Средновековният манастирски комплекс "Св.Св.Кирик и Юлита" е разположен на остров "Свети Кирик" ("Св.Кирик и Юлита") .Самият остров се намира на 250 м северозападно от Созопол. Голям е около 82 декара е и единственият остров по българското Черноморие, който е свързан с континента посредством вълнолом. Съоръжението е изградено през 1927 г. и същевремененно оформя Созополския залив като подкова, в която водата е спокойна дори и при най-лошо време.
Историческите сведения за този манастир са изключително оскъдни. За него се знае, че е бил един от шестте известни манстира в района на Созопол: „Св.Йоан Продром”( на остров Св. Иван); "Св.Никола" - при днешния град Черноморец(до 1951 г. село Свети Никола) и манастирите в града - "Св.Йоан", "Св. Богородица" и "Св. Апостоли". Известно е , че "Св.Св.Кирик и Юлита", наред  с манастирите „Св.Йоан Продром” и "Света Анастасия"(на едноименния остров в Бургаския залив), са били ставропигални - пряко подчинени на Константинополската патриаршия.
Един патриаршески документ от 1270 г. съдържа сведение, че манастирски метох носещ името "Свети Георги" до пристанище Порос е бил предаден във владение на манастира "Св. Св. Кирик и Юлита". Най-вероятно този средновековен метох се е намирал на нос Чукаля, в съседство с манастирското пристанище на "Св. Анастасия". Това известие ни подсказва,че всички тези манастири са поддържали тесни духовни и икономически връзки помеждуси.
Почти сигурно е , че "Св. Св. Кирик и Юлита" е разрушен от турците през 1629 г. заедно с манастира „Св.Йоан Продром”, като за последвало възобновяване на обителта няма сведения.
През 1925 г. на острова започва строителството на рибарско училище за подготовка на професионални кадри и осъвременяване на риболова в Черно море. Същинската идея обаче е малко по-друга. По силата на Ньойския договор България няма право на военноморско училище и за това кадрите от Варна се местят в Созопол, за да бъдат обучавани за “рибари”. Това е и причината доскоро островът да бъде забранена военна територия. На нея са изградени 38 масивни сгради с обща застроена площ над 10 хил. кв. м, три подземни склада и хидротехнически съоръжения, използвани от Министерството на отбраната до 2005 г.
През 2007 г. правителството прехвърля стопанисването на острова на Министерство на регионалното развитие и благоустройството с намерението той да се превърне в туристическа атракция.
През 1965 г. островът е обявен за паметник на културата и е включен в границите на резерват Созопол.
Бившата военна база от години е обект на различни инвеститорски интереси, включващи изграждането на хотели, казино за богаташи и други атракциони. Според учените обаче е най-добре след като бъде изследвано, мястото да се превърне в културен център.
За пръв път на остров "Св. Кирик" са правени сондажни археологически разкопки през 1904 г. от френския консул Дегран. Освен за многобройните фрагменти от керамични съдове, теракоти и монети, част от които се намират в Лувър, в публикацията на Ж. Сьор за проучванията на „Св. Кирик” са описани каменна платформа, водохранилище и стълба с площадка, както и многократно използвани каменни гробове. За случайни находки, намерени на острова споменава и проф. Богдан Филов.
По повод на изграждането на Рибарското училище ,през 1924 г.,археологът Васил Миков разкопава определеното за строежа петно.Разкрити са основи от сгради,гробове,фрагменти от предримска,късноантична и средновековна керамика,както и бронзови монети.
Карел Шкорпил съобщава през 1931 г. за намерени на острова барабан от йонийска колона и глинен тръбопровод.
При строеж на склад през 1953 г. Тодор Герасимов открива местна и вносна керамика,датирана от VI в. пр.Хр.
През 2009 г.(след цели 85 години прекъсване) археолози от Националния археологически институт с музей към БАН, с ръководител на обекта д-р Кръстина Панайотова, възобновяват археологическите разкопки на остров "Св.Кирик". Проучванията продължават и през следващата 2010 г.Резултатът от тях е по-гплям от първоначалните песимистични очаквания - открити са останки от 6 храма, единият от които е раннохристиянски(базилика с размери 22х13 м,датирана от IV-V в.), а останалите принадлежат на предримската епоха, т.е. езически храмове, свързани с гръцката култура по тези земи.Храмовете са в непосредствена близост един до друг,дори са надграждани-раннохристиянската базилика е строена върху основите на езически храм. Скоро след изграждането ѝ към нея е бил добавен и баптистерий(кръщелня),запазена е писцината(басейнче за кръщение),а в олтара на храма е намерена касета,където е бил положен реликвария,в който най-вероятно са се съхранявали мощите на Свети Свети Кирик и Юлита.Може да се предположи,че този храм е един от първите християнски храмове по черноморското крайбрежие,издигнат през IV в.,след като християнството е обявено за официална религия.
Направените разкрития дават основание на учените да смятат, че в продължение на 24 века късчето земя е изпълнявало ролята на Акропол на древния гръцки град - държава Аполония Понтика. Д-р Кр.Панайотова смело сравнява откритията  с Акропола, на първо място, защото Акропол - високо, укрепено място или висок град - това съответства на географското положение. Остров Свети Кирик е малко по-висок от територията на Созопол или от полуостров Скамний, на който се намира Созопол. А самият Акропол, познат от Атина, е също сакрално място, с много храмове.
Предполага се, че на острова е бил разположен и прочутият в древния свят храм на Аполон с 13-метрова бронзова статуя на гръцкия бог, дал името на града. Доказват го и откритите множество стрели, свързани с култа към него. Статуята няма как да бъде намерена тук, защото се знае, че римският завоевател Марк Лукул, след като превзел Аполония, я отнесъл в Рим.
Досега частично са проучени едва четири декара от източната,най-висока част на острова,и откритията са свързани с най-древната му история.Следващата година(2011 г.) или поне когато се финансират разкопките, екипът от археолози смята да проучат района около античния кладенец-на около 150 м от базиликата,в ниската част на острова.Именно там учените предполагат,че се е намирал манастирът "Св. Св. Кирик и Юлита".
Уникалността на находките категорично налага продължаването на проучванията. Още повече, че този храмов комплекс поддържал нишката на приемствеността между различните религии и епохи, може да се окаже единственото незастроено място по българските земи.