Средновековната църква „Св. Николай” се намира в гробищата на с. Рани луг, на около 300 м в южна посока извън селището.

История:
Ранилужката църква „Св. Николай” е една от най-старите запазени църкви в Знеполе. Няма сведения за точното време на изграждане на този храм, но въз основа на архитектурните и художествените му особености той е датиран към XV-XVI в. По-късно, през Възраждането (XIX в.) църквата е била разширена, като от западната ѝ страна е добавен овален притвор.
Известно е, че през Възраждането към ранилужката църква е открито килийно училище (1859 г.). В потвърждение на последното са приписките към една от църковните книги  -„Апостолът", намерена в църквата. Според местни предания, „първи учители в килийното училище са били някои самоковски занаятчии, дошли в селото, но по кое време, не се знае, нито пък имената им се помнят. Те живели в къщата на някой си Златко Рашин. След като научили и него да чете и пише, сиреч, ограмотили своя ученолюбив хазаин, си заминали и го оставили като техен приемник — продължител на килийното обучение.”.
Храмът, който в продължение на векове не е спирал да пръска светлина и надежда, да крепи българския дух, затваря врати през социализма (след 1944 г.), бива напуснат и потъва в забвение. Поради пълната  занемареност, църковната сграда достига до положението от преди няколко години, когато рухва покривът ѝ…
Може би всичко щеше да е загубено, ако местното население не бе предприело инициатива по възстановяването на старината. В последно време църквата е укрепена – притворът е подсилен с бетонни колони, а през есента на 2012 г. и покривът е подменен.

Архитектура и изкуство:
По план църквата "Свети Николай" е псевдотриконхална сграда, с една апсида на източната стена и по един певник на северната и южната стена. Северната стена на църквата е вкопана в земята около 0,8 м. Певниците и апсидата са полукръгли отвън и отвътре и имат самостоятелно покритие. В южния певник и в апсидната ниша има по едно малко амбразурно прозорче. В олтарното пространство вляво от апсидата, според канона, е проскомидаийната ниша, а на северната стена до нея е умивалнята. Църквата е висока 6-7 метра.
През XIX в. западната стена е разрушена и към църквата е долепена полукръгла пристройка, която е висока 4 м. Притворът има полукръгъл план отвътре и полигонален отвън. Входът е на югозапад и е оформен като малък портик. В центъра на разширението има подпорна колона стъпва върху мраморен късноантичен капител, обърнат с тясната си част нагоре. На източната му страна има надпис в три ред на старогръцки. От къде е взет този архитектурен фрагмент не се знае, но съществуването му говори за отколешен живот в района, от римско, а може би и от тракийско време.
Стените на средновековната църква са от ломен камък с хоросанова спойка, а на пристроената част са използвани и дървени сантрачи.
Късносредновековната църква в село Рани луг принадлежи към характерните църкви за Знеполските земи и Горнострумските райони. Особен интерес представлява полукръглата ѝ пристройка (притвор), която е застъпена само в трънските и брезнишките църкви от епохата на Възраждането. Овален притвор имат църквите: „Св. Николай” над с. Конска, „Св. Св. Козма и Дамян” в Гигинския манастир и „Св. Петка” при с. Пенкьовци. Този архитектурен приом на оформление на притвора е познат и в Румъния, използван е в периода XVI – първата половина на XIX в.
Вероятно скоро след изграждането цялата вътрешност на църквата е била изписана със стенописи. Отделни фрагменти от средновековните стенописи се забелязват в проскомидийната ниша и южния певник. Може би под мазилката ще се открият още части от тази живопис.
Иконостасът е проста столарска изработка, вероятно поставен след преизграждането на църквата.Иконите са красиви и навярно са дело на самоковски майстори.

Западно от църквата има камбанария с форма на кула и квадратна основа. Изградена е от дялани камъни и дървена надстройка.
До самия черковен двор расте многовековен дъб, който е обявен за природна забележителност и е гордост за селото.

 

Източници:
1. Стойков, Г. Култови и обществени сгради из Трънско, Брезнишко и Кюстендилско. – В: Комплексни научни експедиции в Западна България – Трънско – Брезнишко – Кюстендилско през 1957 и 1958 г., изд. БАН, 1961 г.
2. Митова-Джонова,Д. - Археологически паметници на Пернишки окръг., София, 1983 г., с. 150.
3. Петрунова,Б.; Григоров,В.; Манолова-Николова,Н. - Свети места в Годечко, Драгоманско и Трънско, МЦПМКВ, София, 2001 г.
4. В статията са използвани снимки от личния архив на Димитър Тонин – www.snimka.bg
5. Местни източници - Уикипедия