ЕПАРХИИ И ОБЛАСТИ
 
 
ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ
 
 
ПОСЛЕДНО ДОБАВЕНИ
 
Манастири
Пенкьовски манастир "Св. Петка"
 
ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Перник
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Пенкьовци
ЕПАРХИЯ: Софийска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Трънска
СТАТУС: Недействащ
СЪСТОЯНИЕ: Нереставриран
ДАТИРОВКА: Възроден-XIX век
 

Пенкьовският манастир "Света Петка" се намира на около 100 м западно от шосето за Трън, на излизане от селото, от лявата страна.

Няма точни сведения за времето на основаване на манастира, но се знае, че е разорен към XIV-XV в. По-късно е възстановена само църквата, но не и целият манастир.
За свидетелство за старинността на храма може да се приеме намиращ се в близост изключително красив многостъблест дъб. Според местните хора вековното дърво надхвърля 800 години.
Малкото сведения за миналото на обителта изхождат предимно от едно предание, свързано със Св. Петка, предавано в Пенкьовци от незапомнени времена.
Според достоверните исторически свидетелства през XIII и XIV в. Св. Петка (Св. Параскева) е приета за покровителка на столицата на България. По времето на цар Иван Шишман (последната четвърт на XIV в.) благочестието на народа расте с молитвите към преподобната майка (Св. Параскева). При неговото управление османлиите завладяват България, като през 1393 г. войските на султан Баязид влизат в Търново. Така, мощите на светицата, които се съхраняват в престолния град, се оказват в опасност. От този момент започва повествованието на пенкьовското предание, само че в него присъства живият образ на светицата. Поверието разказва, че да да спаси живота си, тя напуснала тайно Търново и се установявала в Пенкьовци, където се укривала. Но следите ѝ били прихванати, след което била заловена, а накрая убита.
Отново според легендата, след разрушаването на манастирската църква признателното население решило да издигне нов храм, на името на Св. Петка. И за да го съхрани от похитителите - турци, го затрупало с дебел слой пръст. Така изминали много години, старите хора измрели, а младите вече не знаели за съществуването на храма. С течение на времето лека-полека дъждовете измили върха на вече обраслата, изкуствено образувала се, могила. Един ден козелът на местен пастир се изгубил и бил намерен в храсталаците на могилата да ближе показващия се на повърхността окислен кръст от купола на храма. Селяните разровили могилата и открили църквата.
На няколко крачки от църквата "Св. Петка" е изградена чешма, от която и днес сълзи бистра и студена вода. Според преданието тъкмо на това място светицата е убита от враговете на християнското благочестие, а след време бликнала света вода.

Старата (източната) част на църква, построена вероятно през късното средновековие (XVI – XVII в.), представлява малка, еднокорабна, едноабсидна, псевдотриконхална сграда, изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените ѝ отвътре са били изцяло изписани. Днес от тези стенописи са останали незначителни фрагменти - декоративни мотиви на източната стена и изображение в проскомидийната ниша. Може би от тях има още запазени части, под дебелия пласт мазилка.
През Възраждането (1859 г.) църквата "Св. Петка" е разширена на запад. Пристроено е ново помещение с полигонален план. Подобен тип полукръгли западни фасади се срещат само в Югозападна България, и по-точно в Брезнишко и Трънско (с. Рани луг, манастира в с. Конска, Гигинския манастир). През същия период към югозападната фасада е изграден открит притвор. Дървените колони на последния са увенчани с декоративни висящи аркади, характерни за архитектурата на Трънския край.
През Възраждането църквата е изписана и със стенописи, които заемат самостоятелно място в българската монументална стенопис. Преданието свързва тяхното изписване с македонския зограф Зинофия, извършил тази работа в 1867 г. Иконостасът също е възрожденски.
За жалост, днес голяма част от стенописите са увредени и се нуждаят от реставрация.
Може да се каже, че църквата "Св. Петка" представлява една истинска съкровищница на самобитната народна култура и изкуство, с отглас от оригиналното строителство на прочути пенкьовски майстори.

В непосредствена близост до църквата има малка сграда с няколко стаи, която е служела за училище, а в по-стари времена в нея били обучавани младежи за духовници.
Църквата "Св. Петка" е била тайно средище на будни хора от този край. Тук, в тази светиня, Ильо Войвода е събирал патриотично настроени хора от Краище, с които образувал чета и участвувал в Сръбско-турската война през 1876 година.
През многовековното си съществуване Пенкьовският манастир се изявява като ревностен пазител на народния дух, език и традиции, крепител на националното съзнание на местното население. Но не такава роля му е отредена по време на социалистическия атеистичен период (1944 – 1989 г.), когато храмът бива обречен на запустение и започва постепенно да се руши. Почти в същото положение остава и след идването на т.нар. „демократични промени“.
Старинната обител се възражда за нов живот едва през 2016 г. с въдворяването в нея на духовно лице – отец Софроний. Така, след много години на духовна пустота, в храма отново се извършва богослужение. Новият стопанин работи и по облагородяването на манастира.

През 2017 г. местни родолюбиви хора учредяват фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир", чиято основна мисия е възстановяването на обителта.




Източници:
1. Г. Стойков, Комплексни научни експедиции в Западна България, София, изд. БАН, 1961г.
2. Митова-Джонова, Димитрина. Археологически паметници на Пернишки окръг, София, 1983 г. ,стр.134.
3. Местен осведомител – Стефан Тодоров

JW Player goes here

Дарителска сметка за набиране на средства за възстановяване на Пенкьовския манастир "Св. Петка":

УниКредит Булбанк
IBAN BG40 UNCR 7000 1522 9248 61
BIC: UNCRBGSF


В полза на Фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир"

Лица за контакт: Стефан Стойов - тел. 0897 673 758
Ели Найденова - тел. 0897 610 015

Фондация "Възраждане на Пенкьовски манастир" стартира и дарителска кампания чрез смс дарения:

Можете да дарите като изпратите смс

с текст DMS MANASTIR на номер 17 777
(за абонати на Telenor, VIVACOM и Mtel). За абонаментни дарения и други начини за даряване посетете www.dmsbg.com

За абонати на Telenor, Mtel и VIVACOM цената на 1 SMS е 1 лв., за потребители на предплатени услуги 1 SMS е 1,20 лв. с ДДС, за абонаментни дарения стойността е 2 или 5 лв. месечно.

 

Можете да следите DMS кампанията тук:

https://dmsbg.com/9168/dms-manastir/

КОМЕНТАРИ
Свети места
04.10.2011 15:43
Именно за това направихме този сайт, да покажем каква е реалността и да спрем разрухата, доколкото е възможно. Говорили сме с кмета на Пенкьовци, трябва да открие дарителска сметка и да се задейства възстановяването на храма.
gabi
04.10.2011 09:12
В момента тази красива църква е пред разпад.Точно по средата на тавана се е разцепила и не се знае кога ще се разруши.
 
ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР
СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ ЦЪРКВИ СПЕШНОНУЖДАЕЩИ СЕ МАНАСТИРИ
 
Алински манастир "Възнесение Господне" Бургаски манастир "Св. Анастасия" Глоговишки манастир "Св. Николай" Долнибогровски манастир "Св. апостоли Петър и Павел" Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Карлуковски манастир "Успение Богородично” Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир "Св. Георги" - с. Ваксево Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Никола" - с. Конска Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мулдавски манастир "Св. Петка" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Понорски манастир "Св. Георги" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Радибошки манастир "Св. Троица" Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Чепински манастир "Св. Пророк Илия"
 
ИЗОСТАВЕНИ ЦЪРКВИ
 
“Св. Елена”- с. Мугла "Гергьова църква" - с. Клисура "Пустата църква“ - с. Камено поле "Св. Атанасий“ - гр. Бобошево "Св. Атанасий“ - с. Раждавица "Св. Атанасий" ("Атанасова цръква") - с. Добърско "Св. Богородица" - гр. Перник (кв. Църква) "Св. Георги" - гр. Банско "Св. Георги" - с. Габрово "Св. Георги" - с. Мирково "Св. Георги" - с. Сеславци "Св. Георги" ("Георгиева цръква") - с. Добърско "Св. Илия" - гр. Банско "Св. Неделя" - с. Ваксево "Св. Никола" - с. Долна Кремена "Св. Пантелеймон“ - с. Полетинци "Св. Петка" - с. Крапец "Св. Прокопий" - с. Стоб "Св. Пророк Илия" - с. Червена могила "Св. Рангел" - с. Слокощица "Св. Св. Апостоли Петър и Павел" - с. Мала църква "Св. Спас" - гр. София "Св. Троица" ("Копана цръква") - с. Добърско "Св. Четиридесет Мъченици" - с. Липен "Свети Петър" - гр. Брезник Две църкви под "Монастир баир" - с. Завет Епископска църква "Св. Троица" - с. Крупник Късносредновековна църква - с. Габров дол Късносредновековна църква - с. Чешлянци Късносредновековна църква в м. "Църквето" - с. Бераинци Средновековна църква - с. Горски Горен Тръмбеш Средновековна църква - с. Дренково Средновековна църква - с. Меча поляна Средновековна църква - с. Радуй Средновековна църква - с. Руен Средновековна църква край с. Янково Църква в крепостта "Кулата-Градот" - гр. Ракитово Църква в местн. "Църквище" - с. Искра Църква в местността "Кръсто-Блато" - с. Ветрен Църква в местността "Манастира" - с. Цървеняно Църква в местността "Патарец" - с. Попово Църква до крепостната стена - гр. Крумовград Църква на Манастирските възвишения - с. Голям Манастир Църква при крепостта "Фотинско кале" - с. Фотиново Църква при оброк "Св. Прокопий" - с. Туроковци Църквата до Каралашева махала - с. Красава Църкви в местността "Клисеери" - с. Съединение
 
ИЗОСТАВЕНИ МАНАСТИРИ
 
Арчарски манастир “Св. Никола” Ахтополски манастир "Св. Яни" Батулски манастир “Св. Атанас” Бовски манастир "Св. Пантелеймон" Брестовички манастир Брусарски манастир “Св. Архaнгел Михаил” Бургаски манастир "Св. Анастасия" Велковски манастир "Св. Св. апостоли Петър и Павел" Веслецки манастир "Св. Спас" Воденски манастир Врачански манастир "Св. Троица" Върбовнишки манастир "Св. Никола" Главановски (Глава) манастир „Св. Николай” Глоговишки манастир "Св. Николай" Горнокознички манастир Гушовски манастир „Свети Архангел Михаил“ Долнобешовишки манастир „Свети Архангел Михаил“ Драгомански манастир Дренски манастир "Успение Богородично" Емонски манастир "Св. Николай" Желенски манастир "Свети Кирик и Юлита" Завалски манастир "Св. Никола" Искрецки манастир "Успение Богородично" Кондофрейски манастир Кръстецки манастир "Св. Богородица" Маломаловски манастир "Св. Николай" Манастир “Света Богородица" - с. Жеравна Манастир „Св. Троица“ при тюрбето на Гази баба - с. Петко Славейков Манастир "Възнесение Господне"- с. Брезе Манастир "Градище" - гр. Бобошево Манастир "Св. Димитър" - с. Бъта Манастир "Св. Димитър" - с. Друган Манастир "Св. Дух" - с. Косача Манастир "Св. Никола" - с. Конска Манастир "Св. Пантелеймон" - с. Стоян Заимово Манастир "Св. Стефан" - гр. Ахтопол Манастирски комплекс на остров "Св. Тома" Манастирче "Св. Илия" - с. Бяла вода Манастирче "Св. Петка" - с. Лобош Мисловщицки (Велиновски) манастир "Успение Богородично" Мътнишки манастир "Св. Николай" Нанковски манастир Огойски манастир "Св. Пантелеймон" Осиковски манастир "Св. Богородица" Перущенски манастир "Св. Тодор" Пещерски манастир "Св. Николай Мирликийски" Подгумерски манастир "Св. Димитър" Поцърненски манастир "Св. Възнесение Господне'' Прибойски манастир Равненски манастир "Св. Богородица" Радибошки манастир "Св. Троица" Расовски манастир 'Света Троица' Ребровски манастир "Св. Николай Мирликийски" Свогевски манастир "Св. Петка" Сеславски манастир "Св. Николай" Скравенски манастир „Преображение Господне“ Смочански манастир Созополски манастир "Св. св. Кирик и Юлита" Сотирски манастир "Св. Петка" Средновековен манастир - с. Църварица Средновековен манастир в м. "Манастиро" - гр. Земен Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Голема Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Мала Фуча Средновековен манастир в м. "Манастиро" - с. Таваличево Средновековен манастир в местн. "Студенец" Средновековен манастир на връх Манастирище - гр. Батак Средновековен монастир - с. Манастирище Трудовецки манастир "Св. Георги" Трънски манастир "Св. Архангел Михаил" Хърлецки манастир "Св. Троица" Чудински манастир "Св. Пантелеймон"