът се разстила на двата бряга на реката, от подножието на планината на север към Горнотракийската  низина. Старата част на града - махалата, наречена "Метошка" и кварталът "Амбелино", се намира и сега върху двата плавно възвисяващи се бряга на Чая. А съвременният град е слязъл далече надолу в полето - широко разгърнат и многократно увеличен. Южната част на планинския пейзаж над Асеновград се допълва от профила на Асеновата крепост, кацнала върху една много стръмна канара, намираща се на левия бряг на реката, в самото гърло на речния пролом, на 2,5 км от южната част на града. На запад той е заобиколен от спусковете на "Св. Кирик", където се намира едноименният манастир, които слизат на север и образуват преграда за студените северозападни ветрове. Тия спускове са естествена защита и естествен декор от живописни връхчета, била и върхове, осеяни с параклиси, храсталак, орехи, бадеми и лозя. От към изток, доста по-високо от сегашното речно легло се издига стъпаловидно старото корито на Чая, което незабелязано се слива с възвишението "Баделема". От тук през Червената пръст планинският "ръб" от дясно на реката поема към скалистия Камен и свършва при "Анатемата", която загражда Асеновград от към изток с много стръмни спускове. Днес към Асеновград влизат и кварталите Горни Воден и Долни Воден, които до 1986 година са отделни села.
Местният климат и плодородните наносни почви са изключително благоприятни за отглеждането на овошки и лозя, които като вълна заливат равнината и спират на север в сухата и гола Каспида. В околността на Асеновград виреят типичните за „Родопската яка“ сортове грозде Мавруд и Станимашка малага. Те са основна суровина във винпром „Асеновград“, в който се произвеждат висококачествени вина.
Икономиката на Асеновград е задвижвана от добре развита промишленост. През втората половина на XX век около града са построени няколко големи промишлени предприятия: комбинат за цветни метали (КЦМ-АД, най-големият на Балканите), завод за полимерни опаковки (Асенова крепост ЕАД, завод за преработка на отпадъчна пластмаса (Химик АД, единствен в България), завод за калциев карбид, негасена вар, калциев карбонат преципитат, опаковани фино очистена гасена вар и варови разтвори (Калцит АД. По пътя за Козаново има завод за производство на захарни изделия (Алпи). Асеновград е прочут и с производството на консервни кутии и детски храни и пюрета. В днешно време градът е известен и с множеството си магазини за булчински рокли и аксесоари.
Със своето стратегическо географско разположение Асеновград има реалните възможности да се развие като средище на леката промишленост (кожухарска, пластмасова, дървообработваща и текстилна), както и хранително-вкусовата промишленост. В последните години се забелязва тенденцията за урбанизиране на териториите около първокласния път Асеновград - Пловдив. Погледнато в перспектива се очаква в близките 10 години Асеновград и Пловдив да се съединят в една голяма икономическа агломерация.
Асеновград е най-големият необластен град в България, най-голямото селище в Родопите и втори по големина в областта след Пловдив. Населението на града към 2014 г. наброява около 53 000 жители.

За името на града:
До 1934 г. Асеновград се казва Станимака от гръцкото име на града Стенимахос (Στενήμαχος). Съществува легенда, обясняваща произхода на това име, според която „някога в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин, същият като видял, че отбраната на крепостта е невъзможна, казал на майка си: "Стани, майко, да бягаме" и оттам "стани, майко" се превърнало в „Станимака“.
През 1934 г. градът е преименуван на Асеновград, в чест на българския цар Иван Асен II (над самия град се намират останките от Асеновата крепост).


История:

Асеновград води началото си още от дълбока древност. Благоприятното му географско местоположение - сполучливото съчетание на планината с равнината, мекият климат, плодородната почва, са го правили привлекателен за живеене през различни периоди от многовековната му история. Асеновградският край е бил гъсто населен още през праисторическата епоха. Намирани са находки от новокаменната ера (3 500 – 3 000 г. пр. Хр.), енеолита (3 000 – 1 900 г. пр. Хр.), от къснонеолитната и каменомедната епоха. Първите данни за заселване в района са от село Праисторически оръдия на труда (експонат в Исторически музей - Асеновград)Богданица. По река Сушица е открита селищна могила наречена „Тумбата“, с размери: дължина на основата - 150 м, широчина - 88 м и височина - 5 м. В нея са намерени хромели, каменни брадвички и глинени съдове. Най-ценната находка от могилата е малък мраморен идол от неолита. Други подобни селища са открити край с. Козаново, с. Руен и други.
В долината на Марица живели едни от най-силните тракийски племена - беси, сатри и одриси. Около V в. пр. Хр. те образували мощното Одриско царство на териториите, в които влизат и земите на Горнотракийската низина, респективно и и тези около Асеновград. Траките са оставили многобройни следи за присъствието си тук. Това са както находките на различни сечива и предмети от бита им, така и сгради, следи от погребения и още много други, които ни дават една безценна информация за техния живот, религия, бит и култура.
Тракийски шлем (експонат в Исторически музей - Асеновград)През 341 г. пр. Хр. македонският цар Филип Македонски превзема царството на одрисите и град Пулпудева (Пловдив) с околностите му, като го преименува на свое име – Филипополис. По-късно  тракийският Севт III възстановява одриската държава и си възвръща Пулпудева, заедно със селищата около него. Но и този път господството на одрисите не трае дълго. През 278 г. пр. Хр. от север в тези земи нахлуват келтите и отново превземат Пулпудева с околностите му, в това число Асеновград, където са намирани следи от тяхната своеобразна култура. Келтите владеят тези земи до 212 г. пр. Хр., когато одриският цар Севт IV отново си ги възвръща.
Много са археологическите находки, които ни помагат да разберем как са живели траките по тези земи в големия период от почти хилядолетие. Това са около 100-те тракийски могили из околностите, както и останките от тракийско селище на територията на днешния град. Битът и материалната култура на траките се разкрива и чрез множеството глинени съдове, оброчни плочки (предимно с тракийски конник), капители, надписи, монети (с десетвековна амплитуда - от V в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр.) и др.
През 72г. пр. Хр. римски военоначалник става господар на Пловдив и на съседните градове и села. През 46г. пр. Хр. император Клавдий ги включва в състава на римските провинции. Започва един близо тривековен период на мир и благопреуспяване, в който се усилва строежа на жилищни и административни сгради, пътища, канализация, бани и др. Много от покорените одриси са превърнати в роби и мнозина от тях са продадени в Рим.
През 251 г.  Асеновград е бил разрушен от готите. В някои източници пише, че след готските удари Пловдив и градовете около него никога не възвърнали стария си блясък.
В края на IV в. Римската империя се разделя на две части, като Асеновград остава в източната му  част – Източната Римска империя. Започва византийската епоха - несигурна и неспокойна. След V в. настъпва така нареченият "мощен славянски порой", вследствие на който до VII век тези земи са напълно заселени със славяни.
След основаването на българската държава на Балканите през 681 г., Пловдив и съседните му "природопски крепости" са укрепени и превърнати от византийците в мощни военни бази против българите. Каква, обаче, е съдбата на Асеновград по време на Първото българско царство, не е известно.
За първи път областта е присъединена към България по времето на кан Маламир. След това Станимака е превзета и от кан Крум, през 812 година. Според сключеното споразумение между наследника на Крум - Омуртаг и Византийският император Лъв V Арменец (813-820 г.), крепостта е трябвало да бъде предадена на българите, но тя така и не била дадена.
След около две десетилетия, по време на царуването на Симеон, крепостта попада в пределите на България, но този път за по-дълъг период от време (от 834 до 965 година). В 965 г . руският княз Светослав превзема тези земи като подлага на масова сеч населението му. По време на ожесточените войни между цар Самуил и византийския император Василий II, наречен по-късно "българоубиец" (980 – 1014 г.), Пловдив и съседните му крепости играят особено важна роля и на няколко пъти попадат за кратко в ръцете на българите, докато военното щастие минава на страната на византийците и настъпва краят на удавеното в кръв и жестокости Първо българско царство.
Асеновата крепостСредновековното име на Асеновград - Станимака (Станимахос) е споменато за пръв път в Устава на Бачковския манастир (построен в 1083 г.), написан от неговия създател - грузинеца Григорий Бакуриани. Манастирът е построен недалеч от крепостта - селище Петрич, в която църквата е наречена "Св. Богородица" (Петричка ). От указанията в Бакуриановия типик може да се предположи с голяма сигурност, че "крепостта Петричос" е именно днешната "Асенова крепост", която бива построена от Византия около две столетия и половина по-рано от Бачковския манастир.
В следващите 105 години името на Станимака остава забулено в тайна. То се среща отново в летописа на Третия кръстоносен поход (1189-1191 г), когато войската на император Фридрих Брабароса превзема Пловдив. Станимака е наречена Срибенцион и се описва от хрониста като „многоукрепена и прочута крепост ", което подсказва важното значение на Станимака през тази част от историята ѝ.
От 1196 г. до 1200 г. Станимака е владение на българския болярин Иванко, а от 1200 г. тези земи принадлежат на деспот Слав. През 1230 г. във връзка с влошените отношения с Латинска империя цар Иван Асен ІІ укрепва и разширява силната станимашка крепост Петрич. Той увековечава това свое строително дело с надпис, издълбан на една скала над входа на крепостта. Този надпис става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а Станимака да се преименува през 1934 г. в Асеновград. След смъртта на Иван Асен II, Асеновата крепост и селището Стенимахос на няколко пъти минава ту в България, ту във Византия. През периода 1259 - 1344 г. Станимака е столица на Родопската област.
В 1344 година, при цар Иван Александър, градът заедно с другите родопски крепости е включен в пределите на България. Косвено доказателство за неговото пребиваване по тези земи е изображението му в костницата на Бачковския манастир. Цар Иван Александър се превръща във втори дарител на манастира.
Най-вероятно градът е завладян от турците през 1364 г., когато пада и Пловдив. След разоряването на Филипопол гърците се заселват в съседната Станимака и така, заедно с няколко съседни гръцки села - Горни и Долни Воден, Горно Арбанаси, Куклен, създават един център на елинизацията в Западна Тракия.
В първите векове на османското робство градът е вакъфско селище на султан Сюлейман Великолепни, а по-късно става център на нахия. Това се потвърждава от сведенията на Асеновградското синорнаме от 1517 г. и на подробния регистър на вакъфите на султан Сюлейман І Великолепни (1520-1566) в Пловдивско от 1595 г., в който Асенонград се споменава под името Истанимака. С придобитите привилегии в началото на робството, Станимака и през следващите векове успява да запази численото превъзходство на гръцкия елемент. В  старата  част на града никога не са живели турци.
Бахча махала (днешната ул. Богомилска)Около средата на XVIII век в града пристигат българи - бежанци от Костурско и Янинско, прокудени от Али паша Янински. По време на кърджалийските размирици в края на XVIII — началото на XIX век градът е на три пъти ограбван и опожаряван. През 1821 г. в Станимака идват 70-80 жени и деца от села на Халкидическия полуостров, заточени в града от турците вследствие на Гръцкото въстание.
Стари къщи в "Метошката" махалаСлед обсебването на Бачковския манастир от фанариотите, техни попове влизат във всички станимашки черкви и се превръщат в оръдия на гръкоманството. Въпреки това българите дават сериозен отпор в стремежа си към църковна свобода. Най-ценни придобивки от борбата срещу гърцизацията са двете български училища Асеновград. През 1861 г. българите от Бахча махала откриват също свое училище.
Станимака през 1892 година До началото на XX век Станимака си остава преобладаващо гръцки град с около 9 хиляди души население, затова, макар в него да е основан революционен комитет през 1876 година, той не взима активно участие в борбите за национална свобода.
След Освобождението (1878 г.) Станимака е малък град, чието население се препитава предимно от земеделие — винарство, бубарство и занаятчийство. Гръцкото население на града започва да се изселва след Консулатото и улица "Бачковска" антигръцките вълнения в България през 1906 година. Според доклад на секретаря на Министерството на вътрешните работи Тома Васильов от юни 1907 годида от Станимашка околия са изселени 1640 гърци по официален път и 170 нелегално без паспорт.
Изселването на гърците се засилва след договорения обмен на население между България и Гърция по Спогодбата Калфов-Политис след Първата световна война. Тогава около 300 гръцки семейства се заселват в обезбългарения Кукуш (Килкис), а други в негушкото село Хоропан, прекръстено на Стенимахос.


  Асеновград и християнството:

През многовековния си живот Асеновград е бил силно свързан с християнската религия. Жителите на тези земи са едни от първите на Балканския полуостров,които приемат християнството. Това твърдение е съвсем правдоподобно имайки предвид близостта на града с големия административен и църковен център през античността и средновековието - Филипополис (Пловдив). Намерените раннохристиянски храмове из околността на Асеновград потвърждават същото. Такъв храм е Средновековната църква "Св. Богородица - Петричка"старохристиянската базилика при с. Долни Воден (дн. квартал на Асеновград), в местността "Арменка". Тя представлява голяма трикорабна базилика, датирана от втората половина на IV в.
Средновековието е периодът, в който християнството пуска дълбоки корени в Асеновградския край. Тогава са изградени множество манастири и църкви, голяма част от които са запазени и до днес. В това число:
- Бачковски манастир "Св. Богородица – Успение" - основан през 1083 г. от висшите военни на византийска служба братя Григорий и Абазий Бакуриани. Намира се на 10 километра южно от Асеновград
- Кукленския манастир "Св.Св. безсребърници Козма и Дамян" - основан през XI в. Намира се на 3 км югозападно от близкото до Асеновград село Куклен.
- Мулдавски манастир "Св. Петка" - възниква в края на Второто Българско царство. Намира се на 4 км източно от Асеновград.
- Горниводенски манастир "Св. Св. Кирик и Юлита" - построен за първи път през XIV в. в близост до аязмо. Намира се на около 2 км югозападно от Асеновград.
- Църква "Света Богородица - Петричка" при Асеновата крепост - построена е през XII в. Намира се в самата Асенова крепост, отдалечена на 2 км от Асеновград.
- Църква “Св. Йоан Кръстител” (Св. Яни) - изградена през XII-XIII в., намира се върху висока скала в западната част на града.
- Храм “Св. Георги” (Метошки) - част от ансамбъла на Метоха и се приема, че датира от времето, в което Бакуриани (XI в.) е построил своята страноприемница тук. Намира се в най-южната част на Асеновград, високо на левия бряг на р. Чая.
- Храм-костницата при Бачковския манастир - преустроена при управлението на цар Иван Александър (1331-1371 г.).
Голяма част от средновековните манастирите и църквите били разрушени при османското нашествие в края на XIV в., при помохамеданчването на българите в Родопите(XVI-XVII в.), както и при кърджалийските размирици в края на XVIII началото на XIX в.
Поради факта, че районът около Станимака, както и самият град, бил населен с гърци от двете вълни на тяхно заселване тук - през XIV и XIXв., още в началото на XVIII в. гръцкото духовенство започнало прокарването на така наречената "панелинистическа идея", която целяла погърчване на българското християнско население. Като най-важно завоевание на гръкоманщината в Станимака бил близкият Бачковски манастир, въпреки че в Бакуриановия устав изрично било казано в манастира да няма монах – грък. Това, не само се случило, но и в манастира не се чувала друга реч, освен гръцката.
В градските църкви служели гръцки свещеници и службите в тях се водели само на гръцки език. Според една записка в средата на XVIII в. в Станимака имало 2 свещеника, които пяли на български срещу двадесет и двама гръкослужещи, една българска църква срещу десет гръкомански и две едностайни училища, съответно в "Бахча" махала и "Харман" махала срещу шест гръкомански.
Освен църквите и околните манастири (Кукленският манастир, Горниводенският и Бачковският манастири), гръцката претопителна машина включила в своя механизъм и училищата, като започнала едно масово претопяване и стремеж за етническо самозабравяне от страна на  българскатa общност в града.
Единствен от манстирите - Араповският "Света Неделя" (строен във времето на османското владичество без да има по-стари следи от съществуването му), се запазил като един истински стожер на българския дух. Надеждите на асеновградските и пловдивските българи били тази обител да даде отпор на гръкоманията. Затова през 1868 г. в нея се основава училище, в което преподавали доста начетени за времето си учители, един от които бил завършилият "Голямото Пловдивско училище" Стоян Джансъзов.
Махалите Амбелинос и Бахча в края на XIX векМного от храмовете по това време се превръщат в институт за претопяване на българите в елиногласни. Колкото повече българи употребяват гръцки език, толкова повече са и приходите за църквата и фанариотското духовенство. Първа стъпка в отпора срещу гърцизацията е направена с  изграждането на българската черква “Св. Георги” (Амбелински) в Марашката махала през 1847 и българското училище към нея. Други български храмове изградени през Възраждането са:
- Църквата “Св.Троица” - изграждането ѝ започва в края на 50-те години на XIX в., но въпреки вложените средства и труд, завършеният през 1865 г. храм остава в ръцете на гърците чак до началото на XX век.
- Храм “Св. Димитър” - построен е през 1866 г. в разгара на гръцко-българските борби в града.  Той е единственият храм, в който богослужението се води на български език още от освещаването му. В двора на църквата, в двуетажна постройка, се е помещавало училище, което е било първото българско читалище. Основано е през 1873 г. от известния с революционната си дейност в града Отон Иванов. Един от свещениците на храма - Матей Тодоров е бил член на тайния революционен комитет за подготовка на Априлското въстание, за което попаднал в затвора. След Освобождението взел дейно участие в присъединяването на храмовете в града към Българската екзархия.
Църквата "Св. Атанасий"- Храм “Св. Атанасий” - построен през 1834 година, като от самото си създаване е носил името "Аргат клиси" (църква на аргатите, слугите). Съдбата на този храм е тясно свързана с гръко-българските църковни борби в града през Възраждането. Въпреки българския произход на огромната част от енорията му, той се откъсва от Вселенската патриаршия и преминава към българския Свети синод едва през 1891 г. Това става благодарение енергичната намеса на родолюбиви граждани, начело с поп Матей Тодоров.
В помощ на станимачани срещу все още силната фанариотска партия се притичат пловдивските родолюбци начело с Челеби Георгаки. Гръкоманите действат със заплахи и понякога с насилие. Един от паметните случаи е убийството на станимашкия първенец - Стоян Апостолов (Пантата).
През 1857 г. станимаклии извоюват първа победа над фанариотите и тепърва осъзнават значението на черквите. Взето е решение в черквата „Свети Атанас“ да се чете на черковнославянски език. Със задачата е натоварен 22-годишен младеж - Георги Тюнев Караанлъ. Българите в храма били слисани, а гръкоманите налетяли на бой. Родолюбците също се включили и храмът бил потрошен.
Станимака изрично е изключен от фермана за създаването на Българската екзархия в 1870 г.
През 1906 година, вследствие на така наречените "гръцки погроми", гръцкото духовенство се изселва от България и в станимашките църкви се започва да се използва българска реч.Така приклюва един дълъг период от историята на Асеновград, с победа на българщината, подтискана векове наред.
Днес Асеновград е известен като "Малкият Йерусалим", със своите над 50 манастири, църкви и параклиси. Само през последните двайсетина години са започнати строежите на три храма:  "Свети Иван Рилски", "Свети Архангел Михаил" и "Света Марина", както и няколко нови параклиса.
Спъсъкът включващ всички асеновградски църкви и параклиси е следният:

- Храм "Св. Богородица – Успение", наричана още Месохора (средищна) или Дълбоката (понеже е вкопана) - смята се за най-старият енорийски храм в града, макар че писмени сведения за него има едва от 1720 г. Възобновен е през 1765/6 г. върху основите на средновековен храм. По план е сравнително голяма трикорабна едноабсидна сграда, към която през 60-те години на XIX век са пристроени женско отделение и нартекс. Иконното богатство на храма е впечатляващо. Тук може да се видят както творби на основоположника на Самоковската зографска школа Христо Димитров, така и на майстори, дошли от южните краища на Балканите. Това, което грабва погледа на посетителя обаче е ажурния дърворезбен иконостас.Двама изключително изкусни марангози от Мецово - Коста Коци и Коста Пасико, са го изработили през 1821 г.
 Параклиси към енорията на храма:
     1. Параклис ''Св. Константин и Елена'' (IX в.)
     2. Параклис ''Св. св. Петър и Павел'' (XI в.)
     3. Параклис ''Св. Варвара'' (XI в.)
     4. Параклис ''Св. 40 мъченици'' (XII в.)
     5. Параклис ''Св. св Козма и Дамян - римляни'' (XVII в.)
     6. Параклис ''Св. Илия'' (XVIII-XIX в.)
     7. Параклис ''Св. Георги'' (XVIIIв.)
     8. Параклис ''Св. Стилиян Пафлагонийски'' (1838 г.)
     9. Параклис ''Св. Никола (1871 г.)
     10. Параклис ''Св. Христофор'' (1872 г.)
     11. Параклис ''Св. Нестор'' (1878 г.)
     12. Параклис ''Св. Атанасий'' (1878 г.)
     13. Параклис ''Всички български светии'' (XX в.)
     14. Параклис ''Св. Архангел Гавриил'' (XX в)
     15. Параклис ''Св. св. Петър и Павел'' (XX в.)

- храм "Св. Василий Велики" - строен през 1859 г. за параклис към разрушения от турците храм "Св. Марина" от XVII век. От стария храм са останали само камбанарията, за която се предполага, че е от 1840 г. След разрушаването на храма “Св. Марина”, "Св. Василий" приютява красивият дърворезбен иконостас със старинни икони и църковна утвар. Иконостасът, чийто майстор е неизвестен, е вероятно от нач. на XIX в. Иконите, част от които са по-стари, са дело на самоковски, тревненски, местни и други зографи.  
 Параклиси към енорията на храма:
     16. Параклис ''Св. Пантелеймон'' (XVIII-XIX в.)
     17. Параклис ''Св. Тодор'' (XVIII-XIX в.)
     18. Параклис ''Св. Петка'' (XVIII-XIX в.)
     19. Параклис ''Успение на Св. Ана'' (XIX в.)
     20. Параклис ''Св. Спиридон'' (XVII в.)
     21. Параклис ''Св. Георги Победоносец'' (XVII в.)
     22. Параклис "Св. Преображение Господне" (XIX в)

- храм "Св. Никола" - споменава се като енорийски още от 1720 г. В този си вид е от началото на XIX в., когато се наложило преизграждането му след кърджалийските разрушения. Представлява трикорабна едноабсидна сграда с емпория без нартекс. Наосното пространство е разделено на три от две редици по пет колони. Таванът е дъсчен - над средния кораб (сводест), а над страничните - плосък. Камбанарията, висока 15 м, е свободно стояща и е строена през 1903 г. Иконостасът, дело на неизвестни майстори, представлява хармонично съчетание на три отделни дърворезбени иконостаса. Мотивите са взети от природата – цветя и животни, предадени с неповторима красота и изящество. Храмът е бил изписан и отвътре и отвън. Сега са оцелели само стенописите в наоса. Дело са на зографа Д. Астериади и представляват изключителен интерес, защото между многото сцени е изобразен един рядко срещан сюжет - “Сътворението на света”. Архитектурният ансамбъл включва и параклиса-костница “св. св. Симеон Стълпник и Трифон Зарезан”,  намиращ се в двора на храма.  
 Параклиси към енорията на храма:
     23. Параклис ''Въведение Богородично'' (Каленицата) (XIX в.)
     24. Параклис ''Св. Димитър'' (Бакуриановия) (XI в)
     25. Параклис ''Св. Архангел Михаил'' (XIX в)
     26. Параклис ''Св. Симеон Стълпник и Св. Трифон'' (1862 г.)
     27. Параклис ''Св. Неделя'' (1871 г.)
     28. Параклис ''Св. Кръст'' (XVIII в.)
     29. Параклис ''Св. св. мъченици Вяра, Надежда, Любов'' (XXI в.)

- храм "Св. Георги" в кв. Метоха
 Параклиси към енорията на храма"
     30. Параклис ''Св. Богородица'' (Малката) (IX в.)
     31. Параклис ''Св. Йоан Предтеча'' (св. Яни) (XI, XIII в)
     32. Параклис ''Св. Илия'' (XVIII в.)
     33. Параклис ''Св. Никола'' (XVII в.)
     34. Параклис ''Св. Димитър Мироточиви'' (XVII в.)
     35. Параклис ''Св. Атанасий'' (XVIII в.)
     36. Параклис ''Св. Безсребреници'' (XIX в.)
     37. Параклис ''Рождество Богородично'' (XIX в.)
     38. Параклис ''Св. Екатерина'' (В храм "Св. Георги" Метошки) (XVIII в.)

- храм "Св. Георги" в кв. Амбелино
 Параклиси към храма:
     39. Параклис ''Всях Светих'' (XVIII-XIX в.)
     40. Параклис ''Св. Стефан'' (XVIII-XIX в.)
     41. Параклис ''Св. св. Козма и Дамян'' (XVII в.)
     42. Параклис "Свети Трифон" - (XVIII в.)
     43. Параклис ''Св. Тодор'' (XVIII-XIX в.)
     44. Параклис ''Св. Илия'' (Гръцкия) (XIX в)
     45. Параклис ''Свети Илия'' (XX в.) - в двора на бившия лагер ''Гонда вода''
     46. Параклис ''Свети Никола'' (XX в.) - в двора на хижа ''Момина сълза"

- храм "Св. Богородица – Благовещение", наричан още "Рибната църква" или "Балъклийка"-строен е през XII - XIII век в имот на Бачковкия манастир. От първоначалния градеж до наши дни е запазена само част от абсидната стена с две слепи двустъпални ниши. Нуждата от по-просторна сграда е довела до преизграждането на църквата през 30-те години на XIX в. От 1933/4г.  е камбанарията, градена по проект на арх. Б.Чинков. Църквата впечатлява със стенописната си украса, която покрива стените както на аязмото, така и на наоса. Заможността на гражданите, както и подчинеността му на Бачковския манастир обяснява факта, че украсата е дело на зографите, работили и в обителта по това време - Захари Зограф и екипът одрински майстори, ангажирани с изписването на наосите на катедралния манастирски храм и на храма “Св.Архангели”. Захари Зограф доказва своя висок професионализъм като стенописец именно тук, като изписва през 1838 г. аязмото “Св. Йоан Предтеча”. Стенописите в наоса пък одринските майстори правят през 1850 г. И едните, и другите фрески не отстъпват по качество на тези в Бачковския манастир.   
 Параклиси към енорията на храма:
     47. Параклис ''Св. Марина'' (XIX в.)
     48. Параклис ''Св. Никола'' (XIX г.)
     49. Параклис ''Св. Петка'' (1840 г.)
     50. Параклис ''Св. Събор Архангелски'' (XX в)

- храм "Св. Димитър"
 Параклиси към енорията на храма:
     51. Параклис ''Св. Илия'' (Козановския) (XX в)
     52. Параклис ''Св. Константин и Елена'' (XXI в.)
     53. Параклис ''Св. Атанасий'' (XX в.) - в дъбовата гора до 40-те извора - Ганевската кория
     54. Параклис ''Св. Три Светители'' (XX в.)

- храм "Св. Троица"
 Параклиси към енорията на храма:
     55. Параклис ''Св. Пантелеймон'' (XIX в)
     56. Параклис ''Св. Мина'' (XX в.)

- храм "Св. Атанасий"
 Параклиси към енорията на храма:
     57. Параклис ''Св. св. Петър и Павел'' (XVII в)

- храм "Св. Архангел Михаил"
 Параклиси към енорията на храма:
     58. Параклис ''Всички български светии'' (XXI в.)
     

   
Източници:
 1. Хайтов, Н. Асеновград в миналото, 1983 г.
 2. Енциклопедия България, т.1, София, 1978 г.
 3. В описанието е използвана информация от сайта „Станимака - Духовно наследство“ -  www.history.asenovgrad.org


„Св. Никола“ - гр. Асеновград

Параклисът „Св. Никола“ се намира на около 2 км южно от Асеновград и на 300 м северозападно от Асеновата крепост. Разположен е в дясно от пътя за с. Лясково, след крепостта. Истори...
» виж детайли


"Св. Богородица Петричка" при Асеновата крепост - гр. Асеновград

Средновековната църква „Св. Богородица Петричка“ се намира на около 2 км южно от гр. Асеновград, високо на левия бряг на река Чая (Асеница). Разположена върху недостъпен, скалист и силн...
» виж детайли

Параклис ''Св. Богородица'' (Малката) - гр. Асеновград

Параклисът „Св. Богородица“ (Малката) се намира южно от Асеновград в Асеновата крепост, високо над шосето за с. Бачково. Разположен е в централната част на цитаделата на крепостта, на ю...
» виж детайли

СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пенкьовски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"