Църквата “Св. Архангел Михаил” се намира в северозападния край на гр. Калофер. Разположена е на левия бряг на река Тунджа, върху висока платформа. Голямата сграда на църквата се извисява над целия град и може да бъде видяна дори от околовръстния път.

История:
Величествената сграда на църквата „Св. Архангел Михаил“, каквато я виждаме днес, е изградена през 1869 г. от уста Генчо Кънев от гр. Трявна. Тя е издигната на мястото на по-малка църква, която носи името „Св. Петка“, построена през 1714 г., според запазена паметна плоча. Около този храм възниква за първи път девическото монашество в Калофер, чиито основи са положени от изпратения в началото на XVIII в. от Рилския манастир таксидиот – духовникът Доротей, родом от село Рила (днес град). Като просветен монах и родолюбив българин, той бързо се отзовава на духовните нужди на населението, за което е посрещнат с признателност. Настанен е да живее в специално построена за него стаичка, намираща се в подножието на стълбите, които водят към по-късно построената църква „Св. Петка“, днес наричаща се „Св. Архангел Михаил“. Тази стаичка се е намирала на мястото на рухналата и съществувала до неотдавна „Черковна фурна“ на левия бряг на р. Тунджа. Скоро след пристигането на отец Доротей две девойки от Калофер се посвещават в монашество (с монашески имена Мария и Рипсимия), при което духовникът ги настанява в посочената стаичка, а той се премества в друга по-просторна постройка, построена пак специално за него, горе, при новопостроения храм „Св. Петка“. Калоферци се стараят да ми създадат по-благоприятни условия за работа, тъй като той вече събира при себе си по-големи момчета и ги обучава за свещеници. В Калофер се създава монашеско ядро, от което впоследствие възникват четири метоха. Първото монашеско общежитие в Калофер няма свой храм и монахините вземат участие в богослуженията при храма „Св. Петка“. Така, за определен период църквата „Св. Петка“ се използва за метохски храм, независимо, че е и винаги е била енорийска църква. По-късно, след като са основани Долният метох (днешната църква „Св. Рождество Христово“) и Горният метох (днешният Калоферски девически манастир), тя е освободена от тази допълнителна функция.
По време на кърджалийските размирици (края на XVIII – началото на XIX в.), когато са разорени посочените метоси, вероятно пострадва и църквата „Св. Петка“. Това налага по-късно да бъде извършено първото ѝ възстановяване (1799 г.), при което е преименувана на „Св. Архангел Михаил“. Днешния си вид църквата придобива през 1869 г., когато е реставрирана от прочутия и талантлив  майстор Генчо Кунев от Трявна. Тогава тя е посветена на Светите братя Кирил и Методий. Сведени за тези важни дати от историята на храма получаваме от надпис върху мраморна плоча, вградена в западната фасада на църквата.
Старинният храм е обявен за паметник на културата от 1964 година.
Църквата „Св. Архангел Михаил“ не е действаща и е затворена за посещение до 2017 г., когато богослужението в нея е възстановено от младия и енергичен свещеник Димитър Новаков.


Архитектура и изкуство:
В архитектурно отношение църквата „Св. Архангел Михаил“ представлява трикорабна псевдобазилика с отворена на запад открита галерия (нартика). Четири колони на галерията от запад са увенчани с три арки, а от север и юг с по една арка. Храмът има два входа за богомолци – от западната и южната страна и един за свещеници – в източния край на южната стена. Наосът е разделен на широк централен кораб от по-тесни странични (северен и южен) посредством две колонади. В западния край на вътрешното пространство е разположена емпорията (балкон), служила за женско отделение. На източната стена има една апсида, която на височина почти достига билото на покрива. Първоначално църквата има купол над централния кораб, но след разрушителните набези башибозука от 1877 г., той не е възстановен. Масивният градеж на сградата е от ломени камъни, споени с хоросан.
Красива и богата фасадна декорация е постигната с оригинално раздвижване на много прозорци, слепи арки и ниши и пиластри. Горният край на стените на църквата, по цялата им дължина, завършват с подпокривен фриз. В три слепи ниши на западната фасада над нартиката има стенописни изображение на тримата покровители на църквата: Св. Параскева (Св. Петка), Св. Архангел Михаил и Св. Св. Кирил и Методий. Над самия главен (западен) вход в патронната ниша е представен образът на Св. Архангел Михаил.
Част от иконите в иконостаса са дело на Георги Данчов Зограф, изписани през периода 1870-1871 г. В църквата се съхраняват и руски икони, които са донесени от Русия от монахини на близкия девически манастир. Те са получени като дарение по време на странстванията им в търсене на помощ за възстановяване на обителта. За нещастие, на 26 май 1980 г. крадци задигат от църквата 12 икони, едно евангелие в сребърен обков и много скъп кръст. От похитените реликви само две икони са българско изкуство, а всичко друго е от Русия.
Южно от църквата се намира все още запазена стара сграда във възрожденски стил, която е служила за нуждите на местното монашеско общежитие. А непосредствено северно от нея е разположен гробът на родения в Калофер Никола Делистоянов (Младен Войвода).



Източници:
1. монахиня Валентина Друмева. История на Калоферския девически манастир „Свето Въведение Богородично“ и на метосите в Калофер. Издание на славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2003 г.